Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е № 27447
Гр.
Пловдив, 20.12.2016г.
МИЛЕНА
ГЕОРГИЕВА – като съдия–докладчик по НОХД
№7686/2016г. по описа на ПРС, ХVІІІ
н.с., след като се запознах с материалите по делото, намирам за установено
следното:
Производството по делото е
образувано след внесен обвинителен акт от РП Пловдив, с който на И.П.С., ЕГН:**********
са повдигнати обвинения за престъпления по чл.354а, ал.3, т.2, вр. чл.26, ал.1
от НК, по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4, вр. ал.1
от НК, по чл.339, ал.2, вр. ал.1 от НК, по чл.215, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК и по чл.215, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК; на А.В.Л.,
ЕГН:********** са повдигнати обвинения по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.4, пр.1-во
и пр.2 – ро, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК
и по чл.215, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК; на Т.Д.Я., ЕГН:**********
са повдигнати обвинения по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.4, пр.1-во и пр. 2-ро, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.215,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК; на В.Н.П., ЕГН:********** е повдигнато
обвинение за престъпление по чл.215, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК.
По силата на чл.36, ал.1 от НПК
делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението. В ал.2 на
същия член се сочи, че когато престъплението е започнало в района на един съд,
а е продължило в района на друг, делото е подсъдно на съда, в района на който
престъплението е довършено. Ал.3 на чл.36 от НПК пък предвижда, че когато не
може да се определи мястото, където е извършено престъплението, или обвинението
е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища, делото е
подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производство. Наред с
разпоредбата на чл.36, ал.3 от НПК /касаеща хипотеза на обвинения за няколко
престъпления, извършени в района на различни съдилища – какъвто е настоящият
случай/ законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.38 от НПК, че в
хипотезата на повдигнати обвинения за няколко престъпления срещу едно и също
лице, местно компетентният съд е този, на който е подсъдно делото за най – тежкото
престъпление. Съотношението между разпоредбите на чл.38 от НПК към чл.36, ал.3
от НПК е на специална към обща норма. Част от приложното поле на специалния
закон /чл.38/ е същото като на общия закон /чл.36, ал.3/ - местната подсъдност,
но първият изключва приложението на втория, доколкото обвинението за няколко
престъпления, извършени в района на различни съдилища, е за различни по тежест
престъпления. На тази разлика
съответства и систематичното място на чл.38 от НПК – след чл.36 от НПК. В този
смисъл е Определение №119 от 18.09.2009г. на ВКС по н.д. №499/2009г., І н.о.,
НК, докладчик П. Томов. Поради това и местната подсъдност по настоящото дело
следва да се изведе от специалната разпоредба на чл.38 от НПК. Само за пълнота
следва да се посочи, че правилото на чл.38 от НПК не изхожда от броя на
обвиняемите, а от тежестта с оглед наказуемостта на извършените от един или
повече от тях едно или повече най – тежко наказуеми престъпления /виж
Определение №42 от 26.03.2010г. на ВКС по н.д. №195/2010г., ІІІ н.о./. В
настоящия случай най – тежкото от повдигнатите обвинения е по чл.195, ал.2, вр.
ал.1, т.4, пр.1 –во и пр.2 – ро, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1,
вр. чл.26, ал.1 от НК /на А.В.Л./ и по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.4, пр.1-во и
пр.2-ро, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК /на
Т.Д.Я./. Повдигнатото и на двамата обвинение е за кражби при условията на
продължавано престъпление в гр. Пловдив и гр. София, като последното от
деянията, включени в продължаваната престъпна дейност, е извършено на
територията на гр. София. Продължаваното престъпление се разглежда от закона и
съдебната практика като единна престъпна дейност с общи правнозначими
последици, наказуема като едно престъпление. Общото качество на множественост
не е предпоставка за дефиниране на проявите на усложненото престъпление,
каквото е продължаваното, като множество престъпления. Продължаваното
престъпление винаги се разглежда като едно престъпление. В този смисъл е
Тълкувателно решение №2 от 21.10.2010г. на ВКС по т. д. № 2/2010г., ОСНК. Ето
защо в случая при определяне на подсъдността освен разпоредбата на чл.38 от НПК/ засягаща въпроса за най – тежкото престъпление/ следва да намери приложение
и разпоредбата на чл.36, ал.2 от НПК, определяща като местно компетентен съд
този, в чийто район общата престъпна дейност е приключила, а именно РС - София.
Предвид горното и на основание
чл.249, ал.1, вр. чл.248, ал.2, т.1 от НПК съдебното производство по настоящето
дело ще следва да бъде прекратено и същото изпратено на РС – София по подсъдност.
Мотивиран от горното
Р А З П О Р Е Ж Д А М:
ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по НОХД №7686/2016г.
по описа на РС – Пловдив, ХVІІІ н. с.
ИЗПРАЩАМ делото на РС – София по подсъдност.
Разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ