Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Сливен, 22.06.2017г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и първи юни
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
мл.с.
НИНА КОРИТАРОВА
при
секретаря Куманова, като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова
възз.гр. д. № 264 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Въззивна
жалба е подадена от И.Р.У., ЕГН: ********** ***, живущ в Стара Загора против
Решение №54 от 05.04.2017 г. по гр.д. № 744/2016 г. по описа на
Районен съд – Нова Загора, с което се отхвърля предявения от него иск с
правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД против А.Л.К., ЕГН: ********** *** за
обявяване за окончателен на предварителния договор от 12.11.2009 г. по силата
на който същата се задължава да прехвърли на въззивника собствеността върху
следния недвижим имот: нива в местността „Перченева могила“, четвърта категория
с площ от 3350 кв.м., съставляваща имот с пл. № 080055 при граници: нива на К.Д.К.,
Й.Т.Х., Д.Х.Н.и Ж.Г.К. в землището на ****за сумата от 1200 лв. за
неоснователен и е осъден да й заплати разноски в размер на 300 лв. Решението се
обжалва изцяло като неправило и незаконосъобразно.
Въззивникът
по въззивна жалба е ищец в първоинстанционното производство и обжалва
първоинстанционното решение, изцяло като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Посочва, че възраженията на въззиваемата, че процесния
предварителен договор не бил съдържал необходимите реквизити и че бил нищожен
по см. на чл. 26, ал. 2 ЗЗД били неоснователни. Неправилни били изводите на
РС-Нова Загора, че въззиваемата не била собственик на имота предмет на
процесния предварителен договор, тъй като видно от представеното удостоверение
за наследници същата била единствения наследник на Господин Калчев Люцканов.
Ответницата не се била явила лично в съдебно заседание да отговори на
поставения й от него въпрос дали между тях е имало допълнително споразумение за
доплащане на още 90 лв. към процесния предварителен договор. Неправилно
първоинстанционния съд не бил кредитирал и показанията на свидетеля Р. У. в
този смисъл, който били дадени добросъвестно и безпристрастно. Твърди, че е
придобил имота по давностно владение и бил сезиран съда с исковата си молба с
такова искане и го владее повече от 7 години и 6 месеца. Моли въззивния съд да
отмени изцяло атакуваното решение като неправилно и незаконосъобразно, и да
постанови ново, с което да уважи предявения от него иск и да му присъди
сторените по делото разноски. С въззивна
жалба не са направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на
производството.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба депозиран от
А.Л.К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***чрез адв. Д.Т. ***. В същия срок
не е постъпила насрещна въззивна жалба.
С
отговора на въззивната жалба въззиваемата ответник в първоинстанционното
производство оспорва въззивната жалба като неоснователна и счита, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Посочва, че от текста на
представения по делото предварителен договор не било ставало ясно какви вещни
права се прехвърляли на въззивника дали право на собственост или само право на
ползване. РС-Нова Загора бил спазил разпоредбите на чл. 114 и чл. 116 ЗЗД и
правилно приел, че правото на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД било погасено по
давност.
Моли
въззивния съд да отхвърли въззивната жалба като неоснователна, да потвърди
атакуваното решение като правилно и законосъобразно и да им присъди сторените
по делото разноски пред въззивната инстанция.
В
с.з., въззивникът , редовно призован, се явява лично и моли въззивната
жалба да бъде уважена като основателна и първоинстанционното решение отменено
като неправилно и незаконосъобразно. Представя писмена защита и претендира
разноски.
В
с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява, представлява се от
процесуален представител по пълномощие адв. Благоева от АК-Сливен, който
оспорва подадената въззивна жалба, поддържа подадения отговор. Моли съда да
остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваното първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Въззивният
съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260
и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт първоинстанционен съд.
При
извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното изцяло съдебно решение е валидно и допустимо.
При
извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд
доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно.
Този
състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въззивният
състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и
намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.
Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации
и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин
е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Тежестта
на доказване по предявения конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е върху ищеца, който следва да докаже, че е сключен валиден предварителен
договор и че е изпълнил точно и добросъвестно задълженията си по него, че е
настъпил падежа и че е изпълнил и допълнителните клаузи по него, ако има
такива. В случая ищецът е купувач по валиден предварителен договор от
12.11.2009 г. с който се поема задължение от продавача да му прехвърли вещно
право върху недвижим имот, поради което следва съдът служебно да провери дали
са налице предпоставките за прехвърляне на право на собственост по нотариален
ред, включително и дали отчуждителят е
собственик. Процесния предварителен договор съдържа всички уговорки относно
съществените елементи на окончателния договор относно предмета и цената- нива в местността „Перченева
могила“, четвърта категория с площ от 3350 кв.м., съставляваща имот с пл. №
080055 при граници: нива на К.Д.К., Й.Т.Х., Д.Х.Н.и Ж.Г.К. в землището на ****за
сумата от 1200 лв. Продавачката ответница е била собственик на имота, който и е
бил поставен в дял с Решение № 169 от 2003 г. на РС-Нова Загора, което е влязло
в сила. Владението върху имота е било предадено на купувача. Съгласно
предварителния договор сумата от 1200 лв. е била платена на продавачката при
сключването на договора на 12.11.2009 г. и купувачът предявил настоящия иск е
точно и добросъвестно изпълнил задължението си да плати цената.
Съгласно
Решение № 307 от 1993 г. на ВКС по гр. д. № 1649/1992 г., II г. о., ноторно е,
предварителния договор създава едно взаимно задължение за договаряне в тежест
на всяка от страните по него. С него се подготвя бъдещето сключване на
договора, т. е. с него се поема задължение за сключване на друг договор в
бъдеще. Следователно той създава облигационни отношения между страните. За това
първото изискване за обявяването на предварителния договор за окончателен по
реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД е дали искането, т. е. субективното право да се иска
неговото обявяване за окончателен не е погасено по давност.
По
отношение на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД се прилага правилото на чл. 110 ЗЗД и
същият се погасява с изтичането на общата петгодишна давност. Началото на
давностния срок по общото правило на чл. 114, ал. 1 ЗЗД е моментът в който
вземането става изискуемо, който в случая е моментът, в който всяка от страните
има правото да поиска обявяването на предварителния договор за окончателен- ако
той има падеж това е уговорената дата, на която трябва да се сключи
окончателния договор, а ако няма падеж срокът тече от следващия датата на сключването
му ден, тъй като от този момент може да се предяви иска за обявяването на
предварителния договор за окончателен. Правото на принудително изпълнение на
обещаното прехвърляне на имота се погасява по давност, тъй като тя се прилага
не само за вземания, но и за облигационни субективни права.
При
направеното от ответницата възражение, че претенцията на молителя е погасена по
давност, РС- Нова Загора обосновано е приел, че действително правото на
молителя да иска обявяването за окончателен на сключения между него и от
ответницата предварителен договор е погасено по давност.
Предварителният
договор е бил сключен на 12.11.2009 г. и правилно първоинстанционният съд е
приел, че потестативното правото на
всяка от страните да иска обявяването на този договор за окончателен като
предяви конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е възникнало от датата на
изтичането на срока на договора-10.03.2010г., Като всяко облигационно
правоотношение и това правоотношение е погасено, тъй като петгодишният
давностен срок е изтекъл на 10.03.2015 г., а настоящият иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е предявен на 27.09.2016 г. и се явява погасен по давност.
Налице
са единствено твърдения от страна на въззивника, че владее процесния имот като
добросъвестен владелец, но същият не е сезирал съда с изрично искане да бъде
признат за собственик по смисъла на чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС.
С
оглед гореизложеното, като е стигнал до същите правни изводи, районният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
Отговорността
за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на спора по въззивната
жалба – неоснователност на същата, следва да се възложи на въззивната страна,
която поеме своите, така, както ги е направила и заплати на въззиваемата
страна, направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в доказания
размер от 300 лв. Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение
№54 от 05.04.2017 г. по гр.д. № 744/2016 г. по описа на Районен съд
– Нова Загора, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА И.Р.У.,
ЕГН: ********** ***, живущ в Стара Загора да заплати на А.Л.К., ЕГН: ********** *** сумата от 300 лв.,
представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.