Определение по дело №474/2018 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 831
Дата: 15 ноември 2018 г.
Съдия: Кристиан Бориславов Гюрчев
Дело: 20184300500474
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л   Е   Н  И   Е

 

 

гр. ЛОВЕЧ, 15.11.2018 г.

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТАТЯНА МИТЕВА

                                   ЧЛЕНОВЕ:   ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                           КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл. съдия

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.ч.гр.д. № 474 по описа за 2018 г. на Окръжен съд - Ловеч, и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

С Определение №122 от 31.01.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 1592 по описа за 2016 г. на Районен съд-Ловеч, съдът обезсилил Заповед № 925 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 30.08.2016 г., както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от същата дата.

Срещу така постановения съдебен акт е подадена въззивна частна жалба от „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД /с предишно наименование „Бързи кредити“ ООД/, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 9“, бл. 963, ет. 1, офис 11, представлявано от Десислав Димитров, депозирана чрез адв. Д.М. ***.

В жалбата се сочи, че дружеството-жалбоподател не е било уведомено за постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, както и че не са му дадени указания да упражни правото си на иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Твърди, че дружеството не е променяло адреса на седалището си, посочен в Търговския регистър, където и към настоящия момент се намира офисът на дружеството, обитаван от двама служители и представител. Релевира, че районният съд не е спазил процедурата, предвидената в чл. 50, ал. 4 от ГПК.  

На база изложеното счита, обжалваното определение за незаконосъобразно, неправилно и постановено при грубо нарушение на процесуалния закон, поради което моли същото да бъде отменено, като бъдат дадени задължителни указания на първоинстанционния съд да връчи надлежно съобщение с разпореждане за предявяване на установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК.

Частната жалба е подадена в предвидения от закона преклузивен едноседмичен срок /видно от пощенско клеймо от 09.02.2018 г./, от страна с правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Ч.гр.д. № 474 по описа за 2018 г. на Районен съд-Ловеч е образувано във връзка със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № 7841 от 30.08.2016 г., с която заявителят „Бързи кредити“ е претендирал вземане от С.Х.Я. за сума в общ размер на 8335,09 евро, произтичаща от запис на заповед, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 326,04 лв.-държавна такса и 1000 лв.-юрисконсултско възнаграждение.

Съдът уважил заявлението, като издал Заповед № 925 от 30.08.2016 г.за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, на основание която издал и изпълнителен лист.

С Определение от 07.12.2017 г., постановено по в.ч.гр.д. № 655, постановено по описа за 2017 г. на Окръжен съд – Ловеч, въззивната инстанция приела, че възражението с правно основание чл. 423 от ГПК на С.Х.Я. срещу Заповед № 925 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК се явява основателно и върнал делото на Районен съд – Ловеч за продължаване на съдопроизводствените действия и даване на указания по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

С Определение № 1134 от 13.12.2017 г. Районен съд – Ловеч указал на заявителя „Бързи кредити“, че може да предяви иск за установяване на вземанията си по оспорената заповед в едномесечен срок от получаване на съобщението, като му напомнил, че при непредставяне на доказателства за предявяване на иска в посочения срок, заповедта за изпълнението и издадения въз основа на нея изпълнителен лист ще бъдат обезсилени.

Видно от съобщение, намиращо се на л. 28 от първоинстационното дело, длъжностно лице-призовкар е посетило на 20.12.2017 г. адрес, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин 9“, бл. 963, ет. 1, офис 11, където установило, че няма офис на дружеството или негов представител, като посочило, че дружеството се е преместило на адрес, находящ се в гр. Перник, ул. „Отец Паисий“ № 52, зад НОИ. С оглед гореизложеното първоинстанционният състав на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК е счел, съобщението за връчено.

С молба от 25.01.2018 г., подадена от процесуалния представител на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, е посочено, че съобщението с дадените указания не им е редовно връчено, като са узнали за него след телефонна справка в деловодството на съда.

С Определение №122 от 31.01.2018 г. Районен съд-Ловеч обезсилил Заповед № 925 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 30.08.2016 г., както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от същата дата. Съдът се мотивирал, че с оглед факта, че жалбоподателят е напуснала адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, съобщението следва да се приложи по делото и да се смята за редовно връчено.

При така установената фактическа обстановка, настоящата съдебна иснтанция приема от правна страна следното:

В чл. 50, ал. 1 от ГПК е посочено, че мястото за връчване на книжа на юридическо лице, каквото безспорно е процесното дружество, е последният адрес, посочен в Търговския регистър. От извършената служебна проверка в ТР настоящият съдебен състав установи, че жалбоподателят не е променял адресът си на управление, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“ № 9 , бл. 963, ет. 1, ап. 11. Видно от приложеното по делото съобщение, намиращо се на л. 28 от ч.гр.д. № 1592/2016 г. на Районен съд-Ловеч, на 20.12.2017 г. длъжностно лице-призовкар е посетило горепосочения адрес, като е установило, че на адреса няма офис или служител на дружеството, на който да бъдат връчени книжата, а дружеството има променен адрес, като новият се намира в гр. Перник. При извършената служебна справка съдът действително установи, че в ТР фигурира адрес, находящ се в гр. Перник, като е посочено, че същият се ползва единствено за кореспонденция с НАП. Въззивната инстация счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че не следва да връчва книжа на адрес различен от обявеното в ТР седалище на дружеството или да го уведомява по телефона, доколкото последното е предвидено като субсидиарен способ. Съобразно нормата на чл. 50, ал. 2 от ГПК по отношение на юридическо лице, което е напуснало адреса по седалището си и не е вписало новия си адрес в ТР, въззивната инстанция подкрепя извода на проверяваната инстанция, че процесните книжа следва да се приложат по делото и да се считат за връчени.

На база изложеното въззивната инстанция приема, че са правилни и изводите на районния съд, че едномесечният срок за представяне на доказателство за предявен иск по чл. 422 от ГПК по оспорената заповед е започнал да тече от момента, когато призовкарят е установил, че жалбоподателят е напуснал адреса-седалище на дружеството, а именно - 20.12.2018 г. С оглед обстоятелството, че до изтичането на горепосочения срок не са били спазени указанията, дадени с Определение № 1134 от 13.12.2017 г., за първоинстанционния съд е било налице задължение да обезсили заповедта и издадения въз основа нея изпълнителен лист, което той е сторил и с обжалваното определение.    

Посочената от жалбоподателя разпоредба на чл. 50, ал. 4 от ГПК, касае хипотеза, неотносима към настоящия случай, а именно когато  адресът на връчителят не е променен, а само липсва достъп до канцеларията на търговеца или не се намери служител, който е съгласен да получи книжата. В процесния случай, както беше посочено и по-горе, дружеството е променило адреса си без да актуализира тази промяна в Търговския регистър, поради което и посочена от жалбоподателя норма е неприложима.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата се явява неоснователнa, а обжалваният съдебен акт правилен, поради което същият следва да бъде потвърден.

Водим от гореизложеното, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 122 от 31.01.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 1592 по описа за 2016 г. на Районен съд-Ловеч.

Определението е окончателно.

Препис от определението да се издаде на страните!

 

 

 

                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………..                          ЧЛЕНОВЕ: 1.………………….

                                                                                                                

                                                                                    2…………………..