РЕШЕНИЕ
№ 2547
гр. София, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20241110203376 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от Д. Д. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.Ш, бул.“М“ №, вх., ет., ап., против наказателно постановление №КПК-НП-2/10.11.2023 г.,
издадено от Председател на Комисия за противодействие на корупцията /КПК/, с което на
основание чл.115, ал.1 от ЗПК е наложено административно наказание глоба в размер на
1500 лева, за нарушение на чл.38, ал.1, т.3, във вр. с чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ /отм./.
Жалбоподателят навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на
издаденото НП, поради което иска неговата отмяна.
Твърди, че поради напускане на лицето, заемащо длъжността „главен архитект“ на
Община Шумен, със Заповед №ЧР-185/09.12.2022 г. на кмета на Община Шумен е била
назначена, считано от 12.12.2022 г., временно да изпълнява посочената длъжност до
провеждане на конкурс, която изпълнявала в изключително кратък период от време – от
12.12.2022 г. до 31.01.2023 г., т.е. за период от 1 месец и 18 дена.
Не оспорва констатацията, че не е подала декларацията по чл.35, ал.1, т.3 от
ЗПКОНПИ, но сочи, че е извършила това без умисъл, несъзнателно и поради неправилно
тълкуане и разбиране на конкретната правна норма. Сочи, че на 28.06.2021 г. е подала
изискуемата се по ЗПКОНПИ декларация при встъпване на предишно заеманата длъжност в
Община Шумен – старши експерт „ТСУ“, която е публична и общодостъпна, включително и
на сайта на общината, но не е била наясно, че е следвало да декларира същите обстоятелства
1
отново в декларация пред същия орган. Твърди, че своевременно и в срок е подавала
годишни декларации, именно на основание чл.35, ал.1 от ЗПКОНПИ - за съответните
периоди през 2021 г., 2022 г. и 2023 г., включително и за периода от 01.01.2022 г. до
31.12.2022 г. и пред КПКОНПИ, които обхващат периода, както преди, така и към момента
на встъпване във временно изпълняваната длъжност „главен архитект“, а и момента, след
освобождаването й от тази длъжност. Сочи, че предвид така подадените декларации за
същия период от време, имуществото й към тази дата и след тази дата е било публично
известно, още повече, че не е налице каквато и да е промяна в посочените в тях данни.
Навежда доводи, че нарушението следва да се квалифицира като маловажен случай
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, макар същото да е формално и за съставомерността му да не е
необходимо настъпване на вредни последици. В този смисъл твърди, че предвид характера
на нарушението, липсата на каквито и да е нови обстоятелства, подлежащи на деклариране,
подаваните ежегодно множество декларации при встъпване в длъжност „старши експерт
ТСУ“ с декрариране на цялото имущество, останало непроменено към момента на заемане
на длъжността „главен архитект“ на Община Шумен, конкретното деяние разкрива
значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с тази на обичайните
случаи на нарушения по чл.35, ал.1 от ЗПКОНПИ. Навежда доводи, че не е имала за цел за
осуети преследваните от закона цели със защитените обществени отношения, доколкото не е
укрила подлежащи на деклариране обстоятелства, като въпреки закъснението за подаване на
процесната декларация, неизпълнението на задължението не е породило вредоносни
последици, изразаващи се в укриване и недеклариране на подлежащи на деклариране по
закон обстоятелства, и освен това декларацията е подадена преди издаване на процесното
НП, а не впоследствие. Твърди още, че през изключително краткия период на заеманата
длъжност „главен архитект“, не е участвала в процедури по ЗОП и не е подписвала
договори по ЗОП, както и че и преди да бъде назначена на тази длъжност е изпълнявала част
от функциите на „главен архитект“, въз основа на упълномощаване, а след периода на
изпълнение на временно заеманата длъжност е била назначена на длъжността „Началник
отдел ТСУ“, като по силата на нова заповед на кмета на Община Шумен е била
упълномощена да изпълнява функциите на „главен архитект“ в изрично посочените в
заповедта хипотези, включително и при негово отсъствие. С оглед на горното счита, че и
изпълняваните функции не са били коренно променени, както по време на изпълняване
длъжността „главен архитект“, така и след този период, и още при назначаването й на
първата заемана длъжност в Община Шумен е изпълнила задължението си да подаде
изискуемите се декларации по ЗПКОНПИ и декларираните данни вече са били декларирани
на същото основание и пред същия орган. Позовава се на съдебна практика на съдилищата
по сходни казуси.
Навежда доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
противоречие на мотивите, обосноваващи размера на наложеното наказание и самото
наложено наказание. В този смисъл твърди, че АНО е посочил в мотивите, че глобата следва
да бъде индивидуализирана в размера на законоустановения минимум от 1000 лева, но в
2
същото време наложеното наказание е значително над минимума – в размер на 1500 лева.
Позовава се и на допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на процесното
НП, изразяващо се в неправилно посочване на приложимата санкционна норма. Твърди, че
НП е издадено за извършено деяние на 02.03.2023 г., към която дата е била в сила
разпоредбата на чл.173, ал.1 от ЗПКОНПИ, със идентично съдържание, предвиждаща
същото по вид наказание глоба, отново в размер от 1000 до 3000 лева, но въпреки отмяната
на тази разпоредба, преди издаване на НП – считано от 06.10.2023 г., и създаването на нова –
чл.115, ал.1 от ЗПК, за АНО не е съществувало основание да я приложи, доколкото не се
явява по-балогоприятна за нарушителя, съответно основанията на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Позовава се на нормата на параграф 5 от ПЗР на ЗПК, която предвижда неприключилите
производства, включително и по налагане на административни наказания, да се довършват
по досегашния ред. Извежда извод, че АНО е следвало да приложи нормата на чл.173, ал.1
от ЗПКОНПИ /отм./, който е бил в сила към датата на извършване на нарушението, а не да
налага санкция по закон, който към датата на извършване на нарушението не е бил приет и
посочените санкционни разпоредби не са съществували в правния мир. Счита, че така
допуснатите процесуални нарушения са довели до невъзможност да разбере защо е
наложено наказание в този размер и на основание посочената правна норма.
Счита, че дори при изменение на процесното НП и намаляване размера на
наложеното наказание до размер на законоустановения минимум, същото отново би било
несправедливо, с оглед тежестта на нарушението и неговата и лична на жалбоподателя
обществена опасност, поради което моли съда да го отмени, като неправилно и
незаконосъобразно издадено. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна юрисконсултско или адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не взема
допълнително становище по същество на правния спор.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Председател на КПКОНПИ, чрез
надлежно упълномощения си процесуален представител – юрк.В К, след приклчване на
съдебното следствие, моли съда да потвърди процесното НП, като правилно и
законосъобразно. Навежда доводи, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на
изискванията на ЗАНН, връчени са надлежно на жалбоподателя и правото му на защита не е
нарушено. Твърди, че задължението за подаване на декларация в едномесечен срок
произтича от чл.6, ал.1, т.32 от ЗПКОНПИ, и с неподаването й в законоустановения срок,
жалбоподателят е извършил вмененото нарушение, а в качеството си на „главен архитект“
се явява административно отговорно лице. Сочи, че освен обжалваното НП, срещу
жалбоподателя е издадено НП за неподадена в срок встъпителна декларация, което не е
влязло в законна сила. Относно твърдението в жалбата, че е изпълнявала посочената
длъжност в изключително кратък срок от време, навежда доводи, че същото е без правно
значение за съставомерността на вмененото нарушение, доколкото за възникване на
задължението за подаване на процесната декларация е достатъчно лицето да заема някоя от
посочените длъжности, като е без значение в какъв срок.
3
Претендира присъждане на разноски в полза на КПК за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, които има правен
интерес да обжалва процесния санкционен акт. НП е надлежно връчено лично на
жалбоподателя на 19.02.2024 г. /съгласно приложеното известие за доставяне/, а жалбата е
изпратена чрез куриер на 28.02.2024 г., съгласно отразената дата на приложената разписка,
т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок за обжалване, считано от датата на
връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 24.04.2023 г., П. К. Й., заемаща длъжността: главен инспектор в дирекция
„Публичен регистър“ на КПКОНПИ, извършила проверка във водения регистър в дирекция
„Публичен регистър“ при Комисията, в хода на която установила, че Д. Д. Й., по отношение
на която със Заповед №ЧР-6/31.01.2023 г. на кмета на Община Шумен е прекратено
служебното правоотношение като главен архитект в Община Шумен, считано от 01.02.2023
г., и в законоустановения едномесечен срок, считано от датата на освобождаване от
длъжност, а именно от 01.02.2023 г. до 01.03.2023 г., не е декларирала пред КПКОНПИ
имуществото си по чл.37, ал.1, т.1-6, т.9 от ЗПКОНПИ.
За така направените констатации в хода на извършената проверка, компетентно
длъжностно лице П. К. Й., заемаща длъжността: главен инспектор в дирекция „Публичен
регистър“ на КПКОНПИ, в присъствието на двама свидетели при съставяне на акта,
съставила процесния АУАН против жалбоподателя на 11.05.2023 г., с който е вменено
нарушение на чл.38, ал.1, т.3, във вр. С чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ, извършено на
02.03.2023 г. в гр.София, КПКОНПИ, където е следвало да подаде декларацията си.
Актосъставителят отразил в съставения АУАН, че нарушението е извършено за първи път, а
декларацията по чл.35, ал.1, т.2 „Част I „Имущество“ на Д. Д. Й. е подадена, чрез
лицензиран пощенски оператор „Еконт“, на административния адрес на КПКОНПИ, на
04.05.2023 г., заведена с вх.№Ф587/04.05.2023 г., след изтичане на законоустановения срок,
както и че задължението на лицето да подаде такава декларация произтича от разпоредбата
на чл.6, ал.1, т.32 от ЗПКОНПИ.
АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН,
и надлежно връчен лично на жалбоподателя на 30.05.2023 г., чрез общинската
администрация при Община Шумен, срещу подпис и саморъчно отбелязване в него, че има
възражения против направените констатации в акта, които ще подаде в указания 7-дневен
4
срок.
Жалбоподателят се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и в
законоустановения 7-дневен срок от връчване на АУАН, представил писмени възражения
пред АНО, в които навел доводи, че извършеното нарушение не е умишлено, а със
съзнанието, че е подал декларациите по чл.35 от ЗПКОНПИ надлежно пред органа по
назначаване.
Въз основа на направените констатации в съставения АУАН, компетентно
длъжностно лице: председателят на КПК, издал процесното НП против жалбоподателя Й., с
което на основание чл.115, ал.1 от ЗПК наложил административно наказание глоба в размер
на 1500 лева, за нарушение на чл.38, ал.1, т.3, във вр. с чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ /отм./.
АНО посочил, че съставеният АУАН е законосъобразен, а събраните писмени
доказателства са в подкрепа на отразената в него фактическа и правна обстановка. Изложил
мотиви, че не са налице основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, предвид издадено против жалбоподателя НП за същото нарушение, което
не е влязло в сила към момента на издаване на настоящото, особената значимост на
защитените обществени отношения и осъществяваната дейност от жалбоподателя, както и
липсата на други смекчаващи обстоятелства, обосноваващи маловажност на деянието.
Относно приложението на посочената санкционна разпоредба, АНО посочил, че
нарушението на чл.38, ал.1, т.3, във вр. с чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ /отм./, е предвидено в
санкционната разпоредба на чл.115, ал.1 от ЗПК, във вр. с параграф 5, ал.3 от ПЗР на ЗПК,
приложима на основание чл.3, ал.1 от ЗАНН, а относно наложеното наказание, въпреки
изложените мотиви, че с оглед постигане целите по чл.12 от ЗАНН глобата следва да бъде
индивидуализирана в законоустановения минимум от 1000 лева, АНО наложил на
жалбоподателя глоба в размер на 1500 лева.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът приема за установена, въз основа
на събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля П. Й., които са
изцяло в подкрепа на направените в АУАН констатации, а последните от своя страна
намират опора в представените по делото писмени доказателства; от приобщените по
делото писмени доказателства: процесните АУАН и НП; известия за доставяне; покана за
явяване за съставяне на АУАН; Констативен протокол за уведомяване по телефон; писма до
и от Община Шумен; Заповед №ЧР-6/31.01.2023 г. на кмета на Община Шумен, ведно с нов
списък на лицата по чл.6 от ЗПКОНПИ; писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от
ЗАНН; заверени копия първа, трета и осма страница от подадена декларация с вх.
№СР587/04.05.2023 г.; НП №НП-82/05.09.2023 г., издадено от Председател на КПКОНПИ;
Решение по АНД №13273/2023 г. по описа на СРС; Заповед №РД-06-210/21.03.2023 г.,
издадена от председателя на КПКОНПИ; приложените към жалбата четири броя
декларации; два броя заповеди на кмета на Община Шумен; и постановеното решение по
същото АНД, приложено към преписката.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събрания по делото
5
доказателствен материал, съдът приема за установено следното от правна страна:
АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи,
съгласно представената заповед за делегиране на правомощия на актосъставителя, и в
изпълнение на делегираните им правомощия по закон /по чл.177, ал.1 и ал.2, пр.2 от
ЗПКОНПИ/, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Налице е и редовна процедура по предявяване и връчване на съставения АУАН в
отсъствие на нарушителя при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, чрез общинската
администрация при Община Шумен. АУАН и НП съдържат задължителните реквизити по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като е налице съответствие между отразените в тях фактически
констатации и дадената им правна квалификация. Предвид изложеното, съдът намира, че в
хода на образуваното административно-наказателно производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване
правото на защита на наказаното лице.
Правилно е приложен материалния закон. Към днешна дата са отменени чл.35-38 от
ЗПКОНПИ, но норми със същото съдържание фигурират в Закона за противодействие на
корупцията /обн. ДВ, бр.84 от 06.10.2023 г., в сила от 06.10.2023 г./, като чл.38, ал. 1, т.3 от
ЗПКОНПИ /отменен, но действащ към датата на процесното деяние – 02.03.2023 г./,
съответства на чл.52, ал.1, т.3 от ЗПК, разпоредбата на чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ /отм./,
съответства на чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК, а санкционната разпоредба на чл.173, ал.1 от
ЗПКОНПИ /отм./, съответства на чл.115, ал.1 от ЗПК.
Жалбоподателят не оспорва отразените в АУАН и НП фактически констатации, а те
се установяват по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Разпоредбата на чл.38, ал.1, т.3 от ЗПКОНПИ задължава лицата по чл.6, ал.1,
т.32 от ЗПКОНПИ, да подават декларация относно придобитото имущество по чл.35, ал.1,
т.2 от ЗПКОНПИ, в срока по чл.38, ал.1, т.3 от ЗПКОНПИ – в едномесечен срок от
освобождаване от длъжност. Видно от приложената Заповед №ЧР-6/31.01.2023 г. на кмета
на Община Шумен е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя за
заеманата длъжност: „главен архитект“ на Община Шумен, считано от 01.02.2023 г. С
освобождаване от заеманата длъжност: „главен архитект“ на Община Шумен,
жалбоподателят се явява задължено лице да подаде т.нар.финална декларация за
имуществото си по чл.35, ал.1, т.2, във вр. с чл.38, ал.1, т.3 от ЗПКОНПИ, по смисъла на
чл.6, ал.1, т.32 от ЗПКОНПИ.
Правилно е прието в АУАН и НП, че срокът за подаване на процесната декларация е
едномесечен, считано от освобождаване от длъжност – от 01.02.2023 г. до 01.03.2023 г.
включително, след изтичането на който на 02.03.2023 г., нарушението е довършено. Считано
до тази дата включително, декларацията по чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ е следвало да бъде
подадена пред КПКОНПИ от жалбоподателя, в качеството му на задължено лице по
смисъла на чл.6, ал.1, т.32 от ЗПКОНПИ. В хода на съдебното следствие се установи по
несъмнен начин, че в законоустановения срок до 01.03.2023 г. включително, жалбоподателят
6
не е подал процесната декларация пред надлежния орган – КПКОНПИ, със седалище
гр.София. Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени
доказателства - декларация с вх.№Ф587/04.05.2023 г. по описа на КПКОНПИ, се установява
по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят е подал пред КПКОНПИ процесната
финална декларация на 04.05.2023 г., т.е. със закъснение от два месеца и два дена, след
изтичане на законоустановения срок. Следва да се отбележи и това, че срокът на
допуснатото закъснение може да има значение при индивидуализация на наказанието, но не
и за съставомерността на деянието. В този смисъл, безспорно е налице извършено от
формална страна нарушение на разпоредбата на чл.38, ал.1, т.3 от ЗПКОНПИ, което е
обявено за административно нарушение, както в отменения понастоящем закон, така и в
новия такъв, и подлежи на санкциониране. Като не е изпълнил задължението си в
законоустановения срок, жалбоподателят е осъществил състава на приетата за нарушена
разпоредба, както от обективна, така и от субективна страна.
При съобразяване действията на жалбоподателя от обективна страна се налага извод,
че нарушението е извършено виновно, при форма на вината - непредпазливост. Същият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди. Съгласно наведените възражения в жалбата, фактът на извършване на
вмененото нарушение от обективна и субективна страна, доколкото процесната декларация
не е подадена в законоустановения срок и пред надлежния орган, се установява по
безспорен и несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства, в
потвърждение на които са и показанията на актосъставителя. Незнанието на закона не
съставлява извинителна грешка за извършване на нарушението. Без значение за
съставомерността на деянието е факта, че жалбоподателят е подавал ежегодни декларации
пред КПКОНПИ, или че е декларирал имуществото си пред органа по назначаването,
защото правопораждащите факти за подаване на тези декларации не касаят освобождаването
му от заеманата длъжност.
Действително, АНО е приложил разпоредбата чл.115, ал.1 от ЗПК /в сила от
06.10.2023 г. и към момента на издаване на процесното НП/, според която лице, заемащо
публична длъжност, което не подаде декларация по този закон в срок, се наказва с глоба в
размер от 1000 до 3000 лева. В случая приложимата санкционна разпоредба е тази по чл.173,
ал.1 от ЗПКОНПИ в действащата към датата на нарушнието редакция, тъй като съгласно
чл.3 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е
бил в сила по време на извършването му, освен ако до влизане в сила на наказателното
постановление последва по-благоприятна за нарушителя нормативна уредба. Разпоредбата
на чл.115, ал.1 от ЗПК не е по-благоприятен закон, тъй като предвижда същото по вид и
размер наказание, като отменената разпоредба на чл.173, ал.1 от ЗПКОНПИ - глоба от 1000
до 3000 лева. Така настъпилата междувременно промяна в законодателството не води до
промяна в правната природа на деянието и то продължава, включително и към момента да
съставлява административно нарушение, макар и под нова номерация и с друго име на
нормативния акт. Освен това, неправилното посочване на санкционната разпоредба не
7
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като по никакъв начин не е
ограничило правото на защита на жалбоподателя, препятствайки го да разбере за какво
точно нарушение е санкциониран, доколкото се защитава по фактите, а не по правото. С
оглед на горното, не се налага отмяна на процесното НП, а единствено неговото изменение в
частта относно приложената санкционна разпоредба. На основание Тълкувателно решение
№8/16.09.2021 г. на ВАС по т.д. №1/2020 г. на ОСС на ВАС, съдът намира, че следва да
приложи закон за еднакво наказуемото административно нарушение, дйствал към датата на
деянието, доколкото последното не води до съществено изменение на обстоятелствата на
вмененото нарушение.
Действително, както се сочи и в жалбата, АНО е допуснал противоречие между
мотивите в процесното НП и неговия диспозитив по отношение размера на наложената
глоба. В мотивите е посочил, че глобата следва да бъде индивидуализирана в
законоустановения минимум, при отчитане преди това наличието на едно отегчаващо
обстоятелство – издадено, но не влязло в сила НП против жалбоподателя за извършено
нарушение от същия вид, т.е. очевидно е взел предвид, че вмененото нарушение не е първо
по ред за жалбоподателя. При тези мотиви и с посочване на отегчаващите отговорността
обстоятелства, АНО е наложил глоба в размер над минималния, а именно: в размер на 1600
лева. Така допуснатото противоречие не следва да се преценява като съществено
процесуално нарушение, тъй като не е ограничило по никакъв начин правото на защита на
жалбоподателя и е отстранимо от съда, чрез изменение на обжалваното НП и по отношение
размера на наложеното административно наказание глоба, чрез намаляването му до
минимума от 1000 лева. Горното се налага и предвид обстоятелството, че АНО се е позовал
на невлязло в законна сила НП и към настоящия момент, в нарушение на презумцията за
невиновност, прогласена в приложимите в настоящото производство разпоредби на НПК по
силата на препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН. Ето защо и доколкото се касае за
първо нарушение от страна на жалбоподателя, индивидуализираната в минимален размер
глоба би осигурила постигане на целите на административното наказание по чл.12 от
ЗАНН, и е съответна на критериите по чл.27, ал.2 от ЗАНН – да въздейства в достатъчна
степен поправително и превъзпитателно по отношение на жалбоподателя, да го мотивира
занапред да спазва стриктно задълженията си, произтичащи от ЗПК, като би оказал
необходимото предупредително въздействие по отношение на останалите задължени лица
по ЗПК.
Съдът намира за неоснователно направеното възражение в жалбата, че извършеното
нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Касае се за
нарушение на просто извършване, от категорията на т.нар. формални нарушения, което се
осъществява чрез бездействие, а именно: неподаване на декларация в предвидения от закона
срок. Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в
специалния закон задължения на субекта на отговорност, без законът да поставя изискване
за настъпване на определен противоправен резултат, и трае докато бъде установено или
преустановено. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването
8
на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са
настъпили вреди. Приложението на чл.28 от ЗАНН не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието
или не на вредни последици, а въз основа на степента, с която формалното нарушение е
застрашило обществените отношения. В конкретния случай, нарушението е застрашило
обществените отношения, свързани с обезпечаване прозрачността в публичната сфера
относно имуществото и интересите на лицата, заемащи висши публични длъжности.
Жалбоподателят е подал декларацията със закъснение от два месеца и един ден, след
изтичане на законоустановения срок. Става въпрос за един продължителен период на
бездействие от страна на задълженото лице, през който защитените от този
закон обществени отношения несъмнено са били засегнати, и то с достатъчен интензитет,
даващ основание на съда да приеме, че същото следва да бъде санкционирано по
административен ред. Поради гореизложеното, съдът намира, че в случая е неприложима
нормата на чл.28 от ЗАНН. Като не е приложил посочената разпоредба, АНО правилно е
приложил материалния закон и е издал правилен и законосъобразен санкционен акт.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесното НП следва да се измени по
отношение на санкционната разпоредба, както и по отношение размера на наложеното
административно наказание глоба, което да бъде намалено от 1600 лева на 1000 лева.
По разноските:
Следва да се посочи, че въпреки извода за частична основателност на жалбата,
жалбоподателят няма право на присъждане на разноски. Разпоредбата на чл.63д, ал.1 от
ЗАНН препраща по отношение на реда за присъждане на разноски към АПК, където
в чл.143, ал.1 от АПК е предвидено, че жалбоподателят има право на присъждане на
разноски само в случаите на отмяна на обжалвания административен акт. В случая,
доколкото жалбоподателят не постига цялостна отмяна на процесното НП, той няма право
на присъждане на разноски.
Разноски се претендират и от двете страни, но с оглед изхода на делото, претенцията
на ответната страна в горния смисъл се явява основателна. Съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН в
полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП, което от
своя страна препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.27е от
Наредбата, възнаграждението за защита в производството по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В
настоящото /въззивно/ производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт.
Делото е разгледано в едно съдебно заседание, в което е разпитан един свидетел, и същото
не представлява фактическа и правна сложност. При това положение, справедливият размер
на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на минималния
предвиден размер в Наредбата. Разноските следва да се присъдят в полза на Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, със
седалище гр.София.
9
Следва да се посочи, че въпреки извода за частична основателност на жалбата,
жалбоподателят няма право на присъждане на разноски. Разпоредбата на чл.63д, ал.1 от
ЗАНН препраща по отношение на реда за присъждане на разноски към АПК, където
в чл.143, ал.1 от АПК е предвидено, че жалбоподателят има право на присъждане на
разноски само в случаите на отмяна на обжалвания административен акт. В случая,
доколкото жалбоподателят не постига цялостна отмяна на процесното НП, той няма право
на присъждане на разноски /в този смисъл Определение №12679/27.09.2019 г. по адм.д.
№8590/2018 г., I отд. на ВАС; Определение №10316/24.11.2023 г. по дело №10493/2023 г. по
описа на АСГГ и др./.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.63, ал.7, т.1 и т.2, във вр. с ал.2, т.4, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№КПК-НП-2/10.11.2023 г., издадено от Председател на Комисия за
противодействие на корупцията /КПК/, с което на Д. Д. Й., ЕГН **********,
с постоянен адрес гр.Ш, бул.“М“ №, вх., ет., ап., на основание чл.115, ал.1 от
ЗПК е наложено административно наказание глоба в размер на 1600 лева, за
нарушение на чл.38, ал.1, т.3, във вр. с чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ /отм./, в
частта на посоченото правно основание за налагане на наказанието: от
основание по чл.115, ал.1 от ЗПК на основание чл.173, ал.1 от ЗПКОМПИ
/отм./, и НАМАЛЯВА размера на наложеното административно
наказание глоба от 1600 лева на 1000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, Д. Д. Й., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.Ш, бул.“М“ №, вх., ет., ап., да заплати на КОМИСИЯ ЗА
ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА, със седалище гр.София,
сумата от 80 лева /осемдесет лева/, представляващи направени разноски за
процесуално представителство от юрисконсулт в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град, в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10