Номер / .08.2022 год., град Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х тричленен състав, в публичното заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
СТОЯН КОЛЕВ
Секретар: Добринка Долчинкова
Прокурор при
Варненска окръжна прокуратура: ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ
Като
разгледа докладваното от съдия Андонова
кАНД № 1224 по описа на съда за 2022 година,
За да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК вр.чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от М.Г.И., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника му адв.Й.А. ***, против Решение №480/06.04.2022г по АНД №3602/2021г
по описа на ВРС, ІІ с-в, с което е потвърдено издаденото от директора на РД „Автомобилна администрация” – Варна НП
№23-0000897/23.06.2021г и наложеното на касатора административно наказание
Глоба в размер на 1 500лв. на осн.чл.93в ал.17 т.3 от ЗАвтПр. Поддържат се
основанията по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК, приложим по изричното
препращане на чл.63в от ЗАНН. На първо място се оспорва извода на ВРС за законосъобразност на НП, този за съставомерно
извършено от касатора нарушение и правилната му квалификация от АНО; на второ
място се твърди, че въззивният съд не е обсъдил всичките му възражения за
незаконосъобразност на НП; не на последно място – че наложеното наказание е
прекомерно тежко с оглед съвкупността на обстоятелствата и фактите по делото. С
тези съображения се настоява за отмяна на незаконосъобразните решение на ВРС и
на потвърденото с него НП. В съдебно заседание касаторът не се явява, не се
представлява; адв.А. поддържа жалбата с писмена молба.
С отговора си по касационната жалба директорът
на РД „АА“ – Варна чрез процесуалния си представител излага съображения за
неоснователност на всички възражения на касатора, настоява за отхвърляне на
жалбата му и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият
в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна счита обжалваното
решение за правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция преценява жалбата като
неоснователна.
Анализирайки събраните в хода на съдебното
следствие релевантни гласни и писмени доказателства, въззивният съдебен състав
приел за установено от фактическа страна, че около 10:25ч на 18.03.2021г при
движение по републикански път ІІ-29, на 1 км. след с.Изворско, обл.Варна, в
посока към гр.Варна, управляваното от касатора ППС – влекач „Волво“, кат.3,
ег.№ ****, с прикачено полуремарке рег.№ **** било спряно за проверка от
служители на РД „АА“ – Варна – свид.Б.И.и колугата му Б.И.. Те установили, че
превозното средство, извършващо в момента обществен превоз на товари
(25 300кг царевица), е оборудвано с дигитален тахограф „Siemens AG“, тип 1381.**********, №**********. Проверяващите
изискали от водача да представи записи и разпечатки от тахографа, направени
през текущия ден и предходните 28 дни, или съответно – удостоверение за
дейности по образец, както и своята дигитална карта. Касаторът им предоставил
своята лична дигитална карта на водач № 0..А0Е3000, валидна до
24.11.2024г, и при прегледа й проверяващите установили липсата на регистрирани
данни за периода от 13:43ч на 16.03.2021г до 04:02ч на 18.03.2021г. Разпитан в
о.с.з. по делото, св.Б.И.(очевидец при установяване на нарушението и при
съставяне на акта) посочил, че при проверката касаторът не е представил нито
тахографски лист с ръчно отбелязване на причината в него още при спиране на
превоза, нито някой от допустимите алтернативни документи с информация за
дейностите, които е извършвал в посочения период от време – дали е бил в
почивка, във болнични или в отпуска, дали е бил на разположение, дали е
управлявал друго МПС. За това нарушение, квалифицирано от ст.инспектор Б.И. по
чл.36 §2 т.(ii) от Регламент ЕС/165/2014 на място служителят
съставил АУАН против водача, предявен му лично без възражения; такива не
последвали и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на акта било издадено и
НП, с което АНО възприел изцяло както фактическите констатации на
актосъставителя, така и правната квалификация на вмененото на И. нарушение, за
което на осн.чл.93в ал.17 т.3 от ЗАвтПр му наложил глоба в размер на
1 500лв.
При така установената фактология
въззивният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни
длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат минимално изискуемите
за редовността им от формална страна реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, а в
хода на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
ограничаващи или осуетяващи правото на защита на наказаното лице. Съдът посочил,
че НП съдържа пълно описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата
по извършването му, а самото нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво се организира
защитата, посочена е нарушената материално-правна норма, а наказанието е
индивидуализирано, т.е. предходният съдебен състав приел, че правото на защита
на нарушителя не е ограничено, нито осуетено.
По приложението на материалния закон съдът
приел, че настоящият касатор е извършил нарушението, за което е наказан с НП. В
тази насока цитирал разпоредбата на чл.36 §2 т. ii от Регламент (ЕС) 165/2014, задължаваща водача, управляващ превозно
средство, оборудвано с дигитален тахограф, да е в състояние да представи по
искане на оправомощен служител на контролен орган всички ръчни записи и
разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни съгл. изискванията
на този Регламент и на Регламент (ЕО) 561/2006г. Въззивният съд е приел за безспорно
установено, че в деня на проверката настоящият касатор е извършвал обществен превоз
на товари, попадащ в обхвата на Регламент (ЕС) 165/2014г, т.е. че разпоредбите му са приложими за
този превоз; че управляваното от него МПС е било оборудвано с дигитален
тахограф, както и че на картата му за водач не е имало никакви записи за
периода от 13:43ч на 16.03.2021г до 04:22ч а 18.03.2021г, и че за този период
той не е представил на проверяващите ръчен запис и разпечатка за периода, или
тахографски листи за период, в който евентуално е управлявал с дигитален
тахограф, или удостоверение, че не е управлявал ППС – факт, който в нито един
момент не е бил оспорен от нарушителя. В този смисъл – поради наличието на
всички кумулативно изискуеми елементи от фактическия му състав, въззивният съд
приел за доказано извършеното от И. нарушение по чл.36 §2 ii от Регламент (ЕС) 165/2014. По-нататък съдът преценил, че в случая
правилно е избрана и приложимата правна норма – чл.93 ал.17 т.3 от ЗАвтПр,
предвиждаща наказание за водач, който при проверка от контролните органи не
представи документите, регистрирали времето на управление, прекъсванията и
почивките му пред текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни, а
именно – ръчни записи и разпечатки, каквито М.И. не представил в деня на
проверката при изискването им от контролните органи. Поради това съдът приел
наличието на пълно съответствие между възприетата като нарушена правна норма и
приложената санкционна такава. По отношение размер на наложената глоба посочил,
че тя е в абсолютния размер по приложимия текст – 1500лв. В заключение съдът
изложил съображения, че този случай на нарушение не е маловажен по см.чл.28 от ЗАНН – то не се отличава от обикновените случаи на нарушения от същия вид, а и
принципно се третира от законодателя като особено тежко такова, тъй като е пряко
свързано с възможността контролните органи да проследяват движението и
почивките на водачите, което пък от своя страна е свързано с осигуряване
безопасността на движението. С тези съображения съдът потвърдил изцяло
обжалваното НП.
Настоящият касационен състав преценява
така достигнатите изводи като доказателствено обвързани, обосновани, правилни и
законосъобразни, изцяло ги споделя и се позовава на тях на осн.чл.221 ал.2 пр.2
от АПК.
Касационният съд преценява като
неоснователни всички възражения на касатора – те са идентични с поддържаните с
въззивната му жалба, обсъдени са от въззивната инстанция и мотивирано са
отхвърлени като неоснователни с проверяваното решение.
На първо място твърдението, че съдът
неправилно бил приел, че И. е извършил състава на вмененото му нарушение, е
изцяло декларативно – съдът е описал всеки от елементите на фактическия състав
на нарушението, които са безспорно установени в случая, а пък касаторът не
излага нови, различни от поддържаните пред въззивната инстанция мотиви защо
счита, че същото не е извършено, че е несъставомерно, или че са налице
основания, изключващи отговорността му. На следващо място и противно на
поддържаното с касационната жалба – съдът е направил цялостен анализ на
хронологията на събитията и последователността на осъществените релевантни
факти, което се установява с простия прочит на решението му. То включва анализ на
нарушението от фактическа и правна страна, а всички възражения на И. – макар и
не изрично цитирани, са обсъдени и са изложени макар лаконични, но достатъчни
мотиви за неоснователността им. Изложеното квалифицира като неоснователно
възражението за бланкетност на мотивите на ВРС.
В допълнение към изложеното от въззивния
съд следва да бъде посочено, че и според касационният състав възраженията за
неправилна квалификация на нарушението са неоснователни. От всички
безпротиворечиви гласни и писмени доказателства по делото, и най-вече от
съдържанието на представената от водача в хода на проверката дигитална карта еднозначно
се установява, и това не е оспорено от касатора в нито един момент, че при
поискване от контролните органи той не е представил всички разпечатки от
дигиталния тахограф и ръчни записи за процесния период, индивидуализиран в АУАН
и в НП, което съставомерно бездействие изцяло кореспондира с посочената като нарушена
норма. Поради това допълнителното посочване, че не са представени и други
документи, с които евентуално водачът би могъл да разполага, за да докаже какъв
точно вид дейност е извършвал през периода, наречен от св.И. „бяло петно“, не е
ограничило по никакъв начин правото му на защита. Поради изложеното по-горе настоящият
съдебен състав възприема допълнителните факти, включени в съдържанието на АУАН
и НП, като описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а не
като самостоятелно нарушение. Не отговаря на истината и възражението, че в НП
липсвало изпълнителното деяние „не представя“ изисканите от контролните органи
документи, в този смисъл – неоснователно е и възражението за обективна
несъставомерност на нарушението. Както и предходният състав и настоящият счита,
че липсват основания за квалифициране на случая като маловажен, а определянето
на абсолютен размер на наказанието глоба от 1500лв. от законодателя прави
неоснователно и възражението за явна несправедливост на наказанието.
В обобщение на изложеното касационата
инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за
отмяна на проверяваното решение на ВРС; други такива не бяха установени и в
хода на служебно дължимата проверка по чл.218 ал.2 от АПК, поради което
решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото претенцията на
АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се преценява като
основателна и следва да бъде уважена в размер на 80лв. на осн.чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл.221
ал.2 от АПК, касационният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №480/06.04.2022г
по АНД №3602/2021г на ВРС, ІІ с-в, с
което е потвърдено издаденото от директора на РД „Автомобилна администрация” – Варна НП
№23-0000897/23.06.2021г и наложената на М.Г.И., ЕГН **********,***, Глоба в
размер на 1 500лв. на осн.чл.93в ал.17 т.3 от Закона за автомобилните
превози.
ОСЪЖДА М.Г.И., ЕГН **********,***, да заплати на РД „АА“ - Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.