№ 5521
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Петър Милев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20231100501264 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 28.11.2022
г. по гр.д. №21811/2022 г. на Софийския районен съд, 156 състав, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя срещу А. С. П. и В. Г. П. кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.318 ал.2 ТЗ,
чл.200 ЗЗД и чл.110 ал.2 ЗС и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 6553,58 лв., представляваща
незаплатена цена на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. за недвижим
имот, находящ се в гр. София, ул. *******, аб. №89462, сумата от 1046,43 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. - 07.10.2021 г., сумата от 45,40 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода мес.09.2018 г. – мес.04.2020 г., и сумата от 9,52 лв. – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 30.10.2018 г. – 07.10.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №59976/2021 г. по
описа на СРС, 156 състав.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и постановено при
нарушение на материалния закон. Сочи, че по делото е установено, че между страните е
възникнало облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното
1
решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемите А. С. П. и В. Г. П. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорват
жалбата и молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Третото лице-помагач „МХ Е.” ООД не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни
искове за наличието на вземания на ищеца спрямо ответниците за заплащане на доставена
топлинна енергия, за цена на услугата „дялово разпределение“ съответно за периода
мес.05.2018 г. - мес.04.2020 г. и мес.09.2018 г. – мес.04.2020 г., за имот, находящ се в гр.
София, ул. *******, и съответните мораторни лихви върху главниците за периода 15.09.2019
г. - 07.10.2021 г. и 30.10.2018 г. – 07.10.2021 г.
Ответникът В. Г. П. в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените искове,
като твърди, че не е в облигационни правоотношения с ищеца. Оспорва и да са реално
потребени претендираните количества топлинна енергия. Релевира и възражение за изтекла
погасителна давност.
Ответникът А. С. П. в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените искове,
като твърди, че не е в облигационни правоотношения с ищеца, както и че не е живяла в
имота през процесния период. Оспорва и да са реално потребени претендираните количества
топлинна енергия. Релевира и възражение за изтекла погасителна давност.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между
него и ответниците, по силата на което е доставял топлинна енергия на ответниците. В
негова тежест е да докаже и че за процесния период ответниците са ползвали топлинна
енергия в съответното количество, равняващо се на претендираната сума.
В тежест на ответниците е да докажат положителния факт на плащането.
Настоящият съдебен състав намира за установен факта, че за процесния период
мес.05.2018 г. – мес.04.2020 г. страните са били във валидна облигационна връзка, по силата
на която ищецът е доставял на ответниците топлинна енергия. Договорът касае доставка на
топлинна енергия до обект апартамент №51, находящ се в гр. София, ул. „*******, с
абонатен №*******.
2
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната
връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в
един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1
ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е
подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка,
поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители
на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след
публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за
възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната
връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме,
че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата
на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите. В срока по чл.131 ГПК ответниците не са оспорили обстоятелството, че са
собственици на процесния имот, като това обстоятелство се установява и от представените
по делото нот. акт за продажба на недвижим имот №14, т.ХХV, н.д. №4064/02.09.1988 г. и
удостоверение за наследници №2505/07.12.2009 г., издадено от СО, район „Средец“.
Ирелевантно е дали потребителят е живял в имота, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота – на собственост или вещно право на ползване.
Разпоредбата на чл. 13 от Директивата на ЕС № 2006/32/ЕО, въвежда принципа за
реалното отчитане на потребената енергия и реалното й включване в сметките.
Европейските директиви са актове, които обвързват по отношение на дължимия резултат, но
оставят националните власти да изберат формата и начина на въвеждането им в
действащото право. Те нямат пряко действие, когато са транспонирани в българското право
в срока, указан в тях. Единствено в хипотезата, при която дадена директива не е въведена в
действие в националното право своевременно, всеки правен субект може да се позове пряко
на нейните разпоредби пред българския съд, който не следва да прилага националните
норми, които противоречат на разпоредбите на директивата. Настоящият случай обаче не е
такъв, тъй като Директива 2006/32/ЕО е транспонирана в българското законодателство чрез
ЗЕЕ – пар.3 ДРЗЕЕ, а нарушение на разпоредбите на този закон не се твърди и не се
установява. Въззивният съд приема, че след изтичането на посочения в чл.18 от директивата
срок вътрешното законодателство е съобразено с чл.13 включително по отношение
топлинната енергия от сградна инсталация, която също е реално консумирана от
потребителите. Освен това чл.13.1 от директивата изисква осигуряване на индивидуални
измервателни уреди, доколкото това е технически осъществимо. Ето защо, принципът за
заплащане на реално потребената енергия е спазен, тъй като е предвидено заплащане на
изравнителни сметки, респ. възстановяване на надвзети суми по изравнителни сметки. Ето
3
защо, макар и да няма реално определена месечна сума, е налице реална сума за отчетния
период, който в случая е годишен.
Неоснователни се явяват и доводите за нарушение на чл.27 от Директивата на ЕС
№2011/83/ЕС. Цитираната директива относно правата на потребителите е транспонирана в
българското законодателства със ЗИД на ЗПП, приет на 10.07.2014 г., а нарушение на
разпоредбите на този закон не се твърди и не се установява.
Във връзка с доводите на ответниците, че по делото липсват доказателства за
доставеното количество и за качеството на подаваната топлинна енергия, следва да се
посочи, че обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в
сградата и конкретно в жилището на ответниците е от значение единствено към доказването
на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до
отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК. За установяване факта на предоставяне на топлинна
енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, в първоинстанционното
производство са приети заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира
напълно, се установява, че през процесния период технологичните разходи в АС са
отчислявани от доставената в АС топлинна енергия и тези технологични разходи са били за
сметка на ищеца, ФДР е извършила дяловото разпределение за процесния имот в
съответствие с действащата нормативна уредба, а ищецът е спазил действащата нормативна
уредба при начисляване сумите за имота на ответника. Вещото лице сочи още, че пред
процесния период ТЕ е определяна на база „служебен отчет“ поради „неосигурен достъп“.
От заключението се установява още, че за периода мес.05.2018 г. - мес.04.2020 г.
начислените и дължими от ответниците суми за ТЕ, включително с отчитане на
изравнителните сметки, възлизат в общ размер на 6455,67 лв., от която сумата от 2925,05 лв.
за отопление на имота и сумата от 3503,62 лв. за БГВ, като изравнителната сметка за
процесния период е 21,70 лв. за връщане или общо дължимата сума е 6433,97 лв. Вещото
лице сочи още, че топломерът, монтиран в АС, е преминавал на периодичен метрологичен
контрол.
При неосигурен достъп се начислява топлинна енергия по реда на чл.70 ал.4 Наредба
16-334/2007 г. за топлоснабдяването. За неосигурения достъп до имота през процесния
период са съставени протоколи от 24.04.2019 г., 01.05.2019 г., 27.05.2020 г. и 06.06.2020 г.
Ответникът А. С. П. не е оспорила, че в имота не е осигурен достъп до отоплителните тела и
изводите за гореща вода в имота за отчитане на показанията на уредите и водомерите.
Ответникът В. Г. П. формално е оспорил, че в имота не е осигурен достъп до отоплителните
тела и изводите за гореща вода в имота за отчитане на показанията на уредите и водомерите,
но не е ангажирал никакви доказателства за установяване на положителния факт на
осигуряване на достъп до имота на посочените протоколите дати, а и не е навел никакви
конкретни твърдения в тази насока. Ето защо, настоящият въззивен състав кредитира
съставените от ФДР протоколи, като ги цени заедно с всички останали доказателства по
4
делото и с оглед фактическите твърдения на страните.
Видно от приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира напълно, за процесния
период мес.05.2018 г. – мес.04.2020 г. дължимата от ответниците сума за топлинна енергия
възлиза на 6598,98 лв., която сума не е заплатена, а неплатените суми за дялово
разпределение – на 45,40 лв. Вещото лице сочи още, че общият размер на законната лихва
върху сумите на месечните главници за ТЕ възлиза на сумата от 1046,43 лв. за периода
15.09.2019 г. - 07.10.2021 г., а върху сумата за дялово разпределение – на 9,52 лв. за периода
20.10.2018 г. – 07.10.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл.327 ал.1 ТЗ, за предадената стока купувачът дължи
цена, или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна
облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в
обстоятелствената част, страните са в облигационни отношения – договор за продажба на
топлинна енергия, възникнала по закон, като за периода мес.05.2018 г. – мес.04.2020 г.
ответниците не са заплатили потребената топлоенергия, цената на която, съгласно приетите
по делото СТЕ и ССчЕ, възлиза на сумата от 6455,67 лв., а за дялово разпределение – на
45,40 лв. Съгласно чл.61 ал.1 Наредба №16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, дяловото
разпределение на ТЕ между потребителите в сграда в режим на ЕС се извършва възмездно.
Съгласно чл.22 ал.2 ОУ, клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово
разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. В настоящия случай услугата
„дялово разпределение“ безспорно е извършена /по делото са събрани доказателства, че за
топлоснабдения имот са съставени изравнителни сметки на база извършените от третото
лице-помагач отчети на уредите, носещи подписа на потребителя/.
Поради изложеното, съдът приема, че исковете са основателни съответно за сумата от
6433,97 лв. – топлинна енергия, и за сумата от 45,40 лв. – дялово разпределение.
Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е неоснователно.
Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по
смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземания на „Топлофикация” ЕАД е
тригодишна.
Съгласно чл.32 ал.1 ОУ/2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71
НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
съгласно ал.2, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа
на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена,
за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал.3 на същата
5
разпоредба след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Разпоредбата на
чл.33 ал.1 предвижда клиентите да заплащат топлинната енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В случая най-старото задължение на ответника е
станало изискуемо на 16.07.2018 г., но в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният
срок е спрял да тече на основание чл.3 т.2 ЗМДВИП, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с пар.13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр.44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), поради което към
момента на предявяване на иска /19.10.2021 г. – чл.422 ал.1 ГПК/ е изтекъл тригодишният
срок за вземанията за цената на доставената топлинна енергия за мес.05.2018 г., които са в
размер на сумата от 118,54 лв.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск за главницата за топлинна
енергия е частично основателен до размера на сумата от 6315,43 лв.
Вземанията за услугата „дялово разпределение“ не са погасени по давност, тъй като
към момента на предявяване на иска /19.10.2021 г. – чл.422 ал.1 ГПК/ не е изтекъл
тригодишният срок за вземанията, поради което искът се явява изцяло основателен.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг, който в случая е в
размер на сумата от 6315,43 лв. – топлинна енергия, и забава за погасяването му. Моментът
на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Моментът на забавата
в случая се определя съобразно уговореното от страните. Разпоредбата на чл.33 ал.1
ОУ/2016 г. предвижда клиентите да заплащат топлинната енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, но съгласно ал.4 на същата разпоредба, лихва за
забава се начислява само за задълженията по чл.32 ал.2 и 3, ако на се заплатени в срока по
ал.2 или в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. не се дължи
лихва за забава върху прогнозно начисляваните месечни суми по чл.32 ал.1. От всичко това
следва изводът, че потребителят изпада в забава след изтичане на 45-дневния срок от
издаване на фактурата по чл.32 ал.2.
Възражението за погасяване по давност на дълга за лихва е частично основателно.
Вземанията за обезщетение за забава върху вземанията за мас.05.2018 г. са погасени по
давност, с оглед разпоредбата на чл.119 ЗЗД. За непогасената по давност част от вземанията
ответникът дължи обезщетение за забава в плащането на отделните месечни суми за
главница, общият размер на което е 1027,15 лв., до който размер предявеният иск е
основателен.
По отношение лихвата за забава върху вземанията за дялово разпределение,
доколкото липсва предвиден срок за плащането им и съгласно разпоредбата на чл.84 ал.2
ЗЗД, за изпадането в забава от страна на длъжника е необходимо изрично отправяне на
покана, за каквато липсват представени доказателства, поради което предявеният иск е
6
изцяло неоснователен.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
са отхвърлени исковете за цена на потребена топлинна енергия за сумата от 6315,43 лв., за
дялово разпределение за сумата от 45,40 лв. и за лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за сумата от 1027,15 лв. и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявените искове бъдат уважени до посочените размери. В останалата част, в която
исковете са отхвърлени за разликата над посочените по-горе размери, и в частта, в която е
отхвърлен изцяло искът за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение,
решението следва да бъде потвърдено. Решението следва да се отмени и в частта, в която на
ответника А. С. П. са присъдени разноски за разликата над сумата от 31,41 лв., и в частта, в
която на ответника В. Г. П. са присъдени разноски за разликата над сумата от 17,45 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 и
ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски за производство пред СРС, съразмерно с уважената
част от исковете, както следва: в заповедното производство – в размер на сумата от 48,26
лв., представляваща държавна такса, и сумата от 147,76 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, и в исковото производство – в размер на сумата от 250,00
лв., представляваща държавна такса, сумата от 482,55 лв., представляваща депозити за вещи
лица, и сумата от 96,51 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, и разноски за
въззивното производство в размер на сумата от 147,76 лв., представляваща държавна такса и
сумата от 96,51 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна А. С. П. на
основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в
размер на сумата от 23,73 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна В. Г. П. на
основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в
размер на сумата от 24,43 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №13599/28.11.2022 г., постановено по гр.д. №21811/2022 г. по
описа на СРС, ГО, 156 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, срещу А. С. П.,
ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. *******, и В. Г. П., ЕГН **********, адрес: гр.
София, ул. *******, искове за признаване за установено, че основание чл.422 ал.1 вр. чл.415
ал.1 ГПК вр. чл.318 ал.2 ТЗ, чл.200 ЗЗД и чл.110 ал.2 ЗС, и чл.86 ал.1 ЗЗД, че А. С. П., ЕГН
**********, адрес: гр. София, ул. *******, и В. Г. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул.
*******, дължат разделно на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:
7
гр. София, ул. „*******, сумата от 6315,43 лв., представляваща незаплатена цена на
доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г. за недвижим имот, находящ се в гр. София,
ул. *******, аб. №89462, сумата от 1027,15 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 07.10.2021 г., и сумата от 45,40
лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода мес.09.2018 г. –
мес.04.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.
№59976/2021 г. по описа на СРС, 156 състав, в частта, в която „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, е осъдена да заплати на А. С. П.,
ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. *******, на основание чл.78 ал.1 ГПК адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство за разликата над сумата от 31,41 лв.,
и в частта, в която „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „*******, е осъдена да заплати на В. Г. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул.
*******, на основание чл.78 ал.1 ГПК адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство за разликата над сумата от 17,45 лв., и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК, че А. С.
П., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. *******, и В. Г. П., ЕГН **********, адрес: гр.
София, ул. *******, дължат РАЗДЕЛНО (по 1/2 от сумата всеки от тях) на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, на основание чл.79
ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ сумата от 6315,43 лв., ведно със законната лихва, считано от
19.10.2021 г. до окончателното изплащане, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. *******, с аб. №89462,
за периода мес.06.2018 г. - мес.04.2020 г., сумата от 45,40 лв., ведно със законната лихва,
считано от 19.10.2021 г. до окончателното изплащане, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода мес.09.2018 г. – мес.04.2020 г., и на основание чл.86 ал.1
ЗЗД сумата от 1027,15 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019 г. - 07.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №59976/2021 г. по описа на СРС, 156 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА А. С. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. *******, и В. Г. П., ЕГН
**********, адрес: гр. София, ул. *******, да заплатят РАЗДЕЛНО (по 1/2 от сумата
всеки от тях) на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„*******, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 196,02 лв., представляваща разноски
в заповедното производство, сумата от 829,06 лв., представляваща разноски в исковото
производство пред СРС, и сумата от 244,27 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „*******, да заплати на А. С. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. *******, на
основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 23,73 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
8
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „*******, да заплати на В. Г. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. *******, на
основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 24,43 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„МХ Е.” ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9