Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 412
30.07.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева - Иванова административно дело № 279 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от Ж.К.И. ***, подадена чрез
адв. В.Ч., с посочен съдебен адрес: ***, офис **, против Заповед № 1253з-64/25.02.2020г.
на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с която на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за
срок от 3 месеца.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед,
като издадена на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197,
ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.5, във връзка с чл.204, т.3 от ЗМВР е незаконосъобразна, неправилна, немотивирана и постановена при съществени нарушения на
процесуалните правила. Цитираните в акта факти, не били съставомерни и не кореспондирали с реалната
ситуация. Не било мотивирано виновното поведение на дисциплинарно наказания служител, за да
се твърди нарушение на
служебните задължения. Формулировката „неизпълнение на
служебни задължения“ – да познава разпоредбите на ЗДвП и издадените въз основа
на него поднормативни актове, била твърде
обща
и не било ясно точно какво не било изпълнено, а това нарушавало правото на защита. Деянието, за
което била вменена отговорност, била преценка по целесъобразност и не следвало
да се вменява във вина. Чл.186 от ЗДвП само алтернативно кореспондирал с чл.179
от ЗДвП. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде
отменен оспорения акт.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния
си представител моли процесната заповед да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна – Началник Сектор „Пътна полиция“ към
Областна Дирекция на МВР - гр. Хасково, редовно призована, не се явява и не
изпраща представител. С писмо рег. №125300-8250/09.06.2020г. на Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР – Хасково се излага становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд – Хасково, след като взе
предвид изложеното в жалбата, становището на страната в с.з. и след като
анализира събраните писмени доказателства по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представено писмо
на Зам. Директор на
Главна Дирекция „Национална полиция“ – МВР с рег. №
3286р-39810/04.09.2019 г.
(л.67 по делото), при проверка в АИС АНД се установило, че от 20.05.2018 г. до 28.08.2019г. служители от ОДМВР и СДВР продължават да издават неправомерно глоби с фиш и
наказателни постановления със санкционна разпоредба по чл.181, т.6 и чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП за нарушения, извършени след 20.05.2018г., вместо по новосъздадения чл.179, ал.6 от ЗДвП; налагани били неправомерно наказания с глоба по чл.181, т.1,
т.3 и т.7 от ЗДвП в размер по-малък от
фиксирания – 50 лева за нарушения, извършени след 09.12.2017 г. В тази връзка
следвало да бъде извършена проверка за периода от 20.05.2018г. до датата на
получаване на писмото за наличие на издадени фишове и НП със санкционна
разпоредба чл.181, т.6 и чл.183, ал.3, т.7, както и за наложени глоби в размер
по-малък от 50 лв. за санкцията по чл.181, т.1, т.3 и т.7 от ЗДвП, да се установят причините за незаконосъобразните
действия на служителите, които издали такива фишове и НП, като тази практика
бъде преустановена незабавно.
В изпълнение на указаното в
писмото, Директор ОД на МВР –
Хасково разпорежда проверка, която да бъде извършена от
Началниците на СПП Хасково и РУ в ОДМВР Хасково
– писмо
с рег. № 1253р-9142/24.09.2019 г. (л.68-69), като указва в срок до 15.10.2019г. началника
на СПП Хасково да обобщи резултатите от проверките и да уведоми ГДНП.
На 11.11.2019 г. Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Хасково нарежда проверка на постъпилите
предварителни данни, като е определен състава на комисията и срок за изготвяне
на писмената справка – 11.12.2019 г. (л.58). Видно от съставения протокол от 21.11.2019 г. (л.59-60) – т. 13, настоящият
жалбоподател е запознат със заповедта на 04.12.2019г. Със Заповед № 1253з-259/09.12.2019 г. (л.61) е удължен срока на проверката до 10.01.2020 г., като
с тази заповед жалбоподателят също се е запознал на 08.01.2020 г. – т. 13 от приложения
Протокол (л.63-64). Последвало е още едно удължаване на срока на проверката – до
07.02.2020 г.
(л.65), като видно от отбелязванията на гърба на заповедта, на 04.02.2020 г. жалбоподателят се е запознал със
Заповед № 1253з-3/08.01.2020 г.
Проверката е завършила със
Справка рег. № 1253р-1599/07.02.2020 г., която включва констатации освен
за жалбоподателя и за нарушения на други служители. По отношение на
жалбоподателя И. в п. І от констатациите комисията сочи, че са
установили, че като младши инспектор, младши автоконтрольор в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“, при отдел „Охранителна полиция“ – ОД МВР Хасково, на 26.08.2019 г. бил назначен в наряд за контрол на пътното
движение с район на действие Община Хасково, като около 22:14 часа в гр. Х., на бул.“В. Л.“, И. установил, че водач (с посочени имена и МПС) управлявал с
незначителна техническа неизправност, за което нарушение на ЗДвП му съставил фиш за налагане на глоба по ЗДвП Серия GT Номер 1936/26.08.2019 г., като
във фиша отразил, че извършеното нарушение е по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, поради което на основание чл.186 от ЗДвП, във връзка с чл.183 ал.3 т.7 от ЗДвП, му е
наложил глоба в размер на 30 лева. След като изследва законовите изменения в ЗДвП, както и обсъжда обясненията на служителя, в които той
сочи като причина за неправилната квалификация липсата на възможност да бъде избрано основанието в работната
станция за отдалечен достъп – таблет, комисията достига до извод, че посочения фиш бил неправилно съставен, което водело до неговата незаконосъобразност, а също и била наложена глоба вместо от 50 лева – 30 лева. В този смисъл се
приема, че не било изпълнено служебно задължение, визирано в т. ІІ от
длъжностната характеристика – да познават ЗДвП и издадените на
негова основа поднормативни актове, като
поради това служителят пропуснал да приложи правилно разпоредбите на закона – ЗДвП, който регламентира служебната дейност, и съставил неправилно посочения фиш. При събраните достатъчно доказателства за
извършено нарушение, комисията предложила на младши инспектор И. да му бъде наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от три месеца. В констатациите си комисията изрично отбелязва,
че са разгледали софтуерното приложение АИС пътна полиция, инсталирано на
работната станция за отдалечен достъп (РСОД) – таблет, използвано от служителя при съставянето на
процесния фиш, като считат, че приложението предоставяло
възможност за избор между старата разпоредба – чл.183, ал.3, т.7 и новата – чл.179, ал.6, прилагани за нарушението по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Видно от Покана рег. №
1253р-1910/14.02.2020 г. (л.56) и направеното отбелязване в Справка рег. № 1253р-1599/07.02.2020 г., жалбоподателят
е запознат със справката на 20.02.2020г. и възможността за даване на допълнителни обяснения или
възражения. Въпреки предоставения срок, служителят не се е възползвал от правото се да даде допълнителни
обяснения – Протокол от 25.02.2020 г. (л.57).
С оспорената Заповед №
1253з-64/25.02.2020 г.,
издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Хасково, на младши инспектор Ж.К.И. - младши
автоконтрольор I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и
превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“, при отдел „Охранителна полиция“
в ОДМВР – Хасково, е наложено дисциплинарно наказание
„Писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца, на основание чл.194, ал.2,
т.2, чл.197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.5 и чл.204, т.3 от ЗМВР, за това, че на
26.08.2019г., в гр.Хасково, съставил незаконосъобразен Фиш за глоба по ЗДвП серия
GT №1936/26.08.2019г. против водача Н. С. С.на лек
автомобил Опел Астра рег. №******* за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП (движение с незначителна техническа неизправност), за което на основание
чл.186 от ЗДвП, във връзка с чл.183 ал.3 т.7 (отменена разпоредба от
20.05.2018г., обнародвана в Държавен вестник, бр.2 от 2018г.) от ЗДвП му
наложил глоба в размер на 30 лева, вместо на основание правилната разпоредба по
чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП, да наложи глоба в размер на 50 лв.
При така описаното е прието, че
служителят виновно е нарушил служебно задължение, визирано в т.II от длъжностната му характеристика
рег.№3286р-19539/11.11.2015г., а именно да познава ЗДвП и издадените на негова основа поднормативни
актове, предвид което е пропуснал да приложи правилно разпоредбите на закона
(ЗДвП), регламентиращ служебната му дейност, при съставянето на горепосочения
фиш за глоба по ЗДвП (серия GT №1936/26.08.2019г.).
Нарушението е определено от наказващия
орган като дисциплинарно такова по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР - „нарушение на
служебната дисциплина“, за което на основание чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР –
пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната
дейност, се предвиждало и наложеното със заповедта наказание.
Екземпляр от обжалвания акт е получен от
оспорващия на 26.02.2020г., срещу подпис, видно от отбелязаното върху акта.
По делото са представени документите,
част от административната преписка по издаване на оспорения акт, сред които и Типова
длъжностна характеристика за длъжността „младши автоконтрольор I степен“ в
група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на
сектор „Пътна полиция“, към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Хасково и
Ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата за 26.08.2019г. от
08.30ч. до 08.30ч. на 27.08.2019г.
В производството като свидетел е
разпитан Т.И.П. - мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ към ОДМВР Хасково. Същият
заявява, че към 26.08.2019г. бил също на тази длъжност. Сочи, че РСОД – табле,т
било едно от техническите средства, без които не можели да започнат смяната.
Обяснява, че при спиране на съответния автомобил започвали с въвеждане с дата,
час и място, на което е спрян автомобила. Следваща стъпка по техническото
средство била проверка на автомобила. Въвеждал се регистрационен номер на
автомобила, след което се изтегляли автоматично данните му. Извършвала се
проверка за валидността на документацията на самия автомобил. Ако всичко е
наред, следвала проверка на водача. Въвеждало се ЕГН и данните му се изтегляли
автоматично от системата. Следвала проверка на водача за неплатени глоби,
обявен ли е за издирване и има ли невръчени ел. фишове. Ако имало нарушение, по
което следва да се вземе отношение, следваща стъпка била издаване на фиш или акт.
Ако се избере фиш, се въвеждал точния час, при което системата автоматично
попълвала данните на автомобила и водача, въвеждала се разпоредбата на
нарушението, за което трябва да бъде санкциониран, а системата автоматично
давала наказващата разпоредба и съответната сума за глоба, след което се разпечатвало на хартиен носител.
Свидетелят сочи, че софтуера на таблета е така направен, че контролния орган не
може избира правната квалификация на налаганата санкция, същият въвеждал само
нарушената норма, а санкционната си излизала автоматично. Заявява също така, че
дори и контролният орган да прецени, че това не е правилната санкционна
разпоредба, същият не разполага с възможност да въведе различна.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е
подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Оспорената заповед е издадена от материално
компетентен орган, доколкото в правомощията на Началника на сектор „Пътна
полиция“ – Хасково при ОДМВР, като служител, заемащ ръководна длъжност по
чл.204, т.4 от ЗМВР, е да налага наказания по чл.197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР на
служителите на младши изпълнителски длъжности, каквато е заеманата от
жалбоподателя.
Обжалваната заповед е постановена при
съблюдаване на императивната норма на чл.210, ал.1 от ЗМВР за форма и
съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Същата съдържа
необходимите законови реквизити, като дисциплинарното нарушение, за което е
санкциониран мл. инспектор Ж.И., е индивидуализирано в необходимата степен
както от фактическа, така и от правна страна. Посочени са както правните норми,
които са били нарушени, така и фактическите основания за издаването на
заповедта, а доказателствата, въз основа на които е направен извода за
осъществено от жалбоподателя дисциплинарно нарушение, се съдържат в приобщените
по дисциплинарната преписка материали.
При издаването на заповедта са спазени
преклузивните срокове по чл.195, ал.1 от ЗМВР, като същата е издадена в рамките
на двумесечния срок от констатиране на нарушението и в едногодишния срок от
извършването му. Нарушението е станало известно на дисциплинарно наказващия
орган след изготвянето на Справка с рег.№1253р-1599/07.02.2020г. и конкретно
при запознаването с нея, което е станало на 07.02.2020г., видно от резолюцията
от тази дата. Поради това, предвид издаването на обжалваната заповед на 25.02.2020г.,
срокът по чл.195, ал.1 от ЗМВР не е бил изтекъл. Не е изминал и период по-голям
от една година измежду датата на извършване на нарушението – 26.08.2019г., и
датата на налагане на дисциплинарното наказание – 25.02.2020г.
Спазени са и изискванията на разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗМВР, според която дисциплинарно наказващият орган, преди налагане на дисциплинарното наказание, следва да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от него причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В случая, жалбоподателят е дал писмено обяснение по случая с рег.№1253р-1323/04.02.2020г. (л.70). Ж.И. е бил надлежно запознат със Справка рег.№1253р-1599/07.02.2020г. на 20.02.2020г., в 16.05 часа, като видно от Протокол с рег.№1253р-2316 (л.57) не се е възползвал от правото за даване на допълнителни обяснения или възражения по случая.
При определяне наказанието на оспорващия
е спазено изискването на чл.206 ал.2 от ЗМВР, като са отчетени визираните в
тази норма обстоятелства и в резултат е
наложено съответстващото по вид дисциплинарно наказание за минималния предвиден
в чл.199 ал.2 от ЗМВР срок.
При
преценка за съответствието на оспорената заповед с материалния закон съдът
намира следното:
Между страните не се спори, че в издадения
от жалбоподателя Фиш серия GT №1936/26.08.2019г.
чрез РСОД, като санкционна разпоредба е вписана тази на чл.183 ал.3 т.7 от ЗДвП,
предвиждаща налагане на глоба в размер на 30 лв. на водач, който управлява
превозно средство с неизправности или повреди, които могат да застрашат
сигурността на движението (т.е. в нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП).
Липсва спор и относно обстоятелството,
че към датата на съставяне на процесния фиш, нормата на чл.183 ал.3 т.7 от ЗДвП
е била отменена с §23 (в сила от 20.05.2018г.) от ЗИДЗДвП, обн. ДВ бр.2 от
03.01.2018г.. В същото време с §20 (в сила от 20.05.2018г.) от същия закон е
създадена нова ал.6 в чл.179, предвиждаща, че който управлява технически
неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от: 1. петдесет лева –
при констатирани незначителни неизправности; 2. двеста лева – при констатирани
значителни неизправности; 3. петстотин лева – при констатирани опасни
неизправности. Последното води на извод, че в действителност при издаване на
горепосочения фиш жалбоподателят е приложил отменена санкционна разпоредба,
вместо актуалната действаща такава на чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП.
Следва обаче да се анализира дали това
поведение е в резултат на неизпълнение на визирано в т.II от
длъжностната му характеристика рег.№3286р-19539/11.11.2015г. задължение, а
именно да познава ЗДвП и издадените на негова основа подзаконови нормативни актове.
Само ако бъде установено последното обстоятелство ще е налице извършено от
обективна страна нарушение по смисъла на чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР.
В
тази връзка следва да се посочи, че законосъобразното ангажиране на
дисциплинарна отговорност за извършено дисциплинарно нарушение изисква от
дисциплинарно наказващият орган да установи по безспорен и категоричен начин,
наличието на всички елементи, както от
обективната страна на дисциплинарното нарушение, така и от неговата субективна
страна. Едва когато са налице всички тези елементи, деянието ще бъде
съставомерно по посочената правна квалификация на нарушението.
В конкретния случай, дисциплинарно
наказващият орган не доказва наличието на всички елементи, нито от обективната
страна на деянието, нито от неговата субективна страна. Това не е сторено, както
в хода на дисциплинарно наказващото производство, така и в хода на съдебното
оспорване на дисциплинарносанкционния акт.
Вмененото на жалбоподателя деяние е
такова по чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения.
Тези служебни задължения са обвързани с вмененото му по длъжностна
характеристика задължение да познава
Закона за движение по пътищата. Органът е приел, че Ж.И. при условията на пряк
умисъл, не е познавал нормите на ЗДвП, предвид което е пропуснал да приложи
правилната санкционна разпоредба за описаното в процесния фиш нарушение.
От изложеното е видно, че органът е
приел от обективната страна за установено, че жалбоподателя не познава ЗДвП,
като до този извод е стигнал въз основа на наличие на издаден фиш, с въведена в
същия отменена санкционна разпоредба по този закон. Липсва проведено изпитване
върху разпоредбите на посочения закон, удостоверяващо тяхното непознаване.
Последното предопределя необходимия анализ, относно възможността от страна на
жалбоподателя да извърши самостоятелна преценка относно приложимата санкционна
разпоредба при издаване на процесния фиш и възможността за нейното въвеждане в
системата на използвания таблет по собствена преценка, за да се изведе
твърдяното от органа непознаване разпоредбите на този закон.
От показанията на разпитания по делото
свидетел П. – мл.автоконтрольор в сектор „ПП“, се установява, че при работа със
системата РСОД – т.нар. таблет, към датата на описаното нарушение, при издаване
на фиш, след въвеждане на нарушената разпоредба, системата автоматично дава
санкционната такава и съответната сума за глоба. Свидетелят сочи също, че контролния
орган не може да избира правната квалификация на налаганата санкция, единствено
се въвеждала нарушената норма, а санкционната излизала автоматично на таблета.
При липсата на основание да не бъдат
кредитирани показанията на свидетеля Петров и при липса на насрещно ангажирани
от органа доказателства в опровержение на така изложените от свидетеля
обстоятелства, настоящата съдебна инстанция приема, че при изготвяне на
процесния фиш, жалбоподателят не е разполагал с възможност за ръчно въвеждане
на санкционната разпоредба, а същата се е определяла автоматично от
използваната към този момент в системата на МВР софтуерна програма на
зачислените на пътните полицаи таблети, за изготвяне на фишове и актове за
нарушения по ЗДвП.
Последното води на извод за липса на
ангажирани от органа доказателства за
осъществяване на процесното нарушение при условията на пряк умисъл. Не
се установява по безспорен и категоричен начин, че пропускът да се приложи
правилната санкционна разпоредба е в резултат на непознаване разпоредбите на
ЗДвП от страна на И., а не с оглед създадената към момента на нарушението
организация за работа с процесните таблети, при която е липсвало възможност за
издаване на фиш със съдържание различно от автоматично генерираното от
системата такова.
В оспореният акт, органа е приел че
дисциплинарното нарушение е осъществено при форма на вината „пряк умисъл“.
Именно тази форма на вината е съобразил и при определяне на дисциплинарното
наказание по реда на чл. 206, ал.2 от ЗМВР, като се е задоволил с декларативното
посочване на деянието, като извършено при пряк умисъл, без да посочи каквито и
да било обстоятелства водещо до извод.
Така възприетата от органа форма на
виновно поведение от страна на жалбоподателя, настоящият съдебен състав не
намира за безспорно и категорично установено в хода на съдебното производство.
Именно в тежест на дисциплинарно наказващият орган е да установи всички
елементи от състава на нарушението, а липсата на безспорна установеност по отношение
на който и да било от тях води до извод за недоказаност на деянието, за което е
ангажирана отговорността и съответно до материалната незаконосъобразност на
административният акт.
Доколкото органа е обосновал своите
изводи с изложеното в Справка рег. №1253р-1599/07.02.2020г. за напарените от проверяващата
комисия констатации, че след разглеждане на софтуерното приложение АИС “Пътна полиция“, инсталирано на РСОД –
таблет, е установено, че приложението е предоставяло възможност за избор между
старата (по чл.183, ал.3, т.7) и новата (чл.179, ал.6) санкционни разпоредби,
прилагани за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, може да се
приеме, че именно оттам е извел извода за наличие на пряк умисъл към извършване
на деянието. Следва обаче да се посочи, че в цитираната справка липсва
посочване към кой момент е било възможно извършването на такъв избор и дали
тази възможност е съществувала към 26.08.2019г. Този извод изложен в справката
не е установен в хода на съдебното производство, с каквито и да било
доказателства, дори напротив е опроверган от събраните гласни такива.
Предвид изложеното, вмененото на жалбоподателя дисциплинарно нарушение не се доказва по категоричен и несъмнен начин, което предопределя материалната незаконосъобразност на оспорената заповед и като такава същата следва да бъде отменена при приложение нормата на чл.146 т.4 от АПК.
С оглед изхода на производството,
основателна е претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото
разноски в размер 510.00 лв., представляващи внесена държавна такса и изплатено
адвокатско възнаграждение, платими от бюджета на ответника.
Водим от горното и на основание чл.172
ал.2 и чл.143 ал.1 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед №
1253з-64/25.02.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково.
ОСЪЖДА
Областна
дирекция на МВР - Хасково да заплати на Ж.К.И. ***, с посочен съдебен адрес:***, офис ***, разноски по
делото в размер на 510.00 (петстотин и десет) лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
Съдия: