Р Е Ш
Е Н И Е
№ 213/11.04.2018 г.
гр.
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в публично съдебно
заседание на трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Соня Камарашка
при секретаря А*** А*** , като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 6 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс
(АПК).
Образувано е по жалба на Ц.И. *** депозирана чрез
пълномощника адвокат Л. Г. от МАК против Заповед № 2433/17.11.2017г. на кмета
на Община Монтана, с която е отказано изработването на проект за изменение на
подробен устройствен план /ПУП/, одобрен със Заповед №1412/29.06.2009год. за ПИ
с идентификатори 48489.26.626, 48489.26.627 и 48489.26.628 по Кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Монтана, с цел промяна на предназначението
им от „за жилищно застрояване” в „земеделска територия”.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, издадена в нарушение на чл. 134,
ал.2, т.4 и т.5 от ЗУТ. Твърдят се допуснати закононарушения в
одобрен проект за ПУП и заповедта за одобрения план, поради неотразяване на
съществуваща в имот на жалбоподателят с идентификатор 48489.28.719 по КК на
гр.Монтана, в местността „П*** дол” масивна двуетажна жилищна сграда
разположена на границата на имот с идентификатор 48489.26.626 при одобряване на
ПУП, с което е нарушен чл.47 от Наредба №7 от 22.12.2003год. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Твърди
се, че одобрения ПУП със Заповед №1412 от 29.06.2009год. на кмета на Община
гр.Монтана не е правно мотивирана, тъй като не е налице изключението предвидено
в чл.45, ал.4 от Наредба №7 от 22.12.2003год. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони при отреждане на
трите имота за „жилищно застрояване”, като се твърди допусната явна фактическа
грешка в одобрения ПУП и наличието на съществени закононарушения. Претендира се
и нищожност на административния акт.
Направено е искане да се отмени оспорената заповед
като незаконосъобразна и да се задължи кмета на Община Монтана да издаде
заповед с която да даде разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП
за поземлен имот с идентификатор 48489.26.626 по КК и КР на гр.Монтана, с цел
промяна на предназначението от „за жилищно застрояване” в „за земеделска
територия”. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа
жалбата, по съображения подробно развити в жалбата, в съдебно заседание и в
писмена защита. Претендира заплащане на сторените разноски по делото, като
представя списък.
Ответникът – Кмета на Община Монтана, в депозиран
писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
П*** оспорва жалбата, с искане да се отхвърли, като в писмена защита излага
съображения в тази насока. Претендира заплащане на направените по делото
разноски.
Заинтересованите страни М.В.В. – И. и Д.В.И., чрез процесуалния
си представител адвокат К. Б. от МАК, в писмен отговор по жалбата, в съдебното
заседание и писмена защита, оспорват жалбата, с искане за нейното отхвърляне,
като излагат доводи в тази насока. Претендират заплащане на сторените разноски
по делото, като представя списък.
Заинтересованата страна – Л.А.Г. чрез процесуалния си
представител адвокат Л. Г. от МАК в писмен отговор поддържа жалбата против
издадената заповед, моли за нейната отмяна по доводи развити в писмена защита. Претендира
заплащане на сторените разноски по делото, като представя списък.
Настоящият съдебен състав на Административен съд
Монтана намира жалбата за процесуално допустима подадена в законоустановения
срок по чл. 215, ал.
4 от ЗУТ и от заинтересовано лице имащо правен интерес да обжалва
заповедта по смисъла на чл. 131, ал.1
и ал.2, т.4 от ЗУТ – носител на вещни права върху имот с
идентификатор 48489.28.719 по КК на гр.Монтана, в местността „П*** дол”,
съседен на поземлен имот с идентификатор 48489.28.626 по КК на гр.Монтана, в
местността „П*** дол” който е един от имотите предмет на отказа за изработване
на проект изменението на ПУП, в този см. е Определение № 1377 от 31.01.2018 г.
на ВАС по адм. д. № 14663/2017 г., II о., поради което е процесуално допустима
за разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От изпратената от административния орган
административна преписка е видно, че със заявление вх. № 94-Ц-455 от
11.10.2017год. до Кмета на Община гр.Монтана жалбоподателят Ц.И.Г. е поискал на
основание чл.134, ал.2, т.4 и т.5 от ЗУТ да се измени влезлия в сила ПУП за
поземлени имоти с идентификатори 48489.26.626, 48489.26.627 и 48489.26.628 по
Кадастралната карта на гр.Монтана, в местността „П*** дол”, като се промени
предназначението им от „за жилищно строителство” в „земеделски територии”. В
съответствие с разпоредбата на чл.135, ал.2 от ЗУТ е приложена скица с
предложение за изменението на ПУП. Приложен е нотариален акт за покупко
–продажба на недвижим имот с №37, том VІІ, рег. №14245, н. Дело №742/2003год.,
от който е видно, че жалбоподателя е придобил собствеността на деривативно основание на имот №027017 в землището
на мах. Мала К*** с ЕКАТТЕ 99176, в местността „П*** дол” от 1,551декара с
начин на трайно ползване „лозе”, при неполивни условия трета категория, за
който е приложена и скица на л.32 от делото.
С писмо Изх.№94-Ц-455 -1 от 23.10.2017год. кмета на
Община гр.Монтана, на основание чл.30, ал.2 от АПК е уведомил жалбоподателя, че
посочените от него основания за изменение на действащия ПУП за ПИ с
идентификатори 48489.26.626, 48489.26.627 и 48489.26.628, не са достатъчни,
като при представяне на съгласия на всички заинтересовани лица – собственици на
имотите предмет на самия план изменение на действащия ПУП може да бъде
допуснато, на осн. чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ. В указания три дневен срок от
съобщението в Община гр.Монтана е постъпил отговор от жалбоподателят приложен
на л.34-36 от делото.
Приложено е становище №48/16.11.2017год. от главен
архитект на Община Монтана в което се излагат мотиви, че не следва да бъде
уважено заявлението на жалбоподателя и не следва да се разреши изработването на
проект за изменение на ПУП в обхват на ПИ с идентификатори 48489.26.626,
48489.26.627 и 48489.26.628 по КК на гр.Монтана.
Въз основа на становището на главния архитект, по
подаденото заявление от жалбоподателя е издадена атакуваната Заповед №2433 от
17.11.2017год. на Кмета на Община – Монтана, с която е отказано да се издаде
разрешение по заявлението на Ц.И.Г. за изработване на проект за изменение на
ПУП, одобрен със Заповед №1412/29.06.2009год. за ПИ с идентификатори
48489.26.626, 48489.26.627 и 48489.26.628 по КК на гр.Монтана, с цел промяна на
предназначението им от „за жилищно застрояване” в „за земеделска територия”, по
отношение на посочените в скицата – предложение поземлени имоти.
Като мотиви на отказа е посочено, че към
29.06.2009год. датата на одобряване на ПУП за ПИ с идентификатори 48489.26.626,
48489.26.627 и 48489.26.628 по КК на гр.Монтана, в ПИ с идентификатор
48489.26.719 по КК на гр.Монтана, собственост на заявителя - Ц.И.Г. в КК и КР
не е имало нанесена сграда, тъй като съществуващата сграда в ПИ с идентификатор
48489.26.719 по КК на гр.Монтана по това време е била незаконна. Сградата е
узаконена с акт за узаконяване №3 от 30.12.2010год. издаден от главния архитект
на Община –Монтана, след одобряване на ПУП за ПИ с идентификатори 48489.26.626,
48489.26.627 и 48489.26.628 по КК на гр.Монтана, със Заповед №1412 от
29.06.2009год. Съгласно чл.115, ал.2 от ЗУТ данните за местоположението,
границите, размерите, трайното предназначение и начина на трайно ползване на
поземлени имоти и сгради, както и данни за собствеността и ограничените вещни
права се извличат от КК и имотния регистър. Посочено е, че сградата на
заявителят е изпълнена и узаконена в несъответствие с предвижданията на
действащия ПУП за ПИ с идентификатор 48489.26.719 по КК на гр.Монтана, одобрен
със Заповед №3148 от 02.12.2010год., което я прави незаконна и в момента,
съгласно чл.225, ал.2 от ЗУТ. Съгласно чл.49 от Наредба №8 от 14.06.2001год. за
обема и съдържанието на устройствените планове, окончателен проект за ПУП-ПРЗ
се изготвя, въз основа на предварителен проект, като съгласно чл.48, ал.2,т.1ж
от същата наредба, предварителния проект за ПРЗ съдържа графични и текстови
материали, които включват заварени сгради, които се запазват и включват в
системата на застрояване. Като съгл. параграф 21 от ЗУТ, когато във връзка с
устройство на територията се държи сметка за заварени строежи, се има предвид
законните строежи, докато сградата в ПИ с идентификатор 48489.26.719 е бали
незаконна когато е одобрен ПУП със Заповед №1412 от 29.06.2009год. Като в
одобрения със Заповед №3148/02.12.2010год. ПУП за ПИ с идентификатор
48489.26.719, сградата на основното застрояване е предвидена на разстояние
3метра от границата с ПИ с идентификатор 48489.26.626 един от имотите предмет
на влезлия в сила ПУП. В мотивите е посочено, че не е нарушен чл.45, ал.3 от
Наредба №7 от 22.12.2003год. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони, тъй като е приложено изключението по ал.4
на чл.45 от същата наредба. Предоставена е възможност на жалбоподателя да
представи наличието на съгласие на всички собственици на имотите и носители на
ограничени вещни права върху тях в хипотезата на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ за
изменение на влезлите в сила ПУП, което съгласие не било представено и тъй като
не са установени основанията относно съдържане на явна фактическа грешка в
плана, която да има значение за неговите предвиждания, както и същият да е
одобрен при съществени закононарушения е прието, че ПУП с обхват ПИ с
идентификатори 48489.26.626, 48489.26.627 и 48489.26.628 по КК на гр.Монтана е
приложен, тъй като е реализиран строеж жилищна сграда, разрешен с разрешение за
строеж №28/19.04.2016год., който е завършен в груб строеж съгл. параграф 22 от
ЗУТ, съгласно изготвен и приложен констативен протокол
№94-М-716/08.09.2017год., като е прието, че е налице основанието на чл.134,
ал.2, т.5 от ЗУТ, за невъзможност да се измени ПУП, когато плана е приложен.
По делото е приложено Заповед №1412 от 29.06.2009год.
на кмета на Община гр.Монтана с която е одобрен проект за ПУП за поземлени
имоти с идентификатори 48489.26.626, 48489.26.627 и 48489.26.628 по
Кадастралната карта на гр.Монтана в местността „П*** дол”, с който се променя
предназначението на земеделската земя за „жилищно застрояване”, въз основа на молба
с рег. №94-М-352/27.03.2009год. от М.В.В. – И., която е собственик с Д.В.И. на
поземлените имоти, съгласно приложени нотариални актове, издадено разрешение
№10/05.02.2009год. на кмета на Община – Монтана за изработването на проект,
приемане на проекта с решение №4 от протокол №9/18.06.2009год. на Общински
експертен съвет по устройство на територията в Община – Монтана.
Приложена е и Заповед №3148 от 02.12.2010год. на
кмета на Община гр.Монтана с която е одобрен ПУП за промяна предназначението на
земеделска земя представляваща ПИ с идентификатор 48489.28.719 от КК на
гр.Монтана, за жилищно строителство, с предвидено ниско застрояване, като с акт за узаконяване №3 от
30.12.2010год. на Главния архитект на Община Монтана, на основание параграф
184, ал.7 от ПРЗ към ЗИД на ЗУТ във вр. чл.148, ал.2 от ЗУТ и параграф 184,
ал.6 от ЗУТ и чл.142, ал.6, т.1 от ЗУТ е узаконена жилищна сграда и гараж на
името на Ц.И.Г. находяща се в имот с идентификатор 48489.28.719 по КК на
гр.Монтана, в местността „П*** дол” землище Монтана. Както и констативен
протокол с Изх. №94-М-716/08.09.2017год. на Гл. Експерт „УТ” към Община
гр.Монтана, с които при проверката е установено, че строеж „еднофамилна жилищна
сграда” находяща се в поземлен имот с идентификатор 48489.26.628 по КК на
гр.Монтана е завършен в груб строеж по смисъла на параграф 5, т.46 от ДР на
ЗУТ.
При така установената фактическа обстановка, която не
се оспорва от страните и при спазване на разпоредбата на чл. 168, ал.1-3 от АПК,
за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и
в границите на правомощията му - кмета на Община Монтана, който съгласно чл. 135, ал.3,
във вр. ал.1 от ЗУТ
е компетентния орган да издава заповед от вида на оспорената, с която да разреши
или да откаже изработване на проект за изменение на плана.
Актът е постановен в предписаната от закона писмена форма
при наличие на изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК
В случая производството е започнало по подадено
заявление от Ц.И.Г. на основание чл.135, ал.1 във вр. чл. 131, ал.1
и ал.2, т.4 от ЗУТ, като към заявлението е приложена скица с
предложение за изменение на ПУП за поземлени имоти с идентификатори
48489.26.626, 48489.26.627 и 48489.26.628 по КК на гр.Монтана за промяна на
предназначението им от „за жилищно застрояване” в „земеделска територия”.
Оспорената заповед №2433 от 17.11.2017год. е издадена след становище
№48/16.11.2017год. от главния архитект на Община – Монтана, съгласно чл.135,
ал.4, т.1 от ЗУТ и е съобщена на заинтересованите страни. При издаването на
оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила съгл. чл.146, т.3 от АПК, доколкото производството се
е развило пред компетентния административен орган, след надлежно анализиране на
събраните писмени доказателства, които са били достатъчни за формиране на
правилен извод от страна на административния орган, като по този начин са
спазени и разпоредбите на чл.35-36 от АПК.
Издадената заповед съдържа волеизявлението на кмета
на Община –Монтана, както и мотиви т.е. посочени са фактическите и правните
основание за издаването й, обсъдени са всяко едно от заявените основания по
чл.134, ал.2, т.4 и т.5 от ЗУТ за изменение на ПУП, като е дадена възможност на
оспорващия да отстрани недостатъците в заявлението, чрез представяне на
съгласие от заинтересованите лица на основание чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, с
оглед изменение на ПУП за поземлени имоти с идентификатори 48489.26.626,
48489.26.627 и 48489.26.628 по КК на гр.Монтана за промяна на предназначението
им от „за жилищно застрояване” в „земеделска територия”.
От административния орган правилно е приложен
материалния закон. Съгласно чл.115, ал. 1
и 2 от ЗУТ
устройствените планове се изработват въз основа на данни от влезлите в сила
кадастрални карти и имотни регистри за съответната територия, данни от други
предходни подробни планове. А съгласно чл. 125, ал. 5,
изр. 1 от ЗУТ в проекта за ПУП се отразяват разрешените строежи по
предходни планове, което свързано с разпоредбата на § 21 от ЗР на
ЗУТ означава, че устройствения план държи сметка само за заварените
строежи, които са законно изградени. По делото е установено, че за територията
за която е влязъл в сила одобрен ПУП за ПИ с идентификатори 48489.26.626,
48489.26.627 и 48489.26.628 по Кадастралната карта на гр.Монтана в ПИ с
идентификатор 48489.26.719 собственост на жалбоподателя подал заявлението по
реда на чл. 135, ал.1 от ЗУТ не е имало нанесена сграда, която да е била
законно изградена. Едва след влизане в сила на Акта за узаконяване процесната
сграда става законна в този см. е Решение № 4884 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм.
д. № 1152/2014 г., II о.
Спазени са и правилата и нормативите за разполагане
на сградите, тъй като в одобрения със Заповед №3148/02.12.2010год. ПУП за ПИ с
идентификатор 48489.26.719 собственост на жалбоподателя, сградата на основното
застрояване е предвидена на разстояние 3метра от границата с ПИ с идентификатор
48489.26.626 един от имотите предмет на влезлия в сила ПУП, което е видно от
одобрения проект, поради което не се споделят изводите на жалбоподателя в тази
насока, тъй като са спазени разписаните правила в чл.31 от ЗУТ.
Възможността за изграждане на обекти за постоянно
обитаване /макар и по изключение/ - като самостоятелни обекти извън границите
на населените места и селищните образувания е предвидена в чл.45, ал.4 от
Наредба №7 от 22.12.2003год. от 22.12.2003год. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Като безспорно
към тази категория строежи са приложими изискванията на чл.35, ал.2 от ЗУТ по
препращане от чл. 47 на Наредба № 7, т.е за разстояние 3 м до вътрешните имотни
граници, което е спазено съгласно проекта – план за застрояване по отношение на
имот с идентификатор 48489.26.626 по КК на гр.Монтана. Тъй като сградата в
имота на жалбоподателя към момента на одобряване на проекта за ПУП за ПИ с
идентификатори 48489.26.626, 48489.26.627 и 48489.26.628 по Кадастралната карта
на гр.Монтана е била незаконна, то приложението на разпоредбата на чл.47 от
Наредба №7 от 22.12.2003год. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони, не може да бъде противопоставена на
атакуваната Заповед, тъй като е липсвало каквото и да е описание на строежа
досежно размери или друга конкретизация. Видно от административната преписка
при издаване на Заповед №1412/29.06.2009год. за одобряване проект за ПИ с
идентификатори 48489.26.626, 48489.26.627 и 48489.26.628 по Кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр.Монтана, с който се промяна предназначението им
от „за жилищно застрояване” в „земеделска територия”, са ползвани като основа
кадастралната карта за процесните имоти /по преписката е приложена съответна
скица, неразделна част от одобрение проект/, тъй като ОУП на Община Монтана е
одобрен впоследствие с Решение №659 от Протокол №26/23.11.2017год. на Общински
съвет – Монтана и е обнародван в Дв. Бр.4 от 09.01.2018год.
Поради което настоящият състав на съда намира, че при
одобряването на ПУП за ПИ с идентификатори 48489.26.626, 48489.26.627 и
48489.26.628 по Кадастралната карта на гр.Монтана не се съдържа явна фактическа
грешка, тъй като и при формирането и при документирането, на вече формираната
воля на административния орган относно предвижданията на плана, съгласно издадено
разрешение №10/05.02.2009год. на кмета на Община – Монтана за изработването на
проект, приемане на проекта с решение №4 от протокол №9/18.06.2009год. на
Общински експертен съвет по устройство на територията в Община – Монтана и
издаване на Заповед №1412 от 29.06.2009год. на кмета на Община гр.Монтана за
одобрения ПУП, не е налице несъответствие, което да обосновава необходимостта
от изменение на ПУП по см. на чл.134, ал.2,т.4 от ЗУТ в този см. е Решение по
адм. дело №8583/2013год. ІІ о. на ВАС.
Несъстоятелно е твърдението изложено в жалбата, че в
отговора на уведомителното писмо от Община Монтана, относно изискано съгласие
от заинтересованите лица за изменение на ПУП в хипотезата на чл.134, ал.2, т.6
от ЗУТ, жалбоподателят е потвърдил искането си за допускане изменение само на
съседен поземлен имот с идентификатор 48489.26.626 по КК на гр.Монтана, без
искането си за изменение на другите два имота с идентификатори 48489.26.627 и
48489.26.628 по КК на гр.Монтана, тъй като по отношение на това последващо
уточнение не е изпълнил задълженията си по чл.135, ал.2 от ЗУТ за представяне към
искането /заявлението/ на скица предложение за изменението му, каквато е
приложил при подаване на заявлението до кмета на Община –Монтана с вх. №
94-Ц-455/11.10.2017год.
Оспореният отказ за изменение на ПУП е свързан и с
преценката за липсата или наличието на отрицателната предпоставка по чл. 134,
ал.2, т.5 от ЗУТ следва да се изследва прилагането / неприлагането съответно на
плана за регулация.
Действащият ПУП за ПИ с идентификатори 48489.26.626,
48489.26.627 и 48489.26.628 по КК на гр.Монтана, одобрен със заповед № 1412/29.06.2009 г. е приложен за процесните имоти
по см. на § 22, ал.1,
т.2 от ДР на ЗУТ. Този извод е съобразен с доказателствата по
делото- графичната част на действащия ПУП за процесните имоти и липсата на
данни за оспорване на цитираните актовете за приемането на плана. Съдът приема,
че след като действащия спрямо процесните имоти план е приложен, с оглед
забраната по чл. 134,
ал.2, т.5 от ЗУТ, не може на това основание да се извършва изменение на
действащия и приложен спрямо процесните имоти план за регулация.
Относно твърдяното съществено
нарушение на процесуалните правила във връзка с несъобщаване на заповедта за
одобряване на ПУП на всички заинтересовани страни, това нарушение би било
съществено, ако допускането му е повлияло или е могло да повлияе върху
съдържанието на издадения акт, когато ако не беше допуснато би могло да се
стигне и до друго решение на органа. Ако нарушенията не са повлияли и не са
могли да повлияят върху съдържанието на акта, то същите са несъществени
/вж."Административно право, проф. К. Л*** , 2001, стр. 126-127/.
Несъщественото процесуално нарушение, допуснато от органа, не е основание за
отмяна на акта му. Касае се за действие, следващо издаването на заповедта,
което има отношение към нейното оспорване, а не е елемент от съдържанието й в
този см. е Решение № 15779 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9977/2013 г.,
II о. Още повече, че заинтересованото лице е могло да защити правата и
интересите си от момента на узнаване на издадената заповед № 1412/29.06.2009 г. за одобряване на ПУП за
ПИ с идентификатори
48489.26.626, 48489.26.627 и 48489.26.628 по КК на гр.Монтана.
Обжалвания отказ е и в съответствие
с целта на закона – прокламираните в чл.1 от ЗУТ.
По отношение твърдяната нищожност на оспорваната Заповед № 2433/17.11.2017 г. на кмета
на Община Монтана, с която е отказано изработването на проект за изменение на
подробен устройствен план /ПУП/,
съгласно правната теория нищожния акт никога не произвежда очакваното действие,
за да има нужда то да се преустановява. Самото обявяване на нищожност няма
конститутивно значение, защото нищо не се променя, не се преустановява, а само
констатира пълната незаконосъобразност на нищожния акт. Нищожността на
административния акт може да бъде обявена по почин на органа издал самия акт,
било по искане на заинтересован правен субект, непосредствено по-горестоящ
административен орган в производство по оспорване на административни актове или
от съда.
Нищожния административен акт не поражда правни последици, но създава
нежелана и опасна привидност, че целените от този акт последици са действително
възникнали. Възможните прояви на нищожност могат да бъдат различни. При
нищожните актове е налице толкова тежко, основно нарушение на изискванията за
законност, поради което актът, въпреки, че притежава някои външни белези на
административен акт, въобще не поражда правни последици.
Разгледани на плоскостта на чл. 146 от АПК едно от основанията за обявяване
на административен акт за нищожен е липсата на компетентност. Нарушението на
компетентността и в трите и вида – по материя, по място, по степен – водят
винаги до нищожност на издадения от некомпетентен орган административен акт.
Други основания може да са неспазване на установената форма, но само тогава
когато порокът във формата е толкова съществен, че практически се равнява на
липса на форма, а от тук и на липса на волеизявление, нищожност има и при нарушаване
на административно производствените правила, при което въобще липсва
административно правен субект на акта или липсва волеизявление, нищожност е
налице и когато акта е лишен от нормативна основа въобще, не е издаден нито въз
основа на закон, нито въз основа на нормативен акт или такъв, който е основан
на друг нищожен акт. Нищожен е и акт, който съдържа предписание, което е
престъпление или е невъзможно за изпълнение.
В случая оспорената Заповед № 2433/17.11.2017 г. е издадена от орган, разполагащ с материална компетентност. С разпоредбата на чл. 135, ал.3,
вр. ал.1 от ЗУТ се регламентира, че кмета на Общината може със заповед
да разреши или откаже да се изработи проект за изменение на плана. Същата е издадена в
предвидената от закона писмена форма, като са налице фактическите и правните основания
за издаването и, неправилното
разглеждане от страна на административния орган на хипотезата на чл.134, ал.6
от ЗУТ, се явява недопустимо процесуално действие, доколкото жалбоподателят
като заявител в административното производство чрез депозираното искане е
очертал предмета и фактическите основания на претенцията, в рамките на които е
ограничен компетентния административен орган при преценката си. Изложените
впоследствие доводи обаче, не водят до нищожност, а биха били релевантни при
инициирано изменение на ПУП на друго правно и фактическо основание, поради
което неоснователни са възраженията на оспорващият, че спорената заповед е
нищожна.
Поради всичко гореизложено, съдът приема, че оспорената
Заповед № 2433/17.11.2017 г. на кмета на Община Монтана е правилен и
законосъобразен административен акт, а подадената срещу нея жалба, като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и претендираните от ответника и
заинтересованите страни М.В.В. – И. и Д.В.И. разноски, на основание чл.143,
ал.4 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.37, ал.1 от ЗПП и чл. 24 от
Наредба за заплащане на правна помощ по административни дела, следва
да бъде осъден жалбоподателят да заплати на Община – Монтана, разноски по делото
в размер на 100.00лева представляващи юрисконсултско възнаграждение, както и на
заинтересованите страни М.В.В. – И. и Д.В.И., сторените и изплатени в брой разноски
за адвокатско възнаграждение и издаване на удостоверение в размер на общо
605,00лева /шестстотин и пет/, съгласно представен списък с разноски по чл.80
от ГПК.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно
от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Ц.И. *** против Заповед № 2433/17.11.2017 г. на кмета на Община Монтана, с
която е отказано изработването на проект за изменение на подробен устройствен
план /ПУП/, одобрен със Заповед №1412/29.06.2009год. за ПИ с идентификатори
48489.26.626, 48489.26.627 и 48489.26.628 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Монтана, с цел промяна на предназначението им от
„за жилищно застрояване” в „земеделска територия”,
като неоснователна.
ОСЪЖДА Ц.И.Г. с ЕГН * *** да заплати на Община
– Монтана, сумата от 100.00лева /сто лева/ разноски по делото, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, както и 5.00лева /пет/ лева държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист в полза на Административен съд
гр.Монтана.
ОСЪЖДА Ц.И.Г. с ЕГН * *** да заплати на М.В.В.
– И. с ЕГН * и Д.В.И. с ЕГН * сумата от общо 605,00лева /шестстотин и пет лева/
сторени разноски по делото, както и 5.00лева /пет/ лева държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист в полза на Административен съд
гр.Монтана.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез
Административен съд - Монтана пред Върховен административен съд в 14 дневен
срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК препис от решението
да се изпрати на страните.
Административен съдия: