№ 485
гр. Варна, 04.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ралица К. Райкова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ралица К. Райкова Гражданско дело №
20223100102472 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от „СПЕДИЯ“ ЕООД
срещу Р. Р. С. установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 187 ЗЗД за
установяване задължението на ответницата за предаване на недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР,
одобрени със Заповед № РД – 18 – 98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. Варна, ул. „Х.А.“ *** с площ от 101,09 кв.м., състоящ се от две
стаи, кухня, ниша и килер, балкон откъм кухнята, хол с веранда, баня и тоалет и две
салончета, ведно с избено помещение № 6 със застроена площ от 15, 23 кв.м., заедно с
1/3 идеална част от общото избено помещение, както и 1/6 идеална част от общите
части на сградата, като стълбище, коридорите в мазето и таванските помещения, както
и припадащата се част от правото на строеж върху поземления имот, което задължение
е поето с договор за покупко-продажба от 11.05.2021 г., обективиран в Нотариален акт
№ 132, том 2, рег. № 4238, дело № 286 от 2021 г., във връзка с което е издадена Заповед
№ 5995/12.09.2022 г. за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на
документ по чл. 417 ГПК в производството по ч.гр.д. № 10553/2022 г. по описа на
Районен съд – Варна.
Ищцовото дружество твърди в исковата молба, че на 11.05.2021 г. е закупило
процесния недвижим имот с идентификатор № ***, за което е сключен договор за
покупко-продажба от 11.05.2021 г., обективиран в Нотариален акт № 132, том 2, рег. №
4238, дело № 286 от 2021 г. Излага се, че съгласно т. 4 от сключения между страните
договор, ответницата се е задължила в срок до 12 месеца, считано от датата на
подписване на нотариалния акт, да предаде владението върху недвижимия имот,
предмет на продажбата. Поддържа се, че в посочения срок ответницата не е изпълнила
задължението си, поради което ищецът е сезирал Районен съд – Варна с искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. По гр.д. № 10553/2022 г. по описа
на Районен съд – Варна е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, срещу
която ответницата е възразила по реда на чл. 414 ГПК. При тези съображения моли за
уважаване на предявения иск и присъждане на сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответницата Р. Р. С., в който се изразява становище за допустимост, но
1
неоснователност на предявения иск. Твърди, че към датата на сключване на процесния
договор за продажба се е намирала в сериозни материални затруднения и лошо
финансово състояние, което повлияло върху взимането на решението за сключването
му, както и настояването на ищцовото дружество. Навежда се довод, че съществува
значителна разлика между пазарната стойност на недвижимия имот и цената, за която
е продаден с договора от 11.05.2021 г. Поддържа, че е сключен договор за продажба на
недвижим имот на цена, съществено по-ниска от пазарната стойност, без алтернативен
вариант, поради спешна нужда. Допълва се, че впоследствие на 10.06.2021 г. между
страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот по
чл. 19 ЗЗД, за което ответницата била умишлено въведена в заблуждение, тъй като с
този договор ищецът се задължавал да й прехвърли правото на собственост върху
същия имот в срок до една година – 10.06.2022 г. срещу продажна цена от 218 120 лв.,
която следва да бъде заплатена от ответницата еднократно в цялост. Било ясно, че
ответницата няма как да събере толкова голяма сума за една година. Ответницата
твърди, че е била въведена в заблуждение от ищеца при сключване на договора за
продажба чрез невярно представени факти, но в проведеното на 04.04.2024 г. открито
съдебно заседание ответницата не може да поясни в какво се е изразявала невярната
представа, заблуждението, в което насрещната страна е въвела при сключване на
договора за продажба. Поддържа възражението, че е сключила договора за продажба
поради крайна нужда при явно неизгодни условия, тъй като пазарната цена на имота
се различава значително от продажната цена, фиксирана в договора. Моли за
отхвърляне на иска.
В молба от 19.03.2025 г., депозирана преди първото по делото открито
съдебно заседание, ищцовото дружество релевира възражение за преклудиране
правото на възражение на ответницата по чл. 33 ЗЗД, доколкото същото се погасява с
1-годишен срок от сключване на договора.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
Установява се от представения по делото Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 132, том 2, рег. № 4238, дело № 286 от 2021 г., че
между страните е сключен договор за продажба от 11.05.2021 г., по силата на който
ответницата Р. Р. С. е продала на „Спедия“ ЕООД самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 98/10.11.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, ул. „Х.А.“ *** с площ от
101,09 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, ниша и килер, балкон от към кухнята, хол с
веранда, баня и тоалет и две салончета, ведно с избено помещение № 6 със застроена
площ от 15, 23 кв.м., заедно с 1/3 идеална част от общото избено помещение, както и
1/6 идеална част от общите части на сградата, като стълбище, коридорите в мазето и
таванските помещения, както и припадащата се част от правото на строеж върху
поземления имот, срещу продажна цена от 175 000 лв.
Уговорено е в т. 2 от договора, че продажната цена ще бъде заплатена от
купувача по банкова сметка на третото лице „Ново Финанс“ ООД, като същата ще
послужи за погасяване в пълен размер на всяко и всички вземания на третото лице
„Ново финанс“ ООД – заемодател и ипотекарен кредитор по предоставените заеми,
съгласно Договор за заем № 718-ВН-14.04.2020 г. и Договор за заем № 716-ВН-
13.04.2020 г. в тяхната цялост – разноски, такси, такси за заличаване, неустойки,
обезщетения за забава, лихви (в това число наказателни лихви) и главница.
Според клаузата на т. 4 от договора владението на процесния имот ще се
предаде от продавача на купувача в срок от 12 месеца, считано от датата на
подписване на договора. Безспорно е между страните, че към датата на приключване
на устните състезания по делото не е изпълнила задължението си да предаде
владението върху имота, като същата продължава да упражнява фактическа власт
2
върху него.
Страните са декларирали в т. 5 от договора, че върху предмета на продажбата
са налице вещно-правни тежести, противопоставими на купувача, а именно учредена е
договорна ипотека с нотариален акт, вписан в Служба по вписванията – Варна с вх.
рег. № 7912, дв. вх. рег. № 7779, акт № 57, том IV, дело 4501 от 15.04.2020 г., поради
наличието на които вещно-правни тежести е определена договорената продажна цена,
като задълженията по цитираната ипотека ще бъдат погасени с изплащането от
купувача на уговорената продажна цена в полза на третото лице – ипотекарен
кредитор „Ново финанс“ ООД.
Изяснява се от приложения Договор за заем № 718-ВН-14.04.2020 г., че
между „Ново финанс“ ООД и Р. Р. С. е сключен договор за заем, съгласно който
заемодателят е предоставил в заем на ответницата сумата от 106 500 лв. в срок от 120
месеца, при крайна дата за връщане на цялата сума – 14.04.2030 г. и фиксиран годишен
лихвен процент по заема 25%, дължима на равни анюитетни вноски в размер на
2442,80 лв. месечно.
Представен е и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот от 15.04.2020 г., видно от който ответницата е учредила в полза на
„Ново финанс“ ООД договорна ипотека върху процесния имот за обезпечение на
задълженията си горепосочения договор за заем, както и за задълженията по Договор
за заем № 716-ВН-13.04.2020 г., по силата на който на ответницата е предоставен заем
в размер на 3500 лв., при уговорен годишен фиксиран лихвен процент – 25% и срок на
издължаване – 120 месеца.
Според приложената спогодба от 11.05.2021 г., сключена между „Ново
финанс“ ООД и Р. Р. С., към датата на подписването й задълженията на ответницата по
Договор за заем № 716-ВН-13.04.2020 г. и Договор за заем № 718-ВН-14.04.2020 г. са в
размер на 189 095,28 лв., подробно описани в б. „в“ от спогодбата. Съгласно б. „д“ от
същата, ответницата изрично е признала наличието на посочените задължения в общ
размер на 189 095,28 лв. по двата договора заем. Страните по спогодбата са се
споразумели ответницата, чрез трето лице, да заплати на „Ново финанс“ ООД сумата
от 175 000 лв., със заплащането на която кредиторът ще се счита изцяло удовлетворен
и няма да предприема действия по събиране на пълния размер на посочените
задължения в тяхната цялост, както и че ще предприеме действия по прекратяване на
претенциите си, произтичащи от двата сключени договора за заем.
С влязло в законна сила Решение № 248/06.06.2023 г., постановено по т.д. №
633/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, потвърдено с Решение № 338/04.12.2023
г.. постановено по в.т.д. № 429/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна,
недопуснато до касационно обжалване с Определение № 5438/26.11.2024 г. по к.гр.д.
№ 1417/2024 г. на ВКС, III г.о., е отхвърлен предявеният от Р. Р. С. срещу „Спедия“
ЕООД иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на обективирания в
Нотариален акт № 132, том 2, рег. № 4238, дело № 286 от 2021 г. на нотариус В.Г.
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.05.2021 г., поради пълно
неизпълнение на купувача, евентуално безполезно за кредитора забавено изпълнение
за заплащане на продажната цена на имота.
Представен е и Предварителен договор по чл. 19 от ЗЗД за покупко-продажба
на недвижим имот от 10.06.2021 г., според клаузите на който страните в настоящото
производство са се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба
на недвижим имот, с който ищецът „Спедия“ ООД да прехвърли на ответницата
правото на собственост върху процесния недвижим имот срещу продажна цена от
218 120 лв., която да бъде заплатена еднократно и в цялост в срок до 10.06.2020 г.
едновременно с подписване на окончателен договор под формата на нотариален акт за
покупко-продажба. С подписване на предварителния договор ищецът се е задължил в
чл. 4.6 от същия до нотариалното изповядване на сделката да не прехвърля имота, да
не сключва предварителни договори за него и да не го обременява с тежести. Съгласно
3
чл. 2.4. от предварителния договор купувачът има правото да удължи крайния сток за
изплащането на уговорената продажна цена с 12 месеца, но в този слуай дължи на
продавача неустойка в размер на 20% от продажната цена. В раздел VI. „Неустойки и
прекратяване на договора“ са описани основанията за неговото разваляне и
прекратяване, в т.ч. и правото на отказ от договора от всяка от страните при заплащане
на неустойка в размер на 10% от стойността на договора.
Приобщени към доказателствения материал по делото са декларация по чл.
38, ал. 9, т. 2 ЗСч за икономически неактивно предприятие за финансовата 2018 г.
(01.01.2018 г. – 31.12.2018 г.), с която ответницата, в качеството си на едноличен
собственик и управител на „Трапезица 71“ ЕООД, декларирала, че посоченото
търговско дружество не е развивало дейност за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г.,
както и актуално състояние на „Трапезица 71“ ЕООД от Търговския регистър.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 187
ЗЗД. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена
заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение от задълженото по
същата лице. Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по
издадената заповед и успешното му провеждане налага установяване на наличието на
валидно облигационно правоотношение по договор за продажба от 11.05.2021 г.,
качеството на ищеца на изправна страна по договора и уговорена клауза за предаване
на владението върху процесната вещ в 12-месечен срок от подписване на договора,
респ. настъпването на изискуемостта на това задължение. В тежест на ответницата е да
докаже релевираните правоизключващи възражения по чл. 29, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 ЗЗД.
Установено е по делото, че страните са сключили договор за продажба от
11.05.2021 г., по силата на който ищецът е закупил от ответницата процесния
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***
по КККР, находящ се в гр. Варна, ул. „Х.А.“ *** с площ от 101,09 кв.м., ведно с избено
помещение № 6 със застроена площ от 15,23 кв.м., заедно с 1/3 идеална част от общото
избено помещение, както и 1/6 идеална част от общите части на сградата, както и
припадащата се част от правото на строеж върху поземления имот. В договора за
продажба е уговорено задължението на ответницата в 12-месечен срок от сключването
му да предаде владението върху имота на ищеца, а именно до 11.05.2022 г., което тя не
е изпълнила.
На първо място, с оглед служебното задължение на съда да се произнесе в
мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от
тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение
от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от
събраните по делото доказателства, съгласно приетото в Тълкувателно решение №
1/27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че процесният
договор за продажба не противоречи на закона и в частност императивното правило на
чл. 209 ЗЗД. Не може да бъде направен извод от наличието на сключен впоследствие –
близо месец по-късно предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 10.06.2021 г., с който страните са се договорили ответницата да закупи от ищеца на
по-висока цена същия имот, че с договора за продажба от 11.05.2021 г. е сключена
продажба с уговорка за обратно изкупуване. Такава би била налице, когато наред с
договора за продажба е сключен и друг договор (в т.ч. и предварителен), уреждащ
правото на обратно изкупуване при съответните условия – в този смисъл Решение №
211/07.11.2017 г. по гр.д. № 4793/2016 г. на ВКС, IV г.о. В конкретния случай страните
впоследствие, а не на наред със сключването на договора за продажба, в резултат на
проведени преговори са постигнали договореност, съгласно която ответницата да
придобие чрез продажба имота на ищеца, което не е забранено от закона.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно бланкетно наведеното
4
възражение от ответницата по чл. 29, ал. 1 ЗЗД. Съгласно трайната съдебна практика
на ВКС, обективирана в Решение № 427/10.06.2015 г. по гр.д. № 1436/2014 г. на ВКС,
IV г.о. и др., фактическият състав на основанието за унищожаване на сделки по чл. 29
ЗЗД – измама включва елементите: 1. да е сключена сделка, 2. едната страна по
сделката - измамената да е в заблуждение, 3. заблуждението да е предизвикано
умишлено от другата страна по сделката, а при едностранна сделка – от адресата на
едностранното волеизявление, който се ползва от него, или от трето за сделката лице,
като в последния случай другата страна по сделката, съответно адресатът на
едностранната сделка трябва да е знаела или да не е могла да не знае за това, 4.
сделката да е сключена поради заблуждението. Въвеждането в заблуждение се
изразява в умишленото предизвикване, създаване и/или поддържане у измамената
страна на невярна представа относно определени обстоятелства. Тези обстоятелства,
които другата страна или третото лице умишлено е изопачило могат да са елементи от
фактическия състав на сделката и в този случай въвеждането в заблуждение е относно
съдържанието на сделката, съответно вида и характера й. Тъй като измамената страна
е дееспособно лице, което разбира свойството и значението на своите действия и може
да ги ръководи, то обикновено и най-вече при формалните сделки е наясно какви са
видът, характерът и съдържанието на сделката, но е въведено в заблуждение относно
правните последици, които ще настъпят след сключването й. Вследствие умишлено
предизвиканата и/или поддържаната у него невярна представа, което го е подтикнало,
мотивирало – „подвело” да сключи сделката, това лице погрешно счита, че типичните
правни последици на сделката няма да настъпят или от нея ще настъпят други правни
последици. Поради това, неосъществените впоследствие правни очаквания,
представляващи мотивите за сключването на сделката, когато са последица от
умишлено създадената невярна представа у измамената страна относно правните
последици на сделката чрез изопачаването им от другата страна или от третото лице,
са от съществено значение за измамата, тъй като именно тези мотиви са израз на
опорочената воля на измамената страна, която ако не би била въведена в такова
заблуждение, не би сключила сделката.
В настоящия случай ответницата не посочва каква е била невярната
представа, заблуждението, в което е била въведена от ищеца, мотивирало я да сключи
процесната продажбена сделка. Напротив, от нейните изявления по категоричен начин
се установява, че тя е била наясно, както с вида и характера на правната сделка, така и
с нейните последици, които е целяла, а именно да извърши продажба на собствения си
имот, като с продажната му цена бъдат погасени нейни задължения към трето лице.
Заявеното от нея обстоятелство, че не е имала друг избор освен да продаде имота си,
за да изплати заемите си към трето лице, не представлява валиден довод за наличие на
измамливи действия от страна на ищцовото дружество или от трето лице.
Досежно инвокираното от ответницата възражение по чл. 33, ал. 1 ЗЗД следва
да се изясни следното:
Новелата на чл. 33, ал. 2 ЗЗД повелява, че правото да се иска унищожение,
сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия, се погасява в едногодишен
срок от сключването на договора. Срокът по чл. 33, ал. 2 ЗЗД за унищожаване на
договора, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия е давностен
(както е давностен и срокът за унищожаване на договорите по чл. 32, ал. 2 ЗЗД –
решение по гр. д. № 302/2003 г. на ВКС, II г.о., решение по гр. д. № 392/2012 г. на ВКС,
IV г. о. и др.), давността тече от сключване на договора, не се прилага служебно от
съда и е от значение за основателността на иска. Така Решение № 50160 от 25.10.2022
г. на ВКС по гр. д. № 3080/2021 г., III г. о.
Основавайки се на приетото в Решение № 380/15.10.2012 г. по гр. д. №
1015/11 г. на ВКС, ІV г.о., че нормата на чл. 32, ал. 3 ЗЗД се отнася до всички хипотези
на унищожаемост на сделките, съдът приема, че релевираното с отговора на исковата
молба възражение за унищожаемост на договора като сключен поради крайна нужда
5
при явно неизгодни условия, е допустимо и следва да бъде разгледано. Преценката
дали един договор е сключен в състояние на крайна нужда и при явно неизгодни
условия се извършва към момента на сключването му с оглед състоянието, в което се
намира прехвърлителят към този момент и естеството на насрещната престация. В
доктрината и съдебната практика „крайната нужда“ се определя като състояние на
липса или недостатъчност на материални средства за задоволяване на основни
потребности, което състояние да е въздействало върху волята на участника в сделката
така, че да го е накарало да я сключи (и обратно – при нормални други обстоятелства –
ако лицето имаше достатъчно средства, то не би сключило сделката). Вторият
кумулативен елемент от хипотезата на нормата на чл. 33, ал. 1 ЗЗД е сделката да е
сключена „при явно неизгодни условия“ – разликата на онова, което лицето получава
при сделката и стойността, която то би могло да получи, ако имаше възможност да
потърси други съконтрагенти, трябва да е значителна. Последващите момента на
сключването на сделката промени в стойностите на насрещните престации, не се
съобразяват.
Изяснява се от представените по делото писмени доказателства, че към
датата на сключване на оспорената сделка ответницата е изпитвала сериозни
материални затруднения, поради наличието на дълг в общ размер на 189 095,28 лв. към
„Ново финанс“ ООД по сключените договори за заем от 13.04.2020 г. и 14.04.2020 г.,
като видно от представената от ищеца справка от Агенция по вписванията,
ответницата не е притежавала друго недвижимо имущество, с което да се разпореди,
за да получи необходимия доход, с който да погаси задълженията си към третото лице.
Ответницата не установи обаче чрез пълно и главно доказване, както
предписва правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, че процесната продажбена сделка е
сключена при явно неизгодни условия, с оглед търденията й, че пазарната цена на
имота съществено се е различавала от уговорената в договора. Въпреки дадените от
съда изрични указания, че ответницата не сочи доказателства за това обстоятелство и
предоставената й възможност да ангажира доказателства в тази връзка, в т.ч.
назначаване на съответна съдебна експертиза, същата не релевира доказателствени
искания, с които да установи твърденията си. В допълнение в проведеното по делото
открито съдебно заседание й бе указано от съда, че може да поиска да й бъде
предоставена правна помощ, но ответницата категорично отказа. Само по себе си
обстоятелството, че в сключения месец по-късно на 10.06.2021 г. предварителен
договор за продажба на същия имот страните са уговорили продажна цена на имота,
по-висока от тази в договора за продажба от 11.05.2021 г., не може да обоснове по
категоричен начин извод за значително несъответствие на уговорената цена в договора
за продажба със средната продажна цена на имота към датата на сключването на
договора. Определянето на цената, като част от съдържанието на предварителния
договор, е израз на свободата на договоряне между страните, отчитайки техния
интерес, в т.ч. и договарянето на значително по-дълъг срок за заплащането й, а именно
година след сключването му, в който срок обещателят е обвързан от задължението да
не се разпорежда с имота и да не го обременява с тежести. В този смисъл съдът не
може да приеме за установени обстоятелства, за които страната не е ангажирала
години доказателствени средства, поради което възражението на ответницата по реда
на чл. 33, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователно.
За пълнота на изложението следва да се изясни, че наведените от ответницата
доводи за пороци на предварителния договор за продажба от 10.06.2021 г., са
ирелевантни за настоящия правен спор, касаещ изпълнението на задължението на
ответницата по т. 4 от договора за продажба от 11.05.2021 г., поради което не подлежат
на разглеждане в настоящото производство.
Изправността на ищцото дружество като страна по процесния валиден
договор за продажба е установена с влязлото в законна сила Решение №
248/06.06.2023 г., постановено по т.д. № 633/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна,
6
с което е отхвърлен предявеният от ответницата срещу ищеца иск с правно основание
чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора за покупко-продажба на недвижим имот от
11.05.2021 г., като със сила на пресъдено нещо е установено между страните, че
ищцовото дружество в настоящото производство, в качеството му на купувач по
договора, е изпълнило точно и в срок задължението си да заплати продажната цена на
имота.
Следователно, ответницата дължи изпълнение на насрещното си задължение,
уговорено в т. 4 от договора за покупко-продажба на недвижим имот от 11.05.2021 г.,
да предаде владението върху процесния имот в срок от 12 месеца, считано от дататата
на подписването му, а именно до 11.05.2022 г., като безспорно между страните е, че
същата не е изпълнила това свое задължение.
При така установените обстоятелства и изложените правни съображения,
настоящият съдебен състав намира предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 187 ЗЗД за основателен, поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторение от него съдебни разноски, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК и доказателстватата за реалното им извършване, в
размер на 10 575 лв., представляващи сбор от заплатени държавна такса 875 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 9700 лв., както и сумата от 4862,04 лв.,
представляващи сторени в заповедното производство съдебни разноски, от които
362,04 лв. за заплатена държавна такса и 4500 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение. Срещу претендираното и заплатено от ищцовата страна адвокатско
възнаграждение в исковото и заповедното производство не е релевирано възражение за
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК от ответницата. Дължимата държавна такса
за разглеждането на предявения иск е в общ размер на 1237,04 лв., изчислена като 4%
от ¼ от данъчната оценка на имота – 123 704,40 лв., като надвнесената от заявителя
държавна такса в заповедното производство не следва да се възлага в тежест на
ответницата.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. 187 ЗЗД, в
отношенията между страните, че Р. Р. С., ЕГН ***, с адрес гр. Варна, ул. „Х.А.“ ***,
дължи на „СПЕДИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Иван Страцимир“ № 2, предаване на недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед
№ РД – 18 – 98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.
Варна, ул. „Х.А.“ ***, в сграда с идентификатор № ***.1, разположена в поземлен
имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, с площ от 101,09 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, ниша и килер,
балкон откъм кухнята, хол с веранда, баня и тоалет и две салончета, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж - ***.1. 5, под обекта - ***.1. 4, над обекта –
няма, заедно с избено помещение № 6 със застроена площ от 15,23 кв.м., заедно с 1/3
идеална част от общото избено помещение, както и 1/6 идеална част от общите части
на сградата, като стълбище, коридорите в мазето и таванските помещения, както и
припадащата се част от правото на строеж върху поземления имот, което задължение е
поето с договор за покупко-продажба от 11.05.2021 г., обективиран в Нотариален акт №
132, том 2, рег. № 4238, дело № 286 от 2021 г., във връзка с което е издадена Заповед
№ 5995/12.09.2022 г. за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на
документ по чл. 417 ГПК в производството по ч.гр.д. № 10553/2022 г. по описа на
7
Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Р. Р. С., ЕГН ***, с адрес гр. Варна, ул. „Х.А.“ ***, да заплати на
„СПЕДИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Иван Страцимир“ № 2, сумата от 10 575 лв. (десет хиляди петстотин седемдесет и
пет лева), представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Р. Р. С., ЕГН ***, с адрес гр. Варна, ул. „Х.А.“ ***, да заплати на
„СПЕДИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Иван Страцимир“ № 2, сумата от 4862,04 лв. (четири хиляди осемстотин шестдесет и
два лева и четири стотинки), представляваща сторени съдебни разноски в заповедното
производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд
– Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8