Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 31.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в закритото заседание на тридесети и първи август през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.И.
ЧЛЕНОВЕ:
Зл.Чолева
мл.с. Ев.Маринова
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик ч.гр.д.№ 6 801 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.
С жалба с вх.№ 39186/05.06.2020 г. длъжниците
Н.М.Б. и А. С.Б. обжалват отказ на ПЧСИ А.К.при частен съдебен изпълнител /ЧСИ/
М.П.с рег.№ 851 на КЧСИ по изп.дело № 20158510400352, обективиран в разпореждане
с изх.№ 23313/04.05.2020 г. да прекрати изпълнението по това дело на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК по молбата им с вх.№ 32769/04.05.2020 г.
В жалбата са наведени доводи, че последният
реално извършен и приложен изпълни-телен способ е запор на трудовото
възнаграждение на Н.Б. – запорно съобщение с изх.№ 1694/09.01.2018 г., получено
от работодателя на 12.01.2018 г., а последното плащане по запора е на
16.02.2018 г., че депозираната молба с вх.№ 77935 от 29.11.2019 г. от
взискателя е нередовно процесуално действие и не поражда целените правни
последици, поради невнасяне на дължимите се такси, както и че предвид факта, че
в продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършването на
конкретно изпълнително действие към 15.02.2018 г. на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК производството по изпълнителното дело е било прекра-тено. Поддържа се и
че извършеното възлагане по чл.18 ЗЧСИ не изключва задължението на взискателя
да следи за развитието на изпълнителното производство, да проявява процесуална
активност като внася такси например с оглед реалното осребряване на дълга; че
на практика следва да се приеме, че е в тежест на взискателя, ако не да посочи
конкретен начин на изпълнение, то поне в рамките на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК да заяви изрично пред ЧСИ, че поддържа първоначалното си сезиране като
заплати исканите от съдебния изпълнител такси, като се сочи и че в настоящия
случай взискателят е поискал нещо бланкетно, не е посочил конкретен начин на
изпълнение и като не е заплатил таксите пред органа по изпълнението, мълчаливо
е заявил, че е загубил интерес от изпълнителното производство. Инвокирани са доводи
и че предпоставките за прекратяване на
изпълнението по силата на закона са две – непредприемане на изпълнителни
действия по молба на взискателя и
изтичане на двугодишен преклузивен срок; че проучването на имущественото
състояние на длъжника не е изпълнително действие, като працесуалният
представител на взискателя подавайки молба до съдебния изпълнител с искане за
проучване на имущественото състояние на длъжника, по-скоро е искал да посочи
своята банкова сметка ***, а след справката за това състояние да посочи какви
изпълнителни действия иска да бъдат извършени. Извършването на самите
изпълнителни действия прекъсва давностния срок по чл.444, ал.1, т.8 ГПК.
Посочено е още и че тъй като в
производството са конституирани двама длъжници, последното изпълнително
действие е предприето на 12.01.2018 г. по отношение на Н.Б., по производството
е настъпила перемпция спрямо длъжницата А.Б., като по силата на закона спрямо
нея производството е прекратено и молбата на взискателя с вх.№ 77935/20.11.2019
г. е правно ирелевантна.
Молят съда да отмени атакувания
отказ от 04.05.2020 г. на съдебния изпълнител като незаконосъобразен,
неправилен и необоснован и да се задължи органът по изпълнението да постанови
изричен акт по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Претендират присъждане на направените разноски
по производството.
Ответникът по жалбата – В.А.Г., гр.София,
в срока по чл.436, ал. 3 ГПК чрез процесуалния му представител адв.Ш. е подал
възражение, в което оспорва жалбата изцяло, като навежда аргументи за неоснователност
по наведени в нея твърдения, предвид това, че не са налице предпоставките за
прилагане на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
В писмените мотиви, депозирани от
ЧСИ с рег.№ 851 на КЧСИ М.П.– чрез помощник ЧСИ А.К., по реда на чл.436, ал.3 ГПК, е отразено, че по същество жалбата е неоснователна, тъй като постановеният
отказ да се прекрати изпълнителното производство по разпореждане №
23313/04.05.2020 г. е съобразен с изискванията на закона, предвид това, че не е
налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК с оглед депозираните периодично
молби с посочени в тях способи за изпълнение.
Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата
по делото и изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалба на длъжника Н.М.Б. е
подадена от легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК срещу подлежащ на
съдебен контрол валиден акт на съдебния изпълнител и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.435,
ал.2, т.6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре,
да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, като е безспорно, че
атакуваното действие по разпореждане № 23313/04.05.2020 г. попада в кръга на
установените от законодателя такива във визираната норма.
Неоснователни са и инвокираните в
жалбата доводи от Н.Б., че в случая са налице предпоставките на разпоредбата на
чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на из-пълнителното производство спрямо
него, поради това, че взискателят не е поискал извърш-ването на изпълнителни
действия в продължение на две години.
От книжата по изпълнителното дело
се констатира, че след образуване на същото на 06.02.2015 г. по молба на В.А.Г.
от същата дата, в която на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ на частния съдебен
изпълнител са възложени права за проучване и
установяване на имущественото състояние на длъжниците и за определяне
допълнителни способи за изпълнение, освен посочените от взискателя. След
извършване на съответните справки, със запорно съобщение от 01.06.2016 г., получено
на 03.06.016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение длъжника Н.М.Б.,
получавано от „ЗМБГ” АД.
На 25.11.2016 г. е изготвено
запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение длъжника Н.М.Б., получавано
от „Чистота Искър” ЕООД, върнато с отбелязване от 25.11.2016 г.: „Има получен
такъв запор. Правят се удръжки на лицето!“.
На 05.01.2018 г. взискателят В.А.Г. - чрез пълномощника му адв.
Ш. е релевирал искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника Н.М.Б., получавано работодателя му „ДЗЗД Г.П.–
БКС“. Изгот-веното на 09.01.2018 г. запорно съобщение с изх.№ 1694 е връчено на
„ДЗЗД Г.П.– БКС“ на 12.01.2018 г.
На 09.02.2018 г. от помощник ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ – Е.К.е изготвено съобщение с изх.№ 9414 до ДЗЗД „Г.П.– БКС“, в
което е отразено, че по изпълнителното дело не са постъпвали суми за погасяване
на дълга по изпратеното му запорно съобщение с изх.№ 1694, във връзка с което
на дружеството е даден тридневен срок да вземе отношение по запорираното
вземане, като в случай, че не оспорват задължението си към Н.М.Б. – да
внесат дължимата се сума по сметката на ЧСИ. В уведом-ление с вх.№ 14550 от
16.02.2018 г. ДЗЗД „Г.П.– БКС“ е обективирало
изявление, че към посочената дата Н.М.Б. работи
при него; че има претенции и от други лица върху трудовото му възнаграждение,
както и че ДЗЗД „Г.П.– БКС“ извършва удръжки от заплатата на Н.Б. съобразно наложен запор по изп.дело на ЧСИ Н.М..
С молба, подадена на 29.10.2019
г., от взискателя В.Г.,
действащ чрез пълномощника му адв.Ш., е поискано да бъдат запорирани банковите
сметки и вземанията по трудовите договори на длъжниците Н.М.Б. и А.С.Б., както
и да се възбрани имуществото, оставено от починали наследодатели на длъжниците,
след извършване на съответните справки. Върху молбата е поставена резолюция от
29.10.2019 г.: „Да се извърши след заплащане на такси“. Доказателства, че
разпореждането е съобщено на взискателя лично или чрез неговия пълномощник, не
са налице по изпълнителното дело.
След получаване на справки от НАП – ТД София на
28.04.2020 г. във връзка с притежаваното от Н.Б. имущество и данни за осигуряването
му, на 28.04.2020 г. до същия е изпратено запорно съобщение от помощник ЧСИ М.П.–
А.К., за налагане на запор върху притежаваните от него моторни превозни
средства – л.а.”Ровър 414” с ДК № ********и л.а.”ВАЗ 2101” с ДК № ********
На 04.05.2020 г. длъжникът Н.М.Б., действащ чрез пълномощника
му адв.И., е подал молба до ЧСИ М.П.с вх.№ 32769
- по електронен път и на хартиев носител, с искане за издаване на постановление за прекратяване на изп.дело №
20158510400352, поради това че на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК производството
по делото е прекратено ех lege,
тъй като през последните две години не е извършвано изпълнително действие, нито
е поискано такова от взискателя. По искането е постановен обжалваният отказ, обективиран в с разпореждане
с изх.№ 23313 от 04.05.2020 г. на помощник ЧСИ М.П.– А.К., по съображения, че не са настъпили предпоставките на чл.433,
ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на Н.
М.Б..
Действително прекратяването поради
т.нар.„перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител само
прогласява с постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти, но тези факти в
конкретния казус не са налице.
Правният интерес за събиране на вземането е на взискателя-кредитор,
поради което той има задължението със своите действия да поддържа висящността
на изпълнителното производство, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде
събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подадената
молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за
неговото прекратяване. Движението на изпъл-нителното производство зависи от
волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен
изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на
конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е
внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване,
както и от това дали
е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или
неизвър-шени такива. С оглед на това и законодателят в нормата на чл.433, ал.1,
т.8 ГПК е счел, че липсата на активност от страна на взискателя в хода на
изпълнителното производство – да отправя искания до съдебния изпълнител да
извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период
от две години, има за правна последица – прекратяване на изпълнителното
производство по право.
От изложените по-горе обстоятелства
е видно, че в настоящия казус не е налице бездействие на взискателя за период
от две години, което да обоснове прекратяване на изпъл-нителното производство поради
т.нар. „перемпция“ спрямо длъжника Н.М.Б.. Срокът, установен в горепосочената
норма, който е преклузивен, започва от тече от всяко поискано, респ. предприето
изпълнително действие по изпълнителното дело. Изпълнителни действия, съгласно
дадените разяснения в мотивите на т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, независимо от това дали прилаганото им е
поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ, представляват:
насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана,
присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. В случая всяко от предприети
изпълнителни действия – наложените запори върху трудовото възнаграждение на
длъжника Н.Б. и поисканите такива – налагането на запори върху банковите сметки
на същия и на вземанията му по трудови договори, както и на възбрана върху
имуществото му, са в интервали от време по-малки от две години.
Неоснователни са доводите на
жалбоподателя Н.Б. във връзка с молбата на взискателя от 29.10.2019 г.
Безспорно, справката не представлява изпълнително действие, както е прието и в задължителните
разяснения, дадени в т.10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, но в дадената
хипотеза искането на взискателя с тази молба не е ограничено само до нея, а е
свързано и с искане за предприемане реализирането на конкретни валидни изпълнителни
действия – запори върху вземания на длъжника по банковите сметки и трудови
договори, установени от ЧСИ при справката, и налагане на възбрана върху установено
недвижимо имущество, притежавано от длъжника.
Ирелевантен към редовността на действията
по тази молба е въпросът във връзка с таксите по нея, тъй като в дадената
хипотеза размерът на същите не е бил определен от съдебния изпълнител и липсва
изпратено и връчено съобщение на взискателя за тяхното внасяне, предвид което не
може да се приеме, че взискателят не е оказал
необходимото съдействие и така осуетява изпълнението.
Погасителната давност и „перемпцията”
са два различни правни института, независи-мо, че едни и същи факти могат да
имат значение, както за перемпцията, така и за давността, както и че съгласно
мотивите към т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС
реалното извършване на изпълнителни действия /а не само поискването им/ е от
значение за прекъсването на давността по чл.116, б.”в” ЗЗД, а не за наличието
на прекра-тителното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Предвид изложеното настоящата инстанция
намира, че обжалваното от длъжника Н.Б. действие на съдебния изпълнител от
04.05.2020 г. е правилно, предвид което подадената от него жалба се явява
неоснователна и като такава последната трябва да бъде оставена без уважение.
При приетия изход от разглеждането на жалбата на този
жалбоподателя не се дължат разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. Поради липса
на заявено искане на основание чл.78, ал.3 ГПК от ответника по жалбата съдът не
дължи произнасяне на това основание.
Депозираната от длъжника А.С.Б. жалба
срещу отказа на помощник ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ – А.К., обективиран в
разпореждане с изх.№ 23313/04.05.2020 г., да прекрати изпълнението по изп.дело
№ 20158510400352 на осно-вание чл.433, ал.1, т.8 ГПК по отношение Н.М.Б., е
процесуално недопус-тима и следва да бъде оставена без разглеждане. Молбата от
04.05.2020 г., с която е бил сезиран съдебният изпълнител и въз основа на която
е постановен атакуваният акт, е подадена само от длъжника Н.Б., но не и от А.Б.,
като от друга страна, постановеният отказ засяга правната сфера единствено на Н.М.Б.
и няма за предмет прину-дителното изпълнение относно А. С. Б., с оглед на което
в патримониума на последната не е възникнало потестативното процесуално право
на жалба срещу този отказ. Правото на жалба е положителна процесуална
предпоставка от категорията на абсолютните, за чието наличие съдът следи
служебно.
Воден от горното и на основание
чл.437, ал.3 ГПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Н.М.Б. с
вх.№ 39 186/05.06.2020 г. по изп.дело № 20158510400352 по описа на частен
съдебен изпълнител М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от длъжника А.С.Б. жалба с вх.№ 39
186/05.06.2020 г. по изп.дело № 20158510400352 по описа на частен съдебен
изпълнител М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, срещу отказа на помощник ЧСИ М.П., рег.№
851 на КЧСИ – А.К., обективиран в разпореждане с изх.№ 23313/ 04.05.2020 г., с
който е отказано да се прекрати изп.дело № 20158510400352 на основание чл. 433,
ал.1, т.8 ГПК по отношение Н.М.Б., като недопустима.
Решението в частта, с която
жалбата на А.С.Б. е оставена без разглеж-дане, имащо характер на определение,
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на този жалбоподател.
В останалата част решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.