Р Е Ш Е Н И Е №394
гр.
Бургас, 30.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско и
търговско отделение, в открито съдебно
заседание, на десети декември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Диляна
Й.
при
секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2716
по описа на БОС за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод
искова молба от М.А.Г., ЕГН **********, с
адрес ***, конституирана в хода на производството като правоприемник на
починалата ищца К.М.А., с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове срещу Н.А.Г., ЕГН**********, с адрес *** и Т.Й.Г.,
ЕГН********** ***, за разваляне на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба №84
по нотариално дело №64/2016г. на нотариус Кремена Консулова, рег.№248 от НК с
предмет самостоятелен обект с идентификатор №07079.611.170.1.12 по КККР на гр.
Бургас, ведно с прилежащото му избено помещение и идеалните части от общите
части на сградата, както и за ревандикация на
гореописания недвижим имот, като ответниците бъдат осъдени да предадат
владението му на ищцата.
В исковата молба се излагат твърдения, че с нотариален акт за
покупко-продажба №24 по нотариално дело №64/2016г. на нотариус Кремена
Консулова, рег.№248 от НК К.М.А., действаща чрез пълномощник ищцата М.А.Г., е
продала на ответника Н.Г. самостоятелен обект с идентификатор
№07079.611.170.1.12 по КККР на гр. Бургас, представляващ жилище-апартамент с
площ от 75,49 кв.м., състоящо се от дневна с кухня и трапезария, две спални,
баня, тоалетна и антре, ведно с прилежащото му избено помещение№2 с площ от
7кв.м., както и 9,143 процента идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху терена, с адрес гр.
Бургас, ул. Петко Каравелов№16, ет.4. посочва се, че ответникът се задължил да
заплати сумата от 20 000лева продажна цена, като към сключване на договора
за покупко-продажба се е намирал в граждански брак с втората ответница. Излага
се, че ответниците не са заплатили уговорената продажна цена. В исковата молба
се съдържа изявление за разваляне на договора за покупко-продажба. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор
от ответницата Т.Г. чрез адв. А.Т. ***. Възразява, че производството е
недопустимо по отношение на ½ ид.част от процесния имот, по отношение на
която е наличие сливане на качеството ищец и ответник след смъртта на починалата
ищца, като липсва правен интерес за ревандикация на останалата ½ ид.част
от имота след като не е предявен иск за разпределение правото на ползване, като
в тази връзка се позовава на образувано ТР №3/2020г. на ОСГК по въпроса за
предаване на владение върху идеална част от имота при предявен иск по чл.108 от
ЗС от другия съсобственик. По същество оспорва исковете като неоснователни,
като твърди, че продажната цена е заплатена изцяло преди подписване на
договора, за което са налице изрични изявления на страните в нотариалния акт.
Не се касае според ответницата за бъдещо изпълнение, поето като задължение от
купувача, поради което не е налице неизпълнение на договорните му задължения.
Намира, че след като в нотариалния акт продавачът е заявил, че е получил парите
и след това твърди, че няма плащане, негова е тежестта да опровергае
съдържанието на официалния документ. Посочва, че уговорената продажна цена е
изцяло платена. Оспорва представените с исковата молба декларации като неверни
удостоверителни документи. На следващо място възразява, че представляват
симулативни едностранни изявления, създадени единствено с цел да се увреди
ответницата и да бъде лишена от придобито по време на брака имущество, като
ангажира доказателства в тази връзка - искова молба за развод от 15.09.2020г. и
брако-разводно решение от 05.01.2021г. по гр.д.№636/2020г. на РС-Айтос. Излага
доводи, че същите представляват писмени свидетелки показания, които са
недопустими. Допълва, че декларациите са съставени и подписани четири години след
подписване на процесния договор и при съставянето им отношенията между двамата
съпрузи са влошени. Развива съображения, че косвено доказателство за
симулативността на трите декларации е тяхното едновременно издаване и никой от
тримата декларатори няма правен интерес да опровергава частта от нотариалния
акт, в която е удостоверено, че
посочената в нотариалния акт цена е действително уговорена. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът Н.Г. е депозирал писмен отговор в
преклузивния срок. Не оспорва, че на 18.02.2016г. е сключен между страните
процесният договор за покупко-продажба, както и, че продажната цена в размер на
20 000лева не е заплатена. Моли да му бъде предоставена възможност на осн.
чл. 87, ал.3, пр.2 от ЗЗД да заплати сумата от 20 000лева-продажна цена в
хода на процеса.
Предявени са искове с правно основание чл.87, ал.3
от ЗЗД и чл. 108 от ЗС.
БОС счете за неоснователни възраженията на
ответницата за недопустимост на производството предвид представените от ищцата
в хода на процеса допълнителни доказателства за отказ на ответника Н.Г. от
наследството на К.А., поради което е било отменено определението на БОС за
частично прекратяване на производството по делото с определение от 04.02.2021г.
по в.гр.д.№17/2021г. на БАС. Поради последващо приложените доказателства за
отказ от наследство са неоснователни и възраженията за недопустимост на
ревандикационния иск по отношение на идеална част от имота при липсата на
разпределение на ползването.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 18.02.2016г. с нотариален акт за покупко-продажба №84
по нотариално дело №64 от 2016г. на нотариус Кремена Консулова, вписан в НК под
рег.№248, К.М.А., действаща чрез пълномощник М.А.Г., е прехвърлила на ответника
Н.А.Г. чрез договор за покупко-продажба самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.611.170.1.12 по КККР на гр. Бургас, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор №07079.611.170.1.12 по КККР на гр. Бургас, представляващ
жилище-апартамент с площ от 75,49 кв.м., състоящо се от дневна с кухня и трапезария,
две спални, баня, тоалетна и антре, ведно с прилежащото му избено помещение№2 с
площ от 7кв.м., както и 9,143 процента идеални части от общите части на
сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху терена и
находящ се в гр. Бургас, ул. Петко Каравелов№16, ет.4. Видно от приложения нотариален акт купувачът е поел задължението да
заплати продажна цена в размер на 20 000лева, която сума пълномощникът на
продавача е заявил пред нотариуса, че е получил изцяло преди подписването на
нотариалния акт.
Не е спорно по делото, че ищцата М.Г., която е действала
като пълномощник на продавача К.А. при нотариалното изповядване на сделката, е
нейна дъщеря, а купувачът по нотариалния акт Н.Г. е син на продавача и брат на
ищцата.
Няма спор между страните, че процесният недвижим имот е
придобит от ответника Н.Г. с посочения по-горе нотариален акт за
покупко-продажба по време на брака му с ответницата Т.Г., като двамата са
сключили граждански брак на 04.07.1993г.
По делото са представени три броя декларации от
08.09.2020г., 08.09.2020г. и 09.09.2020г., изходящи от страните по сделката К.А.
и Н.Г., както и от пълномощника на продавача М.Г., в които се сочи, че
продажната цена не е платена и реално покупко-продажбата прикрива дарение, за
да не бъде претендирано възстановяване на запазена част от останалите
наследници.
Видно от ангажираните от ответницата Т.Г. с отговора
писмени доказателства на 15.09.2020г. ответникът Н.Г. е подписал искова молба
за развод, в която е посочил, че отношенията им са се влошили изключително през
месец август 2020г. В исковата молба за развод Г. е заявил, че преди пет-шест
месеца е напуснал семейното жилище, като комуникацията и съжителството му със
съпругата му са станали невъзможни, както и, че същата упражнява системен
психически и физически тормоз върху него.
Приложено е решение №2 от 15.01.2021г. по бр.дело №636 по
описа на РС-Айтос за 2020г., с което бракът между двамата ответници е прекратен
с развод по взаимно съгласие.
С решение №260013 от 04.02.2021г. на РС Айтос по
гр.д.№1019/2020г. е отхвърлена като
неоснователна молбата на Н.Г. срещу Т.Г. и тяхната дъщеря К.Г. за налагане на
мерки за защита по чл.5, ал.1 от ЗЗДН поради осъществени актове на домашно
насилие.
От ответника Н.Г. с отговора на исковата молба са
представени справки за осигурителния му доход за периода
01.01.2013г.-31.12.2013г., 01.01.2014г.-31.12.2014г. и
01.01.2015г.-31.12.2015г., видно от които през 2013г., 2014г. и 2015г. е
реализирал средно-месечни доходи от трудово възнаграждение в размер около 350
лева.
По делото са представени извлечения от транзакции по
открити банкови сметки на името К.А., като от същите не се установява
уговорената продажна цена в размер на 20 000лева в нотариалния акт да е
превеждана на продавача по банков път.
С молба от 15.07.2021г.
ищцата М.Г. е ангажирала нотариални актове за покупко-продажба на недвижими
имоти №82 по нот.дело №62/2016г.и №83 по нот.дело №63/2016г., видно от които е
действала като пълномощник на майка си К.А. при прехвърляне чрез договори за
покупко-продажба на още два недвижими имоти на трети лица-купувачи, съставени
от нотариус Кремена Консулова на същата дата, на която е съставен нотариалния
акт, с който е оформен процесният договор за покупко-продажба. Чрез същите
ищцата се домогва да докаже обстоятелството, че сумите от продажбата на
имотите, обективирани с представените нотариални актове, са постъпили по
банкова сметка ***, но липсва плащане на цената по атакуваната в настоящото
производство сделка, сключена с нотариален акт №84 по
нотариално дело №64 от 2016г.
Съгласно приложения договор за предоставяне на
потребителско социални услуги от 09.09.2020г. К.А. е настанена в Дом за стари
хора „Верният настойник“-гр. Камено срещу заплащане на месечна такса в размер
на 750 лева.
От постъпилите справки от ТД на НАП Бургас,
съдържащи данни относно осигуряването на
ответниците, както и от персоналния регистър на НОИ относно осигурителни
приходи, се установява, че за периода
2009г.-2015г. двамата са реализирали доходи от брутно трудово възнаграждение в общ
размер на 99 867,40 лева.
Представени са справки от Агенцията по вписванията, видно
от които ответницата Т.Г. е закупила по договор за покупко-продажба ½
ид.част от апартамент, находящ се в гр. Айтос на 17.02.2000г., на 29.10.2020г.
ответникът Н.Г. е продал поземлен имот в с. Поляново, който му е бил дарен от
майка му К.А. на 05.08.2016г. заедно с друг недвижим имот - апартамент в гр.
Айтос по договор за дарение от същата дата.
По делото са приети справки от БНБ за кредитна
задлъжнялост относно сключени договори за кредит от ответника Н.Г. както
следва: на 11.07.2019г. с Експресбанк АД
за сумата от 1150 лева, на 11.07.2019г. с Банка ДСК ЕАД за сумата от 1150 лева,
на 12.08.2019г. с Райфайзенбанк България АД за сумата от 15 439лева, на
20.08.2019г. договор за кредитна банка с
Райфайзенбанк България АД и на същата дата договор за потребителски кредит с
Райфайзенбанк България АД за сумата от 1000 лева, от ответницата Т.Г. са
сключени 2 броя договори за кредитни карти с ОББ на 22.08.2007г. за сумата от
3000 лева, на 26.08.2020г. договор за кредитна карта с Банка ДСК АД за сумата
от 500 лева, на 15.07.2021г. договор за потребителски кредит с БНП Париба Пърсънъл Файненс СА, клон
България за сумата от 418 лева.
Пред настоящата съдебна инстанция е разпитана
свидетелката В.П.-сестра на ответницата Т.Г., която посочва, че на ответниците са им били нужни
20 000лева за закупуването на апартамента. От показанията й се установява,
че ответницата е разполагала със сумата от 10 000 лева от спестявания,
като за остатъка от 10 000 лева е поискала заем от свидетелката, но тя
нямала такива средства, поради което се наложило да вземе сумата от 10 000
лева от родителите си. Свидетелката П.е присъствала на предаване на сумата от
20 000 лева от ответницата Г. на съпруга й Н.Г. в тяхното жилище, като на
следващия ден той дошъл с нотариалния акт. Свидетелства, че ответницата е
работила като учителка и допълнително като камериерка през лятото в к.к. Слънчев
Бряг.
Показанията на свид. П.за установяване на договора за
заем, който е на стойност по-голяма от 5000лева, са допустими предвид
сключването му между роднини по права линия по аргумент от разпоредбата на
чл.164, ал.1, т.3 от ГПК. БОС кредитира
показанията на разпитаната по делото свидетелка, като пресъздаващи детайлно и
последователно възприятията й, като същите не се опровергават от останалите събрани
по делото писмени доказателства и се подкрепят от приложения по делото
нотариалния акт, в частта, в която съдържа направените изявления на страните
пред нотариуса относно заплащането на продажната цена преди сключване на
сделката.
БОС съобрази, че нотариалният акт за
покупко-продажба на недвижим имот материализира удостоверителните изявления на
нотариалния орган и изявленията на страните по договора за продажба. В частта,
с която нотариусът е удостоверил, че пред него са се явили посочените лица и
съдържащите се в нотариалния акт изявления са техни, нотариалният акт представлява
официален свидетелстващ документ. Нотариалният акт представлява частен
свидетелстващ документ в частта, в която
купувачът е заявил, че е заплатил цената, а продавачът, чрез пълномощника си в
нотариалното производство, че е получил цената, като материализира
удостоверителното изявление на купувача относно плащането на цената и на
продавача относно получаването й.
Видно
от приложеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа и
съдържанието К.А. е упълномощила М.Г. да
я представлява пред нотариус във връзка с продажбата на процесния имот, както и
да получи продажната цена. Поради това съдът приема, че нотариалният акт за
покупко-продажба на недвижим имот в частта, в която страните са направили
изявление за заплащане, респективно получаване на продажната цена, има характер
на разписка за плащане. Когато страните са удостоверили в нотариалния акт за
покупко-продажба, че цената е платена и получена от продавача, не е необходимо
издаване на отделна разписка съгласно чл. 77, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
чл. 180 ГПК подписаните от лицето, което ги е издало, частни документи
/диспозитивни и свидетелстващи/ притежават формална доказателствена сила и
съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени
от това лице. Когато частният свидетелстващ документ удостоверява неизгодни за
издателя си факти, той се ползва с материална доказателствена сила, като има
доказателствено значение за стоящите извън него факти, до които се отнася
удостоверителното изявление.
БОС
намира, че свидетелските показания на
разпитаната по делото свидетелка П.са допустими относно установяване обстоятелствата
във връзка с плащането, извън посочените в нотариалния акт основание и размер
на сумата, който има характер в тази му част на разписка, като време и място на
изпълнение на задължението, както и за установяване на обстоятелствата във
връзка със съставяне на документа, в това число относно произхода на средствата
/в този смисъл решение № 190 от
23.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 483/2012 г., I т. о., ТК./
Съдът
не цени приложените по делото декларации от К.А. и М.Г., които като частни
документи не съдържат неизгодни за издателите си факти и не се ползват с
материална доказателствена сила. По отношение на приложената декларация от
ответника Н.Г. относно неплащането на цената по процесния договор за
покупко-продажба, съдът намира, че е съставена за целите на процеса, като
предвид влошените отношения между двамата ответници след развода, ответникът
има интерес от разваляне на договора, за да не получи ответницата идеална част
от придобития по време на брака им апартамент. В подкрепа на този извод е и
направеният в хода на производството отказ от наследството на К.А. от ответника
Н.Г., като същевременно приложените декларации от 08.09.2020г. и
09.09.2020г. са малко преди предявяване
на исковата молба за развод в РС-Айтос.
Предвид това съдът приема,
че ищцата не провежда по делото пълно доказване, че признатото от нея в нотариалния акт обстоятелство в качеството на пълномощник на
продавача К.А. за получаване на
цената е невярно.
При
горните мотиви предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид
изхода от делото ищцата следва да заплати на ответницата Т.Г. направените пред
настоящата съдебна инстанция съдебно-деловодни разноски, възлизащи на 5 лева за
издаване на съдебно удостоверение. По делото не са приложени доказателства за
уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение от ответницата. Искането на
ищцата за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски е
неоснователно и следва да се остави без уважение.
Воден от горното,
Бургаски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.А.Г., ЕГН **********, с адрес ***, конституирана в хода
на производството като правоприемник на починалата ищца К.М.А., срещу Н.А.Г.,
ЕГН**********, с адрес *** и Т.Й.Г., ЕГН********** ***, иск за разваляне на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба №84
по нотариално дело №64/2016г. на нотариус Кремена Консулова, рег.№248 от НК с
предмет самостоятелен обект с идентификатор №07079.611.170.1.12 по КККР на гр.
Бургас, ведно с прилежащото му избено помещение и идеалните части от общите
части на сградата, както и ревандикационен иск за осъждане на ответниците да
предадат владението на описания по-горе имот ищцата.
ОСЪЖДА М.А.Г.
да заплати на Т.Й.Г. сумата от 5 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски
апелативен съд.
СЪДИЯ: