Решение по дело №10076/2023 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№64

гр. Велико Търново, 28.03.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на седемнадесети март  две хиляди двадесет и трета  година в състав:

 

                                                            

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:              ДИАНА КОСТОВА

                                                                                                          ЕВТИМ БАНЕВ

                                                                                                         

                                                                      

При секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура В.К.,  разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 076/2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

           

            Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

          Образувано е  по касационна жалба на Ю.С.А.,*** чрез *** Р.И. *** против Решение № 19/7.2.2023г. постановено по НАХД 447/22г. по описа на Районен съд Горна Оряховица, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП №20-0268-000634/29.5.2020г. издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР В. Търново, с което на касатора за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца.

 

            В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т., 1 от НПК , приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Съдът неправилно е приел, че издаденото НП отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1,т. 5 от ЗАНН, доколкото липсват основни факти, които да го обосновават. ГОРС не е установил, че на касатора са наложени две отделни самостоятелни наказания, като дадената от АНО правна квалификация е невярна. Посочено е в НП, че е нарушен чл. 140, ал.1 от ЗДвП , а му е наложено наказание по чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, която норма посочва вярната правна такава. §6,т.18 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на термина регистрация, която е административното разрешение за превозното средство да участва в пътното движение включващо идентификация на ППС и издаване на табели с регистрационен номер. След като управляваното от касатора МПС е имало идентификация, която е посочения № на рама и № на двигател, но не са изпълнени горепосочените две кумулативни изисквания, и от там неправилно е прието, че е налице административно нарушение. От съда се иска да отмени обжалваното решение, като се постанови ново по съществото на спора, с което НП бъде отменено.

                В о.з. не се явява , не се представлява.

 

                Ответникът по жалбата – Началник Сектор“ Пътна полиция“ при ОД на МВР В. Търново ,редовно призован не изпраща представител, не заема становище по спора.

 

 

Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Изцяло споделя мотивите на ГОРС, който е направил задълбочен анализ на доказателствата по делото, правилно е изяснил фактическата обстановка и правилно е приложил материалния закон. Предлага решението на ВТРС да бъде оставено в сила.

 

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

               Предмет на настоящото производство е Решение № 19/7.2.2023г. постановено по НАХД 447/22г. по описа на Районен съд Горна Оряховица, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП №20-0268-000634/29.5.2020г. издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР В. Търново, с което на касатора за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца.

 

 

                За да постанови този правен резултат, ГОРС е приел за установено от фактическа страна следното : На 4.1.2020г. в 16:00 часа в гр. Г. Оряховица, по ул.“Борима“ до Денонощен магазин в посока ул. „А. Кънчев“ касаторът е управлявал МПС марка Фолкваген Голф  с рег.№ ...с изтекъл срок на валидност на Разрешение за  временно движение с № *********, до 8.11.2019г. Проверката е извършена от авк. И.М.и полицай К., като първият е съставил АУАН  серия G А бл. № 134977/4.1.2020г. за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП , връчен на същия ден на извършителя, и уведомена ГОРП. С Постановление от 17.2.2020г. е образувано ДП 74/20 г. по описа на РУ Г. Оряховица за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК. С Постановление от 13.5.2020г. изх.№ 285 на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК е прекратил наказателното производство, тъй като деянието не изпълнява обективните и субективни признаци на престъпление по чл. 345, а.2 от НК. Препис от Постановлението заедно със събраните доказателства е изпратен на ответника, който е издал процесното пред ГОРС НП.  Последното е било връчено на 1.8.2022г. като в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН , същото е обжалвано пред ГОРС

 

               В хода на съдебното дирене се приобщени освен горепосочените писмени доказателства и справка от ОД на МВР В. Търново „Пътна полиция“ относно извършените  нарушения по ЗДвП от страна на касатора, извлечение от регистъра на МПС, от който се вижда, че първоначалната регистрация на МПС е от 27.5.1999г. до 9.10.1019г.и МПС се явява с прекратена регистрация поради изтичане срок на валидност на първоначалната регистрация. Приобщени са Протоколи за разпит на свидетели, докладни записки на служителите на ПП при ОД на МВР В. Търново.

 

При така установените факти, ГОРС е направил извод за законосъобразност на НП, доколкото по делото е безспорно установено, че касаторът е управлявал МПС по път, отворен за обществено ползване, с транзитни номера с изтекъл срок на валидност, което се приравнява от законодателя на липса на регистрация по надлежния ред, задължителна съгласно чл. 140, ал.1 от ЗДвП за движение по пътищата с обществено ползване. Съдът е намерил за неоснователен довода на касатора за липса на субективна страна на деянието, доколкото същият е бил длъжен преди да управлява МПС да се убеди, че същото е регистрирано по реда на Наредба № 1-45/244.3.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение , временно отнемане, прекратяване и възстановяване регистрацията на МПС и ремаркета , теглени от тях и реда за предоставяне на данни, наричана по долу за краткост Наредбата. На основание чл. 27, ал. 4 от същата касаторът е могъл да поиска издаване на нови регистрационни номера, след изтичане срока на предишните  транзитни такива. С оглед на това съдът е намерил, че касаторът е осъществил признаците на нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП вкл. И субективните такива, при което правилно е ангажирана административно- наказателната му отговорност по чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП. Съдът се е позовал на нормата на чл. 189з от ЗДвП, според която за нарушения на ЗДвП не се прилага чл. 28 от ЗАНН, респ. не е обсъдил направените от касатора възражения за маловажност на деянието.

Освен това изрично ГОРС е посочил, че възражението за съществено процесуално нарушение на чл. 57, ал.1, т. 6 от ЗАНН, доколкото не е посочена конкретно нарушената норма от Наредбата. След като АНО е посочил , че е нарушена нормата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, задължаващ водачите да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС , които са регистрирани по надлежния ред е достатъчно. Посочената виновно нарушена разпоредба от ЗДвП , описанието на самото нарушение- обстоятелствата, при което то е извършено, доказателствата, които го потвърждават , съдът е намерил, че дават възможност на касатора да се запознае с административно- наказателното обвинение и да организира защитата си.

 

Съдът е приел и другото съображение, че следва да са налице двете кумулативни обстоятелства : МПС да не е идентифициран и да няма регистрационни табели, а след като същото  притежава временни такива, и МПС може да се идентифицира по номера на рамата, то нарушението не е осъществено , за неоснователно. Изложил е мотиви, че след като за МПС има Разрешение за временно движение със срок на валидност до 9.10.2019г.  издадено на основание чл.33а, ал.2 от Наредбата и е налице управление на същото на 4.1.2020г. това се приравнява на липса на надлежна регистрация на МПС. Съдът е посочил, че с изтичане на указания срок, регистрационните табели стават невалидни, което обстоятелство няма как да не е било ясно на касатора.

 

Изложени са подробни мотиви досежно правилното посочване на санкционната норма, правилното определяне на наказанието съгласно принципите визирани в чл. 27 от ЗАНН, както и липсата на основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. 

 

Така постановеното решение е правилно.

 

Установената по делото фактическа обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството доказателства. Изводите са съда за авторството на нарушението са изцяло подкрепени е от събраните по делото писмени доказателства, ценени от въззивния съд в тяхната съвкупност, поради което настоящата инстанция я приема за отговаряща на обективната действителност.

 

При подробно изяснена фактическа обстановка, въззивният съд, е постановил правилни изводи по съществото на спора, които изцяло се споделят от настоящата инстанция по силата на чл.221, ал.1 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН..

 

 Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП има следното съдържание:  по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Не се спори от страните в хода на производството, че касаторът се е движил, управлявайки процесното МПС, по път, отворен за обществено ползване. Съгласно разпоредбата на § 6 от ДР на ЗДвП "По смисъла на този закон: 1. "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. " Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗДвП "Отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат. "

На следващо място, в хода на съдебното дирене от събраните гласни доказателства, подкрепени от писмените доказателства, приобщени по надлежния ред към доказателствения материал, се установява по безспорен и категоричен начин, че МПС не е било регистрирано по надлежния ред, тъй като към датата на проверката е изтекъл срока за валидност на транзитните номера, поради което служебно МПС е дерегистрирано.

Надлежният ред за регистриране на МПС е редът, предвиден в ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Неоснователни са възраженията, че липсва нарушение от обективна страна, тъй като автомобилът е имал макар и временна регистрация, съответно регистрационни табели. В случая първото обстоятелство не е безспорно, тъй като става въпрос за издаване на транзитни табели по реда на чл. 27 от Наредба № I-45/ 24.03.2000 г., а такива се издават и на МПС без регистрация, за придвижването им в страната /чл. 27, ал. 1, т. 1 от посочената наредба/. Безспорно е обаче, че срокът на конкретните транзитни табели, отбелязан в разрешението за временно движение, е изтекъл  преди установеното управляване на автомобила от касатора, без собственикът   да е извършил постоянна регистрация на МПС според изискванията на чл. 12 и сл. от Наредба № I-45/ 24.03.2000 г. или да е поискал издаването на нови в съответствие с чл. 27, ал. 4 от същата наредба. Според алинея пета на чл. 27 от Наредба № I-45/ 24.03.2000 г., след изтичане срока на транзитните табели с регистрационен номер същите не могат да се използват. В случая е налице хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, прекратяването на регистрацията на МПС е настъпило по силата на закона и такава е липсвала към момента на извършване на процесното нарушение, до какъвто извод правилно е достигнал и въззивният съд.

           Правилно районният съд е приел, че извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в управление на МПС което не е регистрирано по надлежния ред. Нарушението е извършено виновно във форма на вината - непредпазливост,  осъществява фактическият състав на визираната в диспозитива на наказателното постановление норма на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП и представлява основание за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба. Наложените наказания по вид и размер съответстват на минималните предвидени в закона, а както е посочил и районният съд, в случая няма основание за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.

В тази връзка правилно първоинстанционния съд е приел за правилен изводът на наказващия орган, който се основава на безспорни писмени доказателства, че с поведението си жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като е управлявал МПС, без същото да е регистрирано по надлежния ред.

По отношение на наложеното наказание съдът намира следното ::

С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран за административното нарушение с наказание по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, "Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер".

Административно-наказващият орган е определил размера на наказанията в предвидения от закона минимум, което според настоящия съдебен състав е справедливо и съответно на извършеното нарушение. Същото е от естеството да окаже достатъчно превъзпитателно въздействие както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН.

Конкретното нарушение за което е наложена санкцията не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните интереси с нарушената материално правна разпоредба. Извършеното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В подкрепа на този правен извод се явява обстоятелството, че охраняваните обществени отношения са свързани с осъществяване на пълен контрол на дейността, свързана с безопасността на движение на пътните превозни средства.

                Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд - В. Търново

                                Р Е Ш И:

             

                ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 19/7.2.2023г. постановено по НАХД 447/22г. по описа на Районен съд Горна Оряховица, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП №20-0268-000634/29.5.2020г. издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР В. Търново, с което на Ю.С.А.,*** чрез *** Р.И. ***  за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:1

 

 

 

 

                                                                                         2.