НОХД №00159/2016г.
МОТИВИ по присъда № 14 от 28.06.2016г на
Районен съд Г.Т. срещу подсъдимия И.А.И..
Обвинителният акт, внесен в съда от Районна прокуратура Г.Т.
е за престъпление по чл.196,ал.І,т.2
във вр. с
чл.195,ал.І,т.2 във вр. с чл.194,ал.І, във вр. с чл.29,ал.І,
б.”б” от НК.
В съдебно заседание
представителят на РП подържа обвинението.
Подсъдимият не се признава за виновен.
От доказателствата по делото се
установява следната фактическа
обстановка:
На 17.04.2015г. свидетелите В.
Д. Р., Г. С. Г., Д. Р. А. и С. П. С. дошли в гр. Г.Т. от с. Б. с л.а. „Рено
Лагуна”, собственост на последния. Паркирали автомобила в близост до магазин „Скития” в центъра на
града. Свидетелите се разделили, като свидетелите В. Р. и Г. Г. отишли да
пазаруват. От различни магазини първият
свидетел закупил компютърна конфигурация за стационарен компютър „Нео 2800, без
странични капаци, втора употреба, а вторият
закупил два броя ножове с текстилни калъфи, един брой клещи тип „чирак”, един
брой транзела за кон. Отишли при автомобила, но
свидетелите Д. А. и Ст. С. не били там. Опитали да отворят една от вратите на
автомобила, за да оставят вещите, но не могли да я отворят. Тогава свид. В. Р. съблякъл коженото си яке, поставили вещите под
автомобила и ги покрили с якето на свидетеля.
След като оставили вещите двамата тръгнали към полицейското управление,
където били призовани. Срещнали се със свид. С. и му
казали, че са оставили вещите под неговия автомобил, за да ги прибере. В същото време свид.
Л. М., минавайки край автомобила, видял оставените вещи. Помислил, че са
забравени от някого и отишъл в близкия пункт на „Еврофутбол”,
където в това време бил и подс. И.. Свидетелят казал, за тези вещи да не би да са
някого от присъстващите. След това свид. М. излязъл и
отишъл в близкия магазин „Скития”. Като излязъл от там видял подс. И. да издърпва вещите, оставени под автомобила, с бастуна си, с който постоянно се придвижвал. След като разгърнал
якето подсъдимият разгледал вещите и ги взел. После раздал ножовете на свидетелите И. и М., а компютърната конфигурация занесъл в
магазина на свид. А., от когото преди около час свид. В. Р. закупил вещта. Свид. А. му заплатил
сумата от 5 лева, които подсъдимият му поискал. В
това време подс. С. установил липсата на вещите и
казал за това на свидетелите В. Р. и Г. Г.. Двамата се оплакали в полицията.
След като бил разкрит като извършител на деянието подсъдимият предал с протокол
за доброволно предаване яке, транзела за кон и клещи
тип „чирак”. Останалите вещи били
предадени с протоколи за доброволно предаване от посочените свидетели, като в
последствие били върнати от полицията на свидетелите В. Р. и Г. Г..
По оценка на вещото лице общата
стойност на отнетите вещи възлиза на
сумата от 217, 10 лв.
Тази фактическа обстановка се
потвърждава от разпита на свидетелите В.
Р., Г. Г., Д. А., Ст. С., Л.М., И. И. и А. А.. Показанията на всички свидетели
са в резултат на личните им възприятия, последователни, логични и взаимнодопълващи се. Показанията им и възприетата от съда
фактическа обстановка се потвърждават от приобщените в хода на съдебната
следствие доказателства, приложени
по досъдебно производство № 97/15г. по
описа на РУ Г.Т.: протоколи за доброволно предаване, протокол за оглед на
веществени доказателства с приложен фотоалбум.
В обясненията си подс. И. заявява, че бил намерил процесните
вещи. Помислил ги за изхвърлени и непотребни, понеже в близост имало контейнери
за събиране на смет.
В тази връзка защитата на
подсъдимия не оспорва изложената фактическа обстановка. Възразява срещу
стойността на отнетите вещи, която била завишена.
Оценката на вещите е съставена
по писмени данни и по пазарни цени. Съдът я приема като обективна, безпристрастно и компетентно съставена въз основа на приложените по делото доказателства.
Защитата на подсъдимия възразява също, че деянието е несъставомерно
от субективна страна, поради наличие на фактическа грешка у подсъдимия по
смисъла на чл.14,ал.І от НК .
Това възражение е неоснователно.
В показанията си свидетелите единодушно заявяват, че процесните
вещи са годни за употреба и служат по предназначението си. Закупени са от различни магазини.
Фактът, че свид.
М. възприел тези вещи като забравени от някого и казал за тях на подсъдимия,
изключва фактическа грешка у подсъдимия.
Същият установил фактическа власт върху тях и се разпоредил с вещите дарствено и възмездно. Тези действия съставляват
намерението на подсъдимия за своене, като елемент от
субективна страна на престъплението кражба. Липсват каквито и да било
доказателства, а и житейска логика в случая,
за да се възприемат покритите с дреха и оставени под автомобила годни за
употреба вещи, които да водят до извода, че собственикът, който владее тези вещи, се е отказал от владението им. Обстоятелството, че процесните вещи
са покрити с дреха, демонстрира правата,
съответно факта на владение на вещите от техния собственик или владелец. В конкретния случай, подсъдимият е издърпал вещите, разгърнал дрехата и в
сравнително спокойна обстановка установил тяхната годност и предназначение, че
те имат известна стойност. Тогава осъществил фактическа власт върху тях, а
впоследствие се разпоредил с вещите. Всичко това изключва фактическата грешка
по смисъла на чл.14,ал.І от НК. Напротив, от доказателствата по делото се установява, че с горните действия подсъдимият е формирал
прекия си умисъл за извършване на кражба в сравнително спокойна обстановка. Поради
това съдът приема, че от субективна страна деянието е извършена при пряк умисъл
по смисъла на чл.11,ал.ІІ от НК.
В процесния случай, поради посочените обстоятелства, инкриминираните
вещи са били оставени на обществено
доверие от свидетелите Р. и Г., без постоянен надзор. Неохраняването на тези вещи не означава, че
собственикът им се е отказал от
владението им и че те са безстопанствени. С оглед на това кражбата е извършена
при квалифициращото обстоятелство по чл.195,ал.І,т.2 от НК.
Видно от приложената справка за
съдимост подс. И.
е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, като изпълнението
на последното от тях не е отложено по
реда на чл.66,ал.І от НК.
Инкриминираното деяние е
извършено в срока по чл.30, ал.І НК и се квалифицира като опасен рецидив по
смисъла на чл.29,ал.І,б.”б” от НК.
С оглед на изложеното съдът
намира, че с деянието си от обективна и
субективна страна подсъдимият И. е осъществил
наказателния състав на чл.196,ал.І,т.2 във вр. с
чл.195,ал.І,т.2 във вр с чл.194,ал.І, във вр. с чл.29,ал.І,
б.”б” от НК, като на на 17.04.2015г. в гр. Г.Т. при
условията на опасен рецидив, отнел чужди
движими вещи: един брой черно кожено
яке; един брой компютърна конфигурация за стационарен компютър „Нео 2800, без
странични капаци, два броя ножове с текстилни калъфи, един брой клещи тип
„чирак”, един брой транзела за кон, оставени без
постоянен надзор, на обща стойност 217, 10 лв. от владението на В.Д.Р. и Г.С.Г., без тяхно
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.
Причини за извършеното
престъпление са ниското правно съзнание на подсъдимия, пренебрежително му отношение към установения
в страната правов ред.
Утежняващо вината обстоятелство
са недобрите характеристични данни.
Смекчаващи вината обстоятелства
са липсата на водени срещу подсъдимия други наказателни производства за
извършени престъпления от общ характер, ниската стойност на отнетите вещи, липса на
настъпили от престъплението вредни последици,
лекомислието при извършването на престъплението, както и недоброто
здравословно състояние на подсъдимия/ същият е трудноподвижен/.
Като съобрази последните
обстоятелства съдът намира, че са налице
многоборойни смекчаващи вината обстоятелства, тъй като предвиденото в чл.196,ал.І,т.2
НК минимално наказание лишаване от свобода от три години би се оказало несъразмерно тежко.Като
взе предвид това съдът определи
наказанието под най- ниския предел на осн.
чл.55,ал.І,т.1 НК като наложи наказание
малко над абсолютния минимум- четири месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален режим
строг затворнически
РАЙОНЕН СЪДИЯ :