Решение по дело №1439/2019 на Районен съд - Силистра

Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№466

 

гр.Силистра, 02 декември 2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на деветнадесети ноември през 2019 година, в състав:

Председател: Люба Стоилкова

Секретар: Надя Гаджева

като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №1439 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

 

ИЩЕЦЪТ М.М.Г., с ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител Р.Д.Д., с ЕГН **********,***, чрез упълномощения адв.В.В., моли съда да промени размера на определената с Решение №493/2014г., постановено по гр.д.№ №1436/2014г. по описа на Районен съд-Силистра, месечна издръжка, която ответникът – негов баща му дължи, като я завиши от 85 лева на 300 лева и да бъде осъден ответникът да му заплаща издръжка в този размер, считано от 02.10.2018г. /една година преди предявяване на иска/ до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Претендира и разноските по делото.

Твърди, че с увеличаване на възрастта са се увеличили и потребностите му и присъдената издръжка и тази, осигурявана от отглеждащия родител са недостатъчни за покриване на ежедневните му нужди и образователните потребности. Присъдената издръжка е в размер по-малък от нормативно установения.

ОТВЕТНИКЪТ М. С.Г., с ЕГН **********,***, е подал писмен отговор, с който заявява, че счита предявения иск за частично основателен и е съгласен да дължи издръжка в размер на 160 лева.

Заявява, че получаваното брутно трудово възнаграждение е в размер на 560 лева, а след удръжките- 300 лева. Ако бъде осъден да заплаща издръжка от 300 лева, това би създало особени затруднения за него.

Счита претенцията за издръжка за минало време за недопустима, тъй като такава вече е била определена.

Като прецени становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено следното:

ПРЕДЯВЕН е ИСК с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.150 от СК, във връзка с иск по чл.143 от СК и чл.149 от СК.

С Решение №493/06.10.2014г. постановено по гр.д.№ 1436/2014г. по описа на СРС, е прекратен бракът на родителите на ищеца, като ответникът се е съгласил да заплаща на малолетното си дете М. месечна издръжка в размер на 85 лева.

От постановяване на съдебното решение са изминали 5 години, през които се е променила възрастта на детето, потребностите му, икономическата обстановка в страната. Поради това съдът счита, че са налице предпоставките на чл.150 от СК, а именно промяна в обстоятелствата, за да се иска изменение на размера на присъдената издръжка.

Съгласно чл.142 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, но установения нормативно минимален размер е 140 лева месечно. /чл.142,ал.2 от СК/. В случая, присъдената издръжка е в размер по-нисък от минималния и е недостатъчна за задоволяване нуждите на детето, което е на 9 години. Поради това размерът й следва да бъде увеличен.

Задължение на родителя е да осигурява средства за издръжка на своите малолетни деца. Няма данни за наличие на обективни пречки ответникът да полага труд и съответно да реализира доходи. Представеното от него удостоверение за работната заплата, издадено от работодателя му, установява, че ответникът получава средно месечно трудово възнаграждение /за период от 6 месеца/ в размер на 781.22 лева месечно. Според удостоверението средното нетно възнаграждение за този период е 608.25 лева. /не е ясно какви удръжки са направени от работодателя/.

С оглед на изложеното, като съобрази възрастта и нуждите на детето, факта, че продължителен период от време размерът на издръжката не е променян, а така също и възможностите на ответника, съдът счита, че искът следва да бъде уважен като издръжката бъде увеличена с 85 лева- от 85 на 170 лева.

В останалата част за разликата от 170 до 300 лева -искът е неоснователен и съдът го отхвърля.

Обсъждането на доходите на майката на ищеца, съдът намира за безпредметно, тъй като дори те да се по-добри от тези на бащата, това не го освобождава от задължението му.

Имайки предвид цените на стоките от първа необходимост е видно, че издръжка в определения от съда размер служи за задоволяване на базисните потребности на детето-от храна, облекло и евентуално, за част от образователните му потребности.

На основание чл.146 от СК ответникът дължи и лихвите за забавено плащане от датата на завеждане на иска- 03.10.2019 г.

На основание чл.242,ал.1 от ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението.

Искът за заплащане на издръжка за минало време е неоснователен. Този иск се предявява при първоначално присъждане на издръжка, а не при нейното изменение, какъвто е настоящия случай. Ищецът е разполагал с възможността да поиска увеличение, но не сторил това. За периода от минало време, за който се претендира издръжката, на него му е присъдена вече такава, а в случай, че тя не му е била заплащана има процесуален ред за принудителното ѝ събиране.

На основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца сумата от 118.60 лева –разноски по производството- заплатено възнаграждение за адвокат, съразмерно уважената част от иска.

Ответникът следва да заплати по сметката на Районен съд-Силистра дължимата държавна такса, която е в размер на 122.40 лева.

Мотивиран от тези съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение №493/06.10.2014г. постановено по гр.д.№ 1436/2014г. по описа на СРС издръжка, дължима от М. С.Г., с ЕГН **********, на детето М.М.Г., с ЕГН **********, като я ЗАВИШАВА от 85 лева на 170 лева и

          ОСЪЖДА М. С.Г., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на детето М.М.Г., с ЕГН **********, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 170 /сто и седемдесет/ лева, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 03.10.2019 г. до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането.

          ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.

          ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ – за разликата от 170 до 300 лева, както и иска за издръжка за минало време.

          ОСЪЖДА М. С.Г., с ЕГН **********, да заплати на М.М.Г., с ЕГН **********, сумата от 118.60/ сто и осемнадесет лв. и 60 ст./ лева- разноски по гр.д.№ 1439/2019г. по описа на СРС.

          ОСЪЖДА М. С.Г., с ЕГН **********, да заплати по сметката на СРС сумата от 122.40 /сто двадесет и два лв. и 40 ст./ лева- Държавна такса по гр.д.№ 1439/2019г. по описа на СРС.

          Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Силистра в двуседмичен срок, считано от 03.12.2019г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/Л.Стоилкова/