№ 23448
гр. София, 29.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:**
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от ** Гражданско дело № 20241110116398 по
описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Л. Ц. М. срещу „** ЕАД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 45, вр. чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени неудобства, притеснения, загуба на време, средства и нерви,
психически натиск и некоректно отношение от длъжностни лица на ответника.
Ищецът твърди, че „** ЕАД е предявило срещу него искова молба, по която било
образувано гр. д. № 1452/2021 г. на СРС, 54 състав. Твърди, че вследствие на действия на
длъжностни лица на дружеството по това дело е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени неудобства, притеснения, загуба на време, средства и нерви,
психически натиск и некоректно отношение от страна на служители на дружеството, с оглед
на което претендира същите да му бъдат обезщетени.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като неоснователен. Намира, че не е осъществен
фактическият състав на чл. 45 ЗЗД. Излага, че ищецът като клиент на ТЕ не е изпълнил
своевременно задълженията си, с оглед на което е допринесъл за завеждането на съдебно
производство, по което дружеството е упражнило законосъобразно правата си на кредитор.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
изводи:
За установяване спорните по делото обстоятелства – ищецът претърпял ли е
неимуществени вреди от неправомерни действия на служители при ответника, по делото са
събрани следните писмени и гласни доказателства: заявления, писма, жалби и възражения
1
от ** М. до ответника и „Директ“ ЕООД, рекламация и молба от ищеца, нотариален акт, по
силата на който на ищеца е дарен недвижим имот в гр. София, ул. „а.ч.“ № 1, бл. 208, вх. А,
ет. 5, ап. 9.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Фактическият състав на чл. 49 ЗЗД е налице, когато са причинени вреди на
пострадалия от противоправното и виновно поведение на лице, при или по повод
изпълнение на възложена работа. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по
чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по
възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице –
пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД),
като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен
начин липсата на вина на делинквента.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че не се
доказва ищецът да е претърпял вреди вследствие на действията на служители при ответника.
С доклада по делото съдът е възложил в тежест на ищеца доказването на твърдените вреди,
които да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа – чрез действие/бездействие, което пряко съставлява извършването на възложената
работа, чрез бездействие за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не
съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него, като на основание чл.
146, ал. 2 ГПК е указал на ищеца, че не сочи доказателства за претърпените неимуществени
вреди. Въпреки това ищецът не е ангажирал доказателства за доказване на претърпените
неимуществени вреди, поради което съдът намира, че доколкото не е установена една от
предпоставките, необходима за уважаване на предявения иск, същият следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на спора на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
има ответникът, който е претендирал юрисконсултско възнаграждение, което съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 30 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Ц. М., ЕГН **********, срещу „** ЕАД, ЕИК ***, иск
с правно основание чл. 45, вр. чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от
2500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в причинени неудобства, притеснения, загуба на време, средства и нерви, психически натиск
и некоректно отношение от длъжностни лица на ответника.
ОСЪЖДА Л. Ц. М., ЕГН **********, да заплати на **” ЕАД, ЕИК ***, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 30 лева –разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3