Р Е Ш Е Н И Е
№ 523
05.12.2018 г., град Добрич
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд Добрич, в публично съдебно заседание на шести ноември, две хиляди и осемнадесета
година, ІІІ състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
като разгледа докладваното от председателя
административно дело № 483 по описа на Административен съд Добрич за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр.с чл. 216, ал. 6, вр. чл. 215
от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на А.Д.Д.- главен архитект на
Община Балчик, срещу Заповед № ДК-10-СИР-17/04.07.2018 г. на К.М.- началник на
РДНСК Североизточен район, с която е прогласена нищожността на издадено от
главния архитект на Община Балчик Разрешение за строеж № 34/09.03.2018 г.,
ведно с одобрения към него инвестиционен проект за строеж на "Пристройка
към съществуваща вилна сграда", находяща се в
УПИ- ІХ, кв.6 по плана на в.з. „Белите скали“ гр.Балчик, с възложител Н.Г.Н..
В жалбата се заявява, че
оспорената заповед на началника на РДНСК СИР е незаконосъобразна като
постановена в противоречие с материалния закон като подробно са развивити доводи и аргументи за това. Прави се искане
заповедта да се обяви за нищожна или да се отмени като незаконосъобразна. В съдебно
заседание, чрез адв. С.С.-
ВАК, се изтъква, че разрешението за строеж не е нищожно, влязло е в сила и на
основание чл.156, ал.2 от ЗУТ, същото не подлежи на отмяна. Изразено е становище,
че процесният строеж не нарушава правилата и нормите
за допълващо застрояване, нито се явява в нетърпимо противоречие със закона. Дори
и строежът да бъде премахнат, може да бъде законосъобразно изграден отново,
поради което се сочи необходимостта от прилагане на принципа за съразмерност
при решаването на спора. Иска се заповедта да бъде отменена и да се присъдят
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - началникът
на РДНСК Североизточен район, чрез процесуалния си представител, юрисконсулт З.Г.,
оспорва жалбата, моли да бъде оставена без уважение. Подробно развива
съображенията си за това в писменото становище към административната преписка,
в което се сочи, че разрешеното строителство излиза извън допустимите линии на
застрояване и отстои на намалено отстояние 1,5 метра
от северната имотна граница и разположения на север УПИ VІІІ – собственост на
заинтересованата страна, П.М.. Сочи и че строежът е разрешен без нотариално
заверено съгласие от собственика на съседния имот. Счита, че процесния разрешен строеж не попада в хипотезите на чл.42,
ал.2, ал.3 и ал.4 от ЗУТ като подробно излага аргументите си за това.
Заинтересованата страна, Н.Г.Н.,
възложител на процесния строеж, представя писмено
становище по делото, в което изразява становище за нищожност на заповедта на
началника на РДНСК СИР. Счита, че с издаването на заповедта се нарушава нормата
на чл.156, ал.5 от ЗУТ, понеже неправилно административният орган е прогласил
нищожност на влязло в сила разрешение за строеж по протест на прокурора.
Изтъква, че е реализирала строителството в по-голямата си част и с оспорената
заповед недопустимо й се засягат правата на инвеститор. Изразява становище, че
констатираните несъответствия на строителното разрешение и инвестиционния
проект със законовите норми не представляват основание за обявяването им за
нищожни. Твърди, че е поискано издаването на строително разрешение за строеж на
плътна ограда с цел преодоляване на сочените в оспорената заповед параметри на
допълващото застрояване и съответно на отстоянието да
границата със съседния имот. По тези съображения, подробно развити в писменото
становище (л.95-98) и поддържани в съдебно заседание от адв.
И.Р.- ДАК, се иска заповедта да бъде отменена. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
Заинтересованата страна, П.С.М.,
чрез адв.В.И.- ДАК, оспорва жалбата, счита заповедта
на началника на РДНСК СИР за законосъобразна.
Заинтересованата страна -Окръжна
прокуратура Добрич, чрез прокурор М. Л.,
изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност и
законосъобразност на заповедта на началника на РДНС СИР като излага съображенията
си за това в съдебно заседание.
След като прецени твърденията на
страните и събрания по делото доказателствен
материал, Добричкият административен съд намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена чрез административния
орган в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4
от ЗУТ от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Производството пред началника на
РДНСК СИР – Североизточен район е образувано по протест на Милена Любенова-
прокурор в Окръжна прокуратура Добрич, подаден в Община Балчик с вх. №
11-09-6/12.06.2018 г., с който се предлага да се обяви нищожността на Разрешение
за строеж № 34/09.03.2018 г., ведно с одобрения към него инвестиционен проект
за строеж на "Пристройка към съществуваща вилна сграда", находяща се в УПИ- ІХ, кв.6 по плана на в.з. „Белите скали“
гр.Балчик, с възложител Н.Г.Н..
От данните в административната преписка
е видно, че възложителят на строежа, Н.Г.Н., на 17.08.2017 г. чрез покупко- продажба (Нотариален акт № 23, том V, дело 794/17 и
Нот.акт № 25, том V, дело № 796/17 и двата на СлВп Балчик,
л.36 и сл.), е придобила правото на собственост върху вилна сграда със
застроена площ от 104 кв.м., както и върху поземления имот, върху който е
построена – ПИ № 02508.51.298, с площ от 590 кв.м., находящи
се във вилна зона „Белите скали“ гр.Балчик.
На 18.09.2018 г. главният
архитект на Община Балчик е издал виза № 186 (л.45), с която е разрешил
реконструкция, пристрояване и надстрояване на съществуваща вилна сграда. Като
правно основание за издаването на визата са посочени нормите на 140, ал.1 и
ал.3 от ЗУТ и чл.134, ал.6 от ЗУТ, видно от Скица № 157/04.09.2017 г. за УПИ
ІХ, кв.6 по ПУП-ПРЗ на вилната зона.
Няма данни издадената виза за
проектиране да е била съобщена на заинтересованите лица по чл.131 ЗУТ, нито има
представени декларации със съгласие с нотариална заверка на подписите на
непосредствено засегнатите страни по чл.131.
На 09.03.2018 г. заинтересованата
страна Н.Н., е подала заявление до главния архитект
на Община Балчик, с което е поискала издаването на разрешение за строеж на
пристройка към съществуващата вилна сграда в поземления имот, урегулиран в УПИ
ІХ, кв.6 по плана на вилна зона „Белите скали“ гр.Балчик.
Към заявлението за издаване на
строително разрешение са представени инвестиционен проект, Доклад за оценка на
съответствието на проектната документация със съществените изисквания към
строежите от 27.02.2018 г. на „Жилфонд Инвест“ ЕООД
Добрич.
От данните по делото е видно, че
издаденото Разрешение за строеж № 34/09.03.2018 г., е съобщено единствено на
възложителя на строежа и съответно върху същото е отбелязано, че е влязло в
сила на 02.04.2018 г.
На 25 и 26 април 2018 г. са
издадени Протокол за трасиране и означаване и Протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа
(л.57-60).
На 15.05.2018 г. в Окръжна прокуратура Добрич
постъпва жалба от заинтересованата страна П.С.М., собственик на съседния,
северно разположен имот с идентификатор № 02508.51.299, УПИ VІІІ. Образувана е
прокурорска преписка № 288/2018 г., по която е изискано от органите на РО НСК
Добрич извършване на проверка.
На 17.05.2018 г. служители на РО НСК Добрич извършват проверка
на Разрешение за строеж № 34/09.03.2018 г. и одобрения инвестиционен проект и издават
Констативен протокол от 17.05.2018 г. Констатациите на работната група са, че
според одобрените строителни книжа към съществуващата вилна сграда се
пристроява пристройка, свързана с основната сграда, и асансьор, които попадат в
границите на указаното застрояване, но било предвидено и допълващо застрояване,
по реда на чл.42, ал.3 от ЗУТ, свързано със съществуващата сграда и пристройката.
Част от предвиденото допълващо застрояване попадала извън границите на
застрояването и същото отстояло на 1,5 метра от северния УПИ VІІІ. Направен е
изводът, че предвид начина на изграждане на пристройката от допълващото
застрояване –свързано със основната сграда - не може да се приложи хипотезата
на чл.42, ал.3 от ЗУТ.
На 30.05.2018 г. възложителят на
строежа е поискал и се е снабдил с Разрешение за строеж № 89, издадено на
11.06.2018 г. и получено по-рано, на 09.06.2018 г., с което се разрешава
изграждане на плътна ограда с височина от 2,20 метра и дължина 36,60 метра. От
обяснителна записка към Конструктивно становище се установява, че плътната
ограда попада изцяло имота на възложителя и се изгражда по северната имотна
граница с УПИ ІХ, собственост на заинтересованата страна, П.М..
С цел доказване на заявените в
жалбата твърдения, по искане на жалбоподателя беше допусната и изготвена
съдебно-техническа експертиза, заключението по която съда кредитира изцяло като
безпристрастно, обективно и пълно. Експертизата не бе оспорена от страните.
От заключението на вещото лице,
архитект Б., се установява, че не е предвидено допълващо застрояване за имота,
в който е разрешено строителството- УПИ ІХ, кв.6 по ПУП-ПРЗ, одобрен със
Заповед № 27/04.11.1985 г. на кмета на Община Балчик. Допълващо застрояване не
е допуснато и с издадената виза за проектиране № 186/18.09.2017 г. В
заключението се сочи, че извън посочените във визата ограничителни линии на
застрояване е допуснато застрояване с размери 1,6 на 7,06 метра със застроена
площ от 11,3 кв.м., което представлява 13 % от пристроените допълнително 85
кв.м., маркирано в зелен цвят в приложения 2.1, 2.2 и 3 към заключението. Тази
част от строежа, която излиза от рамките на ограничителните линии на
застрояване е складово помещение и строежът може да се реализира и функционира
без него.
По делото се установи, че
строежът е реализиран в по-голямата си част на степен груб строеж.
В писменото си становище по делото
(л.97) заинтересованата страна Н.Н. сочи, че е
поискала разрешението за изграждане на плътната ограда с цел преодоляване на
нарушенията, свързани с параметрите на допълващото застрояване. Изтъква, че
оспорената заповед е издадена на 04.07.2018 г., един ден след влизането в сила
на строителното разрешение за плътната ограда, в което е отбелязано, че е
влязло в сила на 03.07.2018 г.
В оспорената заповед е прието, че
протестът на прокурора е допустим, а разгледан по същество, е основателен,
понеже не са били изпълнени условията за издаване на законосъобразно разрешение
за строеж, доколкото е разрешено допълващо застрояване, което не е било
предвидено с действащия ПУП и не е било допуснато с издадената виза за
проектиране № 186/18.09.2017 г., в която са дадени конкретни ограничителни
линии на застрояване и отстояния от съседни имоти. Посочени
са за нарушени нормите на чл.41, ал.2, чл.140, ал.3, чл.142, ал.5, т.1 и т.2,
чл.144, ал.1, т.2 от ЗУТ. Прието е, че нарушенията са толкова тежки, че
последиците му са правни нетърпими, поради което е обявена нищожността на
строителното разрешение.
Заповедта е съобщена на главния
архитект на Община Балчик на 20.07.2018 г., а жалбата е постъпила в
деловодството на РДНСК СИР на 23.07.2018 г., т.е. в законоустановения
срок.
При извършената проверка за
законосъобразност на оспорената заповед на Началника на РДНСК Североизточен
район, настоящият съдебен състав констатира, че същата е постановена от
компетентен орган по смисъла на чл. 216 от ЗУТ, в кръга на
правомощията му и в съответствие с административнопроцесуалните
правила и приложимия материален закон.
При извършената в обхвата на чл.
168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Производството по издаване на оспорената
заповед е започнало на основание чл.216, ал.3 от ЗУТ по подаден протест от
прокурор при Окръжна прокуратура гр. Добрич. Правилно и в съответствие с
нормите на чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 149, ал. 5 от АПК, административния орган
е приел, че протестът е подаден от процесуално легитимирана страна и в законоустановения срок, поради което се явява процесуално
допустим за разглеждане. Протестът е подаден чрез главния архитект, който е
имал възможност да депозира възражения или искания. Оспорената заповед отговаря на изискванията за форма и съдържа
мотиви.
В мотивите на оспорения
административен акт е обоснован извод за наличие на пороци, представляващи нарушения
на материалния закон, допуснати при постановяване на Разрешение за строеж № 34/09.03.2018
г. на главен архитект на Община Балчик, които пороци са от категорията на
съществените такива, обосноваващи нищожност.
Нищожността е форма на незаконосъобразност
на административния акт. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани
основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната
практика са възприели критерия, че такива са петте основания за
незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено
съществени, т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и
недопустимо оставането на административния акт в правната действителност.
В мотивите на оспорената заповед административния
орган е приел, че разрешението за строеж е нищожно, като
издадено при пълна липса на условията и предпоставките, предвидени в
приложимите материалноправни норми. В този смисъл,
административния орган е обосновал нищожността на оспореното разрешение за строеж
на основание констатирани съществени, кардинални нарушения на приложимия
материален закон. Настоящият съдебен състав споделя така формулирания извод,
като краен резултат.
В нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК е указано, че съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява към момента на издаването му, като в текста на, ал. 2 е предвидено,
че установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се
преценява към момента на приключване на устните състезания.
Нормата на чл.148, ал. 4 от ЗУТ определя,
че разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен
технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква. Строежът
по процесното разрешение е пета категория по смисъла
на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗУТ и доколкото не попада сред
изключенията по чл. 147, ал. 1 от ЗУТ, за издаване на разрешение за строеж за
него се изискват одобрен инвестиционен проект.
По делото не се спори, че
допълващото застрояване от 11,3 кв.м. по инвестиционния проект не е предвидено
в действащия ПУП-ПРЗ. А с издаденото строително разрешение главният архитект е
одобрил инвестиционен проект, предвиждащ изграждането на обект, допълващо
застрояване от 11,3 кв.м., какъвто не е предвиден в действащия ПУП-ПРЗ за процесната територия. Затова е съответен на материалния
закон ( чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ) изводът на началника на РДНСК СИР, направен в
мотивите на оспорената заповед, че законосъобразността на инвестиционния проект
и разрешението за строеж е обвързано със съответствието им с ПУП.
Видно от чл.141, ал.1 и ал.3 ЗУТ
съгласуването на инвестиционния проект е възложено на главния архитект и
представлява преценка и проверка за законосъобразност на предложеното в
инвестиционния проект строителство. В случая е явно, че съгласуването е
извършено формално, понеже не е констатирано явното нарушаване на линиите за
застрояване, определени в издадената на 18.09.2017 г. от главния архитект виза
за проектиране. Съгласуван е проект за строеж на обект, предвиждащ част от 11,3
кв.м., излизаща извън допустимите линии на застрояване и на отстояние
от 1,5 метра от северната граница, която се явява южна на имота на
заинтересованата страна, П.С.М.. Съгласие от собственика на засегнатия имот не
е дадено.
В чл.140, ал.2 от ЗУТ се
определя, че чрез извадка от действащия ПУП за процесния
имот, както и за съседните му имоти, се нанасят наличните сгради и постройки
във всички имоти и се определят допустимите линии на застрояване, допустими
височини, плътност, линии на застрояване. Застрояването е допустимо и
законосъобразно според ЗУТ, само в тези рамки. Видно от цитираната норма, целта
на визата за проектиране е предварително да се определи какво е допустимото
според закона застрояване, като се маркират конкретните строителни правила и
нормативи, действащи за процесната територия. Самите
правила и нормативи (линии на застрояване, отстояния
от съседни имоти, височина, плътност на застрояване) са създадени в защита на
обществения интерес и в защита на носителите на вещни права в съседните имоти. В
тази връзка съдът намира, че нарушението е особено съществено, тъй като засяга
пряко обществените отношения, свързани с безпрепятственото упражняване на
вещните права в съседен имот.
Ако намаленото отстояние от 1,5 м. бе допуснато с визата за проектиране от
18.09.2017 г., тогава за административния орган би възникнало задължението по
чл.140, ал.3 ЗУТ, тя да бъде съобщена на заинтересованите лица по чл.131,
каквото заинтересовано лице безспорно се явява, П.М., собственик на северно разположения
имот, по силата на чл.131, ал.2, т.3 ЗУТ. С одобряването на инвестиционен
проект, предвиждащ намалени отстояния, без същите да
са били предвидени в издадената виза за проектиране, поради което тя не е била
съобщена на засегнатите лица, грубо се заобикаля предвидената в закона за
лицата по чл.131, ал.2, т.3 ЗУТ възможност да възразят и да оспорят визата за
проектиране. Това е второто съображение на съда да приеме, че в случая решението на началника на РДНСК СИР да обяви
разрешението за строеж за нищожно е правилно, поради особено съществен порок на
издаденото строително разрешение, изразяващ се в игнориране, незачитане правата
на трети лица при допускане на строителството.
Възражението, че с обявяването
нищожността на разрешението за строеж се нарушава правилото по чл.156, ал.5 ЗУТ, е неоснователно, тъй като могат да влязат в сила и да породят действие
единствено валидните административни актове, но не и нищожните такива.
Съдът намира, че не намиращо
опора в закона и фактите по делото възражението на жалбоподателя, че
констатирания порок е поправен с издаването на строително разрешение №
89/11.06.2018 г. за изграждане на плътна ограда, граничеща със северно
разположения имот. Съгласно чл.42, ал.2, изр.2 ЗУТ, постройки на допълващото
застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания
поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени
постройки в съседния урегулиран поземлен имот или плътни огради.
Нормата се отнася за съществуващи
плътни огради, а не за новоразрешени. Освен това е
явно, че щом т.нар „допълващо застрояване“, излизащо извън линиите на
застрояване, отстои на 1,5 метра от имотната граница, а оградите се разполагат
по имотните граници, то калканната стена на
допълващото застрояване не покрива плътната ограда, според условието на чл.42,
ал.2, изр.2 ЗУТ.
По тези съображения жалбата
следва да се отхвърли като неоснователна.
По делото е направено искане за
присъждане на съдебно-деловодни разноски от страна на процесуалните представители
на жалбоподателя и заинтересованата страна, в чиято полза е издадено обявеното
за нищожно строително разрешение. По аргумент от чл.143, ал.1 от АПК, разноски
не им се следват.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Добрич, трети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на жалба на А.Д.Д.- главен архитект на Община Балчик, срещу Заповед №
ДК-10-СИР-17/04.07.2018 г. на К.М.- началник на РДНСК Североизточен район, с
която е прогласена нищожността на издадено от главния архитект на Община Балчик
Разрешение за строеж № 34/09.03.2018 г., ведно с одобрения към него
инвестиционен проект за строеж на "Пристройка към съществуваща вилна
сграда", находяща се в УПИ- ІХ, кв.6 по плана на
в.з. „Белите скали“ гр.Балчик, с възложител Н.Г.Н..
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба, подадена чрез
Административен съд Добрич пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: