РЕШЕНИЕ
№ 371
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20221110206671 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. М. Г. срещу наказателно постановление
/НП/ № Р-10-555/01.07.2021 г., издадено от заместник-председател на
Комисия за финансов надзор/КФН/, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност”, с което на жалбоподателката е наложена глоба в
размер на 7000 лв. на основание чл. 221, ал. 1, хип. 1, т. 4 от Закона за
публичното предлагане на ценни книжа/ЗППЦК/ за нарушение на чл. 114б,
ал. 1, пр. трето, вр. ал. 2 ЗППЦК.
С жалбата се моли за отмяна на НП. Твърди се, че НП е
незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Счита
се, че описаният в АУАН и НП случай е маловажен по смисъла на чл. 28
ЗАНН. Твърди се, че от закъснението при представянето на декларацията не
са произтекли вредни последици за надзора на КФН, както и за акционерите в
дружеството и евентуалните инвеститори. От декларацията се установявало,
че жалбоподателката не попада в хипотезата на свързаност, респ. конфликт на
интереси. Срокът за подаване на декларацията сам по себе си не обосновавал
неприложимост на маловажния случай. Като допълнителен аргумент е
1
посочено, че нарушението е за първи път. Моли се за отмяна на НП.
Делото е върнато на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав със
задължителни указания на АССГ в качеството му на касационна инстанция.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав, в което е даден ход
на делото по същество, жалбоподателката не се явява. Представлява се от адв.
Я., която моли НП да бъде отменено. Счита, че е издадено при съществено
процесуално нарушение, а именно – неправилно определяне на датата на
нарушението. Поддържа, че датата на нарушението е 24.12. и срокът започва
да тече от момента на избора на М. Г. за член на УС на „Еврохолд България“
АД, а не от упълномощаването й с договор за прокура от 18.12.2020г.
Поддържа, че изборът на жалбоподателката е от момента на узнаването й, тъй
като не е присъствала на УС. Изтъква, че моментът на узнаване е от
16.12.2020г., когато е заверила пред нотариус образец от подписа си, с което
се е съгласила да полага подписа си като прокурист на дружеството. Именно
от този момент възникнало и задължението й за подаване на процесната
декларация. В допълнение счита, че се касае за маловажен случай. Адв. Я.
претендира разноски, като представя доказателства за заплащането им.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Н, който моли НП да бъде
потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лева. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Извършена е документна проверка на място в КФН на публичното
дружество „Еврохолд България” АД, което притежава статут на публично
дружество и е адресат на разпоредбите на ЗППЦК.
След проверка на партидата на „Еврохолд България“ АД в Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е установено,
че на 22.12.2020г. М. М. Г. е вписана като прокурист на дружеството.
Установено е, че на заседание на УС на „Еврохолд България“ АД, проведено
на 16.12.2020г., е взето решение за назначаване на М. Г. за прокурист на
дружеството. На 18.12.2020г. прокуристът е упълномощен съвместно с
членовете на УС, взели решение за избора му, с пълномощно за учредяване на
прокура с нотариална заверка на подписа с рег. № 10334/18.12.2020г. на
2
нотариус Валентина Георгиева.
С писмо с изх. № РГ-02-1-41/24.02.21г. на заместник-председателя на
КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ от
„Българска фондова борса“ АД е поискана информация относно това дали
декларация по чл. 114б, ал. 1 ЗППЦК от прокуриста на „Еврохолд България“
АД е представена на регулирания пазар на ценни книжа, организиран от
„БФБ“ АД, съответно дата и входящ номер.
С писмо с вх. № РГ-02-1-41/25.02.21г. „БФБ“ АД е информирала КФН,
че след извършена проверка в „БФБ“ АД е установено, че от страна на М. Г. в
качеството й на прокурист на публичното дружество „Еврохолд България“
АД не е постъпвала декларация в изпълнение на изискванията на чл. 114б, ал.
1 ЗППЦК.
При така установените факти с писмо с изх. № РГ-05-44-7/01.03.21г. на
заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност“, М. М. Г. е поканена да се яви в сградата на КФН
за съставяне на АУАН. В указания срок се явил пълномощник – Ц И, в
присъствието на когото е съставен от св. В. Стойневска и му е връчен АУАН
№ Р-06-140/04.03.2021г. за нарушение на чл. 114б, ал. 1 ЗППЦК, извършено
от М. М. Г..
На 05.03.2021г. с вх. № 1197/05.03.21г. в „БФБ“ АД е постъпила
декларация по чл. 114б, ал. 1 ЗППЦК от М. Г. в качеството й на прокурист на
„Еврохолд България“ АД.
Срещу АУАН са постъпили писмени възражения с вх. № 91-01-
182/08.03.2021г.
Въз основа на АУАН № Р-06-140/04.03.2021г. е издадено атакуваното
НП № Р-10-555/01.07.2021г., с което на М. М. Г. е наложена глоба в размер на
7000 лева на основание чл. 221, ал. 1, хип. 1, т. 4 ЗППЦК за нарушение на чл.
114б, ал. 1, пр. трето, вр. ал. 2 ЗППЦК.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 283 НПК, както и въз основа на
събраните гласни доказателства чрез разпита на св. В. Стойновска. Събраните
по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата
3
обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в
цялост.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав, съобразявайки разпоредбата на чл. 222, ал.
1 ЗППЦК, както и заповед № З-249/20.10.2020г. на заместник-председателя на
КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, намира,
че актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи.
Съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното
НП са спазени изискванията на процесуалния закон - актът и НП са издадени
в изискуемата се от закона форма и при спазване разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 ЗАНН, с оглед на което не е налице основание за отмяна на атакуваното
НП на формално основание.
Както в АУАН, така и в НП подробно е описана фактическата
обстановка, при която е извършено административното нарушение, като
фактическите констатации са подведени под съответната правна норма, която
многократно е посочена както в АУАН, така и в НП както в словесно, така и в
цифрово изражение. Описаният състав на административното нарушение
изцяло кореспондира с описаната фактическа обстановка.
Изложените във възражението съображения са обсъдени подробно в
атакуваното НП.
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
приема, че по делото е безспорно установено, че жалбоподателят е
осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Съгласно чл. 114б, ал. 1 ЗППЦК членовете на управителните и
контролните органи на публичното дружество, неговият прокурист и лицата,
които пряко или непряко притежават най-малко 25 на сто от гласовете в
4
общото събрание на дружеството или го контролират, са длъжни да
декларират пред управителния орган на публичното дружество, както и пред
комисията и регулирания пазар, където са допуснати до търговия акциите на
дружеството, информация:
1. за юридическите лица, в които притежават пряко или непряко поне 25 на
сто от гласовете в общото събрание или върху които имат контрол;
2. за юридическите лица, в чиито управителни или контролни органи
участват, или чиито прокуристи са;
3. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) за известните им настоящи и бъдещи сделки,
за които считат, че могат да бъдат признати за заинтересовани лица.
Ал. 2 на чл. 114б ЗППЦК предвижда, че членовете на управителните и
контролните органи на публичното дружество и неговият прокурист са
длъжни да декларират обстоятелствата по ал. 1 в 7-дневен срок от избирането
им, а лица, които пряко или непряко притежават поне 25 на сто от гласовете в
общото събрание на дружеството или го контролират - в 7-дневен срок от
придобиване на гласовете, съответно на контрола. Лицата по изречение първо
са длъжни да актуализират декларацията в 7-дневен срок от настъпване на
съответните обстоятелства.
Видно от писмените доказателства по делото на 16.12.2020г. на
заседание на УС на „Еврохолд България“ АД е взето решение за избор на М.
Г. за прокурист на дружеството. Вследствие на това на 18.12.2020г.
прокуристът е упълномощен съвместно с членовете на УС с пълномощно за
учредяване на прокура с нотариална заверка на подписа с рег. № 10334.
Релевантният момент, от който започва да тече срокът по чл. 114б, ал. 1
ЗППЦК е от избирането на лицето, съответно от упълномощаването му за
прокурист, когато последното не е от същата дата, тъй като от този момент
изборът поражда действие за него. Законът изрично определя, че
декларацията се подава в 7-дневен срок от избора, а не от вписването в
Търговския регистър. С тази разпоредба законът цели максимална
прозрачност в дейността на публичните дружества. Вписването не е елемент
5
от фактическия състав на учредяването на прокура, а има значение за нейната
противопоставимост. Вписаната прокура се счита за известна на трети
добросъвестни лица от деня на вписването, което обуславя неговото
декларативно действие.
Фактът на избора на прокурора е именно упълномощителната сделка,
тъй като тя е източник на представителната му власт и въз основа на нея той
може да действа от името на търговеца. С упълномощаването си по чл. 21, ал.
1, изр. 3 ТЗ прокуристът се счита за избран от управителния орган, от който
момент започва да тече и срокът по чл. 114б, ал. 1 ЗППЦК.
В процесния случай срокът за подаване на процесната декларация
започва да тече от упълномощаването на М. Г. за прокурист на „Еврохолд
България“ АД, а именно – 18.12.2020г., като от тази дата за нея започва да
тече срокът, в който следва да декларира обстоятелствата по чл. 114б, ал. 1
ЗППЦК пред „БФБ“ АД. Срокът изтича на 29.12.2020г. /25.12.2020г. е
неприсъствен ден, поради което на основание чл. 183, ал. 4 НПК, вр. чл. 84
ЗАНН срокът е изтекъл на 29.12.2020г./, поради което правилно в АУАН и
НП е определена датата на нарушението, а именно – 30.12.2020г. По
изложените съображения неоснователни са доводите на адв. Я. за неправилно
определяне на датата на нарушението.
Процесното нарушение се осъществява чрез бездействие – неподаване
на декларацията по чл. 114б, ал. 1 ЗППЦК в законовия срок. Същото е
несъмнено доказано, като е установено, че жалбоподателката не е подала
процесната декларация в срока, предвиден в чл. 114б, ал. 1 ЗППЦК.
Нарушението е формално и за довършването му не е необходимо настъпване
на вредоносни последици.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено, като
жалбоподателката е съзнавала, че не е подала изискуемата декларация в
законовия срок, съзнавала е общественоопасния характер на деянието, като е
предвиждала настъпване на общественоопасните последици, които предвид
факта, че се касае за формално деяние, се изчерпват със самото деяние.
Жалбоподателката е бил длъжна и обективно е могла да съобрази
поведението си и да спази срока по чл. 114б, ал. 1, вр. ал. 2 ЗППЦК, но не го е
сторила, с което е осъществила състава на нарушението.
Не се споделят доводите за маловажност на случая. Нарушението не
6
разкрива по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от
същия вид. Нарушението се изразява в неспазване на законов срок, забавата
възлиза на повече от два месеца. Отделно от това задължението е изпълнено
след съставяне на АУАН, а от друга страна законовият срок е кратък, поради
което обществената опасност е обичайната за този вид нарушение.
Изложените съображения, свързани с дължината на забавата и подаване на
декларацията след съставяне и връчване на АУАН, сочат, че случаят не е
маловажен и не обуславя приложение на чл. 28 ЗАНН. Наложеното наказание
е минималното, предвидено в чл. 221, ал. 1, т. 4 ЗППЦК, с оглед на което
размерът на наказанието не подлежи на намаляване.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на
КФН следва да се присъди възнаграждение, тъй като
административнонаказващият орган в съдебното производство пред СРС е
бил защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл. 63д, ал. 5
ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да осъди
жалбоподателката М. Г. да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева за производството пред СРС. Следва да бъде присъдено и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева в полза на КФН и за
касационното производство пред АССГ.
Така мотивиран, съдът счита, че атакуваното НП следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и правилно и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5
ЗАНН, Софийски районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-555/01.07.2021 г.,
издадено от заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор
на инвестиционната дейност”, с което на М. М. Г. е наложена глоба в размер
на 7000 лв. на основание чл. 221, ал. 1, хип. 1, т. 4 ЗППЦК за нарушение на
чл. 114б, ал. 1, пр. трето вр. ал. 2 ЗППЦК.
ОСЪЖДА М. М. Г. да заплати на Комисия за финансов надзор
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за съдебното
производство пред настоящата съдебна инстанция.
7
ОСЪЖДА М. М. Г. да заплати на Комисия за финансов надзор
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за касационното
производство пред АССГ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8