№ 7
гр. Ямбол, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20212300500336 по описа за 2021 година
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т.В.Я., ЕГН********** чрез пълномощника й адв.
И.С. от АК-Ямбол против решение №260375/02.11.2021 г., постановено по гр.д. №517/2021
г. по описа на ЯРС, с което съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от
въззивницата отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК, че по
отношение на въззиваемата страна "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК128000893,
със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул." Д-р Петър Бранеков"№20,
представлявана от инж.С.Р., Т.Я.- К. не дължи сумите по изпълнителен лист от 20.10.2015
г., издаден въз основа на Заповед №1421/24.09.2015 г. по ч.гр.д. №2295/2015 г. по описа на
ЯРС: а именно задължение в размер на 2078,83 лв. за дължима сума за консумирана вода по
128 бр. фактури съгласно общите условия за предоставяне на услуги на потребителите на
ВиК оператор, 546, 07 лв. лихва от 01.10.2009 г. до 15.09.2015 г. и законна лихва от
16.09.2015 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 270, 95 лв.
Въззивният жалбоподател чрез представителя си адв. И.С.-АК-Ямбол оспорва
първоинстанционното съдебно решение поради неправилно приложение на материалния
закон и несъгласие с обективираните в него правни изводи. Излага аргументи по същество, в
базиса на които формулира в условия на евентуалност материалноправни възражения
досежно законосъобразното приложение на института на погасителната давност относно
спорните парични престации, предмет на отрицателния установителен иск. Счита на първо
място, че вземанията за задължения за потребител на ВиК услуги и произтичащите от тях
вземания за лихви попадат в нормативния обхват на чл.111, б. "в ЗЗД и се погасяват с
1
тригодишна давност, приложимостта на която в конкретния казус не е дерогирана от
изпълнителното основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист - Заповед за
изпълнение №1421/24.09.2015 г. по ч.гр.д. №2295/2015 г. Твърди се, че настъпилите
последици на чл.416 ГПК и влизането на заповедта в сила не приравнява същата на влязло в
сила съдебно решение и не е от естество да породи приетия в първоинстанционното
решение правозасилващ ефект на чл.117, ал.2 ЗЗД по отношение на отричаното от
въззивницата вземане. В евентуалност в случай, че въззивният съд приеме за правилно
приложението на чл.117, ал.2 ЗЗД, считано от 20.10.2015г., /датата на издаване на процесния
изпълнителен лист/, се настоява ЯОС да подложи на различно правно третиране
направеното с молба от 04.09.2020 г. от взискателя въззиваем по делото възлагане на ЧСИ за
общо прилагане на възможните изпълнителни способи като разграничаващо се от вложения
в чл.18 ЗЧСИ нормативен смисъл на понятието. Изтъква, че поради липсата на
конкретизация в молбата с точно посочване на банкова сметка на въззивницата,бланкетно
заявеният изпълнителен способ "Запор на банкови сметки" не е от категорията
изпълнителни действия, годни да прекъснат изтичащия на 20.10.2020 г. 5-годишен
давностен срок. В заключение моли за отмяна на контролираното първоинстанционно
решение и постановяване на ново, с което въззивната инстанция в съответствие със заявения
пред ЯРС установителен петитум да отрече съществуването на процесните вземания на ВиК
ЕООД гр.Ямбол към жалбоподателя Т.Я.. Заявено е искане за присъждане на разноски пред
първата и въззивната инстанция в съответствие със списък по чл.80 ГПК.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемото дружество "Водоснабдяване и
канализация" ЕООД гр.Ямбол чрез представителя юрк. Б.К.- Д., в който се поддържа
становище неоснователност на въззивната жалба, мотивирано с преценката за правилност на
първоинстанционните правни изводи и точното им и обективно съответствие със събраната
доказателствена съвкупност. По своето смислово съдържание противостоящите аргументи
на въззиваемата страна пресъздават директно части от мотивите на първоинстанционното
решение, съпътствани от оценката за тяхната законосъобразност, а именно: Акцентира се, че
влязлата в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК поради преклудиране на възможността
за подаване на възражение по чл.414 ГПК , предизвиква правен ефект аналогичен на силата
на пресъдено нещо на решението и активира приложимостта на регламентираната в чл.117,
ал.2 ЗЗД по-дълга погасителна давност спрямо отричаното субективно материално право.
Поддържа като непротиворечиво и законосъобразно становището на ЯРС, че с подаването
на молбата на въззиваемото дружество взискател на 04.09.2020 г. за предприемане на
изпълнителни действия по см. чл.18 ЗЧСИ общият срок на 5 -годишната погасителна
давност по чл.117, ал.2 ЗЗД е прекъснат и в този смисъл правопогасяващото възражение на
жалбоподателя е неоснователно. Пледира ЯОС в обсега на решаващата си компетентност да
потвърди изцяло проверяваното първоинстанционно решение.
В съдебно заседание въззивникът не се явява, неговият процесуален представител
поддържа жалбата, моли да се отмени първоинстанционното решение, да се постанови
друго, с което искът да бъде уважен и да му се присъдят направените пред двете инстанции
разноски.
Представителят на въззиваемото дружество пледира ЯОС да приеме жалбата за
неоснователна съобразно изложените в отговора на въззивната жалба съображения и да
потвърди първоинстанционния съдебен акт.
След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема за установено от представения по делото изпълнителен лист от 20.10.2020
г. по ч.гр.д. 2295/2015 г. на ЯРС, издаден по искане на кредитора "Водоснабдяване и
канализация" на основание чл.404, ал.1, т.1 ГПК въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против Т.В.Я. за сумата 2078,83 лв. –
2
главница, представляваща цена на консумирана вода по 128 бр. фактури съгл. Общите
условия за предоставяне на услуги на потребителите от оператора "ВиК" ЕООД, за сумата
546,07 лв. – лихви за забава за периода 01.10.2009 г. до 15.09.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата за периода от 16.09.2015 г. до окончателното изплащане на
вземането, както разноски по делото в размер на 270, 95 лв.
От присъединените по настоящото дело материали по изп. дело 20208780400836/2020 г.
по опис на ЧСИ И.Х., съдът приема за установено, че производството е образувано по
подадена молба от въззиваемия взискател "ВиК" ЕООД от 04.09.2020 г. за образуване на
изпълнително дело с възлагане на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ да извърши проучване на
имущественото състояние на длъжника, да наложи запор върху всички открити банкови
сметки и възбрана върху всички недвижими имоти, собственост на длъжника. Първият
приложен от ЧСИ изпълнителен способ е наложен със запорно съобщение от 23.12.2020 г.
запор върху вземанията на длъжника от банка ДСК ЕАД до размера на секвестируемата част
от доходите и в рамките на дълга по изпълнителното дело.
Първоинстанционният съд е приел, че вземанията на ответника по настоящия иск не са се
погасили по давност, т.к. давност е започнала да тече на 17.10.2015г, когато е влязла в сила
издадената по отношение на ищцата заповед за изпълнение, евентуално на 20.10.2015г. с
издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист. Приел е, че тези обстоятелства са
прекъснали давността, започнала да тече за вземанията по посочените в заповедта за
изпълнение 128 бр. фактури за предоставени ВиК услуги., доколкото с влизането на
заповедта в сила при условията на чл.416 ГПК се презумира тяхната безспорност и
правоустановеност с ефект близък до силата на пресъдено нещо/.
Приел, че след прекъсване на произтичащата от влязлата в сила заповед за изпълнение
погасителната давност е започнал да тече нов давностен срок по чл.117, ал.2 ЗЗД, чието
начало е на 17.10.2015 г., евентуално на 20.10.2015 г., чието прекъсване е настъпило в
хипотезата на чл.116 б. "в" ЗЗД с депозирана на 04.09.2020 г. молба на взискателя до ЧСИ за
образуване на изпълнително дело и възлагане по реда на чл.18 ЗЧСИ прилагането на
комплекс от изпълнителни способи. Съобразно тези правни констатации е формулиран
общият извод, че към 18.02.2021 г. -датата на предявяване на отрицателния установителен
иск от въззивницата- не е бил изтекъл 5-годишния давностен срок, лимитиран в
разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД по отношение на спорните вземания, предмет на
изпълнителното производство.
При така очертаните в писмените доказателства фактически обстоятелства, след преценка
на доводите на страните и относимата към процесните отношения правна рамка, съдът
формира следните правни изводи:
Въззивната жалба, депозирана от Т.В.Я.- К. - ищец по първоинстанционното производство
е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК, от
легитимирана страна при наличието на правен интерес с оглед изхода на спора в развилото
се пред ЯРС производство по гр.д.№517/2021г. Разгледана по същество въззивната жалба на
въззивника е неоснователна.
В обсега на правомощията си, чиято регламентация намира законова опора в чл. 269 ГПК
и е трайно дефинирана в ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС,
въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение на посочените в
жалбата основания, а по служебен почин проверява неговата валидност и допустимост в
обжалваната част, както и съответствието му с императивните норми на материалния закон.
В изпълнение на тези свои правомощия ЯОС прецени, че атакуваното решение е валидно,
допустимо, а разгледано по същество същото следва да бъде оценено като правилно.
От представения изпълнителен лист се установява, че процесните вземания са
възникнали в полза на въззиваемото дружество съгласно влязла в сила заповед за
3
изпълнение по чл.410 ГПК, като по своето естество вземанията са за цена на консумирана
вода на основание 128 бр. фактури, предоставена от ВиК оператор, обезщетение за забавено
изпълнение на главния дълг и съдебно-деловодни разноски, по което обстоятелство не се
спори между страните. Спорно е по делото, дали вземанията на въззиваемия са погасени по
давност по арг. на чл.424, ал.1 ГПК и чл.439 ГПК, с оглед преклудиращото действие на
влязлата в сила заповед за изпълнение,и дали с осъществяване хипотезата на чл.416, ал.1
ГПК стабилизираната заповед обуславя нова давност на вземанията по чл.117, ал.2 ЗЗД или
се прилага общата давност с оглед характера на вземането по чл.117, ал.1 вр. чл.111, б. "В"
ЗЗД.
На първо място, престациите за дължима цена за доставена вода се обединяват от
общия правопораждащ факт- договорна връзка между страните при утвърдени общи
условия, включващи като свой съществен елемент периодичните плащания по см. чл.111, б.
"В" ЗЗД- падежът им настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са определяеми предвид предварително фиксираните в Общите
условия цени на консумирана вода. Съобразно разпоредбата на чл.35 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от МРРБ, стойността на
потребената вода се плаща ежемесечно. Следователно, по аргумент на идентичността на
фактическия състав на процесните вземания с установената по тълкувателен път дефиниция
на периодичните плащания в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. 3/2011 на ОСГТК на ВКС
съгласно чл. 111, б."в", пр.ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за процесните вземания за главница и лихва
е 3-годишният срок на погасителна давност. От съдържанието на изпълнителния лист и
предвид безспорните позиции на страните съдът установява издаването на изпълнителния
лист да е извършено въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение при условията на
чл.416, ал.1, ГПК при неподадено в преклузивния двуседмичен срок възражение от
длъжника по реда на чл.414 ГПК. Влязлата в сила заповед за изпълнение попада сред
лимитативно изброените в чл.404, т.1 ГПК основания за издаване на изпълнителен лист, с
оглед което същата се ползва с изпълнителна сила.
Въпросът за приложимостта на чл.117, ал.2 ЗЗД спрямо вземания предмет на влязла в
сила заповед за изпълнение без разрешаване на спора за материалното право в исково
производство по реда на чл.422 ГПК е решен правилно и намира солидна опора в
последователната практика на ВКС: определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010
г. на ВКС, IV ГО, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II ТО,
определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО, определение
№ 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО. Изброените съдебни актове
предоставят еднопосочно третиране на визираната проблематика в насока, че нормата на
чл.117, ал.2 ЗЗД не може да бъде избирателно прилагана по отношение на влязло в сила
решение, но не и по отношение на влязла в сила заповед за изпълнение, доколкото това би
означавало за идентични по установително действие и изпълнителна сила съдебни актове, да
се придадат различни правни последици досежно течението на давността. Възприемането на
противното би довело до различни правни последици на съдебни актове, които са били
стабилизирани. Следователно, влязлата в сила заповед за изпълнение е получила
непротиворечива и последователна интерпретация и на тази база по отношение на нея е
конструирана дефинитивна рамка на стабилизиран съдебен акт, пораждащ ефект,
аналогичен на силата на пресъдено нещо. С изтичането на срока по чл.414, ал.2 ГПК на
17.10.2015 г., процесната заповед за изпълнение се стабилизира по см. на чл. 416, ал.1 ГПК,
което на свой ред поражда правозасилващия ефект на предвидената в чл.117, ал.2 ЗЗД
петгодишна погасителна давност. В проведеното производство по чл.410 ГПК на длъжника
въззивник е връчена заповед за изпълнение на 02.10.2015 г., срещу която той е разполагал с
правната възможност да изрази защитна позиция си чрез възражение, ако оспорва
вземането. Като санкционна последица на неговото бездействие в законово предвидения
4
срок върховната съдебна инстанция приема презумцията, че претендираното вземане е
безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист в полза на заявителя. От този момент започва да тече срокът на новата
погасителна давност, който е петгодишен по см. на чл.117, ал.2 ЗЗД съобразно развитите
аргументи. В практиката това разрешение е утвърдено като максимално съответстващо на
целта и принципите на законодателната уредба на заповедното производство, а именно да се
реализират по облекчен ред правата на кредитора и с разноски в тежест длъжника, които са
в минимален размер. Предвид това и тълкуване на поставената правна проблематика в
обратен смисъл се възприема като необосновано създаване на по-неблагоприятно
положение на кредитора вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото,
ако той направо би предявил осъдителен иск за вземането си по общия ред. Заповедното
производство е приета от законодателя съдебна процедура в съответен етап на развитие на
социално- икономическата обстановка, при която е отдаден приоритет на бързото и
ефективно събиране на парични вземания, за което при условията на съкратен исков процес
заинтересованият се сдобива със съдебен акт, подлежащ на принудително изпълнение
Поради това употребения в нормата на чл.117 ЗЗД израз "съдебно решение" следва да се
тълкува разширително и съобразно целта на производството по чл.410 ГПК. Ето защо
настоящият състав прие, че заповедта за изпълнение отговаря на съществените
характеристики на съдебен акт, който поражда ефект аналогичен на силата на пресъдено
нещо и установява с обвързваща страните задължителност, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Предвид безспорното
фактическо положение, че въззивницата не е подала възражение в установения двуседмичен
срок съобр. актуалната редакция на чл.414, ал.2 ГПК, нито е обжалвала разпореждането за
издаване на изпълнителен лист, се явява правилен съдебният извод на контролираната
инстанция, че от влизане на заповедта за изпълнение в сила по чл.416, ал.1 ГПК на
17.10.2015 г. в полза на кредитора въззиваем започва да тече предвидената в закона нова 5-
годишна давност съобр. чл.117, ал.2 ЗЗД, която изтича на 17.10.2020 г., евентуално на
20.10.2020 г. с оглед датата на издаване на изпълнителния лист- 20.10.2015 г.
Правилно и съобразено с материалния закон на чл.116, б. "в" ЗЗД и т.10 от ТР
№2/26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г. на ВКС решаващият съд е определил и моментът, в
който установената 5-годишна давност на процесните вземания е прекъсната чрез активни
действия на кредитора въззиваем. Формулираното по този спорен въпрос разрешение в
същността си дава коректен и обоснован отговор на възпроизведеното в жалбата
възражение, според което депозираната от взискателя молба от 04.09.2020 г. до ЧСИ И.Х.
съдържа общо и неконкретизирано искане за прилагане на възможни изпълнителни способи
и не се синхронизира със заложения в чл.18 ЗЧСИ нормативен смисъл на понятието
"възлагане". От документално-словесното съдържание на молбата се установява, че
взискателят в периода преди изтичане на давностния срок на 17.10.2020 г. е поискал от ЧСИ
И.Х. №878 с район на действие ОС-Ямбол конкретно прилагане на следните изпълнителни
способи: запор върху банкови сметки и трудови възнаграждения на въззивника и възбрана
върху недвижими имоти, собственост на длъжника- въззивник. Настоящият съдебен състав
възприема становището, че искането за образуване на изпълнително дело, формулирано от
взискателя "ВиК" ЕАД, гр. Ямбол в писмена молба от 04.09.2020 г. по своите реквизити
осъществява нормативните белези на възлагане по см. чл.18 ЗЧСИ, доколкото съдържа
отправено волеизявление до ЧСИ И.Х. за прилагане на конкретно изброени изпълнителни
способи.Съгласно разпоредбата на чл.116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т. н.). Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело и
5
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение. В този смисъл –
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 10.
Както правилно е отчел и първостепенният съд, според заложеното в положенията на
визираното ТР разяснение, самостоятелно искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. В корелация с тези доводи правилен се явява
решаващият извод на ЯРС, че към 18.02.2021 г. -датата на депозиране на исковата молба не е
изтекъл 5-годишният давностен срок по чл.117, ал.2 ЗЗД, тъй като същият е прекъснат с
поисканите изпълнителни способи, което по категоричен и непротиворечив път обуславя
недоказаност на правопогасяващото твърдение в основата на предявения отрицателен
установителен иск по чл.439 ГПК.
С оглед на изложените съображения и съвпадащите правни позиции на двете инстанции,
атакуваното решение на ЯРС, с което предявеният отрицателен установителен иск по чл.439
ГПК е отхвърлен, следва да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и мотивирано.
При този изход на делото въззиваемото дружество има право да му бъдат присъдени
съдебно-деловодни разноски, но доколкото въззивният съд не е сезиран с подобно искане,
нито реалното извършване на разноски е документално обосновано чрез прилагане на съотв.
писмени доказателства, ЯОС, не дължи произнасяне.
Воден от така изложените мотиви, Окръжен съд- Ямбол,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260375 от 02.11.2021 г. по гр.д. № 517/2021 г. по описа на
Районен съд-Ямбол, г.о., 17 с-в.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6