Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260059 13.01.2022 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, I граждански
състав, в публично заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена Назарева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16155 по описа на
съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е осъдителен иск с правна квалификация чл. 558, ал. 7 КЗ.
Ищецът Гаранционен фонд, със седалище и
адрес на управление: град София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, твърди, че на 04.06.2016 г., около 16.30 часа, в гр. ******, е
настъпило ПТП по вина на ответника В.Д.Г., ЕГН **********, който управлявал лек
автомобил марка „Шевролет”, с ДК № ********, преминавайки на непозволен сигнал
на светофарната уредба, като удря правомерно движещия се товарен автомобил „Волво
********”, с ДК № ********. Твърди се, че ответникът упражнява автомобила без
действаща задължителназастлаховака „ГО“ към датата на ПТП. На собственика на
увредения автомобил било изплатено обезщетение за причинените имуществени вреди
в размер на 866,40 лева по образуваната преписка по щета № ******от
29.12.2016г..
Въпреки, че на ответника била изпратена регресна
покана за възстановяване на изплатената сума, до момента същият не е изпълнил
задължението си. Моли се за осъждането му да заплати сумата от общо 866,40
лева, представляваща изплатено от ищеца обезщетение, ведно със законната лихва
от предявяването на иска – 3.12.2020 г. до окончателното погасяване.
Претендират се разноски.
С оглед изложеното моли предявения иск да бъде уважен,
като претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, особеният представител
на ответника адв. Е.С. е подала отговор, с който оспорва всички факти и
обстоятелства в исковата молба: противоправно поведение на ответника, причинени
вреди по автомобила и платено обезщетение, получаване на регресна покана от
ищеца. Прави възражение за погасяване на вземането по давност. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноските за адвокатско
възнаграждение за особен представител.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представения протокол за ПТП № ****** от
1.08.2016г., се установява, че на 04.06.2016 г., около 16.30 часа, в гр. ******, на
кръстовището между бул. *******и ул. *****, в посока север, е
настъпило ПТП по вина на ответника, който управлявал лек автомобил марка „Шевролет”,
с ДК № ********,
вследствие на което настъпва удар с товарен автомобил „Волво ********”, с ДК № ********, като
нанесъл на последния лек автомобил материални щети, както следва: предна броня,
десен фар, основа десен фар, предна декоративна решетка, стъпенка пр. дясна
долна, преден десет мигач, десен габарит и подкалник преден десен предна част.
В протокола за ПТП е посочено, че за управлявания от
ответника лек автомобил няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Въз основа на протокола за ПТП е съставено
наказателни постановления № ********** от 25.08.2016г., връчено и влязло в сила
на 24.10.2016г.
Видно е от Справка от базата данни на Информационен
център към Гаранционен фонд за застраховка „ГО“ на автомобилистите, относно лек
автомобил марка
„Шевролет”, с ДК № ********, че полицата с № ********** е
прекратена, считано от 11.03.2016г..
Видно е от уведомление за имущ. вреди от
29.12.2016г., доклад по щета за имуществени вреди № ******/29.12.2016г.,
техническа експертиза по щета от 29.12.2016г., ведно с цялата приложена
преписка по щетата, фотоалбуми от извършения при експертната оценка оглед на
щетите, рекапитулация и др., че щетите, нанесени върху автомобила са с обща
стойност 866,40 лева. Сумата е изплатена на 27.01.2017г. на *********** което,
видно от свидетелство за рег. на МПС част І е собственик на увредения лек
автомобил, чрез платежно нареждане на лист 12 от делото, неоспорено от
ответника изобщо.
В хода на настоящото производство е изслушана и
приета съдебно-автотехническа експертиза, като вещото лице е посочило в
заключението си, че е налице причинно-следствена връзка между изследваното ПТП
и настъпилите и изплатени щети по застрахования автомобил. Посочило е също
така, че изплатената стойност на авточастите и авторемонтните операции за
възстановяване на автомобила от описаните увреди, е под среднопазарната цена на
ремонта.
Съдът кредитира заключението на приетата по делото
съдебно-автотехническа експертиза, като компетентно изготвено, от лице с
необходимата квалификация, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и
неоспорено от страните.
Безспорно от приложените по делото писмени
доказателства се установява, че настъпилото ПТП е причинено от ответника, който
при управление на лекия автомобил, за който няма сключена застлаховака „ГО“ е
причинил имущ. вреди върху товарен автомобил „Волво ********”, с ДК № ********. Виновният
водач е бил санкциониран по административен ред чрез издадено му наказателно
постановление, влязло в сила, а увреденото дружество е предявило претенции пред
Гаранционния фонд, който на 27.01.2017г. му е изплатил обезщетение в размер на 866,40
лева по банков път.
В случая са били налице предпоставките на чл. 558,
ал. 7 от КЗ, тъй като след изплащане на обезщетението, ищецът встъпва в правата
на увреденото лице до размера на платеното и за него се поражда правен интерес
от водене на настоящия процес. Както вече се отбеляза, този размер е доказан от
представената преписка по щета, съдържаща фактури и от платежното нареждане.
Същите не са оспорени от ответника, поради което безспорно се явяват доказани
разноските за причинените вреди.
По отношение на вината на ответника за настъпилото
ПТП следва да се посочи, че макар протоколът за ПТП да не се ползва със
задължителна доказателствена сила относно отразения в него механизъм на ПТП и
поведението на участниците, защото тези факти не са се осъществили пред
актосъставителя, а и законът за МВР не е предоставил на органите на реда такава
удостоверителна компетентност, това обаче не означава, че в случая такова ПТП
не е било извършено или пък, че то е настъпило по друг начин. От една
страна, ответникът е подписал документа и в отговора не се оспорва
обстоятелството, че той е положил своя подпис там, а доколкото протоколът
удостоверява неизгодни за него факти (с оглед на това, че в него е посочено, че
именно той е нарушил правилата за безопасност на движението), този документ
следва да се ползва с материална доказателствена сила относно тези неизгодни
факти, чието настъпване е удостоверено с подписа на виновния водач. От друга
страна, по случая е било образувано и административно- наказателно производство
чрез съставяне на наказателно постановление на виновния водач именно за
извършените нарушения, като наказателното постановление в влязло в сила.
Нарушителят ги е приел, като не ги е атакувал по надлежния ред и не ги е
оспорил, ето защо следва да се приеме, че същият се е съгласил с констатациите
в тях и те могат да се ползват по горните съображения като доказателства за
тези неизгодни нему факти. При положение, че е налице влязъл в сила акт относно
въпросното деяние, отразено в протокола за ПТП, съдът е обвързан да приеме, че
такова нарушение от виновния водач действително е било осъществено. От своя
страна ответникът не ангажира никакви доказателства за установяване на различна
фактическа обстановка.
Предвид изложеното, претенцията се явява доказана по основание и размер и
следва да бъде уважена изцяло, като ответникът се осъди да заплати на ищеца
търсената сума, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба в съда до изплащане на вземането.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени и направените от него разноски в
производството в общ размер от 770 лева, от които сумата от 50 лева - платена
държавна такса за образуване на делото, сумата от 200 лева – внесен депозит за
САТЕ, сумата от 100 лева за ССче, сумата от 20 лева- депозит за свидетел, юрк.
възнаграждение в размер на 100 лева, както и сумата от 300 лева – депозит за
назначаване на особен представител на ответника.
На назначения от съда особен представител на ответника
адв. Е.С. следва да се изплати внесеното от ищеца възнаграждение в размер на
300 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.Д.Г., ЕГН **********
да заплати на Гаранционен фонд, със
седалище и адрес на управление: град София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, сумата от 866,40 лева, представляваща регресно вземане,
за изплатено от Гаранционния фонд на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ
/отм./ по щета № *****/29.12.2016г. обезщетение за причинени имуществени вреди
на товарен автомобил марка „Волво ********”, с ДК № ********, собственост на ***********
причинени вследствие на ПТП, настъпило на 4.06.2016 г. около 16,30 часа в гр.
******, вследствие на виновно поведение на ответника, като водач на лек
автомобил „Шевролет”, с ДК № ********, като е управлявал МПС, без да е имал
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в
съда 3.12.2020 г. до окончателното погасяване, както и съдебно - деловодни разноски в общ размер на 770 лева.
На адв. Е.С. се издаде РКО за сумата от 300 лева, представляващо внесеното от ищеца възнаграждение за особен
представител.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: /п./ АНЕТА ТРАЙКОВА
Вярно с
оригинала!
ММ