№ 7683
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. И.А
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. И.А Гражданско дело №
20231110155602 по описа за 2023 година
Ищецът ..., ЕИК ...., е предявил осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, срещу ответника
...., ЕИК ...., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 7250 лева с
вкл. ДДС, представляваща дължима цена на извършена услуга – счетоводни услуги, за
които са издадени фактура № ********** от 07.04.2023 г. за сумата в размер на 650 лева, №
********** от 09.05.2023 г. за сумата от 650 лева, № ... от 05.06.2023 г., за сумата от 650
лева, № **** от 03.07.2023 г. в размер на 650 лева, № ********* от 01.08.2023 г. за 4650
лева, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба
в съда – 06.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 201,53
лева, представляваща лихва за забава върху главницата по фактурите за периода от
22.04.2023 г. до 06.10.2023 г.
Ищецът твърди, че с ответника с в трайни търговски отношения, като предоставял на
ответника ежемесечно счетоводни услуги. За извършената дейност изпълнителят издавал
фактура платима по банков път в края на всеки месец, за който се отнася. В изпълнение на
договора за извършените услуги ищецът издал фактура № ********** от 07.04.2023 г. за
сумата в размер на 650 лева, фактура № ********** от 09.05.2023 г. за сумата от 650 лева,
фактура № ... от 05.06.2023 г., за сумата от 650 лева, фактура № **** от 03.07.2023 г. за
сумата от 650 лева, фактура № ********* от 01.08.2023 г. за сумата от 4650 лева, които били
приети и осчетоводени, но дължимите суми не са платени. Сочи, че тъй като е уговорен
срок за плащане на задължението по всяка фактура, ответникът му дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главниците за посочения период. С оглед
изложеното прави искане сумите да му бъдат заплатени. Претендира разноски. Представя
1
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника, в който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че между страните
е имало устна уговорка ищецът да извършва счетоводни услуги в полза на ответника, но
след започване на дейност от последния, каквато не била осъществена. Оспорва да е
получавал консултацията, за която е издадена фактурата № ********* от 01.08.2023 г. за
сумата от 4650 лева. Твърди, че фактурите не са осчетоводени със съгласието на ответника,
тъй като електронният подпис на последния се намирал у ищеца, който отказвал да го върне.
Оспорва претенцията за лихва за забава като възразява, че на е поставен в забава. Прави
искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Възразява за
прекомерност на разноските на ищеца.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД, във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца,
съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, е да докаже наличието на сключен договор с описаното в
исковата молба съдържание, че е изпълнил възложената му работа съобразно договора, както
и приемането на работата. В тежест на ищеца е да докаже и изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника и при доказване на
горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга, както и при
условията на пълно обратно доказване да обори презумпцията по чл. 301 от ТЗ.
Сочените предпоставки за уважаване на исковете съдът счита за установени по
делото.
Между страните не е спорно обстоятелството, че е бил сключен неформален договор
за извършване на счетоводни услуги в полза на ответното дружество, с оглед изявлението на
ответника в отговора на исковата молба. Според съдържанието на договора, изпълнителят се
е задължил да извърши ежемесечни счетоводни услуги в полза на ответното дружество
възмездно предвид факта, че страните са търговци по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от
ТЗ, поради което и сделката е търговска на основание чл. 286, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ.
От представените и приети по делото писмени доказателства – фактури, както и от
заключението на вещото лице И. Д. по изготвената съдебно счетоводна експертиза, на което
съдът дава вяра като обективно и безпристрастно, се установява, че счетоводството на
ищцовото дружество е водено редовно по отношение на процесните фактури, които
обективират съдържанието на договорите за услуга, същите са надлежно осчетоводени в
счетоводствата на двете дружества и са включени в месечната справка-декларация по ЗДДС
за съответните месеци. По фактурите не са осчетоводени плащания и неизплатената
главница съществува като запис и при двете дружества в пълен размер от 7250 лева.
Доколкото вписването е надлежно при двете дружества, чиито счетоводства са водени
редовно, счетоводните записи, на основание чл. 182 ГПК вр. чл. 55 ТЗ служат и като
2
доказателство за съществуване на задължението в сочения размер. Освен това, с
постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 46/27.03.2008 г. по т. д. № 454/2008 г.,
решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г., решение № 42/15.04.2010 г. по т. д. №
593/2009 г., решение № 92/07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., решение № 109/07.09.2011 г. по
т. д. 465/2010 г., решение № 34/22.02.2010 г. по т. д. № 588/2009 г., различни състави на
Търговска колегия при ВКС са се произнесли, че макар да не е подписана от купувача по
договора за търговска продажба или от възложителя по договора за изработка, издадената от
продавача/изпълнителя фактура може да послужи като доказателство за сключване на
договора и за възникване на отразените в съдържанието й задължения, ако съдържа
реквизити за съществените елементи на конкретната сделка. Отразяването на фактурата в
счетоводните регистри на двете страни, вписването й в дневниците за покупко - продажби и
в справките-декларации по ЗДДС, както и ползването на данъчен кредит по сделката от
задължената страна, съставляват признание за възникването и за размера на задълженията,
за които е съставена фактурата (така и Решение № 42 от 08.04.2013 г. по т.д. № 137/2012 г. на
II ТО на ВКС).
В този смисъл, възражението на ответното дружество, че фактурите са осчетоводени
с електронен подпис на дружеството, който се намира у ищца е неоснователно, тъй като
според чл. 18а, ал. 1, т. 2 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (загл. изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.), лицето, посочено като титуляр на
електронен подпис, създател на електронен печат и изпращач на данни при електронна
препоръчана поща, не може да оспори авторството, титулярството, създаването и
изпращането спрямо адресата/получателя, когато създаденият от лицето електронен
документ е създаден от лице, на което е предоставен достъп до начина на идентифициране.
Съгласно чл. 264, ал. 1 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно
договора работа. Приемането на работата обхваща както едно фактическо действие –
реалното получаване на фактическата власт върху изработеното, така и правно действие –
одобрение на изработеното, тоест признание, че то действително съответства на
възложеното с договора (така Решение № 231 от 13.07.2011 г. по т.д. № 1056/2009 г. на II
ТО на ВКС). Бездействието на възложителя и пропускът му да прегледа работата и да
направи възраженията си в посочените срокове води до предвидените в чл. 264, ал. 3 ЗЗД
неблагоприятни последици за него - при липса на възражения за неточно изпълнение
работата се счита за приета. В този случай се преклудира правото на възложителя да прави
последващи възражения за неточно изпълнение, включително като възражения срещу
предявен от изпълнителя иск за заплащане на възнаграждение, а едновременно с това
безусловно задължава изпълнителя да заплати уговореното с договора възнаграждение.
В конкретния случай, настоящият състав счита, че безспорно приложение намира
презумпцията по чл. 264, ал. 3 от ЗЗД, тъй като от събраните по делото доказателства се
установи, че ищцовото дружество е извършило услугите предмет на договора, които
възложителят, като е осчетоводил фактурите за дължимото на ищеца възнаграждение без
възражения, е приел. Ето защо за него е възникнало валидно задължение за заплащане на
3
уговореното възнаграждение, размерът на което се установява от издадените фактура №
********** от 07.04.2023 г. за сумата в размер на 650 лева, фактура № ********** от
09.05.2023 г. за сумата от 650 лева, фактура № ... от 05.06.2023 г., за сумата от 650 лева,
фактура № **** от 03.07.2023 г. за сумата от 650 лева, фактура № ********* от 01.08.2023 г.
за сумата от 4650 лева, на обща стойност от 7250 лева, поради което искът следва да се
уважи.
Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа. Тази разпоредба предвижда предпоставките, при
чието осъществяване настъпва изискуемостта на задължението за заплащане на
възнаграждение за извършената по договор за изработка работа, но не определя срок за
изпълнение на това задължение. Между страните е уговорен срок за заплащане на
възнаграждението, поради което съгласно чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД длъжникът
изпада в забава след датата на падежа, посочен във всяка фактура и дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от 22.04.2023 г. до
06.10.2023 г., изчислено по реда на чл. 162 от ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор в
размер на 201,53 лева, поради което акцесорният иск следва да бъде уважен в пълен размер
и за заявения период.
С оглед основателност на главния иск, като законна последица от неговото
предявяване, следва да бъде уважено и искането за присъждане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 06.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, има
ищецът.
Ищецът е направил разноски за производството в общ размер на 1240 лева, от които:
340 лева държавна такса, 300 лева депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 600 лева
адвокатско възнаграждение, за което е представен договор за правна защита и съдействие.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца в исковото
производство съдът счита за неоснователно, тъй като търсената сума от 600 лева е под
минимума по чл. 7, ал. 2, т. 3 от действащата към уговаряне Наредба за минималните
адвокатски възнаграждения.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в ...., да заплати на ...,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в ....., на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо
от ЗЗД, във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 7250 лева с вкл. ДДС, представляваща
дължима цена на извършена услуга – счетоводни услуги, за които са издадени фактура №
********** от 07.04.2023 г. за сумата в размер на 650 лева, № ********** от 09.05.2023 г. за
4
сумата от 650 лева, № ... от 05.06.2023 г., за сумата от 650 лева, № **** от 03.07.2023 г. в
размер на 650 лева, № ********* от 01.08.2023 г. за 4650 лева ведно със законната лихва
върху сумите от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.10.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, както сумата на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 201,53 лева, представляваща лихва за забава върху главницата по фактурата за
периода от 22.04.2023 г. до 06.10.2023 г.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в ...., да заплати на ...,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в ....., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
от 1240 лева – разноски в исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5