О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Сливен,
27.04.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет
и седми април през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН САНДУЛОВ ВАНЯ АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия М.
Сандулов въззивно ч.гр.д.№ 188 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е
образувано по жалба против определение с което е отхвърлена молбата на
жалбоподателя за допускане на обезпечение на бъдещи искове и е с правно
основание чл.396 ал.2 от ГПК.
С
обжалваното определение № 1077/01.04.2020г. по гр.д. № 1063/2020г. на Районен
съд Сливен е отхвърлена молбата на „СЕРЕС“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Сливен, *******, за допускане на обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл. 28, ал. 2 ЗАЗ, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне по съдебен
ред на два договора за аренда на земеделска земя чрез налагане на обезпечителна мярка - спиране на изпълнението и
арендодателят да може да отдава свободно ползването на имотите, предмет
съответно на двата договора, като неоснователно.
Частният
жалбоподател атакува определението чрез пълномощник, като се твърди, че определението е неправилно и
незаконосъобразно, развива съображения. На първо място твърди, че не е налице техническа
грешка от страна на молителя. Договорът за аренда реално има два официално
заверени номера - един номер на нотариална заверка на подписите и един номер на
службата по вписванията, в регистрите на която е регистриран. Молителят е счел
за ненужно да посочва който и да е от тези номера, за да не се получи объркване
у съда, а е посочил трети номер - номера, под който дружеството е регистрирало
договорите в собствената си система за отчет.
На следващо място при
обсъждането на заявените твърдения и анализирането на представените
доказателства, съдът е игнорирал множеството твърдения, подкрепени с
доказателства, че длъжникът има парични задължения към трети лица в огромни
размери и същият не заплаща дължимите по процесиите договори за наем годишни
наемни вноски. Тези твърдения водят до
категоричния извод, че правата на “СЕРЕС” ЕАД по бъдещото решение биха били
застрашени и не биха били удовлетворени. Това е така, тъй като до разглеждане
на бъдещите искове, почти сигурно е, че срокът на договорите ще изтече без да е
нужно същите да се развалят. Иска се да бъде отменено определението и да бъде
допуснато обезпечението.
Настоящият
въззивен състав намира частната жалба за допустима – подадена в предвидения
срок от процесуално легитимиран субект, но неоснователна.
С молбата е направено
искане за допускане на обезпечение на два обективно кумулативно съединени
бъдещи искове е правно основание чл. 28, ал. 2 ЗАЗ, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД за
разваляне по съдебен ред на два договора за аренда на земеделска земя, чрез
обезпечителни мерки спиране на
изпълнението на договорите, съответно за единия за срок от 01.10.2020 г.
до 01.10.2022 г. и на втория за срок от 01.10.2020 г. до 01.10.2021 г., през
които периоди арендодателят да може да отдава свободно ползването на имотите,
предмет съответно на двата договора.
Най-същественото
условие, съгласно изискванията на закона, относно допускане на обезпечение е
обезпечителната нужда, визирана като основна предпоставка в разпоредбата на
чл.391, ал.1 от ГПК. Тя се преценява конкретно във всеки отделен случай, като
се извлича от поведението на ответника. Трябва да е налице реална опасност, в
резултат на предприетите от ответника действия, да стане невъзможно или да се
затрудни осъществяването на правата на молителя по евентуално положително за
него и влязло в сила решение. Опасността, обуславяща наличието на обезпечителна
нужда следва да се изразява в такива действия на ответника, които намаляват,
заплашват да намалят или така накърняват имуществото му, служещо за общо
обезпечение на кредиторите му, че да осуетят или затруднят реализирането на
правата на последните. За да се приеме наличието на обезпечителна нужда не е
достатъчно единствено предположението на молителя, необходимо е той несъмнено
да докаже не само вероятността за това, а да я обоснове с конкретни действия на
длъжника, насочени към намаляване, увреждане, разпиляване на имуществото или
други подобни. В случая, безспорно не е налице такава опасност, с оглед
характера на твърдения бъдещ иск. Правилно и законосъобразно районният съд е
приел, че в случая не е налице обезпечителна нужда, тъй като без обезпечението не би се
затруднило или осуетило реализирането на правата на бъдещия ищец по решението,
а именно потестативното му право на разваляне на договорите за аренда по
съдебен ред, Посочената от молителя обезпечителна
мярка - спиране на изпълнението на процесиите два договора за аренда се
явява неподходяща, тъй като
действието й е идентично е това на евентуалното положително за бъдещия ищец съдебно
решение, тоест спорът се предрешава и се постига директно целта на бъдещата
искова претенция. Спирането на изпълнението на договора постига директно ефекта
на развалянето на договора, което съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД има действие
занапред.
Така искането се явява
неоснователно и правилно е отхвърлено.
Ръководен от гореизложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „СЕРЕС“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ******** за отмяна на определение № 1077/01.04.2020г. по гр.д. №
1063/2020г. на Районен съд Сливен, с което е отхвърлена молбата на
жалбоподателя за допускане на обезпечение на бъдещи искове като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: