Решение по дело №671/2020 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 31.12.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на тридесет и първи декември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                                            ВАНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 671 по описа за 2020 г. на Софийски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по жалба на Д.С.Д. – С. – длъжник по изп. дело № 202009250400129 на ЧСИ Радост Горанова – Чолакова с рег. № 925, с район на действие Софийски окръжен съд, срещу постановлението на съдебния изпълнител за разноски по изпълнението, инкорпорирано в постановление от 16.06.2020 г. за образуване на изпълнителното производство и в покана за доброволно изпълнение  изх. № 4417/23.07.2020 г., в частта му относно дължимите на взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 380 лв.

В жалбата се твърди, че задължението, предмет на образуваното изпълнително производство, е било заплатено на взискателя преди получаване от длъжника на поканата за доброволно изпълнение, и длъжникът е поискал от съдебния изпълнител приключване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК, поради което по делото не би следвало да се изготвят справки и да се извършват каквито и да било действия по изпълнението. По тези съображения жалбоподателят счита, че не дължи на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 380 лв. Изложено е и възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение предвид сложността на делото и извършените от процесуалния представител на взискателя действия по него. Отправено е искане постановлението на съдебния изпълнител за посочените разноски в размер на 380 лв. да бъде отменено, а в условията на евентуалност – да бъде намален размерът на тези разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят  В.К.С. е подал писмено възражение със становище за неоснователност на жалбата. Оспорва възражението на жалбоподателя за недължимост на направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение. Поддържа, че такива се дължат, тъй като длъжникът е заплатил задължението си след образуване на изпълнителното производство. Сочи, че заплатеното възнаграждение в размер на 380 лв. е както за образуване, така и за процесуално представителство по изпълнителното дело, и същото не е прекомерно.

 

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е изразил становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите в жалбата и след преценка на материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство по изп. дело № 129/2020 г. на ЧСИ Радост Горанова-Чолакова е образувано по молба на В.К.С., подадена чрез адв. С. Цветкова, въз основа на изпълнителен лист от 20.02.2020 г. на РС- Костинброд, издаден на основание решение по гр.д. № 891/2020 г. на СОС, за заплащане от длъжника Д.С.Д. - С. на сумата 1225 лв., представляваща направените по делото разноски.

С молбата на взискателя е направено искане да се пристъпи към принудително изпълнение за сумите по изпълнителния лист, като на основание чл. 18 от ЗЧСИ е възложено на съдебния изпълнител да проучи имуществото на длъжника и да определи способа на принудителното изпълнение. Поискано е събиране на направените по изпълнителното производство разноски. Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие от 10.06.2020 г. между В.К.С. и Адвокатско дружество „Цветкова и партньори” с предмет образуване на изпълнително дело въз основа на горепосочения изпълнителен лист и процесуално представителство, пълномощно и фактура от 10.06.2020 г. за заплатена от В.С. сума от 380 лв. по горепосочения договор.

С постановление от 16.06.2020 г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително производство срещу длъжника Д.Д.-С. въз основа на горепосочената молба за сумите по изпълнителния лист и всички такси по изпълнението, вкл. и претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 380 лв.; разпоредил е изпращана на покана за доброволно изпълнение; изискал е справки от НОИ за сключени от длъжника трудови договори, от БНБ – за наличие а банкови сметки на името на длъжника, както и запитване по чл. 458 от ГПК; начислил е разноски по изпълнението в общ размер 60 лв. /за образуване на изп. дело, за връчване на ПДИ, за извършване на справки/.

С молба от 23.06.2020 г. пълномощникът на взискателя е поискал извършване на посочени в молбата справки за установяване на имуществото на длъжника, като е приложил документ за платени такси. Съдебният изпълнител е разпоредил извършването на справките.

На 23.07.2020 г. е изготвена покана за доброволно изпълнение, в която са включени и разноски в размер на 380 лв. за адвокатско възнаграждение. Поканата е получена от длъжника на 30.07.2020 г.

С молба вх. № 03278/31.07.2020 г. длъжникът е заявил, че задължението в размер от 1225 лв. е изплатено на взискателя преди поканата за доброволно изпълнение, и е поискал да се приключи изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК. Молба с идентично съдържание е заведена с вх. № 03314/04.08.2020 г. Към двете молби е представена разписка от „Б. п.” ЕАД за извършен на 29.07.2020 г. превод на сумата 1225 лв. с получател В.К.С..

С писмо  вх. № 03325/04.08.2020 г. /постъпило по ел. поща/ пълномощникът на взискателя е потвърдил получаването на сумата 1225 лв. и е поиска изпълнителните действия да продължат до събиране на разноските и таксите по същото.

С разпореждане на ЧСИ от 06.08.2020 г. молбата на длъжника с вх. № 3278/31.07.2020 г. е оставена без уважение, като съобщението е връчено лично на длъжника на 16.09.2020 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване от длъжника съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК акт на съдебния изпълнител и в срока по чл. 436, ал. 1, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК, разноските по изпълнителното дело са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: 1. делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; 2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; 3. разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В случая, не е налице нито една от посочените хипотези, изключващи отговорността на длъжника за разноски.

Жалбоподателят основава възражението си за недължимост на разноски за заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение на твърдение, че е заплатил задължението по изпълнителния лист преди получаване на поканата за доброволно изпълнение, и отправената от него молба до съдебния изпълнител за приключване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК.

Длъжникът не дължи разноски по изпълнението, когато плащането на задължението по изпълнителния лист е извършено преди започване на изпълнителното производство.

В случая, изпълнителното производство е започнало на 16.06.2020 г. по молба на взискателя В.С., а плащането на сумата по изпълнителния лист е извършено от длъжника Д.С. на 29.07.2020 г. – т.е. след образуване на изпълнителното производство. Без значение за отговорността за разноски е, че плащането е извършено преди получаване на поканата за доброволно изпълнение, тъй като законът въвежда като изключващо отговорността на длъжника за разноски по изпълнението само плащане, направено преди образуване на изпълнителното производство. Извършеното доброволното изпълнение чрез плащане директно на взискателя, във времето, когато е налице образувано изпълнителното производство, не е основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Такова основание е налице, само когато доброволното изпълнение предхожда образуването на изпълнителното производство. При доброволно изпълнение, направено след образуване на изпълнителното производство, същото може да се прекрати по искане на взискателя, на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.

В случая, изпълнителното производство не е било прекратено на някое от визираните в чл. 433, ал. 1 от ГПК основания и плащането на дълга е направено от длъжника след образуване на изпълнителното производство. Подаването на от длъжника на молба за приключване на производството по чл. 433, ал. 2 от ГПК няма отношение към отговорността му за разноски, след като изпълнителното производство не е било прекратено, и доброволното плащане е направено в хода на производството.

С оглед на горното, жалбоподателят – длъжник дължи разноски по изпълнението за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение, респ. направеното от него възражение за недължимост на такива разноски е неоснователно.

По  направеното от жалбоподателя по реда на чл. 78, ал. 5 о ГПК възражение за прекомерност на направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съдът намира следното:

 Съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е: по т. 1. - за образуване на изпълнително дело - 200 лв.; по т. 2. - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата.

В случая размерът на дълга по изпълнителния лист е 1225 лв., при който размер минималното адвокатско възнаграждение, определено съобразно посочените разпоредби от Наредба № 1/09.07.2004 г., е както следва: по чл.10, ал. 1, т. 1 - 200 лв. за образуване на изпълнителното дело, и по чл. 10, ал. 1, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 – за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания -  157,86 лв.  Така формираното минимално адвокатско възнаграждение възлиза на сумата 357,86 лв. Осъщественото от адвокатско представителство на взискателя по изпълнителното дело не се е ограничило само до подаване на молба за образуване на изпълнително дело, а процесуалният представител е поискал и извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането, а именно извършване на конкретно посочени справки за установяване на имуществото на длъжника, като е заплатил авансово дължимите такси по ТТР към ЗЧСИ. Следователно, процесуалният представител на взискателя е следил за интересите му по време на изпълнителното производство, като своевременно е предприемал съответните действия, насочени към удовлетворяване на вземането. Поради това взискателят има право на разноски, както по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата, така и по чл. 10, ал. 1, т. 2. 

Съобразявайки разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът намира, че заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 380 лв. е прекомерно предвид извършените от пълномощника процесуални действия за удовлетворяване на вземането по изпълнителния лист, поради което същото следва да бъде намалено до минималния му размер, изчислен съобразно горепосочените разпоредби на Наредба № 1/09.07.2004 г., а именно 357,86 лв.

С оглед на горното, следва да се отмени постановлението на съдебния изпълнител за разноски по изпълнението, инкорпорирано в постановление от 16.06.2020 г. за образуване на изпълнителното производство и в покана за доброволно изпълнение  изх. № 4417/23.07.2020 г., в частта му относно дължимите на взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 380 лв., като се определи размер на дължимите от длъжника на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 357,86 лв.

 

По изложените съображения, Софийският окръжен съд,

 

                                                   Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба Д.С.Д. - С., определените разноски по изпълнението по изпълнително дело № 202009250400129 на ЧСИ Радост Горанова – Чолакова с рег. № 925, с район на действие Софийски окръжен съд, инкорпорирани в постановление от 16.06.2020 г. за образуване на изпълнителното производство и в покана за доброволно изпълнение  изх. № 4417/23.07.2020 г., в частта относно дължимите на взискателя В.К.С. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 380 лв.

ОПРЕДЕЛЯ разноските по изпълнението по изп. дело № 202009250400129 на ЧСИ Радост Горанова – Чолакова с рег. № 925, с район на действие Софийски окръжен съд, дължими от Д.С.Д.-С. на взискателя В.К.С. -  в размер на 357,86 лв. за адвокатско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.

 

 

Председател:                                       Членове: 1.                                2.