Р Е Ш Е Н И Е
№ 2100 29.05.2019г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, гражданско отделение, в открито заседание на тридесети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11724 по описа на
съда за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.79 ЗЗД.
В исковата молба от „Профи кредит България” ЕООД против П.Г.Д. се твърди, че на *** бил сключен договор за потребителски кредит № *** между страните, с посочени в исковата молба параметри. Общите условия, неразделна част от договора, били предадени при подписване на договора. Съгласно т.5 от договора П.Д. пожелала да бъде извършено рефинансиране на старо нейно задължение към ищцовото дружество, с част от отпуснатата по заема сума, в размер на 440.33 лв. Твърди се, че ищецът изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, като на *** превело остатъчната парична сума в размер на 359.67 лв. по посочена от длъжника по договора банкова сметка. *** да погаси кредита за срок от ** месеца, с месечна вноска по погасителен план от 65.01 лв. и падежна дата **-то число на всеки месец. Твърди се, че длъжникът не изпълнявал точно задълженията си, като направил ** пълни погасителни вноски и една последна, непълна, поради което на *** и в съответствие с т.12.3 от Общите условия, договорът бил прекратен автоматично от страна на дружеството и била обявена неговата предсрочна изискуемост. На *** на длъжника било изпратено уведомително писмо в тази насока. Размерът на непогасената главница възлизал на сумата от 800 лв., като 35 % от нея била дължимата неустойка – 280 лв. Посочено е, че непогасеното задължение възлизало на сумата от 1184.56 лв. главница и 280 лв. неустойка. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 20590/2017г. на ПРС. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се установи съществуването на вземанията в посочения размер. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от назначения особен представител на ответника, с който се оспорва исковата
претенция. Направено е възражение за недействителност на процесния договор на
основание чл.22 ЗПК, както и на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради нарушение на
добрите нрави, при определяне на годишния лихвен процент на разходите – 41.17
%. Направено е възражение за нищожност и на допълнителния пакет от услуги на същото
правно основание. Ответницата не била уведомена по надлежния ред за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита. Съдържа се позоваване на Тълкувателно
решение № 4/2013 на ВКС. Посочено е, че дори да се приеме, че предсрочната
изискуемост е настъпила с връчване на исковата молба на ответника, тоест на ***,
то това е станало след подаване на заявлението – ***, което не може да бъде
зачетено. Поради това се сочи, че следва да се приеме, че към момента на
подаване на заявлението не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита,
поради което и предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Претендирани са направените по делото разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 20590 по описа на ПРС за 2017г. се установява, че е издадена заповед № ** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от ***, с която е разпоредено П.Г.Д. да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД сумата от 1 184.56 лв. главница по сключен договор за потребителски кредит № *** от ***, неустойка в размер на 280 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – *** до окончателното изплащане на вземането, както и разноските в размер на 29.29 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Представено е искане за отпускане на потребителски кредит от П.Г.Д. от *** до „Профи кредит България“ ЕООД, с параметри на искания кредит – 650 лв., срок на кредита – * месеца, размер на месечната вноска – 52.82 лв., платима до **-то число на месеца. Представен е стандартен европейски формуляр, получен от П.Г.Д. на ***, видно от извършеното отразяване, ведно с допълнителна преддоговорна информация – приложение към формуляра.
Представен е договор за потребителски кредит № *** от ***, сключен между страните, видно от който страните са договорили сума за рефинансиране – 440.33 лв., сума на кредита – 800 лв., срок на кредита – *** месеца, размер на вноската – 43.12 лв., ГПР - 49.89 %, ГЛП – 41.17 %, общо дължима сума от 1 293.60 лв. Договорено е възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги – 656.70 лв., размер на вноската по пакет допълнителни услуги – 21.89 лв., или общо задължение по договора в размер на 1 950.30 лв., общ размер на вноска – 65.01 лв., дата на погасяване – **-то число. Приложени са също споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, Общи условия на „Профи кредит България“ ЕООД към договора. Представен е погасителен план, видно от който кредитът е следвало да се погаси на ** бр. вноски, с падеж на първа вноска – *** и падеж на последна вноска – ***, всяка от които в размер на 65.01 лв., като в погасителния план е посочено от какви по вид и размер вземания /за главница, лихва, размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги/ се състои съответната месечна вноска.
Видно от банково извлечение, на дата ***, от дружеството – ищец е преведена на ответницата сумата от 359.67 лв. Според представеното извлечение по сметка по процесния договор, общата сума на получените плащания е 770 лв., а остатъчното задължение в размер на 1 184.56 лв.
С уведомително писмо до П.Г.Д. от ищеца е посочено, че считано от *** договорът е прекратен. Посочени са непогасените по договора суми и се съдържа покана за заплащането им.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 20590 по описа на Пловдивски районен съд за 2017г., че издадената заповед за изпълнение № ** от *** е връчена при условията на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
С отговора на исковата молба са наведени възражения за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл.22 ЗПК, за нищожност на договора, на основание чл.26 ЗЗД, поради нарушение на добрите нрави при определяне на годишния лихвен процент – 41.17 %, за наличие на неравноправни клаузи, касаещи определянето на договорното възнаграждение, лихвения процент и ГПР, плащането на неустойка при прекратяване на договора, които не са индивидуално уговорени, за нищожност на допълнителния пакет услуги, на основание чл.26 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави и липса на съгласие. Установената съдебна практика по чл. 290 ГПК /решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др./ приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 22 ЗПК, освен при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9. В случая получаването на преддоговорна информация от ищеца за параметрите на кредита е установено с представения по делото стандартен европейски формуляр от ***. Установено е и изготвянето на погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, връчен на ищеца, ведно с договора за потребителски кредит на ***. Съгласно чл. 11 ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 49,89 %, а ГЛП - в размер на 41,17%. Към датата на сключването му следва да се съобрази разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е в чл. 26, ал.1 ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. Съгласно установената съдебна практика "добри нрави" по смисъл на чл. 26, ал. 1 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения и при конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод дали договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Такива могат да бъдат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг.
В случая по процесния договор за потребителски кредит на ищеца е предоставена в заем сума от 800 лв., при уговорен ГЛП в размер на 41,17 % и ГПР в размер на 49,89 %. Лихвата по договора е възнаградителна - за ползване на дадената парична сума. Към момента на сключване на процесния договор – ***, е била приета разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК (нова – ДВ, бр.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. Годишният процент на разходите включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 ЗПК. С приемането на посочените разпоредби се постави „рамка” по отношение на уговорките при потребителските кредити за размера на лихвите. При нарушение на законовата разпоредба, клаузите в договора за дължимостта на всеки един от компенентите на ГПР са нищожни. Договореният между страните ГПР от 49,89 % не надхвърля петкратно размерa на законната такава за времето на сключване на договора от 10,00 %, при определения от БНБ основен лихвен процент /0%/ и 10 пункта надбавка.
Към датата на сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по отношение размера на възнаградителната лихва. При положение обаче, че се касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради което се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер на лихвата (било възнаградителна, било за забава) е ограничен. Обратното би означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг.
Поради това в съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва (а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва). В тази насока: Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС; Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС; Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС.
Следователно при преценка съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави, следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и законната лихва. Размерът на последната е общоизвестен – към основния лихвен процент на БНБ се прибавят десет пункта. Така към сключване на договора размерът на законната лихва е 10,00 %. Следователно, уговорената с процесния договор възнаградителна лихва в размер на 41,17 % годишно е повече от четирикратно по-висок от размера на законната лихва. С оглед изложеното, съдът намира, че уговорката противоречи на добрите нрави и се явява нищожна. Посочените клаузи от процесния договор нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ответника.
Налице е нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал.2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Нормата е в сила от *** и се явява приложима в процесния случай. Нито законът, нито договорът и общите условия дават легално определение на понятието "управление на кредита", но изхождайки от общоприетия му смисъл, както и от целта на самия закон, както и това какво е основното право на заемодателя по договора за кредит, съдът намира, че то следва да се схваща като дейност, извършвана от заемодателя по фактическото реализиране на задължението по договора за кредит, дейност за събиране и осчетоводяване на вземането и събиране на информация за движението на сумите по сметката на заемополучателя, проследяване на постъпленията и други подобни дейности, свързани с обслужването на задължението и събирането на вземането. Като се има предвид това, следва да се приеме, че и таксата за допълнителни услуги е такава по управление на кредита, без значение е, че е наименувана по този начин. От представеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги не се установява конкретното съдържание на вида, размера и действието, за което е начислено допълнителното възнаграждение. Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК, по смисъла на този закон "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В този смисъл посоченото допълнително възнаграждение се явява нищожно поради противоречие с императивна правна норма, поради което се явява недължимо.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 23 от Закона за потребителския кредит, съдът намира, че потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита е в размер на 800 лв., като предвид представеното извлечение по сметка от ищеца за платените по договора суми, общият размер на погасената по договора главница възлиза на 213.57 лв. или остатъкът от дължимата от ответницата главница е в размер на 586.43 лв., до която сума според съда искът се явява основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 1 184.56 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Съдът не поставя на подробно обсъждане доводите, че предсрочната изискуемост не е обявена на кредитополучателя. Действително приложеното към исковата молба уведомително писмо до П.Д. не се установява да е изпратено и да е достигнало до своя адресат. Последната вноска по кредита обаче е с падеж ***, тоест следва да се приеме, че в хода на производството по делото е настъпил крайният срок на договора, което обстоятелство следва да бъде съобразено от съда по чл.235, ал.3 ГПК и тази норма да се приложи по отношение на изтичане на крайния уговорен между страните срок за изплащане (последния падеж) на задължението по кредита – който факт е настъпил след подаването на заявлението за издаването на заповедта за изпълнение и преди приключването на съдебното дирене в първата инстанция. Поради това и следва да се приеме, че с настъпване на падежа на последната погасителна вноска, принципно всички анюитетни вноски, включващи главница и/или договорни лихви и др., т.е. – цялото вземане по договора за кредит е изискуемо, независимо от това, че кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем на длъжника преди подаването на заявлението за издаването на заповедта за изпълнение. Ето защо и предвид изложеното по-горе, съдът намира, че ответницата дължи непогасената чиста стойност на кредита.
Съдът намира за неоснователен предявения установителен иск относно неустойката. С оглед твърденията в исковата молба, същата се налага извод да е начислена еднократно, представляваща обезщетение за вредите от прекратяване на договора. В настоящия случай не се установява според съда прекратяване на договора, доколкото ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на заема, която винаги предполага съществуващ и непрекратен договор към момента на обявяването й, тъй като представлява изменение на договора. Още повече, видно от извлечението от сметки, ищецът е приемал изпълнение на задълженията по договора от страна на длъжника и след датата на твърдяното прекратяване. Поради това съдът намира, че не е възникнало вземането за неустойка, поради което искът за неустойка се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане, на ищеца следва да се присъдят разноски. Предвид разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Уважената част от исковете възлиза на сумата от 586.43 лв., а отхвърлената – на 878.13 лв. Направените в заповедното производство разноски възлизат на сумата от 79.29 лв. /от които 29.29 лв. ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение/, а в исковото производство – на сумата от 503.23 лв. /от които 70.71 лв. довнесена ДТ, 332.52 лв. внесено възнаграждение за особен представител, 100 лв. определено от съда възнаграждение за юрисконсулт по исковото производство/. При тези данни в тежест на ответника следва да се възложат разноски в размер на 31.75 лв. по заповедното производство и 201.50 лв. по исковото производство.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, със *** С. Н. Н. и И. Х. Г. против П.Г.Д., ЕГН ********** *** искове, че съществува вземането в размер на 586.43 лв. /петстотин осемдесет и шест лева и 43 ст./ главница, произтичаща от договор за потребителски кредит № *** от ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – ***, за която сума е издадена заповед № ** за изпъление на парично задължение по чл.410 ГПК от *** по ч.гр.дело № 20590 по описа на ПРС за 2017г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния претендиран размер от 1 184.56 лв., както и иска за неустойка в размер на 280 лв.
ОСЪЖДА П.Г.Д., ЕГН ********** *** да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, със *** С. Н. Н. и И. Х. Г. сумата от 31.75 лв. /тридесет и един лева и 75 ст./ направени разноски по заповедното производство и 201.50 лв. /двеста и един лева и 50 ст./ направени разноски по настоящето производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.