№ 1791
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100511068 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11068/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „М.П.М.“ АД
ЕИК **** гр.София срещу решение №9710 от 30.08.2022 г постановено по гр.д.№52396/21 г
на СРС , 77 състав , в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивника с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.240 ал.1,2 ЗЗД , чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД да се признае за
установено , че Й. И. Т. ЕГН ********** от с.Кубратово-СО му дължи сумата от 628,51 лева
главница по договор за кредит №М0..586 от 18.05.2020 г за периода 20.09.2020 г –
20.03.2021 г ; сумата от 1571,31 лева възнаградителна лихва за периода 20.06.2020 г –
20.03.2021 г ; и сумата от 72,09 лева лихви за забава за периода 21.06.2020 г – 23.03.2021 г ,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 14.04.2021 г по ч.гр.д.
№17078/21 г на СРС , 77 състав в полза на „М.П.М.“ ООД ЕИК **** гр.София .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Дори процесният
договор да е недействителен на основание чл.23 ЗПК , то по него се дължи стойността на
предоставената главница т.е. при платени 200 лева се дължат 428,51 лева . Клаузата за
неустойка от 820,42 лева по чл.18.2 т.8 във вр.т.7 от договора за кредит не е неравноправна
клауза и не е надвишен нормативно установения максимален размер на ГПР от 50 % по
чл.11 ал.1 т.10 ЗПК . Неустойката представлява разход при неизпълнение по чл.19 ал.3 т.1
ЗПК и в случая няма надвишаване на максимално допустимия ГПР . Дори евентуална
нищожност на неустойката не води до нищожност на целия договор . При недействителност
1
само на клаузата за неустойка ответникът ще е погасил част от вноските за лихва и ще
дължи 628,51 лева главница , 1571,31 лева договорна лихва и 72,09 лева лихви за забава .
Въззивникът заявява , че се отказва от иска за договорни лихви за разликата над 1571,31
лева до 1592,47 лева , като в тази част производството по делото е прекратено с влязло в
сила определение .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 07.09.2022 г ,
поради което въззивната жалба от 21.09.2022 г е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във
всички случаи въззивният съд проверява служебно и правната квалификация на исковете .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че ищецът е предоставил на ответника паричен заем
от 5310 лева по договор за кредит №М0..586 от 18.05.2020 г за рефинансиране на
съществуващи негови задължения . Ответникът не е доказал възражението си , че не е
подписал договора за кредит .
Според СРС клаузата на чл.18.2 т.7 от процесния договор за кредит е неравноправна и
нищожна . Същата предвижда в срок от 3 работни дни след сключване на договора
заемателят да представи оригинален документ удостоверяващ пълния размер на
декларираните от него доходи в искането за кредита /заема/ . В противен случай
заемодателят ще сключи договор за поръчка с трето лице , което да следи за падежите на
съответните плащания , да провежда телефонни разговори с потребителя и да го посещава в
дома му или на друго място с цел събиране на дължимите суми . Уговорено е , че в случай
на неизпълнение потребителят ще дължи сумата от 820,42 лева платима заедно с вноските от
погасителния план .
Според СРС клаузата на чл.18.2 т.7 противоречи на чл.16 ал.1 ЗПК . След като заемателят
се е съгласил да предостави паричната сума без предварително да изследва
кредитоспособността на потребителя , уговарянето в тази връзка на задължение за плащане
на допълнителна сума означава уговаряне на разход съгласно §1 т.1 ДР на ЗПК , който
трябва да се включи в ГПР по кредита . С включване на сумата от 820,42 лева се надвишава
максимално допустимия ГПР от 50 % в противоречие с чл.11 ал.1 т.10 ЗПК , поради което
процесният договор за кредит е нищожен . Процесните искове на договорно основание са
2
неоснователни , а искове по чл.55 ЗЗД във вр.чл.34 ЗЗД не са предявени .
Решението на СРС е частично неправилно . Във въззивната жалба въззивникът на
практика признава , че клаузата за неустойка от 820,42 лева по чл.18.2 т.8 във вр.т.7 от
договора за кредит е нищожна – извършено е частичен отказ от иска за договорни лихви , а
иска за дължимост на част от тази неустойка не е предявен . Действително клаузата е
неравноправна и нищожна . Уговорената неустойка е в противоречие с чл.147 т.5 ЗЗП -
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
висока неустойка. Съгласно чл.16 ЗПК заемодателят е длъжен да оцени
кредитоспособността на заемателя преди сключване на договора за потребителски заем .
Уговарянето на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на доказателства
за доходи след предоставяне на заема и то в много кратък срок /3 работни дни/ е уговорка
във вреда на потребителя , която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и на потребителя
/чл.143 ЗЗП/. Уговорката е нелогична и изключително трудно изпълнима , като нормалната
търговска практика напр.на банките е въпросните документи да се представят преди
отпускане на заема . Въпросната „неустойка“ прикрива действителната лихва /и разходи по
заема / , като е налице противоречие с чл.33 ал.1 ЗПК във вр.чл.10а ал.2 ЗПК и чл.21 ал.1
ЗПК . При предоставен заем от 5310 лева и деклариран в договора за кредит ГПР от 49,66 %
т.нар.“неустойка“ е равностойна на допълнителна договорна лихва за целия срок на
договора от 15,45 % или приблизително още 4,879 % годишна лихва . Безспорно е надвищен
максималния размер на ГПР по чл.19 ал.4 ЗПК и съгласно чл.19 ал.5 ЗПК клаузата за
неустойка е нищожна . Налице е противоречие на договора за кредит /заем/ с чл.11 ал.1
т.9 и т.10 ЗПК , поради което съгласно чл.22 ЗПК същият е недействителен .
Съгласно чл.23 ЗПК и решение №50174 от 26.10.2022 г по гр.д.№3855/21 г на ВКС , IV ГО и
решение №50259 от 12.01.2023 г по гр.д.№3620/21 г на ВКС , III ГО когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Според ВКС ЗПК е
специален закон по отношение на ЗЗД . В чл.23 ЗПК е предвидено задължение на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита и то на договорно основание .
Следователно в случая при предоставена главница от 628,51 лева и налично плащане от 200
лева , ответникът дължи единствено сумата от 428,51 лева главница . Не се дължат
претендираните от въззивника възнаградителна лихва и лихва за забава .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени в частта , в която е отхвърлен
иска за сумата 428,51 лева главница и да се потвърди в останалата част . Ищецът има право
на разноски пред СРС и СГС съобразно уважената част от исковете .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №9710 от 30.08.2022 г постановено по гр.д.№52396/21 г на СРС , 77
3
състав , в частта , в която е отхвърлен иска на „М.П.М.“ АД ЕИК **** гр.София с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.240 ал.1 ЗЗД , чл.9 ЗПК да се признае за установено ,
че Й. И. Т. ЕГН ********** от с.Кубратово-СО му дължи сумата от 428,51 лева главница по
договор за кредит №М0..586 от 18.05.2020 г за периода 20.09.2020 г – 20.03.2021 г ; за която
сума е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 14.04.2021 г по ч.гр.д.
№17078/21 г на СРС , 77 състав в полза на „М.П.М.“ ООД ЕИК **** гр.София ; и вместо
него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на „М.П.М.“ АД ЕИК **** гр.София , че Й. И. Т.
ЕГН ********** от с.Кубратово-СО му дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.240
ал.1 ЗЗД , чл.9 ЗПК сумата от 428,51 лева главница по договор за кредит №М0..586 от
18.05.2020 г за периода 20.09.2020 г – 20.03.2021 г ; за която сума е издадена /частично/
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 14.04.2021 г по ч.гр.д.№17078/21 г на СРС , 77
състав в полза на „М.П.М.“ ООД ЕИК **** гр.София .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС в частта , в която са отхвърлени исковете
на „М.П.М.“ АД ЕИК **** гр.София да се признае за установено на основание чл.240 ал.1,2
ЗЗД , чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД , че Й. И. Т. ЕГН ********** от с.Кубратово-СО дължи
разликата над 428,51 лева до предявения размер от 628,51 лева главница по договор за
кредит №М0..586 от 18.05.2020 г за периода 20.09.2020 г – 20.03.2021 г ; сумата от 1571,31
лева възнаградителна лихва за периода 20.06.2020 г – 20.03.2021 г ; и сумата от 72,09 лева
лихви за забава за периода 21.06.2020 г – 23.03.2021 г ; за които суми е издадена /частично/
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 14.04.2021 г по ч.гр.д.№17078/21 г на СРС , 77
състав в полза на „М.П.М.“ ООД ЕИК **** гр.София .
ОСЪЖДА Й. И. Т. ЕГН ********** от с.Кубратово-СО да заплати на „М.П.М.“ АД ЕИК
**** гр.София сумата от 192,29 лева разноски пред СРС и в заповедното производство и
сумата от 76,55 лева разноски пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4