Определение по дело №391/2019 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 51
Дата: 31 януари 2020 г.
Съдия: Петър Атанасов Петров
Дело: 20193220100391
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

Гр.Г.Т., 31. 01. 2020 год.

  Районен съд гр.Г.Т. в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесета година,в състав:

                                                Районен съдия:Петър Петров

 

Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 00391/2019 год. по описа на съда и за да се произнесе,взе предвид следното:

   Постъпила е искова молба от „ В.Г.„ ЕООД гр. Б. срещу Д.Й.К. ***, с която се твърди следното :

  По силата на трудов договор № 51/ 14. 08. 2017 година, сключен между ищеца- като работодател, и ответника, като работник, ответникът бил назначен на длъжност „ шофьор на автомобил над 12 тона „. Договорът бил безсрочен, с уговорено работно време от 8 часа дневно и основно месечно възнаграждение от 1500 лева.С допълнително споразумение от 01. 01. 2018 година към договора възнаграждението било намалено на 510 лева.

  Със Заповед № 19/ 19. 06. 2019 година трудовото правоотношение било прекратено с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ поради неявяване на ответника на работа без уважителни причини в периода 22. 04. 2019 год. до 25. 04. 2019 година. Това наказание не било оспорено по съдебен ред и заповедта била влязла в сила.

  В резултат на прекратяването на договора ищецът претърпял вреди като на основание чл. 221, ал. 2 КТ работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение и в размер на действителните вреди при срочно трудово правоотношение. В случая страните не били уговорили срока на предизвестието за прекратяване на договора, поради което същият следвало да се счита за едномесечен.

  Предвид горното и на основание чл. 221, ал.2 КТ се иска съдът да осъди ответника да заплати обезщетение на ищеца- работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за 1 месец, т.е. сумата от 510 лева, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до пълното издължаване.

  Претендират се и разноските по делото.

  Искът е по чл. 221, ал.2 КТ.

  В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който ответникът не оспорва, че е работил по безсрочен трудов договор при ищеца, но оспорва заповедта, цитирана в исковата молба, като твърди, че същата не му е била връчвана и че към датата й на издаване- 19. 06. 2019 година трудовото му правоотношение вече било прекратено но на друго основание. Твърди се , че ищецът с молба от 13. 03. 2019 година бил поискал договорът му да бъде прекратен по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал.1 КТ и във връзка с подадена и изпратено от него до ищеца молба по електронен път, надлежно получено на електронния адрес на ищеца, която да бъде считана и за предизвестие за прекратяване на договора.

  Срокът на предизвестието от работника изтекъл на 14. 06. 2019 година и трудовото правоотношение било прекратено, с оглед на което и издадената заповед за дисциплинарно уволнение от 19. 06. 2019 година се явявала без предмет поради вече прекратено правоотношение.

  Предвид горното се иска предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се и разноските по делото.

  С писмено становище по отговора на исковата молба ищецът е възразил, че между страните не е било уговаряно същите да комуникират помежду си във връзка с трудовото им правоотношение по електронен път и че ищецът не бил валидно уведомен от ответника за молбата по чл. 325, ал.1 КТ. 

    При условията на чл.140 ГПК съдът като разгледа материалите по делото намери,че предявеният иск е редовен и процесуално допустим.

   Искания по доказателствата са направени от ищцата и от ответника и същите са изложени в исковата молба и към отговора на исковата молба и в становището по отговора.

   Съдът намери,че сочените доказателства са относими към спора по де-лото,необходими и допустими и че следва да бъдат приети като такива по делото.

     На основание чл.140,ал.3 ГПК по делото следва да бъде насрочено открито съдебно заседание,за което да бъдат призовани страните.

      Предвид горното и на основание чл.140,ал.1 ГПК,съдът

                                           О П Р Е Д Е Л И :

      Предявеният иск е редовен и процесуално допустим.

     ПРИЕМА като доказателства по делото:

     -За ищеца:

      Вн. бележка за платена д. такса

     Адв. пълномощно

     Трудов договор и допълнително споразумение

     Заповед за прекратяване на договора с дисциплинарно уволнение

     По искането за съдебно- счетоводна експертиза съдът ще се произнесе в първото съдебно заседание.

     -За ответника :

    Адв.пълномощно

    Молба от 13. 05. 2019 година.

    Електронна извадка от Gmail от 13. 05. 2019 година

    Писмени обяснения по чл. 193, ал.1 КТ

    НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 02. 03. 2020год. от 10.00 часа,за която дата и час да се призоват страните.

     НАПЪТВА страните по делото към медиация или към друг способ за уреждане на спора.

 

                                                                   Районен съдия: