О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Хасково, 23.08.2021 г.
Административен
съд – Хасково,
в
закрито съдебно заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
като
разгледа адм.дело № 723 по описа на съда за 2021 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 256, ал. 2 от от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е
искова молба, подадена от П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощник, срещу
бездействие на Главния редактор на „Държавен вестник“ да изпълни задълженията
си по чл. 519, ал. 2 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК). Иска от
съда да постанови решение, с което да задължи главния редактор на „Държавен
вестник“ да му заплати сумата от 0.51 лева, дължима по издаден изпълнителен
лист по гр.д.№ 59852/2019 г. по описа на Софийски районен съд. Претендира
направените по делото разноски.
В молба вх. № 5013
от 05.08.2021 г. ищецът посочва, че предвид обстоятелството, че след образуване
на делото ответникът е изпълнил оспореното бездействие, като на 29.07.2021 г. е
превел по сметка на ищеца сумата от 0.51 лева, дължими по изпълнителен лист по
гр.д.№ 59852/2019 г. по описа на Софийски районен съд, то съдът следва да
прекрати производството по делото на основание чл. 156, чл. 159, т. 3 и чл.
143, ал. 2 от АПК, като присъди на ищеца сторените от него деловодни разноски,
тъй като ответникът виновно е дал повод за завеждане на делото.
Към Молба вх.№
5226/17.08.2021 г. с подател Народно събрание на Република България,
представлявано от гл.юрисконсулт А. С., е приложено Писмо №
ДВ-46-156-14-5/16.08.2021 г., изходящо от Главен редактор на редакция „Държавен
вестник“, с което по делото е представена пълната административна преписка по оспореното
бездействие. С цитираната молба се моли исковата молба да бъде оставена без
разглеждане като недопустима, при липса на правен интерес при предявяването й,
и да се прекрати производството по делото на основание чл. 159, т. 4 от АПК,
при което ищецът няма право на разноски съгласно чл. 143, ал. 2 от АПК.
Под вх. № 5283/19.08.2021
г. по делото е депозирано становище, изходящо от процесуалния представител на
ищеца, с което се моли да не бъдат зачетени изложените в Молба вх.№ 5226/17.08.2021
г. с подател Народно събрание на Република България доводи, тъй като молбата е
подадена от нелегитимна страна.
Предвид така изложеното, съдът намира, че подадената искова
молба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва
да бъде прекратено поради следните съображения:
Производството по настоящото дело по чл. 256 от АПК
дава възможност за защита на гражданите и организациите срещу бездействието на
администрацията, в случаите, в които административните органи са задължени да
извършват определени предписани от закона действия, а те не са ги извършили. В
хипотезата по ал. 1 на чл. 256 от АПК, административният орган следва да
бездейства и да не изпълнява своето задължение в продължение на целия съдебен
процес, считано от образуването му, чрез подаване на исковата молба, до
постановяване на съответен съдебен акт по същество. В процесния случай след
подаване на иска, ответникът е изпълнил предписаните от закона задължения, като
на 29.07.2021 г. е превел по сметка на ищеца процесната
сума от 0.51 лева.
Упражненото потестативно право спрямо съда да се
претендира осъждане на ответника да изпълни задължения, възложени от закона,
съществува, докато претендираното задължение не е изпълнено. С осъществяване на
задължението отпада необходимостта от съдебна защита, защото съответстващото на
иска решение е от вида на "осъдителните", което е заместител на
липсващо доброволно изпълнение. В процесната хипотеза, в хода на висяща съдебна
процедура, е изпълнено претендираното задължение, поради което е отпаднал и
правният интерес от съдебна защита. Искът се явява недопустим, и съответно
съдът не е оправомощен да се произнесе по същество на спора. Липсата на правен
интерес е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на
правото на съдебно оспорване, както е в конкретният случай. Налице е хипотезата
на чл. 159, т. 4 от АПК за прекратяване на производството, поради което
исковата молба следва да се остави без разглеждане, а висящото съдебно
производство следва да се прекрати. В този смисъл - Определение № 9197 от
17.06.2019 г. на ВАС по адм. дело № 1151 / 2018 г., III отделение.
По отношение на искането на ищеца за присъждане на
разноски: при прекратяване на производството поради липса на правен интерес
както по АПК - чл. 143, така и съгласно ГПК – чл. 78 – не е предвидена
специална хипотеза, при която ответникът да дължи разноски на жалбоподателя,
респективно на ищеца. Не е допустимо разширително тълкуване на процесуалните
норми, каквито са цитираните. Ето защо, съдът намира, че искането на ищеца за
присъждане на разноски при прекратяване на процеса при отпаднал правен интерес
се явява неоснователно и следва да се отхвърли. В този смисъл е и постоянната практика
на ВАС, обективирана в Определение № 11760 от 18.09.2020 г. на ВАС по адм. дело
№ 9633/2020 г., V отделение, Определение № 691 от 20.01.2021 г.
на ВАС по адм. д. № 13455/2020 г., V о., Определение № 8716 от 20.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3835/2021 г., V о.
В обобщение, въз основа на гореизложените мотиви, исковата молба следва да се остави без разглеждане, производството по делото да се прекрати, а искането за присъждане на разноски на ищеца следва да се отхвърли.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на П.Т.З., с ЕГН : **********,***
против Главния редактор на „Държавен вестник“ да преустанови бездействие по
повод нормативно определени задължения по чл. 519, ал. 2 от
Гражданскопроцесуалния кодекс.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 723/2021 г.
по описа на Административен съд – Хасково поради липса на правен интерес.
ОТХВЪРЛЯ искането на П.Т.З. за присъждане на
разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: