№ 9664
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110150256 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на В. М. С. срещу „Д“ ЕООД.
Ищецът твърди, че между него и ответника имало сключен трудов договор, по силата на
който изпълнявал длъжността „работник, строителство“. Заявява, че трудовият договор бил
прекратен по взаимно съгласие, считано от 01.04.2021г. Поддържа, че след прекратяване на
трудовия договор – на 02.04.2021г. ищецът и ответникът (действащ чрез ДА Х) сключили
договор в устна форма, по силата на който ищецът следвало да изпълни СМР (полагане на
плочи по фоайе партер, шкурене и полагане на месингова лайсна, направа на стъпала-вито
стълбище, полагане на цокъл по вити стълби и площадки, полагане на плочи по вити стълби
и площадки) на обект, находящ се в гр. София, ул. „.“ № 16 срещу възнаграждение в размер
на 4906 лв. Сочи, че работата била изпълнена на 09.04.2021г., но уговореното
възнаграждение не било заплатено. Моли за осъждане на ответника да заплати посочената
сума, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 30.08.2021г. до
окончателното плащане.
Ответникът е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор в срока
по чл. 131 ГПК. Признава, че с ищеца били страни по трудов договор, който бил прекратен,
но оспорва впоследствие между тях да е имало и сключен устен граждански договор.
Поддържа, че ищецът е работил на посочения от него обект, но само докато е траело
трудовото правоотношение, като изтъква, че дружеството е преустановило дейността си на
обекта в края на м. март 2021г. Възразява, че представител на дружеството е управителя Б Х
а не Д Х (с който ищецът твърди да е постигнал съгласие). Моли за отхвърляне на
предявения иск.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД. В тежест на
ищеца е да докаже, че между него и ответната страна е възникнало твърдяното
облигационно отношение във връзка изпълнението на сочените от него дейности (т.е.
наличието на сключен устен договор за изпълнение на описаните в исковата молба СМР
срещу претендираното възнаграждение), че е изправна страна по цитирания договор (т.е. че
е изпълнил твърдените по вид, количество и стойност дейности), възнаграждението, което се
претендира.
В случая не е налице спор, че между страните е имало трудово правоотношение, по което
ищецът е изпълнявал длъжността „работник, строителство“, което било прекратено по
взаимно съгласие, считано от 01.04.2021г. Не се спори и по това, че ищецът е изпълнявал
описаните в исковата молба СМР на обект, находящ се в гр. София, ул. „.“ № 16.
Спорните въпроси се свеждат до това 1) дали на 02.04.2021г. (т.е. след прекратяване на
трудовия договор) страните са сключили твърдения от ищеца устен договор, както и 2) дали
описаните в исковата молба СМР са изпълнени от ищеца в периода от 02.04.2021г. до
09.04.2021г. (т.е. в изпълнение на твърдения от ищеца устен договор) или преди 01.04.2021г.
(т.е. докато е действал трудовият договор), по които въпроси съдът намира следното:
Единствените приети по делото доказателства, които са относими към първия от посочените
спорни въпроси (сключването на устен договор на 02.04.2021г. с твърдения от ищеца
предмет), са показанията на свидетелите, изслушани в последното открито съдебно
заседание.
Според свид. Н. В, двамата с ищеца работили на процесния обект на ул. „.“ през месец март
2021г., когато обектът бил приключен, след което двамата с В. С. напуснали. Свид. В
поддържа, че между ищеца и Денислав имало уговорка да бъде довършено фоайето за сума
около 5000 лв., като категорично заявява, че съгласието е постигнато в края на месец март
(преди да напусне работа). Според свид. В ищецът е изпълнил уговорката, но впоследствие е
имало забележки към работата му, които били отстранени от М през месец април. Същият
свидетел заявява ясно, че през месец април 2021г. нито той, нито ищецът В. С. са работили
на процесния обект.
Според свид. Д Б ответното дружество било наето като подизпълнител, който да положи
плочки на обект „Парк Лейн“, като тази дейност била изпълнявана фактически от ищеца В.
С.. Според свид. Б след приключване на работата на обекта били констатирани забележки по
изпълнението на фугите, поради което било уговорено забележките да бъдат отстранени.
Същият свидетел сочи, че разговорите между двете дружества по отстраняване на
забележките започнали в края на февруари-началото на март, а отстраняването на
забележките било извършено на 02.04.2021г. и продължило 1-2 седмици след това. Според
свид. Б отстраняването на забележките през месец април 2021г. е извършено от ищеца В. С.
и свид. Н. В, като по това време М не работил там. Свид. Б заявява, че от ищеца разбрал за
уговорка между последния и „Д“, според която дружеството следва да заплати на ищеца
2
около 5000 лв. за отстраняване на забележките.
Според свид. Т М работата на обекта на ул. „.“ по полагане на подова настилка била
изпълнена от ищеца В. С., като същата била приключена в края на месец февруари-началото
на месец март. Същата твърди, че след предаване на обекта, там не са работили В. или други
служители на дружеството. Същата твърди, че не е имало забележки по изпълнение на
работата от страна на възложителя, а ако такива е имало са били отстранени до приключване
на работата през февруари 2021г.
От анализа на обсъжданите свидетелски показания и съпоставката им с останалите събрани
по делото доказателства (трудов договор, заповед за прекратяване на трудовия договор и
протокол за установяване на изпълнени СМР от 24.02.2021г.) може да се заключи, че
индиция за наличието на устна уговорка между страните се съдържа единствено в
показанията на свид. Н. В и свид. Д Б. В същото време от изявленията на тези свидетели е
видно, че те съдържат множество противоречия, като се разминават съществено и с
твърденията на самия ищец.
Така според свид. В устната уговорка била постигната в края на месец март 2021г., докато
според свид. Б това е станало в края на февруари-началото на март. Общото и в двата случая
е, че съгласието е постигнато при действието на трудовия договор между страните, като
нито един от свидетелите не потвърждава твърдението на ищеца, че устен договор е
сключен на 02.04.2021г. Подобно несъответствие между твърденията на ищеца и
ангажираните от самия него доказателства не може да бъде пренебрегнато, тъй като
последиците при постигната уговорка в рамките на трудовото правоотношение и след
прекратяването му са съвършено различни. Отделно от това, съдът намира, че между
показанията на двамата свидетели е налице съществена разлика и по отношение на предмета
на устния договор, който според свид. В бил свързан с довършване на фоайето, а според
свид. Б – с отстраняване на забележките по фуги, лайсни и др., констатирани след
приключване на работата. Напълно различни са и изявленията им относно периода и лицето,
изпълнило тези дейности, като според свид. В ищецът е изпълнил уговорката по
довършване на фоайето през месец март 2021г. (т.е. при действие на трудовия договор),
докато според свид. Б забележките били отстранени 1-2 седмици след 02.04.2021г.
Последният макар да сочи период, който се твърди и от ищеца, заявява, че забележките,
предмет на устния договор, били отстранени през месец април 2021г. от ищеца и свид. В,
докато самият свид. В категорично отрича да е работил на обекта през месец април 2021г.,
като заявява, че забележките били отстранени не от него и ищеца, а от М.
При това положение не може да се приеме, че ищецът е провел пълно и главно доказване на
твърденията си, че на 02.04.2021г. е сключил договор в устна форма с ответника, по силата
на който ищецът следвало да изпълни СМР (полагане на плочи по фоайе партер, шкурене и
полагане на месингова лайсна, направа на стъпала-вито стълбище, полагане на цокъл по
вити стълби и площадки, полагане на плочи по вити стълби и площадки) на обект, находящ
се в гр. София, ул. „.“ № 16 срещу възнаграждение в размер на 4906 лв. Обсъдените по-горе
свидетелски показания съдът намира за противоречиви, фрагментирани и неубедителни,
3
поради което са и крайно недостатъчни, за да се приеме за доказано както сключването на
устен договор на 02.04.2021г., така и че изпълнението му се е състояло в периода от
02.04.2021г. до 09.04.2021г. Друг извод не може да се обоснове и въз основа на останалите
доказателства, събрани по делото (показания на свид. М протокол за установяване на
изпълнени СМР от 24.02.2021г. - л. 51), които не само не подкрепят твърденията на ищеца,
но и допълнително разколебават достоверността на показанията на доведените от него
свидетели.
По изложените съображения предявеният иск следва да се приеме за недоказан и като следва
да се отхвърли. При този изход на спора право на разноски има ответникът, но в случая
такива не следва да се присъждат, тъй като не са ангажирани доказателства за
действителното им извършване.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. М. С., с ЕГН **********, с адрес: общ. .... срещу „Д“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „.......“ №
35-37, вх. А, ет. 1, ап. 2 осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от
4906 ЛЕВА, представляваща възнаграждение по сключен между страните устен договор от
02.04.2021г. за извършване на СМР (полагане на плочи по фоайе партер, шкурене и
полагане на месингова лайсна, направа на стъпала-вито стълбище, полагане на цокъл по
вити стълби и площадки, полагане на плочи по вити стълби и площадки) на обект, находящ
се в гр. София, ул. „.“ № 16, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
30.08.2021г. до окончателното плащане.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4