№ 295
гр. Варна , 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20203100503636 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД
срещу решение № 260511/02.10.2020 г., постановено по гр.дело № 15800/2019 г. по описа на
РС – Варна, с което съдът е отхвърлил предявения от "Водоснабдяване и канализация-
Варна" ООД иск с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че
ответникът Н. Й. Х. дължи на ищеца сумите по заповед № 4978 от 27.06.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 9939/2019 г. по описа на ВРС.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради противоречие с
материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Жалбоподателят сочи се, че съдът неправилно е приел
исковата претенция за недоказана. Безспорно е установено, че ответникът е бил наемател на
водоснабдения имот и е обитавал същия до м. 11.2018 г. включително, респ. е ползвал ВиК
услуги. Неправилно са интерпретирани данните от карнета, тъй като в него се съдържат
подписи на абоната при отчетите извършени на 12.07.2018 г. и 14.08.2018 г. като при
последния е отчетено показание от 152 куб. м. Счита, че с оглед задължението на ВиК
оператора да отчита показанията на измервателния уред веднъж на три месеца е допустимо
за два месеца след последния отчет да бъде вписана служебно консумация от по 2 куб. м.
Сочи, че не е необходимо подписът да бъде положен лично от абоната. Освен това сочи, че
1
абонатът не е изпълнил задължението си при отсъствие от обекта да прояви инициатива и да
осигури достъп до водомера за извършване на отчет. Отправя искане за отмяна на
обжалваното решение, уважаване на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна чрез назначения особен представител е
подала отговор, с който оспорва жалбата. Поддържа, че отчитането на услугата се извършва
срещу подпис на абоната, а представения карнетен лист не доказва надлежно отчитане и че
ответникът се е съгласил с показанията на водомера, записани в карнета. Сочи,че видно от
представената справка за недобора обективираните във фактурата задължения са формиране
за отчетен период от 08.01.2013 г. до 12.07.2018 г. Позовава се на нарушение от
водоснабдителното предприятие на Общите условия при отчитане на водомера на
жилището в етажната собственост в хипотеза на неосигурен достъп. Отправя до съда искане
за потвърждаване на решението на ВРС и присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
ВРС е бил сезиран с установителен иск от "Водоснабдяване и канализация - Варна"
ООД по реда на чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответникът Н. Й. Х., в
качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер
1187390, дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна" ООД сума в общ размер на
165.56 лв., представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от
13.07.2018 г. до 20.11.2018г. на адрес гр.Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“, бл. 405, вх.7, ап.91;
сума в общ размер на 13.85 лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за
периода от 13.08.2018г. до 20.06.2019 г.; както и законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда - 25.06.2019 г. до окончателното й плащане, за
които суми е издадена заповед № 4978 от 27.06.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 9939/2019г. по описа на ВРС.
В исковата молба ищецът твърди, че предоставя В и К услуги на Н. Й. Х. за имот на
адрес гр.Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“, бл. 405, вх.7, ап.91, които се отчитат по партида с
абонатен номер 1187390. Твърди, че ответникът не е заплащал цената на доставените
количества питейна вода и др. ВиК услуги. Поддържа, че претендираните от ищеца суми за
главници и лихви по фактури са подробно описани в Справка за недобора на частен абонат
№ 1187390 до 20.06.2019 г.
Ответникът чрез процесуален представител е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, с
който се оспорва наличието на договорни отношения между него и ищеца за посочения
обект на потребление, тъй като ответникът не е собственик, нито ползвател на имота с адрес
гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 405, вх. 7, ап. 91. Оспорва, че претендираното
количество ВиК услуги е доставено на абоната и потребено от него. Оспорва, че средството
за измерване (водомер) е било в техническа изправност, както и че същото е било в
2
метрологична годност. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
обективираните във фактура 11393223078/13.07.2018 година задължения, тъй като видно от
представената Справка за недобора сумата по фактурата е формирана за отчетен период от
08.01.2013 година до 12.07.2018 година – повече от пет години и половина. Възразява, че
ищецът не спазва процедурата за отчитане на количествата питейна вода, съгласно Общите
условия.
В първото съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител не е
направил пояснения и допълнения на исковата молба съобразно чл. 143, ал. 2 от ГПК. С
извършения доклад по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест съобразно
наведените в исковата молба фактически твърдения и изготвения проект за доклад.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВРС решение е валидно и
допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Спорно между страните във въззивното производство е, че ответникът е потребител
на доставените в процесния имот ВиК услуги, реалното доставяне, респ. правилното
отчитане, на посочените от ищеца количества питейна вода и ВиК услуги, както и
погасяването на вземанията по давност.
За доказване на твърдението, че ответникът притежава качеството „потребител на
ВиК услуги” е представена преписка от кмета на р-н „Вл. Варненчик“ при Община Варна с
изходящ номер от 02.07.2020г. От съдържащите се в същата материали, в т.ч. Заповед №
46/10.04.2012г., е видно, че ответникът Н. Й. Х. е наемател в процесния имот,
представляващ общинско жилище. Наемателят, когото водоснабдителното дружество е
приело за потребител на доставяните в имота ВиК услуги е материалноправно легитимиран
да прави възражение срещу това си качество единствено, ако установи, че не е имал
качеството наемател на имота. Това е така, тъй като съгласно чл. 2, ал. 3 от Общите условия
на "Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД наемателят става потребител по волята на
собственика или носителя на вещно право на собственост, а съгласие на наемателя не се
изисква. Затова достатъчно е В и К операторът да установи в процеса, че ответникът по
силата на наемно правоотношение със собственика, респ. ползвателя на имота, е имал
качеството наемател за периода на потребление.
За доказване на извършените доставки на ВиК услуги в процесния имот на адрес
гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 405, вх. 7, ап. 91, ищецът е представил справка за
3
недобора и карнет. Допусната е и съдебно-счетоводна експертиза, която е установила, че
претендираните суми за главница и лихви са изчислени правилно с оглед счетоводните
записи при ищцовото дружество.
В представената по делото справка за недобора на частен абонат с абонатен №
1187390 на обект гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 405, вх. 7, ап. 91, е посочен
ответникът Н. Й. Х. и с клиентски № 1187390 – Община Варна. Видно от справката, в
периода 13.07.2018 г. – 20.11.2018 г. са издадени пет броя фактури, първата от които от дата
13.07.2018 г. за потребена вода от 55 куб.м. на стойност 144,73 лева обхваща период на
потребление от 08.01.2013 год. до 12.07.2018 год.
От представения карнет за отчитане на потреблението на ВИК услуги по партидата
на частен абонат № 1187390 се установява, че за периода м. 01.2018 г. до 12.07.2018 г.
водомерът не е отчитан с отбелязване, че имотът е необитаем. На 12.07.2018 г. са отчетени
55 куб.м. консумация, като датата на предходния отчет е коригирана на 01.01.2016 г. На
14.08.2018 г. е отчетен 1 (един) куб.м. вода, а след тази дата, до 14.11.2018 г. са извършени
три отчета по 2 (два) куб.м. вода. Нечетлив подпис, наподобяващ този на ответника положен
върху приетите по делото като доказателства документи свързани с наемното
правоотношение има положен срещу отчета от 12.07.2018 г. Срещу отчета от 14.08.2018 г. за
1 куб.м. вода има нечетлив запис, който не може да се оприличи на подпис. Следващите три
отчета не са подписани и липсва отбелязване за начина по който е отчетена консумацията
(по 2 куб. м. на отчет). На всички отчети до 14.07.2018 г. и след 14.11.2018 г. е отбелязано,
че имотът е необитаем.
При тези данни съдът намира, че ищецът не е доказал надлежно отчитане по
предвидения в Общите условия ред на претендираните количества доставени ВиК услуги на
потребител с абонатен № 1187390. Видно е както от справката за недобора, така и от
представения карнет, че отчетеното на 12.07.2018 г. потребление от 55 куб.м. по фактурата
от 13.07.2018 г. на стойност 144,73 лева не може да бъде отнесено към твърдяния период с
начало м. януари 2018 г. Ищецът е издал документи, които си противоречат – справка за
недобора, която сочи период на потребление от 08.01.2013 год. до 12.07.2018 год. и карнет в
който е извършена поправка и е посочено начало на периода 01.01.2016 г. При това в
карнета е отбелязано, че в периода от 09.01.2018 год. до 12.07.2018 год. имотът е необитаем.
Съдът не може да изгради вътрешното си убеждение на основата на предположение
както относно период през 2018 г., в който действително е консумирано някакво количество
вода в процесния имот, така и относно размера на потреблението. При тези абсолютно
неясни данни започващи от 08.01.2013 год., корекция на началния момент на „01.01.2016 г.“
без отбелязване кой и на какво основание е извършил поправката в карнета, и липса на
надлежно отчитане на консумацията от началото на 2018 г., което е и начало на заявения от
ищеца със заявлението за издаване на заповед за изпълнение процесен период, до отчета
извършен на 12.07.2018 год., следва да се приеме, че сумата по първата фактура е изцяло
4
недоказана по своето основание.
Следващите отчети, в т.ч. този от 14.08.2018 г. за 1 куб.м., на практика не са
подписани. Липсва отбелязване за причините, поради което това не е сторено, както и
основанието, на което са отчетени общо 7 куб. м. вода на обща стойност 20,83 лева. Липсват
данни за спазване от служителите на ищцовото дружество на правилата за отчет в отсъствие
на абонат или при неосигуряване на достъп.
Изводът е, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване по
установения процесуален ред не само размера, но и основанието на исковата си претенция,
поради което същата следва изцяло да се отхвърли. Неоснователността на иска за главница
води до неоснователност и на акцесорната претенция за законна лихва за забава.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, решението на ВРС ще
бъде потвърдено.
При този изхода от спора въззивникът няма право на разноски, а въззиваемата страна
не е сторила такива, поради което разноски не се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260511/02.10.2020 г., постановено по гр.дело №
15800/2019 г. по описа на РС – Варна.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280,
ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5