РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Петрич, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20201230200470 по описа за 2020
година
Образувано е по жалба от „Л. Т. 20**" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.П.,
ул."Г. Д." №*, ЕИК ******, представлявано от Ц. Ц. против наказателно постановление №
01 - 001637/30.07.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - гр.
Благоевград, с което на дружеството- жалбоподател, на основание чл. 416, ал. 5 е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез пълномощника си – адв. Полизоева,
поддържа депозираната жалба по изложените в същата доводи, доразвити в хода и по реда
на съдебните прения.
Административнонаказващият орган, чрез пълномощника си, моли да бъде потвърдено
издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно. В подкрепа на
застъпената теза се релевират доводи, че в хода на производството не са допуснати сочените
от страна на дружеството жалбоподател нарушения, имащи за своя последица отмяна на
наказателното постановление.
Районна прокуратура – Благоевград, ТО Петрич, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за
обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се
явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от дружеството жалбоподател фактически и правни
1
доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84
ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По повод сигнал от П. М. Д. от гр. Р. във връзка с извършвана проверка в РУ Петрич по
повод оплакване от „Л. Т. 20**“ ЕООД и твърдения на същия, че не е подписвал трудов
договор и не е работил в горепосоченото дружество, е отпочнала проверка на Инспекция по
труда-Благоевград.
При проверката по документи в седалището на търговеца са представени редица документи.
При прегледа на документите, съдържащи се в личното трудово досие на П. М. Д. е прието
от проверяващите, че същият е в трудово правоотношение с „Л. Т. 20**" ЕООД - гр.П. по
силата на Трудов договор N 2/13.09.2019г., в изпълнение на длъжността „Шофьор товарен
автомобил. Със Заповед № 2019 - 001/16.09.2019г. на Управителя на дружеството Д. е бил
командирован за срок от 15 дни, считано от 16.09.2019 г. до държави от Европейския съюз.
Работата, която работникът е следвало да извършва в мястото на командироване е посочена
като „Международен превоз на товари" и същата е следвало да бъде извършена с товарен
автомобил. За периода на командироване Д. е следвало да получи командировъчни пари,
както следва: дневни разходи за 15 дни X 50,00 eur, всичко 750,00 eur, чийто размер е за
сметка на „Л. Т. 20**" ЕООД - гр.П.. Представено е Платежно нареждане за кредитен превод
от 16.09.2019г., с основание за плащане „Командировки", от което е видно, че на П.Д. е
извършен превод по банков път с горепосоченото основание в размер на 391,17лв., която
сума не е пълният размер на дължимите командировъчни пари на Д. за периода на
командироване.
С Протокол за извършена проверка с Изх. № ПР1935588/10.12.2019 г. на Д"ИТ" -
гр.Благоевград са дадени задължителни предписания на обжалващото дружество. В т. 8 от
същия е посочено, че дружеството е длъжно да плати остатъка от командировъчните пари на
ден за времето на изпълнение на международните рейсове за м.септември 2019г. на
работника П. М. Д., чийто размер се определя съгласно индивидуалните ставки, определени
в т. 1 от Приложение № 3 към Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина съгласно чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина (Обн., ДВ. Бр.50 от 2004г.), във връзка с чл.215, ал.1 от Кодекса на труда".
Задължителното предписание е било с краен срок за изпълнение - 03.01.2020 г.
Същият протокол е подлежал на обжалване в 14 дневен срок от датата на връчване както
през Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, така
и в същия срок и независимо от обжалването му по административен ред – пред
Административен съд – Благоевград. В този срок дружеството не е обжалвало протокола и
същият е влязъл в законна сила. В хода на проверката по документи не са представени други
платежни документи (фишове за получени трудови възнаграждения, разходни касови
ордери, извлечения за банкови преводи или други платежни документи) удостоверяващи
изпълнението на задължително предписание № 8 от горепосочения Протокол, въз основа на
което е направен извода, че същото не е изпълнено. Задължителното предписание не е
обжалвано в установения от закона срок и същото е влязло в сила. Освен това същото е
подлежало на предварително изпълнение, независимо от обжалването.
С Призовка от 23.03.2020г. и 07.04.2020г. „Л. Т. 20**" ЕООД - гр.П. е призовано за
извършване на последваща проверка по документи в Д"ИТ" - гр.Благоевград, относно
изпълнение на дадените задължителни предписания.
Следвало е да се представят документи, удостоверяващи изпълнението на задължителните
предписания, обективирани в горепосочения Протокол, тъй като такива не са представени
на място в счетоводният офис, обслужващ търговеца в гр.П., ул."Г. Д." № *.
На 09.04.2020г. Д"ИТ" гр. Благоевград е уведомена по електронен път чрез Декларация с вх.
№ 20030153/09.04.2020г. от търговското дружество, че не са предприети действия по
изпълнение на принудителните административни мерки. Не са представени документи,
удостоверяващи изпълнението на задължително предписание № 8 от горепосочения
2
Протокол, нито са направени възражения в смисъл, че съществуват.
По реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН „Л. Т. 20**" ЕООД - гр.П. е поканен за съставяне на АУАН с
Покана с Изх. 20038296/27.05.2020г. Поради неявяване на законен или надлежно
упълномощен представител да търговеца на посочените в поканата дата и час - 01.06.2020г.,
09:00ч., АУАН е съставен в Д"ИТ" - гр.Благоевград в отсъствие на нарушителя.
В АУАН е прието, че в определения за това срок „Л. Т. 20**" ЕООД - гр.П. в качеството му
на „работодател" не е изпълнил задължителното предписание № 8 от Протокол за извършена
проверка с Изх. № ПР1935588/10.12.2019г. на Д"ИТ" - гр.Благоевград, а именно да изплати
на П. М. Д. остатъка от командировъчните пари на ден за времето на изпълнение на
международните рейсове за м. септември 2019г., чийто размер се определя съгласно
индивидуалните ставки, определени в т.1 от Приложение № 3 към Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина, съгласно чл.31, ал.1 от Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина (Обн., ДВ. Бр.50 от 2004г.), във връзка с чл.215,
ал.1 от Кодекса на труда". Задължителното предписание е било с краен срок за изпълнение -
03.01.2020г. АУАН е връчен на нарушителя по реда на чл.416, ал.З от Кодекса на труда.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с
фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в
АУАН, като на дружеството, на основание чл. 416, ал. 5, вр. е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.
Посочената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени
средства.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в
доказателствената съвкупност по делото, а както гласните, така и писмените
доказателствени средства се намират в корелативно единство.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат
изведени следните правни изводи.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна
реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така
също и в самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на нарушението.
Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него
НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и
конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност. Не е налице противоречие между приетите за
установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба,
въз основа на която е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.
Неоснователни са релевираните от страна на пълномощника на жалбоподателя доводи, че в
хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
По отношение възражението, че трудово правоотношение с работника не е съществувало,
предвид обстоятелството, че трудовият договор не е подписан и Инспекция по труда не е
компетентна да отпочва административно-наказателно преследване, съдът намира следното.
В случая отговорността на „Л. Т. 20**“ е ангажирана поради това, че в качеството си на
работодател не е изпълнило задължително предписание.
По отношение на това, че трудовият договор не е подписан от работника, същото и
ирелевантно за спора по няколко съображения. На първо място обстоятелството, че към
момента на извършване на проверката представения на проверяващите Трудов договор № 2
с дата 13.09.2019 г. не е бил подписан от двете страни, се явява безспорно установено от
3
всички събрани по делото доказателства, както гласни, така и писмени. Следва да се посочи
обаче, че настоящото производство не е за установяване липсата или наличието на валидно
трудово правоотношение /установителен иск по чл. 124 ГПК/, нито за установяване
недействителността на трудовия договор. Ето защо всички обстоятелства във връзка с
извършената проверка преди издаване на процесното Предписание са ирелевантни за
ангажиране отговорността на дружеството. Въпреки това следва да се посочи, че именно от
дружеството са представени изисканите лични трудови досиета на работниците, сред които
е било и това на П.Д.. Какви са били уговорките между управителя, лицето, счетоводния
офис и т.н., не е предмет на настоящото дело. Единственото значимо е, че предписанието е
надлежно връчено на упълномощеното лице И.С. на 10.02.2019 г. , след което не е
последвало нито изпълнение, нито обжалване. Освен това именно от наказаното дружество
е представена издадената заповед за командироване на П.Д. от 16.09.2019 г., в която е
посочено дневните пари и общата сума на разходите. Преведени по банков път са и част от
дължимите пари с основание "командировки".
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира,
че следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че
дружеството жалбоподател е осъществило състава на административното нарушение, за
което е ангажирана неговата отговорност.
Безспорно е по делото, че към 03.01.2020 г. остатъка от командировъчните пари за м.
септември 2019 г. не е заплатен, както е изисквало предписанието.
Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ "за предотвратяване и преустановяване на
нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната
служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях,
контролните органи на инспекцията по труда... могат да прилагат следните принудителни
административни мерки: т. 1. да дават задължителни предписания на работодателите...“ По
делото са налице доказателства за приложена спрямо настоящия жалбоподател приложена
принудителна административна мярка по смисъла на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, а именно
дадено от страна на контролни органи на Инспекцията по труда – в случая ДИТ –
Благоевград, задължително предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, обективирано в
Протокол № Изх. № ПР1935588/10.12.2019 г. Съгласно т. 8 от задължителните предписания,
обективирани в този протокол на работодателя е дадено конкретно предписание. По делото
доказателства за изпълнение на така даденото предписание и в указания срок, не са
представени.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 415, ал. 1 от КТ "който не изпълни задължително
предписание на контролен орган по спазване на трудовото законодателство, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв."
С оглед на така цитираната правна рамка и като се съобразят доказателствата по делото,
следва да се приеме, че в срок до 01.03.2020г., както и до датата на приключване на
процесната проверка, в хода на която нарушението е установено, пред контролните органи
на ДИТ-Благоевград не са представени доказателства за изпълнение от страна на настоящия
жалбоподател на това предписание. При това положение в производството по делото
безспорно е доказано неизпълнение на процесното предписание. Като не е изпълнил и в
срок задължително предписание, дадено му от контролни органи на ИТ, жалбоподателят е
осъществил състав на административно нарушение по чл. чл. 415, ал. 1 от КТ,
санкционирано с предвижданата съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ
имуществена санкция, определена съобразно правилата за определяне на наказанието по чл.
27 от ЗАНН и в размер, съответен на характера и тежестта на нарушението. Липсват
предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно по чл. 415в, ал. 1 от КТ,
тъй като не са налице обстоятелства, които да квалифицират нарушението като такова с по-
ниска степен на обществена опасност.
При този изход на спора в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ –Благоевград следва да
се присъдят деловодни разноски на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, съгласно която норма в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
4
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, какъвто е настоящият случай,
като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37 от ЗПП,
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 120 лв., като настоящата съдебна инстанция намира, с оглед сложността
на спора, в полза на юридическото лице – Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда" към Министъра на труда и социалната политика, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер от 100.00 /сто лв.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 01 - 001637/30.07.2020г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - гр. Благоевград, с което на „Л. Т. 20**"
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул."Г. Д." №*, ЕИК ****, представлявано
от Ц. Ц., на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА „Л. Т. 20**" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. "Г. Д." № *,
ЕИК **** представлявано от Ц. Ц. да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция
по труда" разноски в размер на 100.00 /сто/ лв. – юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Благоевград в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
5