Присъда по дело №367/2022 на Районен съд - Карлово

М О Т И В И

Към присъда по НОХД №367/2022 г. по описа на КРС

По отношение на подсъдимия А. А. С., ЕГН: ********** от с.Р., обл.П.
е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за това, че:
От м.януари 2016г. до месец май 2022г. в с.Р., обл.П. след, като е осъден
с влязло в законна сила на 03.09.2015г. Решение №280/03.09.2015г. по гр.дело
№596/2015г. по описа на Карловски районен съд, изменено с влязъл в сила на
25.03.2021г. Протокол №131/17.03.2021г. по гр.дело №173/2021г. по описа на
Карловски районен съд да издържа свой низходящ - детето си М. А. С., ЕГН:
********** от с.Р., родено от брака му с Ф. А. В., ЕГН:********** от с.Р.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни
вноски, а именно: 63 месечни вноски по 95,00 лева, общо 5 985,00 лева и 14
месечни вноски по 165,00 лева - общо 2310,00 лева или всичко 77 месечни
вноски на обща стойност за посочения период – 8 295,00 лева /осем хиляди
двеста деветдесет и пет лева/ - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В хода на разпоредителното заседание от страна подсъдимия и неговия
защитник е направено искане делото да бъде разгледано по реда на глава 27
от НПК, поради което след разпоредителното заседание съдът премина към
разглеждане на производство по реда на глава 27 от НПК. В съдебно
заседание подсъдимият, на основание чл.371 т.2 от НПК признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като
съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с
определение от 27.09.2022г. обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в
хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван
разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание Районна прокуратура П., ТО К., представлявана от
прокурор Ш. поддържа внесения обвинителен акт, като счита вината на
подсъдимия в извършване на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение за безспорно доказана и пледира на същия да му се наложи
наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца, изтърпяването на което
да се отложи за срок от 3 години.
В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво
е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от
проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. Заявява също
така, че е не е заплатил размера на дължимата издръжка за периода на
обвинението, поради обстоятелството, че нямал парични средства. Пледира
1

да му се наложи наказание пробация в минимален размер.
Същото е становището на защитника на подсъдимия – адв.Ш..
Граждански иск не е предявен.
Пострадалата е конституирана като частен обвинител и в с.з. се
представлява от повереник – адв. Ц., която моли съда да признае подсъдимия
за виновен, а относно вида и размера на наказанието предлага то да е
завишено.
След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият А. А. С. е роден на *******. в гр.К., обл.П., с адрес за
призоваване: **********.“ ***, ******* *********, ***************, ЕГН:
**********.
Подс. А. С. и св. Ф. В. прекратили брака си през 2015г. От него било
родено детето им М. А. С., ЕГН: **********. Съгласно решение
№280/03.09.2015г. по гр. дело №596/2015г., влязло в сила на 3.09.2015г. по
описа на Карловския районен съд, подс. С. бил осъден да заплаща на В. в
качеството й на майка и законен представител, месечна издръжка за роденото
от брака им дете в размер на 95 лева месечно. След влизане в сила на
посоченото решение подс. С. изплащал нередовно дължимите суми, поради
което се наложило свидетелката В. да заведе изпълнително дело -№5/2016г.
за събирането им. Малко след това обаче – на 20.01.2016г. двамата се
споразумели и делото било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК.
С влязъл в сила на 25.03.2021г. Протокол №131/17.03.2021г. по гр. дело
№173/2021г. по описа на Районен съд гр.К., размерът на дължимата издръжка
бил увеличен на 165 лв. месечно. След влизане в сила на този съдебен акт,
подс. С. не изплатил отново никакви суми по сключената пред съда спогодба
в този смисъл, както и дължимите по предходното съдебно решение суми – до
м. май 2022г.
От м.януари 2016г. до м.май 2022г. подс. С. не изплатил нито една
месечна вноска, дължима за издръжка на малолетното си дете.
Подс. С. трайно не полагал общественополезен труд, въпреки че бил
млад, здрав и работоспособен, не страдал от заболявания, препятстващи
упражняване на трудова дейност. Прехранвал се с инцидентна сезонна работа
по полето, събиране на диворастящи плодове и билки.
Видно от справка от ТД на НАП /л.50 от досъдебно производство/ за
процесния период същият имал сключен трудов договор с Община К. за срок
от 6 месеца. Видно от приложената по делото справка от АСП /л.70 от ДП/
подс. С. получавал през този период ежемесечно социални помощи по чл.9 от
ППЗСП и целеви помощи за отопление
От приложената справка от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
2

гр.П. /л.47/ е видно, че след извършена справка в АИС – Регистрация за подс.
С. няма данни за собственост на ППС.
От приложената справка от Служба по вписванията – гр.К. /л.67/ е
видно, че след извършена проверка в Интегрираната информационна система
за кадастър и имотен регистър на територията на цялата страна за обвиняемия
подс. С. се установило, че не са налични извършени вписвания, отбелязвания
или заличавания.
През този период подсъдимият не е правил подаръци, както и не е давал
пари на ръка на детето си и/или неговата майка, но го е взимал при себе си, и
в този период не е полагал грижи за него.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз
основа на самопризнанията на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно
следствие в съдебното заседание на основание чл.371 т.2 от НПК, който
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти.
Освен това, съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2
от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства
по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от
НПК. Съдът намира, че събраните доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично
единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда
по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото
съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с
горното деяние подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.183, ал.1 от НК,
поради което следва да бъде признат за виновен по така повдигнатото му
обвинение.
От обективна страна - обект на престъплението са обществените
отношения, свързани с нормалното развитие на подрастващите.
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез бездействие-
неплащане на определената с решения на КРС месечна парична вноска за
издръжка. Престъплението е с продължен характер. Подсъдимият не е плащал
определената му с решения на КРС издръжка в периода от м.януари 2016г. до
месец май 2022г. Деянието е извършено в с.Р., обл.П., където е
местоживеенето на детето му М. А. С. и където същото е трябвало да
получава паричните вноски, съобразно чл.68 от ЗЗД. Размерът на издръжката
е определен с влезли в сила решения на КРС, а именно първоначално по 95,00
лева, а след това по 165,00 лева месечно.
От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при
пряк умисъл. Знаейки, че е длъжен да заплаща издръжка, и след като е имал
3

възможност да го направи, подсъдимият не е платил на дъщеря си дължимите
месечни парични вноски.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия, съдът взе предвид, че предвиденото наказание
престъплението по чл.183, ал.1 от НК е лишаване от свобода за срок до една
година или пробация.
Съдът взе предвид: от една страна степента на обществена опасност на
деянието, както и стойността на предмета на престъплението, а от друга
страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за
извършване на престъплението. При индивидуализация на наказанието,
съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне
конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете обстоятелството, че
подсъдимият се признава за виновен, съдействал е на досъдебното
производство за разкриване на обективната истина, като е давал обяснения,
важащо в пълна степен и в съдебна фаза на процеса. Т.е. цялостното му
процесуално поведение може да бъде окачествено като положително.
Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното,
съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, залегнали в чл.54 от НК и определяйки вида и размера на
наказанието на подсъдимия, съдът се ръководи от правилата на чл.57, ал.1 и
ал.2 от НК, като взе предвид степента на обществената опасност на деянието
и дееца, размерът на увредените блага, времето и мястото на извършване на
деянието, подбудите за извършването му, степента на вината и всички
останали обстоятелства по делото, както и целите на наказанието, предвидени
в чл. 36 НК. Съдът счита, че конкретния случай не е особено тежък,
оправдаващ определянето на наказанието при по-леката алтернатива от
първата кумулативно дадена възможност на санкцията по чл.183, ал.1 от НК –
лишаване от свобода или пробация. След като определи вида на наказанието
/пробация/, съдът индивидуализира размера му в рамките при баланс на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като приложи правилото
на чл.54 от НК. Съобразявайки тези обстоятелства - отегчаващите и
смекчаващи отговорността, съдът индивидуализира по размер наказанието
пробация, чрез определяне на следните пробационни мерки: по чл.42а, ал.2,
т.1 и т.2 от НК – 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес, включваща
явяване и подписване пред пробационен служител с периодичност два пъти
седмично за срок от 1 година и 2.Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 1 година.
С така определеното по вид и размер наказание, съдът намери, че ще се
изпълнят индивидуалната и генерална превенции на закона, като ще се
въздейства преди всичко превъзпитателно по отношение на подсъдимия да
спазва законоустановения правов ред в държавата и най-вече да изпълнява
задължението си да заплаща издръжка на детето си. Т.е. по този начин на
4

изпълнение биха се постигнали в максимална степен целите в чл. 36 от НК,
особено личната превенция.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	20
Дата:	27 септември 2022 г.
Съдия:	Гюрай Алиев Мурадов

Дело:	20225320200367
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 юни 2022 г.

Присъда по дело №367/2022 на Районен съд - Карлово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите