Р Е Ш Е Н И Е
№………./...... 01.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти ноември през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
при
секретар М.П.,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 987 по описа за 2015 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба, заведена с вх.
№19434/19.06.2015г. по описа на ВОС, поправена по реда на чл.129, ал.2 и 5 от ГПК с молби вх. №38264/23.12.2015г. и вх. №15935/03.06.2016г., на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Околовръстен път” №260, подадена чрез пълномощник адвокат Делян Манчев, САК.
Със същата срещу С.Й.С., ЕГН **********, и
С.Н.С., ЕГН **********, двамата с адрес ***,
са предявени установителни
искове с правно основание чл.422, във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД,
във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, за установяване спрямо ответниците
съществуването на парични вземания на ищеца – кредитор по издадената в негова
полза по ч.гр.д. №2449/2014г.
на Варненски районен съд, 25 състав,
заповед за изпълнение №1366/25.02.2015г., за
сумата 924,86 лева, представляваща
дължима главница по договор за кредит за извършване на строеж/довършване на
недвижим имот №НL23768/20.08.2007г. и Приложение от 22.08.2007г. към него, изменен
и допълнен с Допълнително споразумение от 18.05.2010г., Допълнително
споразумение от 24.01.2011г., Допълнително споразумение от 28.10.2011г. и
Допълнително споразумение от 27.12.2012г. за периода от 10.04.2013г. до
20.02.2014г., ведно със законната лихва
за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 24.02.2014г.
до окончателното изплащане на сумата; както и за сумата 4
663,37 лева, представляваща дължима договорна лихва за периода
от 10.04.2013г. до 20.02.2014г., както
и осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, за осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца - кредитор сумата 52 428,24 лева, представляваща дължима главница по договор за кредит за
извършване на строеж/довършване на недвижим имот №НL23768/20.08.2007г. и
Приложение от 22.08.2007г. към него, изменен и допълнен с Допълнително
споразумение от 18.05.2010г., Допълнително споразумение от 24.01.2011г.,
Допълнително споразумение от 28.10.2011г. и Допълнително споразумение от
27.12.2012г., ведно със законната лихва
за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 19.06.2015г. до окончателното изплащане
на сумата, както и сумата 335,46 лева,
представляваща дължими банкови такси за периода от
14.01.2013г. до 20.02.2014г.
Претендира се и осъждане на ответниците да репарират на ищеца направените в
настоящото исково производство разноски, основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.
Ищецът ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД,
гр. София твърди, че по силата на сключен договор за кредит за извършване на
строеж/довършване на недвижим имот №НL23768/20.08.2007г. е предоставил на
кредитополучателите (респ. съдлъжници) С.Й.С., гр. Варна и С.Н.С.,*** парична сума в размер на
50 000 лв., като за обезпечение е била учредена договорна ипотека.
Преди подаване в
съда на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение
(24.02.2014г.) към този договор били сключени и четири допълнителни
споразумения от 18.05.2010г., 24.01.2011г., 28.10.2011г. и 27.12.2012г.,
подписани от всички страни по договора. В постигнатите между страните
съглашения е уговорен гратисен период за облекчено
плащане на дълга и промяна в дължимите главници и лихви.
Твърди се от
ищеца, че към дата 10.06.2013г., липсва изпълнение на 11 погасителни вноски за
лихва и главница по договора за кредит.
Поради
неизпълнение на изискуемите задължения по договора и като е приела, че на
основание чл.18, ал.2 от договора за кредит е настъпила автоматична предсрочна
изискуемост на целия кредитен дълг, банката пристъпила към принудително
удовлетворяване на притезанията си, подавайки на
24.02.2014г. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл.417, т.2 и чл.418 от ГПК.
Към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, общото
задължение на длъжниците възлизало на 58 351,93 лева, съгласно извлечение от
счетоводните книги на банката от 20.02.2014г, от които 53 353,10 лева - главница за периода от 10.04.2013г. до
20.02.2014г.; 4 663,37 лева - договорни лихви за периода от 10.04.2013г. до
20.02.2014г.; 335,46 лева - банкови такси за периода от 14.01.2013г. до
20.02.2014г.
Именно за тези
суми, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане и сторените
разноски за заповедното производство, в хода на образуваното ч.гр.д.
№2449/2014г. на Варненски
районен съд, 25 състав, на
ищеца – кредитор били издадени заповед за изпълнение №1366/25.02.2015г. и
изпълнителен лист.
След издаване на
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист страните са сключили ново
споразумение от 05.09.2014г., в което е постигнато съгласие за размера на
дълга, начина и сроковете за неговото погасяване. И тъй като длъжниците за пореден път не спазили поетите задължения, в
хода на изпълнително дело №854/2014 при ЧСИ Станимира Костова- Данова, рег.
№718 в КЧСИ, образувано въз основа на издадения по ч.гр.д. №2449/2014г. на ВРС на
банката – кредитор изпълнителен лист, на
длъжниците били връчени призовки за доброволно изпълнение и преписи от
заповедта за изпълнение.
Със
съобщение на заповедния Варненски районен съд (ВРС), получено на 18.05.2015г.,
кредиторът бил уведомен за постъпили по реда на чл.414 ГПК възражения от
длъжниците срещу заповедта за изпълнение.
Аргументирайки
се с налагащата се към този момент съдебна практика досежно
необходимостта от уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост
независимо от хипотезата, при която същата е настъпила, и като признава, че преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение длъжниците не са били уведомени изрично за
обявената предсрочна изискуемост на кредита, ищецът твърди, че изискуеми към
този момент са само падежиралите вноски по кредита,
поради което и само тези вземания са предмет на предявения в хипотезата на
чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК установителен
иск.
Ищецът твърди, че
след снабдяване със заповедта за незабавно изпълнение с уведомления, получени на 22.05.2015г., кредиторът съобщил на
длъжниците, че, съгласно договора, кредитът е обявен
за изцяло и предсрочно изискуем, поради непогасяване на повече от три
погасителни вноски за главница и/или лихви, считано от 10.06.2013г.
Именно поради тази
причина и съобразено с указанията, дадени в ТР №4/2014г., ОСГТК на ВКС, за
останалите дължими суми по кредита ищецът предявява осъдителни искове.
Ответниците С.Й.С. и С.Н.С.,***, оспорват исковете.
Като не оспорват твърдението на ищеца, че страните са сключили договор за
кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот
№НL23768/20.08.2007г. и Приложение от 22.08.2007г. към него, изменен и допълнен
с Допълнително споразумение от 18.05.2010г., Допълнително споразумение от
24.01.2011г., Допълнително споразумение от 28.10.2011г. и Допълнително
споразумение от 27.12.2012г., ответниците оспорват представителната власт на
лицата, които са ги подписали от името на банката.
Правят възражение за недопустимост на предявения установителен иск, като
твърдят, че основанието, на което се твърди в исковата молба ликвидност и
изискуемост на претендираните с този иск суми, се различава и е в противоречие
с основанието, въведено в заповедното производство.
Оспорват и датата на предсрочната изискуемост, като твърдят, че е
налице противоречие и неяснота относно
това как същата е осчетоводена, съответно към коя дата са правени изчисленията
за дължимите по договора суми (в съответствие с обявената предсрочна изискуемост)
– 10.06.2013 г., 20.02.2014 г. или друга дата.
На тази основа се оспорват като неоснователни и предявените осъдителни
искове като отново се твърди неяснота и противоречие относно датата на
обявената предсрочна изискуемост и съответно на това неяснота и неточност при
изчисляване на дължимите суми.
Ответниците оспорват твърдението на ищеца, че кредита им е надлежно обявен
за предсрочно изискуем, поради обстоятелството, че уведомителните писма не са
им връчени лично, а са получени от неизвестно за тях лице и процедурата по
уведомяването не е спазена. Поради тази причина считат, че спрямо тях не е
настъпила предсрочната изискуемост и не следва да дължат сумите по кредита.
Оспорват твърдението на ищеца, че сумата по кредита е усвоена; че ако е
била усвоена не е върната, както и размера на вземането, предвид
неконкретизирането на падежа на вноските по договора.
На следващо място ответниците са развили оплаквания за неравноправност по
смисъла на чл.143, т. 3, т. 9, т. 10, т. 12 и т. 18 от ЗЗП на клаузите от
договора за ипотечен кредит
№ HL23768/20.08.2007г. и сключените към него допълнителни
споразумения от 18.05.2010г., 24.01.2011г.,
28.10.2011г. и от 27.12.2012г., свързани с изчисляване на
претендираните редовна и санкционна лихва, като искат обявяването на част от
клаузите по договора за кредит за нищожни.
В последното по делото открито съдебно заседание, в което е даден ход на
устните състезания, ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, гр. София, не е взел участие. В депозирана преди
заседанието молба (по факс) пълномощникът на страната адвокат С. Р., САК,
заявява, че поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване.
Ответниците С.С. и С.С.,
чрез процесуалните си представители адвокат Д.П. и адвокат К.К., поддържат становище за недоказаност и неоснователност
на предявените искове и молят за тяхното отхвърляне.
Съображенията на ответниците са подробно развити и в представената по
делото писмена защита. За обосноваване на насрещните си претенции за присъждане
на разноски страните са представили нарочни списъци по чл.80 от ГПК.
Съдът, след преценка на
доказателствата по делото, поотделно и в съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, установява
се и от събраните по делото писмени доказателства, че по силата на сключен на 20.08.2007г. между „Българска
пощенска банка“ АД (със сегашно наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД) и С.Й.С.,
ЕГН **********, и С.Н.С., ЕГН **********,***, договор
за кредит №НL23768/20.08.2007г. страните са встъпили в облигационна
обвързаност, по силата на която ищцовото дружество – кредитна институция по
смисъла на чл.1, ал.2 от Закона за кредитните институции (в относимата
й редакция ДВ, бр. 59 от 2006 г.), се е задължило да предостави паричен кредит в размер на 50 000 лева за извършване на
строеж и/или довършване на недвижим имот, срещу насрещно поето задължение
на ответниците – кредитополучатели да върнат заетите
средства по начина и в сроковете, уговорени в договора.
Не се спори и относно сключените
впоследствие Допълнителни
споразумения от 18.05.2010г., 24.01.2011г., 28.10.2011г. и от 27.12.2012г., с
които договора за кредит е бил изменян и допълван основно относно размера на
кредитния дълг, условията, начина и сроковете за неговото погасяване.
Не се оспорва и твърдението на ищеца
за допуснато неточно изпълнение от страна на длъжниците по отношение на
задължението им за плащане на уговорените месечни погасителни вноски по
договорените между страните начин и срокове.
Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от договора за кредит, при
неиздължаване на три последователни
месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита се
превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на
последната вноска, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да
е волеизявление на страните.
С твърдения, че от длъжниците е
допуснато просрочие (неплащане) на 11 бр. погасителни
вноски, поради което и в съответствие с постигнатата между страните договореност
(чл.18, ал.2 от договора) считано от 10.06.2013г.
е настъпила автоматична предсрочна изискуемост на целия кредитен дълг, на 24.02.2014г. кредиторът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение с искане за допускане на нейното незабавно изпълнение и издаване
на изпълнителен лист.
Видно от данните по приложеното ч.гр.д. №2449/2014г. на Варненски районен съд, 25 състав, по това заявление на
25.02.2014г. в полза на кредитора – заявител е била издадена заповед за
изпълнение №1366/25.02.2015г. за следите суми: - 53
353,10 лева, представляваща парично задължение (главница) по договор за кредит за извършване на строеж/довършване на
недвижим имот №НL23768/20.08.2007г., ведно с прилежащите към него Приложение от
22.08.2007г., Допълнително споразумение от 18.05.2010г., Допълнително
споразумение от 24.01.2011г., Допълнително споразумение от 28.10.2011г. и
Допълнително споразумение от 27.12.2012г.; - 4 663,37 лева - договорни лихви за периода от 10.04.2013г.
до 20.02.2014г.; - 335,46 лева - банкови такси за периода от 14.01.2013г. до
20.02.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 24.02.2014г. до окончателното изплащане на
задължението; както и за сумата 2 407,26 лева, представляваща сторени разноски за
заповедното производство.
С разпореждане, инкорпорирано в самата
заповед за изпълнение, заповедния съд е допуснал незабавно изпълнение на
издадената заповед за изпълнение и е разпоредил издаването в полза на кредитора
и на изпълнителен лист.
На 05.09.2014г., т.е. след
издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, страните са сключили
ново споразумение, с което са постигнали съгласие както по отношение на размера
на дълга (съответстващ по основание и размер на дълга, посочен в издадената в
полза на кредитора заповед за изпълнение №1366/25.02.2015г.), така и по
отношение на начина и сроковете за неговото погасяване.
Впоследствие, в хода на
образуваното от кредитора въз основа на издадения му по ч.гр.д. №2449/2014г. на ВРС изпълнителен лист
изпълнително производство по изп. дело №20147180400854 по описа на ЧСИ С К - Д, рег. №718 в
КЧСИ, на длъжниците са били връчени призовки за доброволно изпълнение, ведно с
преписи от издадената по ч.гр.д. №2449/2014г. на ВРС заповед за изпълнение.
На 29.04.2015г. (поставената с печат
дата 29.04.2014г. съдът намира за погрешна с оглед всички останали данни по
ч.гр.д. №2449/2014г. на ВРС –
посочената във възражението дата от самия подател, датата на връчване на ПДИ,
датата на разпореждането на съдията по чл.415, ал.1 от ГПК) длъжниците, чрез
общ пълномощник адвокат Д. П., са подали възражение по чл.414 от ГПК срещу
заповедта за изпълнение – положение, служещо в основание на предявения
понастоящем установителен иск по чл.422 от ГПК, за установяване съществуването
на част от вземанията по оспорената заповед за изпълнение.
След получаване на съобщението за
разпореждането на заповедния съд с дадени указания по чл.415, ал.1 от ГПК, кредиторът „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД отправил до длъжниците две писма – уведомления, с които ги уведомява за настъпилата в
хипотезата на чл.18, ал.2 от сключения помежду им договор предсрочна
изискуемост на целия кредитен дълг, считано от 10.06.2013г. Видно от
приложените разписки за доставка от пощенски куриер, същите са връчени на
адресите на длъжниците, посочени в писмата (съответстващи на посочените от
ответниците техни адреси) на 22.05.2015г. чрез лицето М Р.
Между страните е безспорно, че
претендираните от ищеца вземания не са били удовлетворени като и понастоящем
ответниците отказват плащането на претендираните суми.
По делото е изслушано и прието заключение
на допусната съдебно – счетоводна експертиза (основно и допълнително) относно
установяване на размера на
задълженията по процесния кредитен договор, начина на тяхното погасяване и
взетите от кредитора счетоводни операции по правените от длъжниците погашения,
съответно по осчетоводяване на датата на предсрочната изискуемост.
За да се произнесе по същество на
предявените искове, съдът съобрази следните фактически и правни положения:
Съдът приема за безспорно установено
по делото положението, че между страните е възникнало валидно кредитното
правоотношение, по което ищецът се явява кредитор, упражнил на 24.02.2014г.
право по чл.417 от ГПК.
Като ирелевантно
за настоящия правен спор се преценява оспорването на ответниците на представителната власт на лицата, подписали процесния кредитен договор и
допълнителните споразумения към него от името на банката. С оглед развилите се
между страните отношения и безспорно установения по делото факт на изпълнение
от страна на банката – кредитор на основното й задължение по този договор – да
предостави кредитния ресурс за заемно ползване на длъжниците – насрещна страна,
обосновано може да се заключи, че дори сделката де е била сключена от лица без
представителна власт, то същата е била приета и потвърдена от дружеството –
кредитор. Отделно от това, липсата на представителна власт засяга
единствено вътрешното правоотношение между представителя и представлявания,
поради което и правен интерес да развива такова оспорване по
отношение на действителността на сделката по чл.42, ал.2 ЗЗД има
единствено мнимо представляваният, но не и другата страна по договора. В този
смисъл са и разрешенията, дадени в ТР №5/12.12.2016г.
по тълк. Дело №5/2014г. на ВКС, ОСГТК.
Основният спор между страните се
концентрира върху въпросите, отнасящи се именно до кредитното правоотношение.
Спори се относно момента на изискуемостта и нейния фактически състав
(автоматично или по силата на предизвестие), относно нищожността на клаузите от
договора за кредит (неравнопоставено третиране на
ответниците като потребители на финансовите услуги на ищеца), относно размера
на дълга.
По повод на кредитното правоотношение
на 05.09.2014г., т.е. в период, следващ заповедното производство, страните са
постигнали споразумение за уреждане „по доброволен път задълженията на
длъжниците“, произтичащи от сключения помежду им Договор
за кредит за извършване на строеж/довършване на
недвижим имот №HL23768/20.08.2007г.
В това споразумение е постигнато
съгласие за размера на дълга към 01.08.2014г., съответстващ по размер и основание
на задълженията, предмет на издадената в полза на кредитора по ч.гр.д.
№2449/2014г. на ВРС заповед за
изпълнение №1366/25.02.2015г., като страните се съгласяват с отсрочване на
дълга с 12 месеца, в който период от време длъжниците са задължени да плащат
равни месечни вноски от по 500 лева, като непогасената част от дълга остава
дължима в края на този срок.
Съответно с действието и последиците
на споразумението от 05.09.2014г. се налагат следните изводи:
Така подписаното споразумение от
05.09.2014г. изразява съгласието на страните да уредят по доброволен начин
задължението на ответниците към ищеца, т.е. налице е извънсъдебна спогодба по
смисъла на чл.365 от ЗЗД, като - по съгласие между страните е определен размера
на дълга; - в съгласие са определени и взаимните отстъпки – отсрочване на дълга
с 12 месеца, плащане на регулярни вноски от по 500 лева и изпълнение на
остатъка от дълга в края на този 12-месечен срок на отсрочката. По аргумент от
разпоредбите на чл.366 и чл.367 от ЗЗД, съдът не разполага с правомощия
служебно да се произнася по фактите и обстоятелства с релевантност
относно нищожността или унищожаемостта на спогодбата
от 05.09.2014г. без да е сезиран с такова изрично искане. В случая нито една от
страните по спора не е релевирала такова оспорване на
тази спогодба. Следователно, всички повдигнати възражения относно
изискуемостта, валидността на кредитния регламент и размера на дълга, доколкото
не възвеждат оспорване на спогодителното съгласие от 05.09.2014г., се явяват ирелевантни за съдебния спор. Към момента на предявяване на
исковете и осъществената между страните по делото размяна на книжата тези факти
и обстоятелства са им били известни и като такива попадат в обхвата на
спогодбата. Като всеки договор спогодбата има силата и действието на закон, в
който съда, извън разгледаните с чл.366
и чл.367 от ЗЗД хипотези, няма правомощия да се намесва. Следователно,
преценката и произнасянето по предмета на спора следва да се извърши според
съгласието на страните, обективирано в спогодбата от
05.09.2014г.
Ето защо и съобразено с
доказателствата по делото и заключенията на приетите съдебно-счетоводни
експертизи (основно и допълнително), за доказани и с правна значимост след
05.09.2014 г. се приемат следните факти:
По време действието на спогодбата
ответниците не са извършили погашения. Към 01.08.2014г., размера на дълга,
посочен в спогодбата от 05.09.2014г., възлиза на 61 739,92 лв.
Изискуемостта на целия кредитен дълг настъпва според спогодбата на 06.09.2015
г. и се касае за падежирало парично вземане,
установено по основание и размер, спрямо което е установено просрочие.
Безспорно е, че посочената в
споразумението от 05.09.2014г. сума на общата, дължима по договора главница
(53 295,82 лв.), включва и сумата 924,86 лв.,
представляваща сбора на частта от главницата, включена в падежирали
и неплатени към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
месечни погасителни вноски за периода от 10.04.2013г. до 20.02.2014г., поради
което и предявения в хипотезата на чл.422, във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК установителен иск се преценява като основателен.
Като основателен се преценява и
предявения осъдителен иск за остатъка от дължимата главница по договора, но
само за разликата над 924,86 лв. до посочения в
споразумението от 05.09.2014г. общ размер от 53 295,82 лв., т.е. за сумата
от 52 370,96 лева. Ето защо искът се уважава в този размер като в
останалата му част до пълния претендиран размер от 52 428,24 лева искът се отхвърля като неоснователен.
При безспорно установено
по делото забава на длъжниците за погасяване на главното задължение, дължимата
главница следва да се присъди ведно със следващото се обезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете
(съобразявайки и нормата на чл.422, ал.1 от ГПК) до окончателното й плащане.
По отношение на
претендираните лихви искът следва да бъде уважен за размера, установен като
дължим в сключеното между страните споразумение от 05.09.2014г., а именно за сумата 2 406,99 лева.
Действително, вещото лице по приетата ССчЕ
установява, че към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед общият размер на неплатените лихви за периода от 10.04.2013г. до 20.02.2014г. съответства на исковата
сума от 4 663,37 лева, но като се има предвид
правната природа на спогодителното споразумение (прекратяване на съществуващ
спор или избягването на възможен такъв чрез направата на взаимни отстъпки между
страните – чл.365 от ЗЗД) съдът приема, че именно волята на страните, изразена
в споразумението от 05.09.2014г., следва да
бъде зачетена при определяне на размера на задълженията.
При липса на посочено в споразумението
съществуващо и непогасено задължение за неплатени банкови
такси за периода от 14.01.2013г. до 20.02.2014г., предявеният осъдителен
иск за сумата 335,46 лева се преценява като
неоснователен и се отхвърля. Ищецът, чиято е доказателствената тежест в
процеса, не е установил с надлежно посочени и представени доказателства, че
тази претенция се включва в сумата4 913 лв., посочена в споразумението от 05.09.2014г. като „задбалансови задължения“.
Във връзка с формирания краен извод за
частична основателност на предявените претенции и тяхното уважаване, съобразно
и нормата на чл.78, ал.1 от ГПК частично основателно се явява и искането на
ищеца да му се присъдят сторените за производството разноски. Същите, съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК (л.350, идентичен на л.376) и
доказателствата за направени разноски (л.1б, 1, 2, 192), са в общ размер на
2 938,43 лева.
По съразмерност с уважената част на
исковете ответниците следва да бъдат осъдени да репарират на ищеца сумата
2 805,03 лева.
Като има предвид, че разноските на
кредитора, сторени в заповедното производство, не съставляват част от
вземането, предмет на съдебно установяване със специалния иск по чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК, макар и да са включени в съдържанието
на оспорената от длъжника заповед за изпълнение, а са законова последица от
уважаване на заявлението, като отговорността за тях е обвързана от
окончателното произнасяне на съда по предявения от кредитора иск по чл.422 от ГПК, както и разрешенията, дадени в
т.12 на ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на
ВКС, ОСГТК, съдът намира, че следва да се произнесе с решението си и по
вземането на кредитора за разноските в заповедното производство.
Видно от списъка по чл.80 от ГПК (обективиран в самото заявление) в заповедното производство
по ч.гр.д. №2449/2014г. на ВРС, кредиторът е сторил
разноски в общ размер 2 407,26 лева,
в т.ч. 1 167,04 лв. - платена държавна такса; 1 240,22 лв. – платено
адвокатско възнаграждение. От тази сума по съразмерност с уважената част
на исковете ответниците следва да бъдат осъдени да репарират на ищеца сумата
137,45 лева.
Като частично основателна с оглед
разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК се преценява и претенцията на ответниците за
присъждане на разноски. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК (л.367) и
доказателствата за направа (л.1а, 1в, 368-370) сторените от ответниците
разноски са в общ размер на 4 500 лева. От тях по съразмерност с
отхвърлената част на исковете ищецът следва да им репарира сумата 204,30 лева.
Въз основа на изложените съображения
съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Околовръстен път” №260, С.Й.С., ЕГН **********, и
С.Н.С., ЕГН **********, двамата с адрес ***, съществуването на вземания на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********,
със седалище гр. София – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №2449/2014г. на Варненски районен съд, 25 състав, заповед за изпълнение
№1366/25.02.2015г., за сумата 924,86 лева (деветстотин двадесет и
четири лева и осемдесет и шест
стотинки), представляваща дължима главница
по договор за кредит за извършване на
строеж/довършване на недвижим имот №НL23768/20.08.2007г. и Приложение от
22.08.2007г. към него, изменен и допълнен с Допълнително споразумение от
18.05.2010г., Допълнително споразумение от 24.01.2011г., Допълнително
споразумение от 28.10.2011г. и Допълнително споразумение от 27.12.2012г. за
периода от 10.04.2013г. до 20.02.2014г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 24.02.2014г. до окончателното изплащане на сумата;
както и за сумата
2 406,99 лева (две хиляди четиристотин и шест лева и деветдесет и
девет стотинки), представляваща дължима договорна лихва за периода от 10.04.2013г. до 20.02.2014г., на основание чл.422,
във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр.
с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, като
ОТХВЪРЛЯ предявения
от ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път” №260, срещу ответниците С.Й.С.,
ЕГН **********, и С.Н.С., ЕГН
**********, двамата с адрес ***, положителен
установителен иск по чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр.
с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ за установяване спрямо ответниците съществуването на
вземане на ищеца - кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №2449/2014г. на Варненски районен съд, 25 състав, заповед за изпълнение
№1366/25.02.2015г. за дължима договорна лихва за периода от 10.04.2013г. до 20.02.2014г. за сума над 2 406,99 лева до
пълния претендиран размер от 4 663,37 лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Й.С., ЕГН **********, и С.Н.С., ЕГН **********, двамата с адрес ***, да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Околовръстен път” №260, сумата 52 370,96 лева
(петдесет и две хиляди триста и седемдесет лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща дължима главница по договор
за кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот
№НL23768/20.08.2007г. и Приложение от 22.08.2007г. към него, изменен и допълнен
с Допълнително споразумение от 18.05.2010г., Допълнително споразумение от
24.01.2011г., Допълнително споразумение от 28.10.2011г. и Допълнително
споразумение от 27.12.2012г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
исковата молба - 19.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния заявен
размер от 52
428,24 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба - 19.06.2015г. до
окончателното изплащане на сумата, както и иска за сумата 335,46 лева, представляваща дължими банкови такси за периода от 14.01.2013г. до 20.02.2014г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА С.Й.С., ЕГН **********, и С.Н.С., ЕГН **********, двамата с адрес ***, да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Околовръстен път” №260, сумата 2 805,03 лева (две хиляди
осемстотин и пет лева и три стотинки), представляваща дължими за възстановяване
сторени разноски за исковото производството по съразмерност с уважената част на
исковете, както и сумата 137,45 лева (сто
тридесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща дължими за
възстановяване сторени разноски за заповедното производството по съразмерност с
уважената част на исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Околовръстен път” №260, да
заплати на С.Й.С., ЕГН **********, и С.Н.С., ЕГН **********, двамата с адрес ***, сумата
204,30 лева (двеста и четири лева и тридесет стотинки), представляваща
дължими за възстановяване сторени разноски за исковото производството по
съразмерност с отхвърлената част на исковете, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок от връчването на
препис от същото на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: