Р Е Ш
Е Н И Е
№ 460
гр.Бургас, 16.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20–ти наказателен състав, в публично заседание на шести март две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира Иванова
при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 5605 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалба на Е.К.Г., ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление № 19-0769-003953/15.08.2019 г., издадено от началник група към Сектор „ПП“ на ОДМВР-гр. Бургас, с което за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, а за нарушение по чл. 100, ал. 1, т.2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП - му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева.
С жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано и неправилно и като такова се моли за неговата отмяна. Претендират разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от процесуален представител – авт.П., който поддържа жалбата и отново моли за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява. В изпратеното съпроводително писмо моли за потвърждаване на атакувания акт.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
Жалбоподателят Е.Г. бил правоспособен водач. Същият бил с временно отнето свидетелство за правоуправление заради неплатени глоби по ЗДвП. На 11.07.2019 г. жалбоподателят бил спрян в гр.П като водач на МПС и било установено от проверяващите органи – полицейски служители, че към този момент той упрявлявал без да има сключена валидна застраховка гражданска отговорност. С оглед на това, му бил съставен АУАН и била издадена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 19-4635-000091/11.07.2019 г., с която на Г. било отнето временно, на основание чл.171, т.1, б.“е“ от ЗДвП, свидетелството за управление на МПС до предоставяне на валидно сключена застраховка. На 26.07.2019 г. жалбпоподателят посетил Сектор „Пътна полиция“ и предоставил застрахователна полица от 22.07.2019 г. В същия ден – 26.07.2019 г. на Г. била връчена ЗПАМ № 19-4635-000091/11.07.2019 г. Въпреки това, полицейските органи не върнали СУМПС.
На 01.08.2019 г. Г. управлявал МПС с рег.№ *** на територията на летище Бургас, когато бил спрян от Д. Л. и Б. Б. – полицейски служители при летище гр.Бургас (в последствие посочени като свидетели-очевидци в акта). В хода на проверката полицейските служители установили, че водачът не носи СУМПС, поради което и решили да поискат съдействие от колегите си от Сектор „ПП“, в резултат на което се явил св.П.М., който бил младши автоконтрольор. Последният пристигнал на място и извършил справка за водача, като констатирал, че спрямо него има издадена ЗППАМ № 19-4635-000091/11.07.2019 г., с която по реда на чл. 171, т, 1, б. „е“ от ЗДвП му е било временно иззето СУМПС. При това положение св.М. приел, че водачът не притежава СУПМС, доколкото то му е било отнето с посочената ПАМ, както и че управлява без да носи свидетелство за регистрация част Втора.
За горните обстоятелства св.М. съставил на водача АУАН с бл. № 29506, в който фактите били квалифицирани като нарушения по чл. 150а и чл. 100, ал. 1, т.2 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетелите-очевидци на 01.08.2019 г., но без жалбоподателят да присъства. Актът му бил връчен за запознаване на 08.08.2019 г., видно от отбелязването на самия него.
В законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН жалбоподателя не депозирал писмени възражения.
Въз основа на АУАН на 15.08.2019 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбите на: 1. чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и 2. чл. 100, ал. 1, т.2 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП му наложил административно наказание "Глоба" в размер на 10 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност.
В процесния случай съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процсуално нарушение.
Съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. От тук може да се направи извод, че след като нарушителят е бил на място при констатиране на нарушението и АУАН е издаден още същия ден, то това е следвало да стане в присъствието му и да му бъде връчен за запознаване още тогава. Това е направено едва близо седмица по-късно – на 08.08.2019 г. По този начин съществено се нарушават правата на санкционираното лице и е пречка за законосъобразно упражняване на правото му на защита.
В допълнение, следва да се отбелжи, че действитено Г. е бил санкциониран за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП незаконосъобразно. Както в АУАН, така и в НП е отбелязано, че той управлявал МПС с отнето на основание чл.171, т.1, б.“е“ от ЗДвП СУМПС със ЗПАМ № 19-4635-000091/11.07.2019 г.. Видно от самата ЗПАМ тя има действие до предоставяне на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, което е било направено от жалбоподателя още на 26.07.2019 г. Същият към 01.08.2019 г. е бил с отнето СУМПС на друго основание, различно от посоченото, за което обаче няма изложени факти както в АУАН, така и в НП.
Относно второто вменено на жалбоподателя нарушение, съдът намира, че същото е недоказано. За него няма представено нито едно доказателство.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, жалбоподателят е направил само искане за присъждане на разноски, като с оглед изхода на правния спор, то се явява основателно и следва да се уважи. По делото са приложени доказателства (л. 29), от които е видно че общият размер на сторените разноски за адвокатско възнаграждение е 350 лева. Тъй като не бе направено възражение за прекомерност, а чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, то следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение. С оглед горното, съдът намира, че следва да осъди именно ОД на МВР-Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл. 3 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-0769-003953/15.08.2019 г., издадено от началник група към
Сектор „ПП“ на ОДМВР-гр. Бургас, с което за нарушение по чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на Е.К.Г., ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, а за нарушение по чл.
100, ал. 1, т.2 от ЗДвП и на основание чл.
183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП - му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 10 лева.
ОСЪЖДА ОД на
МВР-Бургас ДА ЗАПЛАТИ на Е.К.Г.,
ЕГН: ********** сумата в размер на 350 (триста и петдесет) лева за направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.