Решение по дело №82/2025 на Административен съд - Плевен

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на директора на Национално Тол управление - специализирано звено към АПИ гр. София, [улица]чрез представител по пълномощие юрк. Х. Р. К., против решение № 82/17.12.2024 г. по АНД № 216/2024 г. по описа на Районен съд-Левски.

В жалбата посочва, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно основание но чл. 348. ал.1, т. 1 от НПК

Твърди се, че първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка, но е приложил неправилно материалния закон, като е приложил правилата за заплащане на тол такса за тежкотоварни ППС, а нарушението е за незаплащане на винетна такса за лек автомобил.

Счита, че неправилно Районен съд — Левски в мотивите към решението си е достигнал до извода, че Директива №4 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година е приложима по отношение на ППС-та с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3.5 тона, каквото е процесното ППС.

Посочва, че Директивата се отнася за ППС-та, за които се дължи заплащане на ТОЛ такса на база изминато разстояние, поради което е неприложима в конкретния случай.

Твърди, че Директива 1999/62/ЕО на ЕП и на Съвета се отнася за ППС-та, за които се дължи заплащане на ТОЛ такса на база изминато разстояние, поради което е неприложима в конкретния случай. Намира че, неправилно първоинстанционният съд се е позовал на Директива 1999/62/ЕО и на Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С- 61/23, което се отнася за тежкотоварни ППС, за които се заплаща тол такса на база изминато разстояние.

Посочва, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбите и правилата за заплащане на тол такса в конкретния случай, без да съобрази, че нарушението се изразява в незаплащане на винетна такса, като двата вида такси - тол такси (за ППС над 3,5 т.) и виненти такси (за ППС до 3,5 т.) се определят и заплащат по различен начин и в случая следва да се приложат единствено правилата за заплащане на вннетна такса.

Посочва, че атакуваното наказателно постановление е издадено от орган със санкционни правомощия, в кръга на материалната му компетентност, при спазена процедура и в съответствие с правилата на материалния закон. Твърди, че жалбоподателят е санкциониран за деяние, съставляващо административно нарушение по смисъла на чл.179, ал.З от ЗДвП, във връзка с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.

Счита, че наказателното постановление и актът за установяване на административно нарушение съдържат всички изискуеми от закона реквизити.

Посочва, че неплащане на таксата е нарушение по смисъла на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, за което е предвидена административнонаказателна отговорност, като именно за това нарушение е санкциониран жалбоподателят А. Р. М..

Твърди, че съдът неправилно е направил правни изводи въз основа на доказателствата по делото и закона, поради което счита, че Решението на Районен съд - Левски е неправилно и незаконосъобразно.

Моли да се отмени решението и да се потвърди Наказателно постановление № 001201/24.09.2024 г. на директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК.

В съдебно заседание касаторът- директор на Национално Тол управление се представлява от юрисконсулт Х. К., която счита решението на Районен съд – гр. Плевен за неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Намира, че издаденото НП е правилно и законосъобразно и съдържа всички изискуеми от закона реквизити, като нарушението е доказано по несъмнен от представените по делото доказателства, а именно, че за процесното ППС не е била закупена валидна електронна винетка, с оглед категорията на същото. Счита, че всяка една надлежна проверка би установила, че за ППС-то не е имало валидна електронна винетка, като са създадени достатъчно начини за проверка в тази насока, включително и по електронен път. Посочва, че нарушението се доказва, както от представените по делото писмени доказателства, така и от разпита на разпитаните актосъставители и свидетел по акта. Счита, че решението на РС-Левски е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано и моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде потвърдено издадено НП. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли да се вземе предвид и решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 г., съгласно което съдът не е обвързан с минималните размери на адвокатските възнаграждения от Наредба № 1. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът -А. Р. М., с. Обнова, [улица], съдебен адрес: ***, се представлява от адв. А. , който моли да се потвърди изцяло решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

 

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление №001201/24.09.2024г. на Директор на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на А. Р. М., [ЕГН], адрес: с.Обнова, общ.Левски, обл.Плевен, [улица], е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.179, ал.З, вр. чл.139, ал.6 от Закона за движението по пътищата за това че на 19.04.2024г., в 17,20 ч., на път 1-5, при км. 236+200, в посока гр.Стара Загора, жалбоподателят А. Р. М. управлявал лек автомобил *** и при справка в ел.система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор №40211 било установено, че на 25.01.2024г. в 16:45 часа, А. Р. М. управлявал лек автомобил ***, негова собственост, с обща техническа допустима маса до 3,5 тона, по път 3: Българене-Обнова-1, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което превозно средство не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. За извършеното административно нарушение бил генериран доказателствен запис /доклад/ от електронна система по чл. 167а, ал.З от ЗДвП с номер 001201/25.01.2024г.

За да отмени НП съдът е приел , че е налице извършено нарушение, но предвиденото наказание по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП противоречи на принципа на пропорционалност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на ЕП и Съвета от 17.06.1999 година относно таксуване на превозни средства за използване на пътни инфраструктури, който не допуска система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Цитира се решение на СЕС от 21.11.2024 година по дело С-61/23 г. и дело С-497/15 и С-498/15, в които също се посочва, че не следва да се предвижда глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване изплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, независимо от предвидената възможност за освобождаване от административно-наказателна отговорност при заплащане на компенсаторна такса.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на материалния закон.

В настоящия случай е налице нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, съгласно който за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние , като такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за движение на ППС с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3. 5 тона се дължи заплащане на винетна такса.

Съгласно чл. 179, ал. 3 от ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.

Налагането обаче на тази санкция не е в противоречие с принципа на пропорционалност, съгласно който една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56), тъй като предвиденото наказание макар и във фиксиран размер не следва да се налага и не зависи от обективни признаци като изминато разстояние, на какво се дължи незаплащането на винетна такса.

За движение по платена пътна мрежа съгласно българското законодателство за ППС до 3,5 тона следва да се заплаща винетна такса, която съгласно чл. 4 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние предоставя право на едно пътно превозно средство, попадащо в категорията по чл. 10а, ал. 7 от Закона за пътищата, да ползва за определен срок платената пътна мрежа т.е. ползването не се обвързва с изминато разстояние ,а с продължителност на ползването на пътната мрежа и са предвидени различни видове винетни такси - годишна , тримесечна, месечна, седмична, уикенд и преценката за изминато разстояние не е определящо за размер на наказанието.

Съдът намира, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, съгласно който държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива, предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи не е нарушен, тъй като тази Директива не е приложима, тъй като се отнася само за тежкотоварни автомобили.

Решението по дело С-61/23 и Директива 2011/76/ЕС на Е. П. и на Съвета от 27 септември 2011 година за изменение на Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и прилагане на принципа на пропорционалност се отнася за тежкотоварни автомобили, а не и за ППС до 3,5 тона и е неотносимо към настоящия случай именно предвид особеностите на системата за събиране на винетни такси за ППС до 3,5 тона, която не е обвързана с изминато разстояние, а с продължителност на ползването, което не е обективно обстоятелство, което подлежи на преценка, а е субективно предвид намерението на водача за ползване на пътна мрежа и не може да бъде отчетено и именно поради това е предвидена фиксирана санкция.

Предвид горното съдът намира, че следва да бъде отменено решението и да бъде потвърдено наказателното постановление.

С оглед изход на делото, искането на процесуален представител на касатора за присъждане на разноски е основателно и следва А. Р. М., [ЕГН], адрес: с.Обнова, общ.Левски, обл.Плевен, [улица]да заплати на Агенция Пътна инфраструктура Национално ТОЛ управление разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав

 

РЕШИ:

 

Отменя решение №82/17.12.2024 г. по АНД № 216/2024 г. по описа на Районен съд-Левски, като вместо него постановява:

Потвърждава наказателно постановление №001201/24.09.2024г. на Директор на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на А. Р. М., [ЕГН], адрес: с.Обнова, общ.Левски, обл.Плевен, [улица], е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.179, ал.З, вр. чл.139, ал.6 от Закона за движението по пътищата

Осъжда А. Р. М., [ЕГН], адрес: с.Обнова, общ.Левски, обл.Плевен, [улица]да заплати на Агенция Пътна инфраструктура Национално ТОЛ управление разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

Особено мнение на съдия Виолета Николова:

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдия Виолета Николова по КАНД №82 от 2025 г.

 

Подписвам решението с особено мнение, защото считам, че е налице нарушение на принципа за пропорционалност.

С Директива 2006/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 е изменена Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, като чл.9а от последната предвижда, че държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

С Директива (ЕС) 2022/362 на Европейския парламент и на Съвета от 24 февруари 2022 отново е изменена Директива 1999/62/ЕО, като заглавието се заменя със следното: „Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури“. Европейският законодател с цел да премахне нарушаването на конкуренцията между ползвателите, значителното въздействие върху пътната инфраструктура от страна на автомобилния транспорт и ограничаване замърсяването на въздуха, разширява обхвата на превозните средства, като включва тежките превозни средства, различни от предвидените за превоз на товари, както и леките превозни средства, включително леки автомобили, отчитайки, че именно те са в основата на повечето отрицателни екологични и социални въздействия на автомобилния транспорт, свързани с емисиите и задръстванията.

С оглед на горното, съдът приема, че разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури следва да бъде съобразена по делото.

С решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/23, в т. 48 съдът приема, че ТОЛ системата в България е изградена по начин, че участието на ползвателите в поддръжката на инфраструктурата да е пропорционално на използването й и да отчита категорията на емисиите, към които спада използваното превозно средство. Липсата на възможност за адаптиране на глобите в зависимост от тежестта на нарушението е нарушение на принципа на участие. Същевременно в т. 50 съдът изрично подчертава, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска система от наказания в национална правна уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Последното изречение обуславя извод, че при всеки конкретен случай следва да се преценява тежестта на извършеното административно нарушение, като се отчетат не само обективните елементи на състава, но и субективните такива, за да се прецени налице ли е или не извършено деяние, наказуемо със съответната санкция.

Принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки що се отнася не само до определянето на елементите от състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата. В този смисъл т.54 от Решение от 09.02.2012г. по дело Márton Urbán срещу Vám- és Pénzügyrség Észak-alföldi Regionális, дело С-210/10г. Вследствие на това уточнение се налага изводът, че задължението за националните власти, отговарящи за санкционирането на нарушенията, да налагат глоба с фиксиран размер, без да могат да вземат предвид конкретните обстоятелства по случая и евентуално без да могат да намалят размера на тази глоба, не отговаря на условията, които са изведени в съдебната практика.

Принципът на пропорционалност изисква ограниченията на закрепени права и свободи в Хартата на основните права на ЕС, които могат да бъдат наложени по-специално с правни актове на Съюза, да не превишават границите на подходящото и необходимото за постигане на преследваните легитимни цели или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения. Освен това целта от общ интерес не може да се преследва, без да се отчете фактът, че тя трябва да бъде съвместена с основните права, които се засягат от мярката, като се постигне баланс между, от една страна, целта от общ интерес, и от друга страна, разглежданите права, за да се гарантира, че причинените от мярката неблагоприятни последици не са непропорционални на преследваните цели. Следователно възможността за оправдаване на ограничаване на гарантираните от Хартата права трябва да се прецени, като се измери тежестта на намесата, до която води подобно ограничение, и като се провери дали значението на преследваната с това ограничение цел от общ интерес е съразмерно с тази тежест (решения от 26 април 2022 г., Полша/Парламент и Съвет, C401/19, EU:C:2022:297, т. 65 и от 22 ноември 2022 г., Luxembourg Business Registers и Sovim, C37/20 и C601/20, EU:C:2022:912, т. 64; Решение от 8 декември 2022 г. (голям състав), Orde van Vlaamse Balies и др. (C-694/20, EU:C:2022:963).

Държавите членки са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалността, а решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/23, и Решение на съда от 22 март 2017г. по съединени дела С – 497815 и С-498/15 (Euro Team Kft. и Spiral Gep Kft. срещу Budapest Rendorfokapitanya) са задължителни за българския съд.

В конкретния случай нарушението, за което е издадено наказателно постановление, е по чл.139, ал. 6 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал.3 от ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.

Съгласно чл.10 ал.1 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: 1. такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 и 7а; 2. такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3.

Винетната такса е вид такса за ползване на платената пътна мрежа от пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 и 7а, като заплащането й дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. Винетните такси се диференцират в зависимост от срока, за който е платена винетната такса. В зависимост от срока винетните такси биват годишна, тримесечна, месечна, седмична и уикенд и имат валидност от деня, посочен като начална дата при заплащането им. Срокът на валидността на винетните такси се определя с наредбата по чл. 10, ал. 7. Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗП при установено ползване на платената пътна мрежа от пътно превозно средство по ал. 7 и 7а, минималната пътна такса, която се дължи за това ползване, е винетна такса с валидност за уикенд т.е. това е законовия минимум, който зависи от периода на ползване на пътната мрежа.

И двете такси – тази по чл.10, ал.1 т.1 и тази по чл.10, ал.1т.2 от ЗП, са такси за ползване на пътната мрежа, което отговаря на условието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури, поради което приложението на решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 е задължително за прилагане. Налагането на глоба с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени по закон задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, е непропорционално с оглед целите, посочени в правната уредба на съюза.

 

Обстоятелството, че се предвиждат различни видове винетни такса, възможността да бъде наложена пътна такса над минимално определения размер по чл. 10а, ал.2 от ЗП, както и невъзможността за прилагане на чл.28 от ЗАНН на основание чл. 189з от ЗАНН, налага на съда да определи тежестта на нарушението, като независимо дали деянието е на формално извършване или е резултатно, следва да бъда отчетени налице ли са или не вредни последици, обстоятелствата при които е извършено нарушението, причината за извършването му, обстоятелства, свързани с личността на извършителя, както и такива определящи степента на обществена опасност на деянието вкл. се отчете в какъв период от време е ползвал пътищата лицето (след приспадане на законовия реверанс от три пъти в рамките на един ден с оглед разпоредбата на чл. 179, ал.3д от ЗДвП и при съобразяване на размера на таксата по чл.10а, ал.2 от ЗП). Това в конкретния случай не може да бъде сторено.

По изложеното подписвам решението с особено мнение.