Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25
юни 2020 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в открито съдебно заседание, проведено на осми юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
Членове: КРИСТИНА ТОДОРОВА
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при секретаря Д. и
при участието на прокурор……., като разгледа докладваното от съдия Тодорова в.н.ч.х.
дело № 761 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
С
присъда № 124 от 29.10.2019 г. на Районен съд – гр.П., постановена по н.ч.х.д.
№ 67/2017 г. по описа на същия съд, подсъдимия
Й.Г.Г.,***, с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 18.11.2016г. в
с.М., в жалба с вх.№ 237/18.11.2016 г. до Директора на ДГ„*******" - с.М.,
действайки като съучастници - съизвършители с подсъдимата Р.Д.И., е разгласил
публично позорни за тъжителката Т.Г. М., с ЕГН ********** обстоятелства, и й е
приписал престъпления, излагайки неистинни твърдения: че на 24.10.2016г. спрямо
детето му Й. Й. Г. и спрямо още шест деца от първа група в ДГ „*******" -
с.М. е упражняван тормоз от тъжителката, като тяхна учителка, състоящ се в
„махленски викове, крясъци, обиди и изпадане в тежка истерия“; че в тоалетната
на детската градина е ударила шамар на едно от децата; че конкретно спрямо
детето му Й. Й. Г., е имала следното отношение, цитирано в жалбата: „Г., какъв
е тоя сопол бе, толкова ли е сладък, че го ближеш? Изтрий се със салфетката и я
изхвърли в коша", след което е последвал удар към него и навеждане за
ухото към салфетката, която детето е хвърлило на земята до коша; и че като
човек, изпадащ в подобни състояния /крещене, истерия/ и позволяващ си физическо
насилие и тормоз, не трябва да работи с деца и да упражнява професията на
учител в детската градина в с.М., поради което и на основание чл.148, ал.2, във
вр. с ал.1, т.1, във вр. с чл.147, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1
от НК и във вр. с чл.54 от НК, са му наложени наказания глоба в размер на
5000.00 лева (пет хиляди лева), в полза на бюджета на съдебната власт и
обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез поставяне на присъдата на
информационното табло на Община М., Софийска област.
Със същата присъда подсъдимия Й.Г.Г. е признат за виновен в
това, че в периода от 18.11.2016 г. до 27.11.2016 г., в с.М., Софийска обл.,
при условията на продължавано престъпление, е разгласявал публично, и чрез
публичната група „Гласът на М." в социалната мрежа „Фейсбук", неистинни
позорни за тъжителката Т.Г. М., с ЕГН **********, обстоятелства и й е приписвал
престъпления, с осъществяване на следните деяния, както следва:
- На 18.11.2016 г., в с.М., в ДГ„*******"
- с.М., пред директора й П. У. е твърдял, че на 17.11.2016г„ във фитнес-залата
в с.М. е крещяла истерично и е била собственото си дете, както и, че по време
на работата си като учител в детската градина е викала истерично и е била
неговото дете Й. Й. Г., поради което няма качествата да бъде учител в детската
градина;
- На 24.11.2016 г., в с.М., в кабинета на
Кмета на Община-с.М. в сградата на общината, пред Ц. Й. - Кмет на Община - с.М.,
е твърдял, че има проблем в детската градина в селото, като тя /"луда
учителка" на име Т.И. и „шизофреничка"/ е нанасяла побой и тормозила
детето му и още няколко деца, във връзка с което заявил искане да бъда
отстранена от работа;
- На 26.11.2016 г., при оформения дебат пред
неограничен брой лица в публичната група „Гласът на М.", в социалната
мрежа „Фейсбук", по повод публикация на Р.Д.И. от 23.58 ч. на 25.11.2016г.
/за това, че детето им Й. Й. Г. е бито и тормозено от тъжителката в детската
градина в с.М., и че не се вземат мерки срещу това от директора й и от Кмета на
Общината/: Й.Г.Г. твърди в коментар, адресиран до приятеля й П. С. В., че
детето му Й. Й. Г. е бито и тормозено от тъжителката - „твойта шизофреничка ми
е тормозила детето", „детето ми е бито и тормозено от тоя кон", както
и заявява - „тая е луда, а работи с деца"; твърди за извършени от нея
престъпления /побой и тормоз над детето му в детската градина/ и за позорни за
тъжителката обстоятелства /"г-жа Г. е шизофреничка", „детето ми е
бито и тормозено от тази шизофреничка"/ по същото време и в свои коментари
по повод такива на А. Б. и В. Д. в публичната група „Гласът на М." в
социалната мрежа „Фейсбук".
- На 26.11.2016 г., в с.М., твърдял пред П. Т.
от с.М., че в детската градина в с.М. тъжителката, като учителка там е била
сина му, както и дъщеря й Л., която посещава детската градина, изпраща й по
„Вайбър" аудиозапис, но в записа не се намира нищо, което да потвърждава
твърденията на Г.;***, изпратил аудиозапис на Е. Ч. от с.М., с твърдения, че в
него е записано как тъжителката бие и тормози децата в детската градина в с.М.,
но това не личи от записа;
- На 27.11.2016г. в с.М. пред хранителен
магазин в с.М., в присъствието на А. Д. Д. и М. Г., двете от с.М., подсъдимият Й.Г.Г.
заявил по повод взето отношение от страна на първата във „Фейсбук" в нейна
защита, че детето му и още седем деца в детската градина в с.М. са бити от
тъжителката, като им е пускал по телефона си аудиозапис, от който такова нещо
не се установява, поради което и на основание чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.
1 и т.2, предл.2, във с вр. чл.147, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и във вр.
с чл.54 от НК, са му наложени наказания глоба в размер на 5 000 лева (пет
хиляди лева) и обществено порицание, което да се изпълни чрез поставяне на
присъдата на информационното табло на Община М., Софийска област.
С тази присъда е признат подсъдимия Й.Г.Г. за виновен в
това, че от 17.11.2016 г. до 27.11.2016 г., в с.М., при условията на
продължавано престъпление, се е заканвал по отношение на тъжителката Т.Г. М., с
ЕГН **********, с престъпления против личността й - нанасяне на телесни
повреди, и това заканване би могло да възбуди у нея основателен страх за
осъществяването му, както следва:
- На 21.11.2016г. в с.М., движейки се с
управляван от нея л.а. „Ситроен", при разминаването й с тъмен на цвят л.а.
„Ауди" комби, управляван от подсъдимия Й.Г.Г., същият я е засякъл,
опитвайки се да я избута от пътното платно, заедно с което й е посочил среден
пръст и й е отправил заплашителен жест с ръка - прекарвайки я напряко на шията
си, т.е. че ще й отреже главата, от което тя е изпитала страх за осъществяване
на физическо посегателство;
- На 26.11.2016 г., в с.М., пред приятеля й П.
С. В. от с.М., подсъдимият Й.Г.Г. е отправил закани за престъпление против
личността й - че ще се саморазправя с нея, и че ще я пребие /тъй като, по
негови твърдения, е била и тормозила сина му/, които закани й били предадени от
В., и от които тя е изпитала страх за осъществяването им;
- На 27.11.2016 г., в с.М., пред А. Д. *** и
М. Г. от с.М., подсъдимият Й.Г.Г. се заканил, че ще я пребие, и че „изобщо не
му пукало“ /тъй като, по негови твърдения, е била и тормозила сина му/, които
закани са били предадени на тъжителката от Д. и Г. и от които закани тя е
изпитала страх за осъществяването им, поради което и на основание чл.144, ал.1,
във вр. с чл.26, ал.1 от НК и във вр. с чл.54 от НК, му наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 8 /осем/ месеца, чието изтърпяване е било отложено по
реда на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, считано от влизане
на присъдата в законна сила.
Със
същата присъда е признат подсъдимия Й.Г.Г. за виновен в това, че от 17.11.2016
г. до 27.11.2016 г., в с.М., при условията на продължавано престъпление,
публично и чрез публичната група „Гласът на М." в социалната мрежа
„Фейсбук", е казвал на тъжителката Т.Г. Михайлова, с ЕГН **********, думи
и изрази унизителни за честта и достойнството, и е извършвал действия,
унизителни за честта и достойнството й, както следва:
- На 21.11.2016 г., в с.М., при управление на
л.а. „Ситроен", след като я е засякъл с управлявания от него л.а.
„Ауди" комби, тъмен на цвят, подсъдимият Й.Г.Г. й се е заканил с жест
/прекарвайки ръка напряко пред шията си/, показал й е среден пръст - действие,
унизително за честта и достойнството й, извършено от него в нейно присъствие и
публично /на публично място - улицата в населено място и пред движещите се по
нея хора/, в присъствието на намиращата се при нея в колата И. В..
- На 26.11.2016 г., в коментари до П. С. В.,
А. Б. и В. Д. във „Фейсбук", в публичната група „Гласът на М.", която
е общодостъпна и които коментари станаха достояние на неопределен кръг от лица,
и които са възприети от нея самата лично и непосредствено, като участник в
публичната група, подсъдимият Й.Г.Г. я е нарекъл с обидни квалификации -
„шизофреничка", „кон", „кинг конг", „луда", унизителни за
честта и достойнството й, поради което и на основание чл.148, ал.1, т.1 и т.2, предл.2, във вр. с
чл.146, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и във вр. с чл.54 от НК, са му наложени
наказания глоба в размер на 3 000 лева (три хиляди лева) и обществено порицание,
което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на информационното табло на
Община М., Софийска област.
С
присъдата подсъдимия Й.Г.Г. е признат за невиновен в това че на 24.11.2016 г.,
в с.М., се е обадил по телефона на Д. Ш. от с.М., родител на детето Д. Ш. от
първа група на ДГ„*******" - с.М., като му е заявил, че в същата група
тъжителката /учителката Т.И./ бие децата, включително и сина му Д. Ш., като му
е изпратил аудиозапис, а след това и снимка /по „Вайбър/ на сина си Й. Й. Г.
със синина на лицето, твърдейки, че е бит от нея и в края на месец ноември 2016
г., няколко дни преди датата 27.11.2016 г. в с.М., в магазина си, подсъдимия Й.Г.Г.
заявил на А. и С. Ц. от с.М., че учителката Т.И. бие децата в детската градина
в с.М., пускал им аудиозапис, от който такова нещо не се установява -
престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т. 1 и т.2, предл.2, във вр. с
чл.147, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304
от НПК е оправдан по тази част от повдигнатото му обвинение.
С посочената присъда подсъдимия Й.Г.Г. е
признат за невиновен в това, че на 17.11.2016 г., във фитнес-залата в с.М.,
след като е напсувал тъжителката Т.Г. М., ЕГН ********** и гледайки я
втренчено, е направил към нея заплашителен жест с ръка, свит юмрук към лицето,
в присъствието и на малолетния й син, който жест тя е възприела като закана за
удар с юмрук в лицето и за нанасяне на побой над нея, от което е изпитала страх
за осъществяване му - престъпление по чл.144, ал.1, във вр. с чл.26, ал. 1 от НК, като и в това, че на 17.11.2016 г., във фитнес-залата в с.М., публично,
обръщайки се към тъжителката Т.Г. М., с ЕГН **********, в нейно присъствие и в
присъствието на други лица, трениращи в залата, включително и на придружаващите
я, малолетния й син Петко, я е напсувал с думите - „Да ти еба майката“,
унизителни за честта и достойнството й - престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и
т.2, предл.2, във вр. с чл.146, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради което
и на основание чл.304 от НПК е оправдан и по тези обвинения.
С
горепосочената присъда е наложено на основание чл.23 ал.1 от НК, на подсъдимия Й.Г.Г.,
най-тежкото от така определените му за отделните престъпления наказания, а
именно лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца, чието изтърпяване е
отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 /три/ години,
считано от влизане на присъдата в законна сила. На основание чл.23 ал.2 и ал.3
от НК, са присъединени към това наказание и наказанията - глоба в размер на 5 000
лева (пет хиляди лева) и обществено порицание, което е постановено да бъде
изпълнено чрез поставяне на присъдата на информационното табло на Община М.,
Софийска област.
С гореупоменатата присъда подсъдимата Р.Д.И.,***, с ЕГН **********,
е призната за виновна в това, че на 18.11.2016 г., в с.М., в жалба с вх. № 237/18.11.2016
г. до Директора на ДГ „*******" - с.М., действайки в съучастие, като съизвършител
с подсъдимия Й.Г.Г., е разгласила публично позорни за тъжителката Т.Г. М., с
ЕГН ********** обстоятелства, и й е приписала престъпления, излагайки неистинни
твърдения - че на 24.10.2016г. спрямо детето й Й. Йорданов Г. и спрямо още шест
деца от първа група в ДГ „*******" - с.М. е упражняван тормоз от
тъжителката, като тяхна учителка, състоящ се в „махленски викове, крясъци,
обиди и изпадане в тежка истерия"; че в тоалетната на детската градина е
ударила шамар на едно от децата; че конкретно спрямо детето й Й. Й. Г., е имала
следното отношение, цитирано в жалбата: „Г., какъв е тоя сопол бе, толкова ли е
сладък, че го ближеш? Изтрий се със салфетката и я изхвърли в коша", след
което е последвал удар към него и навеждане за ухото към салфетката, която
детето е хвърлило на земята до кош; че като човек, изпадащ в подобни състояния
/крещене, истерия/ и позволяващ физическо насилие и тормоз, не трябва да работи
с деца и да упражнява професията си на учител в детската градина в с.М., поради
което и на основание чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т. 1, във вр. с чл.147,
ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и във вр. с чл.54 от НК, са й
наложени наказания - глоба в размер на 5 000 лева (пет хиляди лева) и обществено
порицание, което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на информационното
табло на Община М., Софийска област.
С
присъдата подсъдимата Р.Д.И. е призната за виновна и в това, че от 25.11.2016 г.
до 02.12.2016 г., в с.М. и в гр.С., при условията на продължавано престъпление,
е разгласявала публично и чрез публичната група „Гласът на М." в
социалната мрежа „Фейсбук", както и в ефира на Нова телевизия, неистинни
позорни за тъжителката Т.Г. М., с ЕГН ********** обстоятелства, като й е
приписвала престъпления с осъществяване на следните деяния, както следва:
- На 25.11.2016 г. в 23.58 ч., е публикувала
на страницата на публичната група „Гласът на М." в социалната мрежа
„Фейсбук" текст с клеветящо я съдържание - „Днес 25.11.2016г. изтича един
месец откакто нашето дете Й. на 2 години и 3 месеца беше бито и тормозено от
лицето Т.Г., която е учител в ДГ „*******" с.М.", като заявява, че ще
представи на всеки един от родителите на децата от детската градина „100%
доказателство за побой" над нейното дето и на още 5 деца и 11 човека
свидетели;
- По повод оформилия се дебат, във връзка с
горната публикация, на 26.11.2016г. подсъдимата Р.Д.И. отново твърди в
публичната група „Гласът на М." във „Фейсбук", че е удряла деца,
публикувана е снимка на детето Й. Й. Г. с видима синина на лицето и с текст
„Ето и постижението на г-жа Т.Г.";
- На 28.11.2016 г., в с.М., на заседание на
Общинския съвет - с.М., в изказване по т.9 от дневния ред, подсъдимата Р.Д.И.
твърди, че тя е крещяла, обиждала и била детето им Й. Й. Г., както и пет други
деца в детската градина, като това установили със запис с поставено скрито от
нея и бащата на детето устройство в дрехите му , след като на 21.10.2016 г.
детето им било предадено от детската градина със синина върху лицето;
- На 01/02.12.2016г. в предаването по Нова
телевизия „Часът на М. Ц. /в полунощ от 12 ч./ от студиото в гр.С. подсъдимата Р.Д.И.
заявила, че в направен от нея и съпруга й запис от устройство, поставено в
дреха на детето на 24.10.2016г., се е чувало как тя /госпожа Г., която в
момента е „в развод с бившия си съпруг"/ е жената, която тормози децата в
първа група в детската градина в с.М., в която група е бил и синът им Й. Й. Г.;
- На 02.12.2016 г., в предаване на живо от с.М.
в сутрешния блок „Здравей България" по Нова телевизия, подсъдимата Р.Д.И.
потвърждава казаното от нея по Нова ТВ предния ден, и че имат 17 записа, на
които се чували обиди и лошо отношение към децата в детската градина в с.М., но
не ги предоставят, тъй като касаят не тяхното, а други деца, поради което и на
основание чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 и т.2, предл.2, във вр. с чл.147,
ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и във вр. с чл.54 от НК, са й наложени
наказания - глоба в размер на 5 000 лева (пет хиляди лева) и обществено
порицание, което да бъде изпълнено чрез поставяне на присъдата на
информационното табло на Община М., Софийска област.
С
присъдата е наложено на основание чл.23 ал.1 от НК, на подсъдимата Р.Д.И., най-тежкото
от така определените й за отделните престъпления наказания, а именно - глоба в
размер на 5 000 лева (пет хиляди лева) и обществено порицание, което да бъде
изпълнено чрез поставяне на присъдата на информационното табло на Община М.,
Софийска област.
С
горепосочената присъда, на основание чл.189 ал.3 от НПК са възложени в тежест
на подсъдимия Й.Г.Г. направените от частната тъжителка разноски по делото в
размер на 1 836 лева (хиляда осемстотин тридесет и шест лева), а тези,
направени от последната, в размер на 1 000 /хиляда/ лева – в тежест на
подсъдимата Р.Д.И..
Срещу
така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адвокат И.Я. –
защитник на подсъдимите Й.Г.Г. и Р.Д.И., с твърдения за нейната
незаконосъобразност и необоснованост. Сочи се, че атакуваната присъда е
постановена при допуснати особено съществени нарушения на процесуалния закон. В
тази насока се изтъква, че при разглеждане на делото от първата инстанция е
било нарушено правото на защита на подсъдимите, тъй като въпреки желанието им
да участват в съдебно заседание и искането им да бъдат защитавани от
упълномощен от тях адвокат, са били лишени от тези възможности, като първия съд
не е уважил искането им за отлагане на делото и насрочване на друго заседание.
В тази връзка и по този повод, се твърди от защитата и, че подсъдимите са били
лишени от правото им да участват в процеса по събиране на доказателства пред
първата инстанция, доколкото делото е разгледано и решено от последната, в едно
съдебно заседание. Излагат се и доводи, че в нарушение на процесуалната забрана
по чл.303 ал.1 от НПК, оспорената присъда в осъдителната й част, почива на
предположения, тъй като са останали неизяснени релевантните обстоятелства
относно участието на подсъдимите в извършването на инкриминираните им от
частното обвинение престъпления, времето и мястото на извършването им,
обществената им опасност, както и тази, на самите подсъдими. В жалбата са въведени
и оплаквания за явна несправедливост на наложените на подсъдимите
наказания, доколкото според защитникът,
същите са индивидуализирани в нарушение на разпоредбата на чл.36 от НК. Иска се
от въззивния съд да отмени на основание чл.334 т.2 от НПК обжалваната присъда изцяло
и да постанови нова такава, с която подсъдимите И. и Г. да бъдат признати за
невиновни по повдигнатите им с частната тъжба обвинения.
В
съдебно заседание пред настоящата втора инстанция повереникът на частния тъжител
Т.Г. М. – адвокат С.П., пледира за оставяне без уважение на жалбата на
подсъдимите, като излага доводи за немотивираност и неоснователност на направените в нея
оплаквания. Конкретни доводи в тази насока не се излагат от повереника. Изтъква
се, че атакуваната присъда е обоснована и законосъобразна – постановена при
спазване на материалния закон и процесуалните правила. Искането, което се прави
с съответствие с взетото становище, е за потвърждаване на оспорения по въззивен
ред съдебен акт на първата инстанция.
В хода на съдебните прения пред
въззивната инстанция частният
тъжител Т.Г. М. поддържа
заявеното от повереника си.
Подсъдимите
Р.Д.И. и Й.Г.Г., както и упълномощения им защитник – адвокат И.Я., не се явяват
за участие във въззивното производство и съответно не изразяват становище по
подадената от тях въззивна жалба.
Настоящият съдебен състав на СОС,
след като обсъди доводите на страните, във връзка с данните по делото и като
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, приема следното:
Налице е релевираното от
процесуалният представител на подсъдимите основание по чл.335 ал.2, вр. чл.334
т.1, вр. чл.348 ал.3, т.1 от НПК, за отмяна на постановения съдебен акт от първата
инстанция и връщане на делото за ново разглеждане от тази инстанция. Изложените
в жалбата на защитника на подсъдимите, доводи за допуснати при първостепенното
разглеждане на делото съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи
правото на професионална защита на подсъдимите лица, довели да сериозни
ограничения /нарушения/ на правния статут на същите, имат пълно основание.
Производството по делото е
инициирано по подадена в РС –гр.П. частна тъжба на Т.Г.И. срещу подсъдимите Й.Г.Г.
и Р.Д.И. за извършено от тях в съучастие, престъпление по чл.148 ал.2, вр.
ал.1, т.1, вр. чл.147 ал.1 от НК. С тъжбата е повдигнато и частно обвинение
срещу подсъдимия Й.Г.Г. за престъпление по чл.144 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК и
за две престъпления по чл.148 ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2, вр. чл.147 ал.1,
вр. чл.26 ал.1 от НК, а срещу подсъдимата Р.Д.И. – за престъпление по чл.148
ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2, вр. чл.147 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК. С
разпореждане от 27.03.2017 г. съдията-докладчик при ПРС е дал ход на тъжбата,
насрочил е разглеждането на делото в открито съдебно заседание и е постановил
призоваване на подсъдимите и връчване на съдебните книжа. В проведените на датите
06.06.2017 г. и 20.09.2017 г. съдебни заседания, подсъдимите Г. и И., и
защитникът им – адвокат И.Я., редовно уведомени, не са се явили, като
последният е депозирал молба за отлагане на делото, поради служебната му
ангажираност по друго дело. И в двата случая съдът е приел наличие на
уважителна причина за неявяването на защитника, макар че молбата на последния
не е била подкрепена с конкретни доказателства, удостоверяващи действителното
съществуване на такава причина.
В следващото съдебно заседание, проведено
на 15.11.2017 г. подсъдимите са били редовно призовани и не са се явили, като
същевременно не се е явил и упълномощения им защитник – адвокат И.Я., който с
писмена молба отново е поискал отлагане на делото, поради служебна
ангажираност. Поради това делото е било отложено за друга дата и е било
постановено защитника да представи писмени доказателства за отсъствието си в
проведеното на тази дата, както и на датата 20.09.2017 г. съдебно заседание. В
съдебният протокол е отбелязано още, че първостепенният съд е задължил
подсъдимите Г. и И. да се явят лично в следващото съдебно заседание „за да
заявят има ли сключен договор за правна защита и пълномощно по образец на АК
Благоевград между адв.И.Я. и подсъдимите”.
На 24.01.2018 г. разглеждането на
производството отново е било отложено, поради неявяването на адвокат И.Я.,
който единствено информирал съда с писмена молба за служебната си заетост по
друго дело. В това съдебно заседание съдът е задължил подсъдимите Г. и И. да се
явят лично в следващото съдебно заседание „за да заявят становище по делото”.
В проведените впоследствие
съдебни заседания на датите – 14.02.2018 г., 21.03.2018 г., 15.05.2018 г.,
11.07.2018 г., 31.10.2018 г., и 05.12.2018 г., ход на делото отново не е бил
даван, поради отсъствието на защитника – адвокат И.Я. и неявяването на двамата
подсъдими. Видно от съдебните протоколи, съставени за заседанията на посочените
дати, районния съд всеки път е разпореждал личното явяване на подсъдимите по
делото, при условията на чл.269 ал.2 от НПК, като с оглед неизпълнението на
това разпореждане от страна на последните, не е предприемал спрямо тях
подходящите процесуални мерки /с изключение на тази, по чл.271 ал.11 НПК/.
С определение от 11.12.2018 г.,
постановено в закрито съдебно заседание, съставът на ПРС е приел наличието на
предпоставките по чл.21 т.3, вр. чл.23 ал.2, вр. чл.94 ал.1, т.9 от НПК за
предоставяне на правна помощ, под формата на процесуално представителство, на
подсъдимите Г. и И., като съответно е отправил искане до САК за определяне на
служебен адвокат. С определение по делото от 09.01.2019 г., адвокат С. Е. е
назначена за служебен защитник на подсъдимите Й.Г. и Р.И..
В съдебното заседание на
22.05.2019 г. съдът отново е констатирал неявяването на подсъдимите и
упълномощения им защитник, извинил отсъствието си с представена молба за
служебна ангажираност по друго дело. Явилият се в съдебното заседание служебен
защитник на подсъдимите – адвокат Е. е направила изявление за отказ от приетата
служебна защита, на основание чл.95 от НПК, поради което съдът е „заличил”
същата като служебен защитник по делото и я е освободил от участие по същото. Същевременно
в това съдебно заседание, ПРС е приел, че явяването по делото на подсъдимите и
на техния защитник не е задължително, с оглед характера на внесеното обвинение,
поради което е пристъпил към разглеждането му по същество. В следващите две
съдебния заседания, съдът е продължил разглеждането на делото при задочна
процедура и без участието на защитник на подсъдимите, приключила на 29.10.2019
г. с осъдителна присъда.
Изложените
фактически констатации по процесуалното развитие на делото, ясно сочат на допуснати от решаващия съд съществени
нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3, т.1 от НПК,
изразяващи се в нарушаване на процесуалните права на страни в процеса – подсъдимите лица Й.Г. и Р.И.. В случая, по отношение на тези подсъдими процесуалните
изисквания за провеждане на задочно наказателно производство в съдебната му
фаза, не са били спазени от първоинстанционния съд. Задочното производство е
изключение от основния принцип за непосредствено участие на обвиненото лице в
наказателния процес, поради което законодателят в процесуалния закон – в
разпоредбата на чл.269 от НПК, а и свързаната с нея разпоредба на чл.94 ал.1,
т.8 НПК, е посочил изчерпателно необходимите изисквания, при наличието на които
е възможно провеждането на наказателното производство без физическото
присъствие на обвиняемия. Спазването на тези изисквания е абсолютно необходимо
условие за валидността на извършените процесуални действия и постановените въз
основа на тях съдебни актове, като нарушаването им накърнява грубо правото на
защита на обвиненото лице, поради което всякога представлява съществено
процесуално нарушение. По аргумент от разпоредбата на чл.269 ал.1 от НПК, за
престъпления, за които е предвидено наказание не повече от пет години лишаване
от свобода, присъствието на подсъдимия в съдебно заседание не е задължително.
Това означава, че след като е редовно призован,
личното му участие в процеса зависи от собственото му решение /участието му представлява
упражняване на право/, поради
което неявяването му в съдебно заседание, не може да бъде санкционирано. И в
тези случаи обаче съдът има правомощие да прецени, че присъствието на
подсъдимия е необходимо за изясняване на обективната истина и при условията на
чл.269 ал.2 от НПК да разпореди да се яви на следващото съдебно заседание /в
тази хипотеза, вече присъствието му става задължително/. Едва след като е
уведомен за указанията /разпореждането/ на съда,
ако подсъдимият не ги изпълни, по отношение на него ще
са налице предпоставките на чл.66 НПК за изменение или вземане на мярка за
неотклонение (само за подсъдими по
дела от общ характер), на чл. 271,ал. 11 НПК за налагане на глоба и на чл. 71,
ал. 1 НПК за принудително довеждане.
Освен това, разглеждането на делото в
отсъствие на подсъдимия, независимо от това кой фактически състав на задочно производство по чл.269
ал.3 НПК е приет за наличен по конкретното дело, винаги съставлява императивно основание за възникване
на задължителната защита по чл.94 ал.1, т.8 от НПК, като решаващия съд следва да
назначи служебен защитник, при положение, че по делото няма такъв по избор на
подсъдимия. В тази връзка и по този повод
следва да се отбележи и, че към настоящият момент няма задължителна
тълкувателна практика по въпроса дали под „отсъствие на обвиняемия” следва да
се има в предвид само отсъствието му по дела, по които е задължително участието
му, т.е. при обвинение за тежко престъпление или винаги, когато в останалите
случаи на по-леко обвинение, делото се разглежда без да присъства в съдебната
зала. Разглеждането на обвинение, по което обвиняемият не се
защитава лично или чрез представител, винаги поставя в сериозна опасност
пълноценната реализация на правото на защита и може да бъде свързано с тежки
последици при евентуално осъждане /вкл. и налагане на наказание лишаване от
свобода/. При това положение, като се изхожда от принципа, че разумното
приложение на закона е това, което създава минимални ограничения на правата, по
мнение на настоящият въззивен състав следва да се приеме, че „отсъствие” по
смисъла на чл.94 ал.1, т.8 НПК трябва да се разбира в буквален фактически смисъл,
т.е. основанието е налице винаги, когато обвиняемият не участва в
производството, независимо от това дали обвинението е за тежко или по-леко
престъпление. В този смисъл решение № 48/19.03.2019 г. 3 н.о. на ВКС.
В конкретният случай първостепенният съд е
нарушил съществено именно горепосочените правила, поставени от процесуалния
закон, като е извършил всички процесуални действия по делото и е постановил
крайния си акт, без участието на подсъдимите и/или на техен процесуален
представител. Действително, предвид характера и тежестта на повдигнатото срещу
подсъдимите И. и Г. частно обвинение, присъствието им при разглеждането на
делото в първата инстанция, не е било задължително. Решаващият състав на първия
съд, обаче е приел участието на подсъдимите за необходимо за правилното
изясняване делото и при условията на чл.269 ал.2 от НПК, в съдебно заседание на 24.01.2018 г. е разпоредил явяването им по делото, за следващото съдебно заседание. Както подсъдимата Р.И., така и
подсъдимия Й.Г. лично са били уведомени за
тези указания на съда, но не се явили за
провеждането на съдебното заседание. Въпреки това, в заседанието на 14.02.2018 г. вместо да предприеме предвидените в
процесуалния закон действия по санкционирането на подсъдимите, доколкото
присъствието им по делото вече е станало задължително – налагане на глоба на
основание чл.271 ал.11 НПК или принудително довеждане на основание чл.71 ал.1 НПК, районния съд отново е разпоредил задължителното им присъствие по делото и
е отложил последното за друга дата. Видно от съдебните протоколи, съставени за проведените
впоследствие съдебни заседания на датите – 21.03.2018 г., 15.05.2018 г.,
11.07.2018 г., 31.10.2018 г., и 05.12.2018 г., ход на делото отново не е бил
даван, поради отсъствието на защитника – адвокат И.Я. и неявяването на двамата
подсъдимите, като състава на районния съд всеки път е разпореждал личното
явяване на подсъдимите по делото, при условията на чл.269 ал.2 от НПК, но с
оглед неизпълнението на това разпореждане от страна на последните, не е
предприемал спрямо тях подходящите процесуални мерки /с изключение на тази, по
чл.271 ал.11 НПК/. В тази връзка следва да се подчертае, че ако подсъдимият е редовно призован на
адреса, посочен по делото, но не се явява, без да сочи извиняващи отсъствието
си причини, подходящото средство за преодоляване на това недобросъвестно
процесуално поведение, с оглед частния характер на разглежданото наказателно производство, би било постановяването на принудително
довеждане на основание чл. 71, ал. 1 НПК чрез органите на съответното
специализирано звено «Охрана» при Министерство на правосъдието. Същевременно, в случая осигуряването на присъствието на подсъдимите е било
постижимо, поради което са били налични абсолютни
процесуални пречки по чл.271, ал. 2, т. 2
НПК за даване ход на делото в проведеното от първостепенния съд съдебно заседание на 22.05.2019 г. Съдебната практика е последователна, че би
било налице съществено процесуално нарушение, ако съдът разгледа и реши делото
в отсъствието на подсъдимия, когато неговото явяване е задължително /както в случая е разпоредил
районния съд/, без да е
направил всичко необходимо за неговото издирване и призоваване /в този смисъл Решение №
367/1975 г. на 1 н.о. на ВКС/. Посоченото съдебно заседание, както и следващите такива по делото, също са проведени и атакуваната присъда е
постановена в отсъствие на подсъдимите И. и Г..
Независимо, че в този случай категорично е било налице основанието по чл.94
ал.1, т.8 от НПК за задължителна защита, на подсъдимите не е бил назначен служебен адвокат. По този начин, първият съд като е разгледал обвинение, по което
подсъдимите не са се
защитавали лично или чрез представител, правото им на защита е било сериозно накърнено и следва да бъде
ценено като съществено процесуално нарушение.
Гореобсъжданите
съществени нарушения на процесуалните права на подсъдимите в съдебното
производство, съгласно разпоредбата на чл.348
ал.3, т.1 НПК в случая водят до съществени нарушения на процесуалните правила,
които не могат да бъдат санирани от настоящата въззивна инстанция и същите
могат да бъдат отстранени единствено при ново разглеждане на делото от
първоинстанционния съд. Този извод предполага крайното решение на въззивният
съд за цялостна отмяна на атакуваната присъда на РС П. и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Предвид характера на допуснатите в
контролираната присъда съществени процесуални нарушения, настоящият състав на
СОС не обсъжда оплакванията по същество на спора, изложени във въззивната жалба.
По изложените съображения и на
основание чл.334, т.1, пр.2 във вр. с чл.335 ал.2 от НПК, С. окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло присъда № 124 от 29.10.2019 г. на Районен съд – гр.П., постановена по н.ч.х.д.
№ 67/2017 г. по описа на същия съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на същия първоинстанционен съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/.
2/.