№ 7121
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110168308 по описа за 2024 година
Ищцата А. П. е предявила срещу ответника С.К.С.“ осъдителен иск с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответното дружество да заплати сума в размер
на 2000 лв. представляваща дължимото се трудово възнаграждение за месец октомври
2024 г.
Ищцата твърди, че е работила при ответника по силата на трудов договор от
20.09.2024 г. на длъжност „***“ и „***“. Заявява, че работодателят не е изплатил
дължимото възнаграждение за месец октомври. Отделно от това не е оформена трудовата
книжка.
С допълнителна молба е предявила иск по чл. 128, т.2 КТ за осъждане на ответното
дружество да заплати и трудовите възнаграждения за месеците ноември и декември 2024
г.
В срока за отговор ответникът К.С. дава становище за недопустимост на последващо
въведените в процеса искове за месечните възнаграждения за м. ноември и м. декември.
Дава становище за неоснователност на първоначално заявените претенции. Не оспорва, че
между страните е налице сключен трудов договор с ищцата, както и че договореното
възнаграждение е в размер на 2000 лв. Посочва, че на основание болничен лист № Е2023***
ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност в периода 01.10.2024 г. -
04.10.2024 г., като първоначално болничният лист е изпратен по имейл на работодателя на
06.10.2024 г. Медицинският документ е изпратен от нея в оригинал едва на 05.11.2024 г.,
заедно с Декларация за обстоятелствата за изплащане на парични обезщетения за временна
неработоспособност, бременност и раждане и трудоустрояване по болнични листове. Поради
подадената от лицето некоректна банкова сметка и след известие за това от НОИ, на
26.11.2024 г., ищцата е подала нова декларация с друга банкова сметка. Посочва, че след
изтичане на болничния лист, ищцата е престанала да се явява на работа. На 22.10.2024 г.
работодателят е издал Заповед № 478/22.10.2024 г. за прекратяване на трудовия договор с
лицето на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Поради неявяване на служителката на работа и
невъзможност заповедта да бъде връчена лично, връчването й е възложено на основание чл.
18, ал. 5 ЗЧСИ на ЧСИ М.П.. Видно от отбелязването върху разписката за връчване, на
1
основание чл. 47, ал. 5 ГПК заповедта се смята за редовно връчена на 16.12.2024 г., считано
от която дата е прекратено и трудовото правоотношение с ищцата. Оспорва изложените в
исковата молба фактически твърдения, като сочи, че ищцата е изпълнявала трудовите си
задължения в периода 20.09.2024 г. - 30.09.2024 г., за който период е начислено трудово
възнаграждение в размер на 631,58 лв. /бруто/. Същото е изплатено в нетен размер от 490,09
лв. по банков път на 11.10.2024 г. За м. октомври 2024 г. на ищцата е начислено обезщетение
за временна неработоспособност за 2 дни /за сметка на работодателя/ в размер на 104,96 лв.
Същото е изплатено по банков път на 13.11.2024 г. За периода от 05.10.2024 г. /изтичане на
болничния/ - до 16.12.2024 г. /датата на прекратяване на трудовото правоотношение/ ищцата
не се е явявала на работа, не е изпълнявала трудовите си задължения, поради което не е
начислявано и не се дължи трудово възнаграждение. Посочва, че с писмо от 05.11.2024 г.
работодателят е поканил ищцата да представи трудовата си книжка за оформяне. Обратната
разписка е върната с отбелязване, че същото е непотърсено. Оспорва твърденията на
ищцата, че вследствие на неоформянето на трудовата книжка търпи вреди тъй като
работодателят е подал уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, както за възникването на трудовото
правоотношение /20.09.2024 г./, така и за прекратяването му, считано от 16.12.2024 г. За
периода са внесени дължимите осигурителни вноски, поради което трудовият стаж на
лицето за краткото време на съществуване на трудовото правоотношение с ответника не се
губи.
С протоколно определение от 31.03.2025 г. съдът е прекратил производството в
частта, касаеща предявения иск по чл. 226 КТ за заплащане на сума в общ размер от 500 000
лв. – обезщетение за претърпени от ищцата вреди, както и в частта касаеща претендираните
от ищцата трудови възнаграждения за месеците ноември и декември 2024 г. в размер на по 2
000 лв.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
От страна на ищцата е представен трудов договор № 536/20.09.2024 г. /л.19/, видно от
който същата се е задължила да изпълнява длъжностите „***“ и „***“, при основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 2 000 лв., платимо до 20-то число на следващия месец.
От съдържанието на трудовия договор се установява, че същият е сключен със срок на
изпитване до 15.03.2025 г., уговорен в полза на работодателя.
От страна на ответника е представена длъжностната характеристика /л.44/, получена
и подписана от ищцата на 20.09.2024 г.
От страна на работодателя-ответник е подадено Уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ на
20.09.2024 г. /л.47/
Видно от представения фиш за м.09/2024 г. основната заплата на ищцата е 631,58 лв.,
като след удръжките сумата за получаване възлиза на 490,09 лв. /л.48/, която сума е платена
по банков път на 11.10.2024 г. /л.49/
Представено е преводно нареждане за сумата от 104,96 лв., платена отново по банков
път на 13.11.2024 г. /л.50/
Видно от представения болничен лист № Е2023*** /л.51/ ищцата е била в болничен
за периода от 01.10.2024 г. – 04.10.2024 г.
От страна на ответника е представена заповед № 478/22.10.2024 г. /л.53/, видно от
която трудовото правоотношение между страните е прекратено считано от 22.10.2024 г. на
основание чл. 71, ал. 1 КТ. Заповедта е редовно връчена на ищцата чрез ЧСИ М.П. на
16.12.2024 г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК /л.55/
Ответникът е представил „декларация за обстоятелствата за изплащане на парични
обезщетение за временна нетрудоспособност, бременност и раждане и трудоустрояване по
болнични листове“, изходяща от ищцата с вх. № 1278/05.11.2024 г.
С писмо от 05.11.2024 г. адресирано до ищцата, ответникът е направил искане за
представяне на нова декларация с коректно попълнени данни за банкова сметка, както и
2
предоставяне на трудова книжка за оформяне. Видно от обратната разписка /л.60/, писмото е
непотърсено.
Представена е и втора „декларация за обстоятелствата за изплащане на парични
обезщетение за временна нетрудоспособност, бременност и раждане и трудоустрояване по
болнични листове“, изходяща от ищцата с вх. № 1292/26.11.2024 г., в която е посочена
различна банкова сметка.
При така установената фактическа обстановка, Софийски районен съд прави
следните изводи от правна страна:
За уважаване на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че
претендираното от него неизплатено възнаграждение действително е било уговорено с
работодателя, че то е било част от съдържанието на трудовото правоотношение и, че е
престирал реално уговорената работа, доколкото от тези положителни факти именно
работникът черпи изгодни правни последици. Съдът е указал изрично на ищцата, че не сочи
доказателства, че е полагала труд по трудовото си правоотношение.
От представените доказателства по делото се установи, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, породено от сключен между страните трудов
договор от 20.09.2024 г., прекратен със заповед № 478/22.10.2024 г. Видно от представения
болничен лист по делото, ищцата в периода от 01.10.2024 г. – 04.10.2024 г. е била в отпуск
поради временна неработоспособност. От представените платежни нареждания от страна на
ответника, се установява, че на ищцата е изплатено трудово възнаграждение за месец
Септември 2024 г. в размер на 490,09 лв. и за месец Октомври 2024 г. в размер на 104,96 лв.,
с оглед отработените дни.
В отговора на исковата молба ответникът е навел твърдения, че след изтичане на
болничния лист, ищцата е престанала да се явява на работа, с оглед на което и трудовото
правоотношение между страните било прекратено.
От страна на ищцата не са ангажирани никакви доказателства относно престирането
на труд в полза на ответното дружество през процесния период, въпреки разпределената
доказателствена тежест и дадените изрични указания в тази насока. Доколкото предявеният
иск остана недоказан, същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът. Последният претендира
такива и представя доказателства за сторени разноски в размер на 2 500 лв. – адвокатско
възнаграждение /л.75/. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК /и с оглед липсата на възражение за
прекомерност от насрещната страна на претендираното адвокатско възнаграждение/, на
ответника следва да се присъдят разноски в претендирания размер от 2 500 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. П., ЕГН **********, с адрес *** срещу С.К.С.“,
ЕИК ***, с адрес ***, представлявано от изпълнителния директор Ц.Г.Д., осъдителен иск с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответното дружество да заплати сума в
размер на 2000 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец октомври
2024 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Л. П., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на С.К.С.“, ЕИК ***, с
адрес ***, представлявано от изпълнителния директор Ц.Г.Д., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 2 500 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4