Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 19. 08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на двадесет и втори юли
през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря Ирена Апостолова
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 5648
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 19.11.2018 г. СРС,
Трето ГО, 88с-в, постановено по гр.д.№ 63831 по описа за 2017 г. се:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД,
искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.
86, ал.1 ЗЗД, че К.Й.С., дължи на ищеца сумата от 1 827.69 лв. – главница, представляваща стойността на доставена
и незаплатена топлинна енергия, начислена за периода от м. 05.2014г. до м.
04.2016г. за топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 17, находящ се в гр.София, ул.“*************,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2017г.
до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за забава начислено
върху главницата – в размер на 214.85
лв. за периода от 15.09.2014г. до 31.03.2017г., за които суми в производството по ч.гр.д.№ 28733/2017 г. на СРС,
88 състав, е издадена заповед за изпълнение, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за разликата до пълния предявен
размер от 2 493.46лв. и акцесорния иск за разликата
до пълния предявен размер от 386.96 лв.
Решението е постановено при
участието на „Т.С.” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу така постановеното решение са
постъпили въззивни жалби от :
1-„Т.С.” ЕАД в частта, с която е отхвърлен иска по чл.422 ГПК вр. с 415 ГПК за горницата над 1827,69 лв. до пълния
предявен размер от 2493,46 лв., както и относно претенцията за лихва за забава
за разликата над уважения размер от 214,85 лв. до пълния претендиран размер от
386,96 лв. Сочи, че СРС неправилно бил приел, че сумата в размер на 665,77 лв.
– главница за отоплителен сезон 01.05.2013 г.- 30.04.2014 г. и сумата от
1712,11 лв.-мораторна лихва върху посочената главница са суми извън процесния
период. Дружеството било претендирало суми по Обща фактура от 31.07.2014 г.,
която касаела периода м.05.2013 г.- м.04.2014 г. Счетоводният падеж на тази
фактура настъпвал на 15.09.2014 г. Въззивникът твърди, че решението е неправилно
като противоречащо на материалния закон- ЗЕ и подзаконовите нормативни актове
за неговото приложение, като и ОУ на дружеството в сила от 14.03.2014 г. Фактурата
била публикувана по реда на чл.593 ГПК на 15.08.2014 г., за което били
представени по делото, писмени доказателства. За част от периода – м.10.2013
г.- м.01.2014 г. били приложими предходните ОУ на дружеството.
Иска се от съда да отмени
решението в обжалваната част и да уважи изцяло претенциите му по чл.422 ГПК. Претендира
направените разноски.
Ответникът по въззивната
жалба- К.Й.С. е депозирала отговор по
въззивната жалба, в който се излага становище за нейната неоснователност и
правилност на първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени
претенциите на ищеца по чл.422 ГПК. Излага се становище, че изискуемостта на
месечните задължения не е обвързано с изготвянето на изравнителните сметки.
„Изравнителното“ вземане било относително самостоятелно. Заявителят изрично бил
посочил, че претендира вземания за периода м.05.2014 г. до 30.04.2014 г., вкл.
Третото лице-помагач-„Т.С.” ЕООД
не взема становище по въззивната жалба.
2- К.Й.С., ответник пред СРС, в частта в която срещу въззивницата са уважени претенциите
на ищеца по чл. 422, ал.
1 ГПК. Излагат се доводи за неправилност
на същото, като постановено в противоречие с материалния закон и при погрешно
обсъждане на събраните по делото
доказателства.
Сочи, че от СРС било допуснато
нарушение на чл.139 в, ал.1 ЗЕ, защото ищцовото
дружество не било сключило договор със СЕС. Затова счита, че разпределението на
потребената ТЕ не било извършено по предвидения от
закона ред. Неправилно СРС бил приел, че са извършвани периодични проверки на
топломера в АС. В случая монтирания в АС топломер не бил от одобрен тип.
Действително, в заключението си вещото лице по съдебно-техническата експертиза
било посочило, че са представени три свидетелства за последваща проверка, но
това не означавало, че топломера е от одобрен тип, защото тези проверки не се
извършвали от Българският институт по метрология, а от лица, оправомощени от
ДАМТН като се арг. с чл.38 ЗИ. Оправомощаването за
проверка на СТИ в случая било за периода 31.03.2014 г. - 31.03.2019 г., т.е.
към 20.01.2012 г. такова оправомощаване по отношение на „А.Б.С.“ ЕООД, липсвало.
Аналогично било и по отношение на „Г.Т.“ ЕООД- оправомощаването
било със срок на действие от 26.05.2015 г.- 26.05.2020 г., т.е. към 31.01.2014
г. нямало качество на упълномощено лице. Това означавало, че монтираните
топломери в абонатната станция на процесната сграда са негодни съобразно
действащия закон. Затова не можело да се направи обоснован извод за вярно
отчитане и разпределение на ТЕ от ФДР. В хода по същество излага доводи, че
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването била отменена с пар-5 от
ПЗР на Наредба Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, в сила от
24.03.2020 г., изменена с решение № 11603 от 31.07.2019 г. и решение № 8294 от
26.06.2020 г. на ВАС, обн.ДВ, бр.60 от 2020 г., в
сила от 07.07.2020 г., в които решения ВАС считал, че при издаването на
Наредбата през 2007 г. и последващите й изменения през 2013 г. и 2015 г. не
били спазени някои изисквания на ЗНА. Счита, че с приетата Наредба Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването, не би следвало да се санират визираните
незаконосъобразни и нищожни разпоредби на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Счита, че следва да се приложат разпоредбите на КРБ, които
имат непосредствено действие като се арг. с чл.4,
ал.1 и чл.5, ал.2 КРБ. Претендират се разноски.
От ответника по тази въззивна жалба – „Т.С.“ЕАД не е постъпил отговор, но в течение на
производството излага становище, с
което оспорва същата и моли съда да я остави без уважение.
Третото лице-помагач-„Т.С.” ЕООД
не взема становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивните жалби:
1-
От „Т.С.” ЕАД, ищец пред СРС:
За обжалваното решение въззивникът
е бил уведомен на 10.12.2018 г., а въззивната жалба е подадена на 20.12.2018
г., следователно същите е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
Решението се обжалва в частта, в
която не са признати за установени вземанията в полза на ищеца /пред СРС/ по
чл.422 ГПК.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
2- От К.Й.С., ответник пред СРС:
За обжалваното решение въззивницата е била уведомена на 13.02.2019 г., а
въззивната жалба е подадена на 26.02.2019 г., следователно същите е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.
Решението се обжалва в частта, в
която са признати вземания в полза на ищеца, в тежест на ответницата /пред СРС/
по чл.422 ГПК и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка
съдът приема, че обжалваното решение е
постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на 25.05.2017 г.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК длъжникът е бил
уведомен на 05.07.2017 г.
В срока по чл.414 ГПК – на 18.07.2017
г. длъжникът е подала възражение срещу така издадената заповед за изпълнение.
На заявителя е било указано, че
може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са
му съобщени на 14.08.2017 г.
Исковата молба е подадена в СРС
на 13. 09.2017 г. , т.е. в срока по чл.415 ГПК.
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че между страните по спора е възникнало облигационно
отношение по повод доставка и потребление на топлинна енергия. Представен бил
договор от 25.06.2002 г. сключен между СЕС, в която се намира процесния топлоснабден имот, представляващ ап.№ 17, находящ се в
гр.София, ,л.“**********аб.№ 24051 и ФДР, трето лице
помагач по делото на страната на ищеца- „Т.с.“ ЕООД. Установено по делото било,
че ответницата е собственик на процесния имот. Същата била подала
молба-декларация за откриване на партида. Въз основа на заключението на вещото
лице, изготвило съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ СРС е приело какво е
количеството потребена топлинна енергия
/ТЕ/.Установено било, че в имота са монтирани 4 отоплителни тела с 4 топлоразпределители, а потреблението на топла вода се отчитало
с монтиран водомер. Общият размер на дължимите суми по изравнителните сметки
възлизал на 2397,56 лв Според заключението на вещото
лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза /СЧЕ/ задълженията възлизали в
размер на 2 493,46 лв. след извършени прихващания. В тази сума били
включени и задължения за предходен период, представляващи сторнирани задължения
с кредитни известия. В тази сума били включени и сумите за сградна инсталация и
за отопление на имота. СРС е приел, че сумата в размер на 665,77 лв.,
представляваща задължение за друг период следва да бъде извадена от стойността
на главницата при което задължението възлизало на 1 827,69 лв. Възражението
на ответницата за погасяване на вземанията по давност не е уважено- подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК било станало
на 05.05.2017 г., а началната дата на
исковата претенция била 01.05.2014 г. Мораторната лихва за забава върху
главницата 2 493,46 лв. според СЧЕ възлизала на 386,96 лв. С оглед
констатациите си относно дължимия размер на главницата, СРС е преизчислил и размера на лихвата за забава и оопределил същата на 214,85 лв.
По доводите във въззивните жалби:
Относно дължимостта на признатите с решението
суми:
Не се спори по делото, а и от
представените с исковата молба доказателства се установява, че ответницата
/въззивник пред настоящата инстанция/ е съсобственик на процесния недвижим имот
по силата на дарение /нот.акт № 81 от 25.04.2002 г.,
дело № 43/2002 г./ и замяна /нот.акт № 111 от
09.09.2005 г., дело № 096 от 2005 г./.
С подаването на молба-декларация
/л.41 по делото пред СРС/ С. е изразила волеизявление за встъпване в
облигационно отношение с ищцовото дружество.
Настоящата инстанция приема, че
правилно СРС е констатирал, че ответницата е потребител на топлинна енергия.
Сградата в която се намира имота е топлоснабдена.
Последното се установява от заключението на допуснатата, изслушана и приета по
делото /пред СРС/ съдебно-техническа експертиза /СТЕ/.
Всъщност единственият довод на
ответницата, който следва да бъде разгледан от въззивната инстанция е този дали
начислената топлинна енергия е в съответствие със изискванията на нормативната
уредба в областта на енергетиката.
Съгласно чл.139 в, ал.1 ЗЕ, когато топлопреносното
предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани
по реда на
чл. 139а,
те сключват писмен договор за извършване на
услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите
по реда на
чл. 139б.
Лицата, извършващи
услугата дялово разпределение, се регистрират в публичен регистър в Министерството на енергетиката.
Установява се от представените по
делото писмени доказателства, че СЕС, в която се намира процесния топлоснабден имот, е сключила договор за услугата дялово
разпределение на 25.06.2002 г. с ФДР, което е конституирано като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Видно от заключението на СТЕ ФДР
е извършила разпределението на ТЕ след отчет на уредите за дялово разпределение
и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. По време на
отчетите били попълнени документите за главен отчет, които в случая са
подписани от потребител. Отчетите да коректно отразени в изравнителните сметки.
Всички тези документи са представени от ФДР с молбата му от 27.04.2018 г.,
л.105 и следв. от делото /пред СРС/. Видно от същите
потребителят /въззивницата/ не е направила никакви
възражения срещу тях.
За процесния период – 01.05.2014
г.- 30.04.2016 г. в жилището е имало 4 /четири/ монтирани отоплителни тела с 4 топлоразпределителя. В имота се ползува и топла вода като
разхода се отчита от водомер за топла вода. Апартаментът е с отопляем обем 272 куб.м. На тази база
се разпределя отдадената от сградната инсталация топлинна енергия. Изчисленията
са извършени съобразно Методиката за дялово разпределение към действащата
Наредба за топлоснабдяването. Видно от отговора в т.5 на заключението
отчитането и разпределението на ТЕ в процесната СЕС е извършено съобразно
действалите ЗЕ и подзаконови нормативни актове. Отчитането на ТЕ се извършва от
„Топлофикация“ по топломер монтиран в АС. Относно топломера в абонатната
станция са представени свидетелства за проверка от 20.01.2012 г. , от 31.01.2014
г. и от 13.09.2016 г.
Самата въззивница
сочи, че оправомощаването по отношение на „А.Б.С.“ ЕООД за проверка на СТИ в
случая било за периода 31.03.2014 г. - 31.03.2019 г., а по отношение на „Г.Т.“
ЕООД- оправомощаването било със срок на действие от
26.05.2015 г.- 26.05.2020 г., т.е. обхванат е процесния период. Датите, които
сочи въззивницата – 20.01.2012 г. и 31.01.2014 г. са
ирелевантни.
Що се касае до доводите на въззивницата в хода по същество във връзка с отмяната на Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, следва да отбележим, че към
процесния период тази наредба е част от действащото право в страната.
В случая не се касае до отмяна на
индивидуален административен акт, за да има отмяната обратна сила, т.е. все
едно не е бил издаван такъв.
Последиците от отмяна на
нормативен акт, в случая подзаконов такъв, имат действие за в бъдеще, арг. от чл.195 АПК.
виж приетото в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 19.11.2014 Г. ПО
ТЪЛК. Д. № 2/2014 Г., ОСГТК НА ВКС.
Следва да добавим и, че съдебната практика
по тези въпроси
е консолидирана с приемането
на ТР № 2/25.05.2017 г. по тълк.д. № 6/2016 г. на ОСГК, според което за
отношенията, възникващи при доставяне на
топлинна енергия за битови нужди
в сграда - етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат
на разпоредбата на чл. 62 във връзка с §.1 от ДР на Закона
за защита на потребителите. С приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна
енергия в сгради под режим на
етажна собственост като услуга, която
се ползва от самата етажна
собственост. Тази уредба на отношенията
в топлоснабдяването на сгради под режим
на етажна собственост заварва при влизането си
в сила от 10.06.2006 г. ЗЕ, който
изрично забранява доставката на централно
отопление без искане на потребителя.
Законодателното решение е в
унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото
чл. 133, ал. 2 ЗЕ
изисква решение на общото събрание
на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната
мрежа. В сегашната си редакция ЗЕ запазва принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни
собствености само по искане на
етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, /чл. 133, ал. 2ЗЕ/, като изисква същото
мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на сградата /чл. 153, ал. 2 ЗЕ/. При доставката на централно
отопление в сградите под режим на
етажна собственост искането за услугата
се прави не от всеки
отделен етажен собственик, а от мнозинството етажни собственици. Потребител на услугата е цялата
етажна собственост, затова титулярът на права върху
отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно
отопление в тези обекти, но не
може да откаже
заплащането на отдадената от сградната
инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при
доставката на централно отопление в сградата. Съгласието за доставката /в случая от ответницата /пред
СРС/ е подадена молба-декларация/и нежеланието за преустановяване й по реда на
чл. 153, ал. 2 ЗЕ
съставлява искане на услугата по
смисъла на чл. 62, ал. 1 З., поради което между
двата закона не съществува противоречие.
Относно размера на установените в полза на ищеца вземания:
Действително, вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза е посочило като дължим размер сумата 2493,46
лв., но същата сума е образувана след прибавяне на суми, които са за предходен
период, т.е. извън процесния – м.05.2014 г.- м.04.2016 г.; такива за периода
м.05.2013 г.- м.04.2014 г. /виж л.135 по делото пред СРС/.
Със заповедта за изпълнение по
чл.410 ГПК са били присъдени суми за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г.;
това следва да е и исковия период, тъй като производството по чл.422 ГПК е
проекция на заповедното такова.
Действително, със заявлението е
било претендирано и вземане по Обща фактура от 31.07.2014 г. за периода от
м.05.2013 г. до м.04.2014 г., но при положение, че нямаме издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за този период, то същият не може да бъде предмет на
установяване в производството по чл.422 ГПК.
Следователно, решението в частта, в която са отхвърлени
претенциите на ищеца /пред СРС/ по отношение на главницата за разликата над 1 827,69
лв. до пълния претендиран размер от 2 493,46 лв., е правилно.
Лихвата за забава като акцесорно вземане е зависимо от изхода на спора по отношение на
главницата.
При това положение правилно СРС е
уважил този иск като е изчислил същата на база дължимата главница и е отхвърлил
претенцията за разликата до пълния претендиран за установяване размер.
Поради съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на спора на
въззивниците разноски не се следват.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.11.2018 г. СРС, Трето ГО, 88с-в,
постановено по гр.д.№ 63831 по описа за 2017 г.
Решението е постановено при участието
на „Т.С.” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280,
ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: