Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 22.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXVс.
в публично съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №17496 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК от Д.Й.
*** за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е
собственик на Поземлен имот с
идентификатор №**, находящ се в гр.Варна, СО „**“ с площ от 1110 кв.м., с номер по предходен план **, при граници ПИ с
идентификатори №№**.*;
**.*;
**.*;
**. * и **.*.
Ищцата
твърди, че е собственик на процесния имот по давност като е установила
владението върху същия през 2005г. в
тройно установените му граници и упражнява това владение непрекъснато,
необезпокоявано и явно до настоящия момент.
Излага, че през месец май 2019г. предприела действия за снабдяване с
нотариален акт по обстоятелствена проверка, след което Община Варна съставила
акт за частна общинска собственост №** от 29.07.2019г., като
имотът бил актуван на основание чл.2,ал.1, т.7 ЗОС. Твърди, че Община Варна не е придобила
правото на собственост върху имота на посоченото в акта основание и по някой от
предвидените в чл.2 ЗОС способи.
В
срока по чл.131 ГПК ответната страна
Община Варна е депозирала отговор, в който изразява становище за
неоснователност на иска.
В
отговора се излага, че за ищцата липсва правен интерес от завеждане на иска
като се сочи, че съобразно ТР №8/2012г. на ОСГТК правният интерес е налице,
когато ищецът притежава самостоятелно право, което да оспорва, позовава се на
фактическо основание или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника,а
случаят не бил такъв. Излага се, че ищецът имал интерес да предяви положителен
установителен иск.
Оспорват
се твърденията на ищцата за осъществен
фактически състав на придобивната давност.
Излага
се, че процесният имот е идентичен с ПИ * и
ПИ * по
КП на м-ст“**“ по КП на м-ст “**“, одобрен със Заповед №317/1995г. на Кмета на
Община Варна. Твърди се, че правото на собственост върху имота принадлежи на
Община Варна и е възникнало по силата на закона на основание чл.25,ал.1
ЗСПЗЗ. Сочи се, че е налице забрана за
придобиване на имота по давност съгласно чл.86 ЗС и давността е спряна до
31.12.2022г.
Отправя се искане за отхвърляне на
иска.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по
вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Д.Й.Й. *** с искане да
бъде заверена молба-декларация за обстоятелствена проверка по отношение на имот
**, регистрирана с вх.№**********/28.05.**.
На 19.07.2019г. е
съставен Акт №** за частна общинска собственост по
отношение на ПИ с идентификатор **, находящ се в гр.Варна, с.о. ** с площ от 1110
кв.м., на основание чл.2,ал.1, т.7 от ЗОС.
Свидетелят Н.М.Н. излага, че живее в кв.Галата и познава ищцата от около
10 години покрай нейния съпруг В.. Сочи, че Д. има имот в м-ст **, който е на
600 – 700 м от бензиностанцията на кв.Галата.
Имотът бил около декар с форма на фуния. Често минавал покрай имота, тъй
като в близост имало казан за ракия на около 30 м от място и ходел там да вари ракия. В имота виждал Д.,
В. и една възрастна жена. Преди години това място била заградено, а сега било
заградено само от дясно, защото там имало къща. В момента оградата била на
земята.Мястото се работело. Към свитото място се паркирали коли, а останалото
място се обработвало. Не бил виждал други хора в имота освен В. и Д., не бил
чувал да е имало спорове за това място.
Свидетелят Кр. Г. К. излага, че познава майката на ищцата – М.Преди 12-13 години ходил на казана
на Галата. Там имал колеги и единият колега го запознал с нея. Тя копаела в
градината там покрай пътя, който бил срещу казана. Видимо мястото било около
900 м, декар. Мястото било отворено само откъм пътя и се влизало вътре, а
другото било заградено. Не бил сигурен
какви огради имало, тъй като само минавал и не бил влизал в имота. Покрай имота
минавал три-четири пъти, от които два пъти бил виждал тази жена там.
По делото е проведена
СТЕ. Вещото лице е посочило действалите и действащите планове за територията, в
която попада процесния имот, както следва – най – старият план е КП от 1960г.,
като територията, в която попада процесният имот е земеделска. В територията на
процесния имот попадат реални части ПИ ** – пясъчна кариера с площ от 935
кв.м. , целият с площ от 6642 кв.м. с вписан собственик Държавата без данни за
документ за собственост, 137 кв.м. от ПИ ** целият с площ от 814 кв.ч. –
територия заета от храсти с вписан собственик –Фондово без данни за документ за
собственост, 24 кв.м. попадат в коларски път и 14 кв.м. попадат в хавра без
планоснимачен номер. Следващи план е КП от 1979г. на „Западно от Галата“,
актуализиран през 1994г. На процесния имот по КК не съответства поземлен имот с
планоснимачен номер. Процесният имот попада в имот – пясъчна кариера. Този КП е актуализиран през 1994г., когато
територията на пясъчната кариера е рекултивирана/ зачеркнати са хоризонталните
и земеповърхностните релефни форми. И са попълнени поземлени имоти с
планоснимачни номера ПИ ** с 480 кв.м. –
лозе с вписан собственик Йо. С. без вписан документ за собственост и ПИ ** с 630 кв.м.– лозе с
вписан собственик К. Ж. без вписан документ за собственост. Следващият план е ПНИ на СО“**“ , одобрен със Заповед
№РД-1-7706/385/20.09.2000г. на Областен управител Варна, изработен на
основата на Помощен кадастрален план, който е комбиниран план между КП на м.“**“ от 1995г., одобрен със Заповед
№Р-317/01.03.1995г. и План на старите имотни граници. Границите на поземлените
имоти по ПСИГ са идентични с границите на поземлените имоти по КП от 1960г. на
с.Галата. КП от 1995г. е идентичен с актуализирания през 1994г. КП от 1979г. В
кадастралния регистър към КП от 1995г. за собственик на ПИ ** е вписан Йо. С. и за ПИ ** е записан К.Ж. В ПСИГ за собственици на
поземлените имоти, върху които попада процесния имот са записани : за ПИ **- неидинтифициран; за ПИ **- фондово; за ПИ **- неидентифициран; за ПИ
* –П. О. ПИ ** по КК съвпада с ПИ ** по
ПНИ, в който е записано, че се стопанисва от Общината без документ за
собственост. В ОГП на Варна, одобрен с Решение №РД-0302/46/1.12.1982г.
територията, в която попада процесния имот е земеделска, като планът предвижда
изменение на строителната граница на населеното място към 2000г., като
територията е за жилищни терени, обществени терени, обслужващи терени и
паркове. С Решение на Общински съвет №322-4/29.05.2000г. е определен
околовръстния полигон на строителните граници на СО“**“. ПУП –ПУР на СО“**“ е
одобрен с Решение №35/22,23/29.06.2011г. на Общински съвет варна , по който
процесният имот е в кв.42 и част от него попада в проектни улици: 217 кв.м. от него попадата в улица в участъка
на осови точки 289,285,283. По ОУП на гр.Варна, одобрен със Заповед
№РД-02-14-2200/03.09.2012г. на МРРБ процесният имот попада в жилищна територия
Жм2. Имотът описан в ИМ е идентичен с имота, описан в АОС №10194/29.07.25019г.
Не се установяват данни имотът да е бил включван в ТКЗС, ДЗС. Имотът не е бил
предоставян за ползване по реда на пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ и няма данни за проведена
реституционна процедура. Не се установяват налични документи за държавна
собственост на процесния имот. Понастоящем имотът е ограден изцяло от запад с
масивни огради на съседните поземлени имоти, ограден е с телен а ограда с
бетонни колове в частта на ПИ ** по предходен КП по северната и източната граница. По
източната и южната граници на имота няма огради. Частта от процесния имот,
съответстваща на ПИ ** към момента на огледа е изорана. Южната половина от ПИ ** се ползва за
паркинг.
Въз основа на
гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
По предявения отрицателен
установителен иск за собственост в тежест на ответника е при условията на пълно
и главно доказване е да установи наличието на права върху процесния имот,
произтичащи от въведеното в процеса придобивно основание.
Ответната страна Община
Варна твърди, че е придобила правото на собственост върху процесния имот еx lege съгласно
чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС.
Според общината удостоверява възникването,
изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за
общинска собственост, а според ал.2 на чл. 5
от ЗОС, актът за общинска собственост е официален документ, съставен
от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. Като официален
документ, той удостоверява с обвързваща доказателствена сила фактите,
констатирани в него. Това би било така и по отношение на основанието за
придобиването на имота, ако същото бе вписано в акта. В случая, обаче в акта за
общинска собственост не е било вписано основание за придобиване на имота, а
само правната норма. Затова, общината в настоящия казус следва да докаже заявеното
в процеса придобивно основание,
основаващо се на наличието на предпоставките на чл.25 ЗСПЗЗ.
Съгласно нормата на
чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, земеделските имоти, които не принадлежат на държавата,
гражданите или юридически лица са общинска собственост. В приложното поле на
тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на
възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона срокове, респ. не са
изкупени от ползватели по см. на § 4 ЗСПЗЗ, частна хипотеза на която норма е
разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ. Придобиването правото на
собственост върху земите по чл. 25, ал. 1
ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона, следователно общината
следва да установи, че процесният имот има земеделски характер, че не е
реституиран, изкупен от ползватели по някои от предвидените по §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ способи, както и че не е държавен.
От хронологичното
проследяване на плановете на СО“**“ се установява, че по КП от 1960г. от процесния имот попадат реални части в ПИ * – пясъчна кариера с площ от 935 кв.м. , целият с площ
от 6642 кв.м. с вписан собственик Държавата без данни за документ за
собственост. По КП от 1979г. процесният имот попада в пясъчна кариера. Този КП
е актуализиран през 1994г., когато територията на пясъчната кариера е
рекултивирана, като са попълнени поземлени имоти с планоснимачни номера ПИ * с 480 кв.м. – лозе с вписан собственик Йо. С. без вписан документ за
собственост и ПИ ** с 630 кв.м.– лозе с вписан собственик К. Ж. без вписан документ за собственост.
В ПНИ на СО“**“ е записано, че се
стопанисва от Общината без документ за собственост. В ОГП на Варна, одобрен с
Решение №РД-0302/46/1.12.1982г. територията, в която попада процесния имот е
земеделска, като планът предвижда изменение на строителната граница на
населеното място към 2000г., като територията е за жилищни терени, обществени
терени, обслужващи терени и паркове. По ОУП на гр.Варна, одобрен със Заповед
№РД-02-14-2200/03.09.2012г. на МРРБ процесният имот попада в жилищна територия
Жм2
От установеното
положение на имота и най-ранните
вписванията в разписните листи към съответните планове се обуславя
извода, че същият е бил държавна собственост – със записан собственик Държавата,
макар и да не са установени документи за собственост. Същият до 1994г. е бил
със статут пясъчна кариера. Впоследствие статутът на имота е променен за жилищно строителство.
Съобразно представените
доказателства не се установява имотът да е бил отнет и да е подлежал на
възстановяване, напротив налице са данни същият да е бил държавен. Горните факти и
обстоятелства изключват възможността на Община Варна да придобие собственост в
хипотезата на чл.25,ал.1 ЗСПЗЗ. Издаването на АОС не създава, а констатира наличието на права, каквито не се
установява на основание чл.25,ал.1 ЗСПЗЗ да е притежавала Община Варна при
съставянето му.
С оглед горното
съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва
да се уважи.
По разноските :
С оглед изхода
на делото в полза на ищците следва да бъдат присъдени реализираните разноски, възлизащи
както следва : 285.65лева
за заплатена д.т. и преписи; и 500 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124,ал.1 ГПК по отношение на Д. Й.Й., ЕГН: ********** с адрес ***, ЕИК:
********* с адрес гр.Варна, бул.“Осми Приморски Полк“№43, представлявана от
Кмета Иван Портних НЕ Е СОБСТВЕНИК на
Поземлен имот с идентификатор №**, находящ се в гр.Варна, СО
„**“ с площ от 1110 кв.м., с номер по предходен план **, при граници ПИ с
идентификатори №№**.*;
**.*;
*.
*
; **. *
и **.*.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, ЕИК: ********* с адрес гр.Варна, бул.“Осми Приморски
Полк“№43, представлявана от Кмета Иван Портних да
заплати на Д. Й.Й., ЕГН: **********
с адрес *** сумата от 785.65/седемстотин осемдесет и пет лева и шестдесет и пет ст./ лева,
представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: