Р
Е Ш Е
Н И Е
№ / .03.2022 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х
касационен състав
На двадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година
В публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
Секретар: Камелия Александрова
Прокурор при
Варненска окръжна прокуратура: СИЛВИЯН
ИВАНОВ
като
разгледа докладваното от съдия Ралица
Андонова
кАНД № 50 по описа на съда за 2022 година,
За да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Д.П.В., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника му адв.С.У. ***, против Решение №815/05.11.2021г по АНД № 1789/2021г
на Районен съд – Варна, ХХХII с-в, с което е потвърдено директора
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“–Варна НП № 23-0000865/12.10.2021г.
и наложената на касатора Глоба в размер на 2 000лв. на осн.чл.93 ал.1 т.1
от ЗАвтПр. Релевирано е основанието по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, приложим по
изричното препращане на чл.63 от ЗАНН – допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди се, че възприетата от съда фактическа обстановка
е непълна и не съответства на събраните по делото доказателства, както и че
съдът е игнорирал съществени факти, установени и доказани по делото, а мотивите
на обжалваното му решение са непълни, и коментират отчасти, а не в цялост
фактическата обстановка, което е довело до неправилни правни изводи и
незаконосъобразност на съдебния акт. С тези съображения се претендира отмяна на
решението. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.С.У., която
поддържа изцяло жалбата, и в допълнение към нея излага, че представеният касов
бон от 12.09.2020г не е заверен за вярност и не е доказателство за извършено
нарушение; че таксата за извършване на таксиметров превоз за цялата 2020г е
била платена още в края на 2019г, а касаторът е бил уведомен за прекратяване на
разрешителното му за извършване на таксиметров превоз и за възстановяване на
надплатената такса за 2020г на 24.09.2020г, т.е. това е първият момент, в който
той е узнал, че разрешителното му е прекратено, а самото прекратяване на
разрешителното представлява ИАА, което влиза в сила след съобщаването му. В
евентуалност поддържа маловажност на случая по см.чл.28 от ЗАНН, като настоява
за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него НП.
По делото, макар след провеждане на съдебното заседание
по същество, е постъпил отговор по касационната жалба от АНО, който
възпроизвежда становището им по въззивната жалба пред ВРС.
Участващият в производството представител на Варненска
окръжна прокуратура дава становище за основателност на жалбата предвид липсата
на събрани достатъчно доказателства за извършено на 12.09.2020г нарушение по
чл.6 от ЗАвтПр.
Касационната
инстанция счита жалбата за основателна.
На стр.2 от проверяваното решение на ВРС вместо
релевантни факти, приети за установени от съда въз основа на анализ на
доказателствата, е цитирано само съдържанието на АУАН от 30.09.2020г, а именно
– че в акта е посочено, че на 12.09.2020г около 22:36ч в гр.Варна касаторът в
качеството на водач на собствения си л.а.“Опел“ с рег.№ В ****НК, извършил обществен
превоз на пътници – тексиметров, без да притежава удостоверение за регистрация
за извършване на таксиметров превоз на пътници. Нарушението било установено по
сигнал от 18.09.2020г и било квалифицирано по чл.6 ал.1 от ЗАвтПр. Въз основа
на акта било издадено и НП, с което на осн.чл.93 ал.1 т.1 от Закона на касатора
била наложена глоба в размер на 2000лв. Независимо от липсата на изложени като
възприети от него факти, въззивният съд посочил, че възприема същите въз основа
на показанията на свидетелите Калоянчев и Иванов, и писмените доказателства –
конкретно заповедта за упълномощаване на АНО и саморъчните обяснения на
касатора Д.В.. Съдът оценил гласните доказателства като еднопосочни,
безпротиворечи и съответни на писмените, за писмените посочил същото, както и
че били съответни на гласните, позовал се на разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК
и отказал по-подборен анализ. По-нататък приел, че в хода на АНП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, а АУАН и НП са изцяло съответни на
съдържателните изисквания на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН. Само отбелязал като
ирелевантни възраженията, че в АУАН и в НП липсва посочване за чия сметка е
осъществен превоза (каквото настоящият касатор чрез пълномощника си изобщо
не е правил), както и
каква е връзката на водача на автомобила с неговия собственик (въпрос,
който изобщо не е бил спорен по делото). По приложението на материалния
закон ВРС приел за доказана фактическата обстановка, описана в АУАН и в НП,
респективно – че на 12.09.2020г около 22:36ч касаторът извършил таксиметров
превоз на пътници, т.е. срещу заплащане, за което се позовал на представеното
по делото копие от фискален бон №5015/12.09.2020г. Съдът развил доводи за
обективна и субективна съставомерност на правилно квалифицираното нарушение по
чл.6 ал.1 от ЗАвтПр. След това на стр.4 от решението си въззивният съд обсъдил
и отхвърлил като неоснователно още едно възражение, което настоящият касатор не
е отправял, а именно – дали собственикът на л.а. или неговият водач трябва да
притежава издадено удостоверение за регистрация, понеже Д.В. е собственик на
описаното в НП МПС и това не е оспорено от него в нито един момент, напротив –
настоящият касатор е представил свидетелството за регистрация на автомобила. По-нататък,
независимо че е приел и приобщил към доказателствата по делото Договор №758/01.01.2000г
между „Норд 2014“ ЕООД – Варна като
възложител и Д.П.В. – собственик на л.а. с рег. №В 2421 НК като изпълнител, ВРС
е посочил, че в случая не е доказано нито жалбоподателят да има издадено
удостоверение за регистрация за извършване на тасиметров превоз на пътници,
нито да извършва превоза от името на лице с издадено удостоверение. В
заключение съдът обсъдил подробно поредното неотправено пред него възражение –
за маловажност на случая по см.чл.28 от ЗАНН, след което потвърдил НП, като
присъдил в полза на АНО и юрисконсултско възнаграждение.
При постановяване на проверяваното решение са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в няколко насоки.
На първо място всички писмени доказателства по
административнонаказателната преписка (с изключение на АУАН, НП и обяснение
от Д.В. от 30.09.20202г, които са в оригинал) представляват незаверени преписи.
Вярно е, че те са представени от АНО в този им вид – задължение на съда, който
постановява решение по същество на спора, обаче е не просто да събере всички
релевантни доказателства, но и да осигури писмените от тях да са налични в
заверени за вярност с оригинала копия по делото. Това задължение произтича от
недопустимостта на правни изводи, основани на незаверени копия. Особено в
конкретния случай – единственото писмено доказателство, на което съдът се
позовава изрично в решението си (стр.4, абз.1), за да приеме, че е осъществен
състав на нарушение, и че на Д.В. следва да бъде наложена глоба в размер на
2000лв., е незаверено копие на касов бон. Мотивирането на главния извод по
същество на спора с документ в незаверено копие е достатъчно основание за
отмяната на решението като постановено при допуснато съществено процесуално
нарушение.
На второ място съдът е извършил нарушение при
преценката на доказателствената стойност на отделните доказателствени средства.
Така гласните доказателства на актосъставителя и на свидетеля по акта нямат такава
стойност в случая, тъй като само възпроизвеждат съдържанието на незавереното
копие на касов бон, чийто оригинал свидетелите признават, че не са виждали, а и
това съдържание се установява при преглед на преписката. Така в случая и
принципно липсва основание да се приеме, че гласните и писмените доказателства
по делото били еднопосочни и кореспондиращи едни с други, за да обосноват извод
за извършено административно нарушение – както декларативно е приел съда с
решението си. Становището за вътрешна непротиворечивост на доказателствената
съвкупност пък е възможна единствено в случай, че съдът тотално игнорира всички
събрани писмени доказателства по делото извън незавереното копие на касов бон –
точно както е постъпил въззивният съдебен състав с проверяваното си решение. С
протоколно определение от 06.06.2021г предходният съд е приобщил като
доказателства по делото в заверени за вярност с оригинала копия на
горецитирания договор от 01.01.2020г, свидетелство за регистрация на л.а. № В
2421 НК, удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, удостоверение за
психологическа годност, паспорт на касов апарат, акт за прихващане и
възстановяване на суми от Община Варна, дирекция „Местни данъци“, от 25.09.2020г,
справка за неплатени задължения. В пледоарията си по същество в о.с.з. на
06.10.20201г пълномощникът на касатора адв.Узунова е направила множество
релевантни за обективната и субективна съставомерност на санкционираното с НП
нарушение, обвързани с тези писмени доказателства, конкретно – относно факта,
че касовия бон, върху който се гради административното обвинение, представлява
незаверено копие и не следва да бъде кредитирано; че разрешението за извършване
на таксиметров превоз е прекратено в края на м.август 2020г, но е съобщено на
адресата му едва на 25.09.2020г, и едва от тогава е породило правно действие,
т.е. че ако е извършен таксиметров превоз на 12.09.2020г, той е бил в обхвата
на действащото все още разрешително; че доверителят й осъществява таксиметрова
дейност въз основа на договора с „Норд 2014“ ООД от 01.01.2020г; че таксата за
таксиметрова дейност е платена за цялата 2020г и че ако на 12.09. е извършен
таксиметров превоз, доверителят й не е знаел, че разрешението е прекратено, и прочие.
Никое от тези доказателства в заверени за вярност копия и никое от тези
релевантни възражения дори не е споменато от съда в решението му – вместо това
той се е позовал единствено на незавереното копие от касов бон, и е обсъдил
възражения, каквито настоящият касатор не е направил. В този смисъл
касационният състав преценява като основателно възражението за липса на
релевантни мотиви на обжалваното първоинстанционно решение.
Констатираните съществени процесуални нарушения,
допуснати от въззивния съд, са неотстраними в настоящата фаза на производството
– приобщаването на доказателства в заверени за вярност с оригинала преписи и
произнасянето по възраженията за обективна и субективна несъставомерност на
нарушението за пръв път от касационната инстанция би лишила наказаното лице от
инстанция по същество на спора. Изложеното налага отмяна на обжалваното решение
в хипотезата на чл.222 ал.2 т.1 от АПК и връщането му за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд, който на първо място следва да събере
всички релевантните доказателства по АНП в заверени за вярност копия или в
оригинал; след това дължи да изложи конкретно установена от него фактология по
случая, с позоваване на доказателствата, въз основа на които приема за
установен един или друг релевантен факт, при спазване правилата на формалната
логика; и в заключение – да обсъди по същество всички относими възражения за
обективна и субективна несъставомерност на нарушението, като ако прецени за
необходимо – да събере и други релевантни доказателства, неналични към момента.
По исканията за
разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд на осн.чл.226 ал.3 от АПК.
Така мотивиран и на осн.чл.222 ал.2 т.1 от АПК,
касационният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №815/05.11.2021г по АНД №
1789/2021г на Районен съд – Варна, ХХХII с-в, с което е потвърдено издаденото
от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“–Варна НП № 23-0000865/12.10.2021г.
и наложената на Д.П.В., ЕГН **********,***, Глоба в размер на 2 000лв. на
осн.чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтПр., и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на ВРС при спазване на задължителните указания по приложението на
закона.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.