Решение по дело №14482/2011 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1028
Дата: 24 март 2015 г.
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20115330114482
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                              Година 2015           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                 ХІХ граждански състав

На 24.03                                                          Година  2015

В публично заседание на 27.02.2015 г. в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

             Секретар: ДИМИТРИЯ ГАДЖЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гр. дело номер 14482 по описа за 2011 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл.270, ал.3, предл.3 от ГПК.

С влязло в сила на 06.01.2015 г. Решение № 2032/26.11.2014, постановено по в. гр. дело № 2133/2014 г. по описа на ПОС – Гражданско отделение – V гр. състав, е било обезсилено постановеното по настоящето дело Решение № 4377/15.11.2013 г., прекратено производството по в. гр. дело № 2133/2014 г. по описа на ПОС – V гр. състав и делото е било върнато на ПРС за произнасяне по предявения иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.

Предявен  е  иск  с правно  основание  чл.59, ал.1  от  ЗЗД. 

         Ищецът  СД  „Мечо - 54 – Назърови и С-ие” – гр. Добрич,  твърди,  че  е собственик  на   товарен  автомобил  „Шкода”  с  рег.    ***  и  товарно  бордово ремарке  с  рег. №  ***, като  с  изпълнителен  лист  от  13.02.2001г., издаден  по  гр. дело № 873/2001 г. по описа на ПРС - VІІІ  гр. състав,  П.  Д.  Н. и  П.Д.П. са  били  осъдени  да  заплатят  на наследодателя на ответниците А.  Л.  Г., починал в хода на производството по делото, след постановяване на обезсиленото решение – на 31.12.2013 г.,  сумата  от  4 800 лв.  по Запис  на  заповед,  издаден  на  30.10.2000 г.,  и  деловодни  разноски  в  размер  на  100  лв. - въз  основа  на който  изпълнителен  лист  първоначално е  било  образувано  изп.  дело  № *** по описа  на  СИС  при  РС – гр. Д.,  което  впоследствие  било преобразувано  в  изп. дело  № ***  на  ЧСИ  ....,  по  което  изпълнително  дело  ЧСИ  .... е насочил  изпълнителните  действия  срещу  товарния  автомобил  и  товарното  бордово  ремарке,  собственост  на  ищцовото  дружество,  като  на  30.08.2007 г.  същите  били  отнети  от  владението  му  и  предадени  на взискателя А.  Г.. На 16.10.2009 г. ищцовото дружество  изпратило  покана  до  наследодателя на ответниците А.Г., с  която изявило  претенция  последният  да  му  заплаща  обезщетение  за  ползването  на  посочените  движими  вещи.  Поканата  била  получена  от  първоначалния ответник А.Г.  на  16.10.2009 г.  За  защита  на правото  на  собственост  на  ищцовото  дружество  върху движимите  вещи е бил предявен  и  ревандикационен  иск  по  гр. дело № 15919/2009 г.  по описа  на  ПРС - ХVІІ гр. състав, който е бил  уважен.  Въз  основа  на  издадения  изпълнителен  лист, на 01.03.2011 г.  товарният автомобил  и  ремаркето са  били върнати  от наследодателя на ответниците на  ищцовото  дружество.  Ищецът твърди,  че  за  периода  от датата  на  получаване  на  поканата -  21.10.2009 г.  до  28.02.2011 г. собствените  му  движими  вещи  са  били  ползвани  неоснователно  от наследодателя на ответниците, поради което иска постановяване  на  решение,  с  което  ответниците, в качеството им на наследници по закон на А.Л.Г., да  бъдат  осъдени  да  му  заплатят  сумата  от  20 580  лв.,  съставляваща  стойността  на  това, с което  наследодателят им се е обогатил за  сметка на ищеца без  правно  основание,  ползвайки  движимите  вещи,  ведно  със  законната  лихва  върху  сумата  от  датата  на предявяване  на  исковата молба  до  окончателното  й  заплащане. Представя писмени защити. Претендира разноски. 

         Ответниците М.А.Г., А.А. ***, и Л. А. Г. ***, в качеството им на наследници по закон на първоначалния ответник по делото А.  Л. ***, починал на 31.12.2013 г.,  оспорват предявения иск и молят съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в представените от наследодателя им отговор на исковата молба и писмена защита. Претендират разноски. 

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед наведените от страните доводи и в изпълнение на указанията, дадени в Решение № 2032/26.11.2014, постановено по в. гр. дело № 2133/2014 г. по описа на ПОС – Гражданско отделение – V гр. състав, намира за установено следното:

         Не  се  спори  между  страните а и от събраните след постановяване на обезсиленото решение писмени доказателства се установява, че тримата ответници са наследници по закон на А.Л.Г., ЕГН **********,***, починал на 31.12.2013 г. – ответницата М.Г. – негова преживяла съпруга, а ответниците Л. и А. Г.– техни деца. Не се спори също така, а и  от  писмените  доказателства  по делото, се установява че  ищцовото дружество  е собственик  на   товарен  автомобил  „Шкода”  с  рег.    ***  и  товарно  бордово ремарке  с  рег. №  ***, както и  че  с  Изпълнителен  лист  от  13.02.2001 г., издаден  по  гр. дело № 873/2001 г., по описа на ПРС - VІІІ  гр. състав, лицата П.  Д.  Н. и  П.  Д. ***, са  били  осъдени  да  заплатят  на  наследодателя на ответниците А.  Л.  Г. сумата 4 800  лв.  по  Запис  на  заповед,  издаден  на  30.10.2000 г.,  и  деловодни  разноски  в  размер  на  100  лв.  Въз  основа на  този Изпълнителен  лист  първоначално  е било  образувано  изп. дело № .../2001 г. по описа на СИС при  РС – гр. Д.,  което  впоследствие  е  било преобразувано  в  изп. дело  № .......по описа на ЧСИ  ..... С  Постановление  на  ДСИ  от  05.04.2005 г. на основание чл.382, ал.1 от ГПК (отм.), на  взискателя  А.  Г.  са  били  възложени  вместо  плащане  собствените  на  ищцовото дружество товарен автомобил „Шкода” с  рег. № ..........и товарно бордово ремарке с рег. № ***, а въз основа  на влязлото  в  сила  Постановление  за възлагане, на  30.08.2007 г. ЧСИ  .... е отнел владението на  ищцовото дружество върху  посочените  движими  вещи  и е предал същите на  взискателя – наследодателя на ищците А.  Г.. Не се спори и от писмените доказателства, събрани по настоящето дело се установява и, че за  защита  на правото  си  на  собственост ищцовото  дружество е предявило срещу  общия на ответниците наследодател ревандикационен иск, въз основа на който е било образувано гр. дело № 15919/2009 г. по описа на ПРС - ХVІІ гр. състав, който е  бил уважен и въз основа на издадения по това дело изпълнителен лист,  на 01.03.2011 г. товарният автомобил и ремаркето са били върнати от наследодателя на ответниците А.Г. на ищцовото дружество.

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне това, с което се е обогатил, до  размера на обедняването. Съгласно трайната съдебна практика на Върховния съд и Върховния касационен съд (конкретно - Постановление № 1/28.05.1979 г. на  Пленума  на  Върховния  съд), когато собственикът на един имот е бил лишен от  ползването му, а друго лице го е ползвало без основание, е налице  неоснователно  обогатяване за ползващия имота и собственикът на последния разполага с иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД срещу ползващия имота.

От страна  на  ищеца  се  твърди,  че наследодателят на ответниците е  ползвал горепосочените движими вещи, собственост на ищцовото дружество,  неоснователно, за което претендира наследниците на А.Г. да му заплатят обезщетение  за  ползването на вещите от общия им наследодател през периода от 21.10.2009 г. до  28.02.2011 г. в  размер  на  пазарния  наем – общо 20 580 лв. за двете вещи. От събраните по делото писмени доказателства, приетите заключения на САТЕ и ССЕ и показанията на разпитаните по делото свидетели обаче не се установява, нито наследодателят на ответниците – А.Г. да е отдава под  наем вещите, нито – че ако вещите не бяха във владението на А.Г., ищецът действително  би  успял  да  ги  отдаде  под  наем и имуществото  на дружество-ищец да се увеличи със сумата, с която се твърди, че А.Г. се е обогатил за сметка на ищеца.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява наследодателят на ответниците А.Г. да се е обогатил за сметка на ищеца поради невъзможност последния да ползва собствените си движими вещи през процесния период, респективно – ищцовата страна да е обедняла с размера на претендираната сума, а оттук - че в конкретния случай не е налице фактическия състав на разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, поради което искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли изцяло.    

С оглед от изхода от спора, и на  основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът  следва  да  заплати  на ответниците  направените  по  делото  разноски в размер на  2 247лв. – платено от наследодателя им адв. възнаграждение на процесуалния им представител по делото адв. Н.А.. 

         По изложените съображения съдът

 

                                                       Р Е Ш И:

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от СД „Мечо-54 – Назърови и С-ие” - гр. Добрич, ЕИК *********, представлявано от Управителя П.  Д.  Н., със съдебен адрес:***, адв. С.Г., ПРОТИВ М.А.Г., ЕГН **********, А.А.Г., ЕГН ********** и Л. А. Г., ЕГН **********, в качеството им на наследници по закон на А.  Л.  Г., ЕГН **********,***, починал на 31.12.2013 г., и тримата със съдебен адрес:***, адв. Н.А., иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата 20 580 лв., представляваща  обезщетение  за неоснователно  обогатяване  на  общия на ответниците наследодател А.Л.Г. за сметка на  ищеца, в  размер  на  пазарния наем за ползването на товарен автомобил „Шкода” с  рег. № *** и товарно бордово ремарке с рег. № *** за периода от 21.10.2009 г.до 28.02.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на  исковата молба - 10.08.2011 г. до окончателното й изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

         ОСЪЖДА СД „Мечо-54 – Назърови и С-ие”, с посочените  седалище, ЕИК, законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА М.А.Г., А.А.Г. и Л. А. Г., и тримата с посочените ЕГН и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 2 247  лв.

         Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

         Вярно с оригинала!

ММ