№ 280
гр. Шумен, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. П.а
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20243600500413 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №558 от 15.07.2024г. по гр.д.№513/2024г. Районен съд - гр.Шумен е
отхвърлил предявения от П. В. П. с ЕГН **********, чрез адв. С. С. от ШАК срещу
Министерство на отбраната на Република България иск с правно основание по чл. 49 от ЗЗД
за осъждането на ответника да му заплати сумата от 1700 лв., представляваща обезщетение
за имуществена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца по
Договор за правна защита и съдействие № 2119 от 22.06.2023г., представен в производството
по изпълнение срещу Министерството на отбраната по изпълнителен лист № 260153 от
28.04.2022г. по гр.д. № 2782/2020г. на ШРС, ведно със законната лихва за забава върху
главницата от деня, следващ деня на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата, както и иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 144,36 лв., представляваща законна
лихва за забава върху главницата за периода от 14.07.2023г. до деня на предявяване на иска -
28.02.2024г.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, като обжалва решението
на районния съд, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което да уважи изцяло
предявените искови претенции.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна не е депозирала отговор на жалбата. В
последствие е депозирала молба, с която моли да бъде отхвърлена въззивната жалба, а
атакуваното решение - потвърдено.
1
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери за установено следното.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция от П. В. П. срещу
Министерство на отбраната, с правно основание чл.49 вр. чл.45, ал.1 за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1700 лева, съставляваща
платено адвокатско възнаграждение за защита в производството по предявяване и
изплащане на ИЛ по гр.д. № 2782/2020г. на ШРС, както и сумата от 144.36 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 14.07.2023г. до деня на
предявяване на иска, както и законната лихва за забава върху главницата от предявяване на
иска до окончателното изплащане на вземането. Ищецът излага, че с изпълнителен лист №
260153/28.04.2022г. по гр.д. № 2782/2020г. на ШРС ответникът бил осъден да му заплати
обезщетения за имуществени вреди, вследствие трудова злополука, настъпила на
10.08.1999г., както следва – главница от 13939,85 лв. за имуществена вреда, съставляваща
разликата между неполучена пенсия по чл.69 от КСО и получена инвалидна пенсия за
периода от 07.12.2017г. до 07.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 07.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането, сума от 4247,77 лв. – законна
лихва за същия период, сума от 319,70 лв., представляваща същото по вид обезщетение за
периода от 08.12.2020г. до 31.12.2020г., ведно със законната лихва за забава, считано от
падежа на 31.12.2020г. до окончателното изплащане, сума в размер на 412,70 лв. месечно за
същото по вид обезщетение, считано от 01.01.2021г. до настъпване на юридически факт,
обуславящ изменение на размера или за отпадане на задължението за месечно обезщетение,
ведно със законната лихва за забава за всяка месечна вноска до окончателното изплащане с
падеж на вноската – последния ден на месеца, за който се дължи, както и сума от 5020 лв.
съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции. Изпълнителния лист бил предявен
по реда на чл.519, ал.2 от ГПК с рег. № 13-00-1188/23.06.2022г. Изплащането му обаче се
проточило почти година, като било изплатено на части – на 22.12.2022г. и на 07.06.2023г. В
този период от време ответникът затруднявал ищеца при защитата на правата и интересите
му, а именно не издавал справки за основанието и размера на удържания данък, което пък
пречило на ищецът да декларира същия в годишна данъчна декларация. Така също
обезщетенията в случая не подлежали на облагане с подоходен данък, което било възприето
от ответника едва след няколко телефонни разговора. Данък не бил удържан от ответника,
но пък платил частично само по пунктове 1, 2, 3 и 6 по ИЛ. От своя страна финансовия
директор на ответника изпратил препоръчано писмо до упълномощения адвокат, което било
получено от него едва на 07.02.2023г., тъй като в заявлението не била посочена пощенска
кутия, а имейл и телефон. Кореспонденцията продължила, както и затрудненията на
адвоката да изпълнява професионалните си задължения. Ищецът, виждайки усилията на
2
адвоката да защитава интересите му настоял да заплати възнаграждение в производството
по изплащане на вземанията по изпълнителния лист. Договореното възнаграждение било в
размер на 1700 лв. и изплатено изцяло, видно от сключения договор за правна защита и
съдействие от 22.06.2023г. Ответникът бил поканен да го заплати на 30.06.2023г., но същият
отказал да го изплати доброволно, което обусловило и правния интерес от водене на
настоящото производство от ищеца. В депозирания отговор на исковата молба, ответникът
излага, че по процесния изпълнителен лист са направени две плащания, като относно
посоченото забавяне на плащанията, се излага, че в случая Дирекция „Финанси“ към
Министерство на отбраната е отправила запитване до НАП, а Дирекция „ПНДО“ до НОИ,
като след отговорите от институциите е изплатено изцяло задължението, и минималната
забава не е била по тяхна вина. По отношение на месечните плащания, ищецът е имал
насрещно задължение да декларира наличие или не на нов юридически факт, представляващ
основание за изменение или отпадане на задължението за изплащане, като в тази връзка е
изпратено писмо до адвоката му за представяне на Удостоверение. С първото бюджетно
платежно нареждане №Е04863/22.12.2022г. била заплатена сума в общ размер от 26088,75
лева, като конкретните суми, образуващи сбора били подробно описани в таблицата,
приложена към платежното нареждане. С бюджетно платежно нареждане
№Е02566/07.06.2023г. били заплатени 3428,55 лева, включващи суми, подробно описани в
таблица, приложена към платежното.
Не е спорно, че по гр.д. № 2782/2020г. на ШРС бил издаден Изпълнителен лист №
260153 от 28.04.2022г., с който ответникът Министерство на отбраната на Република
България е бил осъден да заплати на ищеца П. В. П. сумата от 13939,85 лв., представляваща
обезщетение за причинена на ищеца трудова злополука, съставляващо разликата между
неполучена пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 от КСО и получена пенсия за
инвалидност за периода от 07.12.2017г. до 07.12.2020г., ведно с обезщетение за забава,
считано от 07.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 4247,77 лв.,
представляващо обезщетение за забава за периода от 07.12.2017г. до 07.12.2020г., както и да
заплаща обезщетение на ищеца, вследствие настъпилата на 10.08.1999г. трудова злополука,
съставляващо разликата между неполучена пенсия за осигурителен стаж и възраст и
получената пенсия за инвалидност в размер на 412,70 лв. за периода от 01.01.2021г. до
настъпването на нов юридически факт, представляващ основание за изменение размера или
отпадане на задължението и сума от 319,51 лв., съставляващо разликата между неполучена
пенсия за осигурителен стаж и възраст и получена пенсия за инвалидност за периода от
08.12.2020г. до 31.12.2020г., както и разноски по делото 2570 лв. и адвокатски хонорар 2450
лв. за въззивната инстанция. Ищецът подал Заявление до ответника с вх.№ 13-00-1188 от
03.06.2022г., с което му предявил изпълнителния лист. Ответникът отправил запитване до
НОИ и НАП, във връзка с усложнения казус при изплащане на сумите по изпълнителния
лист. С Писмо рег. № 13-00-1188 от 22.12.2022г. ищецът бил уведомен, че следва да
представи документ от НОИ по отношение на размера на получаваната от него пенсия,
предвид необходимостта от деклариране на всеки новонастъпил юридически факт във връзка
с пенсията му. В отговор ищецът изпратил документа на 05.03.2023г. С Писмо от
3
14.06.2023г. ответникът уведомил ищеца, че считано от 01.07.2021г. настъпил нов
юридически факт, представляващ основание за изменение размера на определеното за
изплащане месечно обезщетение, тъй като размера на получената пенсия за инвалидност от
ищеца бил променен и обезщетенията били изплатени за периода от 08.12.2020г. до
30.06.2021г., като се представяла и справка в табличен вид. Видно от платежното нареждане
от 22.12.2022г. ответникът изплатил на ищеца сума в размер на 26088,75 лв., която съгласно
представена в табличен вид информация включвала обезщетение от 13939,85 лв.,
обезщетение за забава в размер на 2881,13 лв. за периода от 07.12.2020г. до изплащане на
задължението – 20.12.2022г., обезщетение за забава в размер на 4247,77 лв. за периода от
07.12.2017г. до предявяване на иска, както и разноски общо от 5020 лв. От платежно
нареждане от 07.06.2023г. се установява, че ответникът изплатил на ищеца сума от 3428,55
лв., включваща месечните размери на разликата между неполучената пенсия за
осигурителен стаж и възраст и получената от ищеца пенсия за инвалидност от 01.01.2021г.
до 01.07.2021г., както и обезщетенията за забава върху тях. Видно от представен по делото
Договор за правна защита и съдействие № ********** от 22.06.2023г. сключен между ищеца
и адв. С., с предмет - изпълнение срещу Министерство на отбраната по ИЛ
№260153/28.04.2022 на ШРС, ищецът заплатил в брой уговореното адвокатско
възнаграждение в размер на 1700 лв.
Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи.
Елементите на фактическия състав на чл.49 от ЗЗД са следните: Вреда; Причинна
връзка на вредата с противоправно поведение на прекия и причинител, а не с това на
възложителя на работата; Вина на прекия причинител на вредата; Възлагане на работа на
прекия причинител на вредата; Вредата да е причинена от изпълнителя При или по повод
изпълнението на работата. В тежест на ищеца е да докаже настъпилите вреди и
причинната им връзка с противоправно поведение на изпълнителя, без които елементи не би
могло въобще да се коментират, както останалите изискуеми от закона предпоставки, така и
отговорността на възложителя по реда на чл.49 от ЗЗД. Отговорността на лицата, които са
възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по
повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази
отговорност има обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Съобразно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на
изпълнителя се предполага до доказване на противното.
За да е налице противоправно деяние осъществено от служители на ответника е
необходимо да бъде установено нормативно задължение, неизпълнението на което да
ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на работодателя. Доколкото в случая се
касае до парично вземане срещу държавно учреждение, на основание чл.519 от ГПК срещу
длъжника не се образува производство по принудително изпълнение, а изпълнителният лист
следва да се предяви на финансовия орган на съответното учреждение. Изплащането на
вземането се осъществява при предвиден кредит по бюджета на учреждението и след
представяне на оригинала на изпълнителния лист, съгласно чл.519, ал.2 от ГПК, а ако няма
4
такива средства, съответният първостепенен ръководител с бюджет предприема
необходимите мерки, за да се предвидят най-късно в следващия бюджет. В процесния случай
не е установено противоправно действие или бездействие от служители на ответника. За да
изплати точно и коректно сумите по издадения изпълнителен лист, ответника се е нуждаел
от информация, която е изискал от НАП и НОИ, и едва след предоставянето и, и извършване
на необходимите изчисления е осъществил плащанията без забава. В приложените към
платежните нареждания справки, детайлно е описан и начина на формиране на извършеното
плащане. В настоящия случай, ищцовата страна не е установила, в условията на главно и
пълно доказване, нарушение на правна норма, стандарт или основен принцип при
осъществяване на дейността на ответното учреждение, от служители на ответника,
обуславящо ангажиране на отговорността му. Ето защо съдът намира предявените искови
претенции за неоснователни, поради което и същите следва да се отхвърлят. Предвид
изложеното решението на първоинстанционният съд следва да се потвърди.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №558 от 15.07.2024г. по гр.д.№513/2024г. по описа на
Районен съд - гр.Шумен.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5