Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 482
град Плевен, 27.10.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети
септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ГАБРИЕЛА
ХРИСТОВА
при секретаря Бранимира Монова и с участието на
прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 495/2023г.
по описа на Административен съд Плевен, на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК
във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение № 210/28.04.2023г., постановено по а.н.д. № 637/2023г.,
Районен съд Плевен, пети наказателен състав е потвърдил Наказателно
постановление (НП) № 22-0938-000467/04.04.2022г. на Началник сектор в ОДМВР
Плевен, сектор „Пътна полиция” Плевен, в частта, с която на Д.Х.Д. с ЕГН **********
и адрес ***, на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП)
е наложено административно наказание – глоба в размер на 700 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца за извършено нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДвП и на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети 12 точки.
Със същото решение съдът е отменил НП № 22-0938-000467/04.04.2022г. на Началник
сектор в ОДМВР Плевен, сектор „Пътна полиция” Плевен, в частта, с която на Д.Х.Д.
на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание – глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
Решението в потвърдителната му част е обжалвано в
законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – Д.Х.Д., страна
по а.н.д. № 637/2023г. по описа на Районен съд Плевен.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт в оспорената му част. Твърди се, че са
представени достатъчно доказателства, установяващи, че на 22.04.2022г. около
11:07 часа е управлявал в качеството на „шофьор на линейка” въпросното МПС –
лек автомобил Фиат Дукато с рег. № ***, собственост на Търговска лига, който
автомобил е специализиран автомобил за превозване на граждани, нуждаещи се от
бърза медицинска помощ и е предоставен на Специализирана болница за активно
лечение по кардиология ЕАД. Излага, че към момента на заснемане на автомобила е
управлявал същия с включен звуково-светлинен сигнал, тъй като е следвало да се
посети адрес за оказване на медицинска помощ на пациент, за което по делото е
представил епикриза, удостоверяваща състоянието му и оказаната му медицинска
помощ по време на транспорта и след това. Предвид на това е следвало да се направи
извод, че разглеждания случай попада в хипотезата на чл.92, ал.1, т.2 от ЗДвП,
съгласно който водачът на моторно превозно средство със специален режим на
движение може да надвишава разрешената максимална скорост на движение доколкото
няма да застраши нечий живот или имущество. Твърди, че в случая Районният съд е
разполагал не само с възможността, а и със задължението да отчете пропуска на
наказващия орган, и констатирайки, че се касае за хипотезата, описана в чл.92,
ал.1 от ЗДвП, да отмени НП и в тази му част, и като не е сторил това Районният
съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение в тази му част. Иска се
отмяна на решението на Районен съд Плевен в обжалваната му част и на НП в
потвърдената му с решението част. С касационната жалба се правят
доказателствени искания за събиране на писмени доказателства, установяващи
касационните основания, които са уважени от касационната инстанция.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява, не се представлява и не ангажира становище.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не
се явява, не се представлява и не ангажира становище.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок,
от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по
реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната
проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения
предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна.
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, въззивният
съд приел за установено, че на 24.03.2022г. на Д.Х.Д. е бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД бл. №123852, за това,
че на 22.04.2021г. в 11:07 часа, в населено място с. Ясен, ул. „Иван Винаров”
№8, с посока на движение към гр. Долни Дъбник, като водач на лек автомобил
„Фиат-Дукато“ с рег. № ***, собственост на Търговска лига „Медиакален аптечен
център” АД, управлява със скорост от 104 км/ч в населено място, при максимално
разрешена скорост от 50 км/ч, наказуема скорост след приспаднат толеранс от 3% -
101 км/ч, превишение от 51 км/ч, скоростта е измерена, фиксирана и заснета с
АТСС СПУКС ARH CAM S1 11743CD, с номер на изображението 0196476, както и, че не
носи контролен талон от свидетелство за управление. АУАН бил съставен в 12:32 часа
в сградата на сектор „Пътна полиция“ Плевен, като жалбоподателят е присъствал при
неговото съставяне, актът му е бил връчен лично и в него е възразил,
посочвайки, че на въпросната дата и час е управлявал линейка по сигнал за
спешен пациент за гр. Етрополе, за което ще представи доказателство. На жалбоподателя
е била показана снимка с изображение М0196476.
На 24.03.2023г. жалбоподателят депозирал писмено
възражение срещу АУАН до Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Плевен, в което
изложил, че на въпросната дата и час е управлявал линейка и е пътувал за гр.
Етрополе, за пациент по спешност. Във връзка с възражението била извършена
проверка от инспектор, който изготвил справка рег. №316Р-11531/31.03.2023г. до Началник
сектор ПП към ОДМВР Плевен. Видно от представената справка, при проверката били
направени справки в АИС-АНД и АИС-ЕЦОН, от които се установило, че е извършено нарушение
на 22.04.2021г. в 11:07:26 часа в населено място – с. Ясен, ул. „Иван Винаров”
до №8, с посока на движение към гр. София от водач на специален автомобил „Фиат
Дукато“ с peг. № ***. Нарушението било фиксирано и заснето с АТСС СПУКС ARH CAM
S1 с номер 11743cd от разстояние 93м в посока приближаваща, с номер на
изображение 0196479. Измерената скорост на автомобила била 104 км/ч и след
приспаднатия толеранс в полза на водача от минус 3 км/ч, наказуемата скорост е
101 км/ч, за което на основание чл.21, ал.1, във връзка с чл.182, aл.1, т.6 от ЗДвП е съставен на Д.Х.Д. АУАН серия АД бл. № 123852 от 24.03.2022г. В
справката е посочено, че при проверката са били прегледани детайлно всички
изображения на заснетия автомобил (общо пет на брой) в АИС-ЕЦОН, от които е
станало ясно и видно, че към момента на извършване на нарушението, въпросният специален
автомобил не е използвал специален режим на движение. Посочено е още, че
приложените епикризи към възражението не съответстват на часа на извършеното
нарушение и нямат никаква връзка помежду им. Въз основа на АУАН било издадено
обжалваното пред Районен съд Плевен наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят е дал обяснения, че
през 2021г. е работил като шофьор на линейка към УМБАЛ „Сърце и мозък” гр.
Плевен. Твърди, че на датата на процесното събитие е транспортирал по спешност
пациент от гр. Бяла Слатина до гр. Плевен, който бил получил инфаркт. Твърди,
че на връщане за гр. Етрополе е транспортирал друг пациент, когато е бил заснет
в с. Ясен.
При така установените факти
и извършения им анализ въззивният съд приел, че АУАН и НП са издадени от
компетентни лица, в законоустановените срокове и изискуемата форма, и съдържат
всички реквизити по ЗАНН. Приел е, че предвид превишението на скоростта, което
се санкционира както с глоба, така и с лишаване от правоуправление
жалбоподателят правилно е бил санкциониран по общия ред – след съставяне на
АУАН и издаване на НП. За да потвърди НП в тази част, въззивният съд приел, че
е макар процесния автомобил да представлява МПС, което ползва специален режим
на движение, от събраните по делото доказателства не се установява същият да е
ползвал такъв режим към момента на установяване на нарушението.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания и доводи на касатора за неоснователни, а решението – предмет на
проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон.
Съгласно чл.91, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, моторни превозни
средства със специален режим на движение са автомобилите и мотоциклетите, които
при движението си подават едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя
и/или червена светлина и специален звуков сигнал, като специалният режим на
движение се ползва само при необходимост. В чл.91, ал.4 от ЗДвП е
регламентирано, че специален режим на движение може да ползват и
предназначените за предоставяне на медицинска помощ при спешни състояния
моторни превозни средства на лечебните заведения към Министерския съвет,
Министерството на здравеопазването, Министерството на отбраната, Министерството
на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на
транспорта, информационните технологии и съобщенията по чл.5, ал.1 от Закона за
лечебните заведения и на лечебните заведения за болнична помощ, които са
получили разрешение за осъществяване на лечебна дейност, издадено по реда на
чл.48, ал.3 от Закона за лечебните заведения.
Разпоредбата на чл.92, ал.1, т.2 от ЗДвП разрешава на
водач на моторно превозно средство със специален режим на движение да надвишава
разрешената максимална скорост на движение дотолкова, доколкото няма да
застраши нечий живот или имущество. За да е налице това изключение на забраната
на чл.21 от ЗДвП, водачът на МПС със специален режим на движение следва да е
подал едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя или червена светлина и
специален звуков сигнал (чл.34, ал.1 от ЗДвП), както и да е била налице
необходимост от използването на специалния режим.
Районният съд правилно и в съответствие със събраните
по делото доказателства е приел, че Д. не е доказал наличието на обстоятелства,
освобождаващи го от отговорност за нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП, т.е. същият
да е ползвал специален режим на движение към момента на установяване на нарушението.
В процесния случай не е установено използване от процесното
МПС на съответен светлинен сигнал, за което контролните органи са извършили
изрична проверка на заснетия снимков материал от нарушението, и са посочили
това обстоятелство в изготвената справка. По твърдения на жалбоподателя в
момента на извършване на нарушението той е пътувал в линейката с медицински
персонал, но не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, нито е поискал
тези медицински лица да бъдат разпитани от съда, за да потвърдят както
използването на светлинен и звуков сигнал от специализираното МПС в датата и
часа на нарушението, така и неотложността от движение с превишена скорост в
населеното място. Доказателствената тежест за установяване на горните
обстоятелства е на жалбоподателя, и той не се е справил с нея, поради което е
останал недоказан факта на наличие на изключението по чл.92, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Недоказана е останала и необходимостта от използване
на специален режим на движение. От представените по делото епикризи на трима
пациенти е видно, че единият е постъпил от гр. Враца в СБАЛК гр. Плевен на 22.04.2021г. в 14:53 ч.,
вторият е постъпил от Етрополе в УМБАЛ „Сърце и мозък“ гр. Плевен на 22.04.2021г.
в 14:04 ч., а третият е постъпил от гр. Бяла Слатина в УМБАЛ „Сърце и мозък“
гр. Плевен на 22.04.2021г., без посочен час. Близките часове на постъпване на
първите два случая изключват възможността всички пациенти, за които са
представени епикризи, да са били транспортирани само от касатора. От друга
страна, в обясненията си и във възражението в АУАН Д. изрично е посочил, че на
процесните дата и час е пътувал за гр. Етрополе за пациент по спешност.
Действително едната епикриза е на пациент, постъпил от гр. Етрополе. От пътния лист
на превозното средство обаче е видно, че маршрутът му за 22.04.2021г. е бил
Враца – Бяла Слатина – Плевен – Враца – екип, като не е отразено посещение на
гр. Етрополе. Последното е в противоречие с твърденията на касатора, поради
което остава недоказан фактът на движението му с използване на специален режим
до гр. Етрополе през с. Ясен.
От пътния лист, попълнен лично от касатора се
установява още, че на 22.04.2021г. процесното МПС е изминало 234 км (при
начално показание на километража 177 654 км и крайно показание за деня 177
888 км). Ноторно известни са разстоянията между градовете в България, като от
гр. Враца до гр. Бяла Слатина разстоянието е 47 км, от Бяла Слатина до гр.
Плевен разстоянието е 59 км, а от Плевен до Враца – 106 км. Сборът на
изминатото разстояние между трите града е 212 км, като за разликата от 22 км (до
234 км) може да се приеме, че е от движението в градски условия в трите
населени места. Разстоянието от гр. Плевен до гр. Етрополе и обратно е 208 км,
следователно дори маршрутът на линейката от Плевен до Етрополе и обратно да не
е бил отразен в пътния лист, по данните на изминатите километри за 22.04.2021г.
се установява, че такова разстояние не е било изминато от специализираното
превозно средство, управлявано от Д.. Този факт също опровергава твърденията на
касатора.
При липсата на безспорни данни за използването на
специален режим на движение и необходимостта от това, недоказано е останало
изключението по чл.92, ал.1, т.2 от ЗДвП, освобождаващо Д.Д. от
административнонаказателна отговорност за нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
извършено на 22.04.2021г. Като е приел същото, районният съд е постановил
законосъобразен акт в съответствие със събраните по делото доказателства.
С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба
за неоснователна, а решението на Районен съд Плевен за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни
основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във
връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Плевенски административен съд,
втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 210 от 28.04.2023г., постановено по а.н.д. № 637/2023г. по описа на Плевенски районен съд.
Решението не подлежи на
обжалване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.