Р Е Ш Е Н И Е
№ 8
гр. Пловдив, 04.01.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, II отделение, Х
състав, в публично съдебно заседание
на десети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като
разгледа докладваното от съдията Янко Ангелов административно дело № 1803 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство пред първа инстанция.
Делото
е образувано по жалба на проф.д-р Р.С.
действащ като управител на Медицински център "РареДис" ЕООД, с ЕИК
*********, срещу Писмо изх.№ ИАМН-24-00-183
от 03.07.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“/ИА“МН“/ София.
С
жалбата се поддържа, че при обжалване на писмото се обосновава правен интерес,
след като с него се отказва да се извърши поправка на явна фактическа грешка в
Удостоверение № 2705 от 17.01.2020 г. на ИАМН.
Иска
се отмяна на обективирания отказ в писмото и връщане на преписката с указание Директора
на ИА“МН“ да впише неоснователно заличена медицинска специалност „Социална
медицина“ от регистрацията на медицински център "РареДис"ЕООД и да
издаде съответното за целта удостоверение. Алтернативно се иска да бъде
задължен ответника да откаже вписване на тази специалност или да издаде заповед
за заличаването й, в зависимост от основанията, които този счита, че са налице
съгласно Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, тъй като при твърдяното бездействие
жалбоподателят не може да се запознае с мотивите за същото.
В
съдебното заседание - Медицински център "РареДис" ЕООД не се
представлява. С писмена молба-становище адв. Ш. като пълномощник на дружеството поддържа
жалбата.
Ответникът
– Изпълнителен Директор на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“ чрез юрк. С. оспорва жалбата.
Съобразявайки
посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и
фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, както и с
оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
От
анализа на събраните по делото доказателства и при наведените с жалбата
основания се установява, че предмет на оспорването по настоящото дело е
формирания отказ за вписване на специалността „Социална медицина“ в
удостоверението за регистрация на лечебното заведение Медицински Център “РареДис“ ЕООД.
На
10.12.2019 г. в РЗИ Пловдив до Изпълнителна агенция „Медицински надзор“,
постъпва Заявление с вх.№ 17-1659-169 от името на проф. д-р Р.С., за промяна на
обстоятелствата в управляваното от него лечебно заведение – МЦ “РареДис“ЕООД,
изразяваща се в отпадане на дейност по специалността „Акушерство и
гинекология“, като с оглед измененията в ЗЛЗ регламентиращи компетентността на
ИА“МН“ относно регистрацията на лечебните заведения, Директорът на РЗИ Пловдив
с писмо от 20.12.2019 г. изпраща посоченото заявление до изпълнителния директор
на ИА“МН“.
След
проверка по заявлението на лечебното заведение, Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ издава актуализирано удостоверение № 2705 от 17.01.2020 г.,
в което се отразява исканата промяна, а предходното удостоверение № 2705 от
27.04.2018 г. е обезсилено, като неразделна част от новото /актуално/
удостоверение е приложение №1, в което е вписано, че лечебното заведение за
специализирана извънболнична помощ ще осъществява дейност по специалностите –
нервни болести, ортопедия и травматология, физикална и рехабилитационна
медицина и медицинска генетика. За разлика от отразеното в обезсиленото Удостоверение
№ 2705 от 27.04.2018 г. за регистрация на лечебно заведение за извънболнична
помощ, издадено от Директора на РЗИ Пловдив, в Удостоверение № 2705 от
17.01.2020 г. издадено от Изпълнителен
Директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ липсва
специалността „Социална медицина“.
В
хода на развилите се отношения между МЦ “РареДис“ ЕООД и ИА“МН“, управителят на
лечебното заведение е възразявал, като е насочвал искането си за вписване на
специалността „Социална медицина“ в удостоверението за регистрация на лечебното
заведение. От своя страна изпълнителната агенция е изискала информация от
висшите учебни заведения на територията на Република България относно
уточняване на съответствието между
знания, умения и компетентности, придобити в рамките на тази специалност и
законовите изисквания характеризиращи работата на амбулатория за специализирана
медицинска помощ - медицински център . В
значителното по-късен етап от 10.12.2019 г. когато в РЗИ Пловдив постъпва Заявление с вх.№
17-1659-169, на 03.07.2020 г. ответникът обективира своя отказ в Писмо изх.№
ИАМН-24-00-183/03.07.2020 г., което налага извод, че жалбата подадена на
17.07.2020 г. е процесуално допустима за разглеждане. Административният орган е
анализирал събраната информация относно действащата нормативна уредба, като е
установил, че специалността „Социална медицина“ е посочена под № 31 в раздел
„Специалности за лица с професионална квалификация „лекар“ на приложение № 2
към пар.4 на Наредба №1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в
системата на здравеопазването и съгласно това приложение лицата придобили тази
специалност се ползват с права на специалист по „Социална медицина и здравен
мениджмънт“ /“неклинична специалност“ под № 10 с код 1071/ в Приложение № 1 от посочената
наредба /л.95 в кориците на делото/, но е посочил, че в регистъра по чл.41 от ЗЛЗ, респективно в издаденото удостоверение за регистрация, се вписват само
клиничните специалности, по които ЛЗ осъществява специализирана извънболнична медицинска
помощ. Медицински център, дентален център или медико-дентален център е лечебно
заведение, в което осъществяват специализирана извънболнична помощ не по-малко
от трима лекари и/или трима лекари по дентална медицина с различни признати
специалности. Медицински център, дентален център или медико-дентален център се
управлява от лекар, съответно лекар по дентална медицина с призната
специалност. Правоотношенията, свързани
с устройството и дейността на лечебните заведения в Република България, са
уредени в Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/. Според него основното деление на
лечебните заведения е на такива за болнична и извънболнична помощ. От своя
страна лечебните заведения за извънболнична помощ се делят на амбулатории за
първична медицинска помощ (чл. 8, ал.1, т.1 от ЗЛЗ) и амбулатории за
специализирана медицинска помощ, които могат да бъдат – индивидуална и групова
практика за специализирана медицинска помощ, медицински център и
медико-дентален център, диагностично – консултативен център и самостоятелно
медико – диагностични и медико – технически лаборатории (чл. 8, ал.1, т.2 от ЗЛЗ).
Условията
и изискванията за осъществяване и управление на медицинска дейност под формата
на индивидуална и групова практика за специализирана медицинска помощ са
уредени в чл. 13, ал.2 и чл. 14, ал.2 от ЗЛЗ, а под формата на медицински
център или медико – дентален център – в чл. 16 от ЗЛЗ. Именно такъв медицински
център е и жалбоподателят, поради което приложимата по отношение на него норма
е тази на чл. 16 от ЗЛЗ. Изразът
"призната специалност", употребен в чл. 16, ал.3 от ЗЛЗ, следва да се
тълкува и във връзка с ал.1 на същия член, където също е посочено, че
медицинският център е лечебно заведение, в което осъществяват специализирана
извънболнична помощ не по-малко от трима лекари с различни признати
специалности.
Дори
изразът "различни признати
специалности" в ал.1 да се тълкува
в смисъла на различни признати специалности извън тази по „Социална медицина“,
то това кореспондира с изпълнението на изискванията за регистрацията на
медицинския център. В тази връзка следва да се посочи, че изрично в обжалваното
писмо е посочено, че проф. д-р Р.С. може да упражнява представителната си власт
като управител на лечебно заведение – МЦ
“РареДис“ЕООД
Специалността
по „Социална медицина“ е медицинска специалност и е равностойна на всяка една
от тези
минимум три специалности, по които се осъществява специализирана извънболнична
помощ в ЛЗ.
До
различен, но необоснован извод е достигнал ответникът като въвеждайки делението
на клинични и неклинични специалности, е изключил специалността по „Социална
медицина“ от Удостоверение № 2705 от 17.01.2020 г. Макар и процедурата по
пререгистрация да е отделно производство, тя също се подчинява на общите
правила за регистрация на лечебните заведения по ЗЛЗ. Нормите за проверка на
заявлението важат с еднаква сила както при вписване на първоначална регистрация
на лечебно заведение, така и при вписване на промени по извършената
регистрация, защото и в двата случая заявените обстоятелства трябва да
отговарят на изискванията на закона, за да могат да бъдат вписани в съответните
регистри. Не се спори между страните, че към датата на първоначалната
регистрация, както и към момента на издаване на Удостоверение № 2705 от
17.01.2020 г. издадено от
Изпълнителен Директор на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, МЦ “РареДис“ЕООД е отговарял на
изискванията, като предлаганата
извънболнична помощ се е осъществявала от повече от трима лекари с различни
признати специалности.
Действащата
нормативна уредба не въвежда ограничението в удостоверението за регистрация на
ЛЗ да се вписва неклинична медицинска специалност, а направеното от ответника
разграничение с клиничните специалности не намира опора и в Наредба №1 от 22.01.2015 г. за придобиване на
специалност в системата на здравеопазването, която дефинира спецификата им за
организирането и провеждането на практическото обучение на специализантите. При
така установеното, съдът намира, че въпреки дадените указания ответникът не се справи с вменената му
доказателствена тежест да посочи и ангажира доказателства по делото, при какви
фактически основания и възоснова на коя действаща нормативна разпоредба е издал
оспореното писмо – изх.№ ИАМН-24-00-183 от 03.07.2020 г., както и относно фактическите
основания и приложимата нормативна уредба възоснова на които е „обезсилил“
Удостоверение № 2705 от 27.04.2018 г. за регистрация на лечебно заведение за
извънболнична помощ.
По
изложените мотиви съдът намира жалбата за основателна. Оспореният отказ е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен. На основание чл.173, ал.2 от АПК,
доколкото естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество от
съда, делото следа да бъде изпратено като преписка на компетентния орган за
произнасяне по заявлението на Медицински център "РареДис"ЕООД и
издаване на удостоверение за регистрация.
От
страна на дружеството – жалбоподател не се претендират разноски.
Водим
от горното и на основание чл. 173, ал.2 от АПК, Административен съд Пловдив
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Отказа за вписване
на медицинска специалност „Социална
медицина“ в регистрацията на медицински център "РареДис"ЕООД
обективиран в Писмо изх.№ ИАМН-24-00-183
от 03.07.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ София.
ВРЪЩА преписката на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ София за
издаване на удостоверение за регистрация на Медицински център "РареДис"ЕООД, при
спазване на указанията в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на
закона, в 14 – дневен срок от влизане в сила на настоящото решение.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: