Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Елин Пелин, 18.11.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд
Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на осемнадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при
секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 705 по описа за 2019 година на РС Елин Пелин и въз основа на събраните по делото доказателства
Р Е Ш И :
1. ЗАДЪЛЖАВА К.Л.И., ЕГН ********** ***,
да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Б.Б.К., ЕГН ********** ***, Кристина Бориславова Кръстева,
ЕГН ********** и Радостина Бориславова Кръстева, ЕГН **********.
2. ОПРЕДЕЛЯ временно,
местоживеенето на децата Кристина Бориславова Кръстева, ЕГН ********** и
Радостина Бориславова Кръстева, ЕГН ********** при бащата Б.Б.К., ЕГН **********
за срок от 20 /двадесет дни/, считано от 08.00 ч. на 19.11.2019 г. при режим на
лични контакти на децата с майката К.Л.И.,
ЕГН ********** както следва: всяка сряда и петък от 16,00 часа до 17.00 часа. При осъществяване
режима на лични контакти на майката с децата приемането и предаването да се
осъществява в присъствието на социален работник от ДСП Елин Пелин.
3.ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5,
ал.1, т.5
от ЗЗДН, К.Л.И.,
ЕГН ********** ДА ПОСЕЩАВА специализирани програми за срок от 6 /шест/ месеца, считано от влизане в
сила на настоящото решение за повишаване на
родителския капацитет.
ОТХВЪРЛЯ молбата на Б.Б.К., ЕГН ********** - лично и като баща и законен
представител на децата Кристина Бориславова Кръстева, ЕГН ********** и Радостина
Бориславова Кръстева, ЕГН ********** по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН
относно забраняването на К.Л.И.,
ЕГН ********** да приближава молителите като пострадали лица от домашно насилие на разстояние не по-малко от 50
метра.
ИЗДАВА
заповед за защита от домашно насилие срещу К.Л.И., ЕГН ********** ***
НАЛАГА на К.Л.И.,
ЕГН ********** глоба в размер на 400.00
лева /четиристотин лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН К.Л.И., ЕГН ********** да
заплати по сметка на Районен съд Елин Пелин държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА К.Л.И., ЕГН ********** да заплати на Б.Б.К., ЕГН **********
направените по делото разноски
в размер на 1400.00 лева /хиляда и четиристотин лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в 7-дневен срок
считано от днес.
Решението и заповедта да се връчат на страните, РУ Елин Пелин и Д „СП” гр. Елин Пелин.
Обжалването на решението не спира
изпълнението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
З А П О В Е Д
за защита срещу домашно насилие
Районен съд Елин Пелин, Пети
състав, на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 705/2019 г. по описа
на Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото доказателства, на
основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН:
1. ЗАДЪЛЖАВА К.Л.И., ЕГН ********** ***,
да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Б.Б.К., ЕГН **********, Кристина Бориславова Кръстева, ЕГН **********
и Радостина Бориславова Кръстева, ЕГН **********.
2. ОПРЕДЕЛЯ временно,
местоживеенето на децата Кристина Бориславова Кръстева, ЕГН ********** и
Радостина Бориславова Кръстева, ЕГН ********** при бащата Б.Б.К., ЕГН **********
за срок от 20 /двадесет дни/, считано от 08.00 ч. на 19.11.2019 г. при режим на
лични контакти на децата с майката К.Л.И.,
ЕГН ********** както следва: всяка сряда и петък от 16,00 часа до 17.00 часа. При осъществяване
режима на лични контакти на майката с децата приемането и предаването да се
осъществява в присъствието на социален работник от ДСП Елин Пелин.
3. ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5,
ал.1, т.1 от ЗЗДН, К.Л.И., ЕГН ********** ДА ПОСЕЩАВА специализирани програми за повишаване на
родителския капацитет за срок от 6 /шест/ месеца,
считано от влизане в сила на настоящото решение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.21, ал.3 от ЗЗДН К.Л.И., ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта на
съда, полицейският орган констатирал нарушението задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на прокуратурата.
Копие от Заповедта за защита срещу домашно
насилие да се връчи на страните по делото, на Началника на РУ Елин Пелин и на
Дирекция социално подпомагане гр.Елин Пелин за сведение и изпълнение за
сведение.
Заповедта за защита подлежи на незабавно
изпълнение. РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ по гр.д. № 705/2019 г. по описа на РС Елин Пелин
Производството е по реда на Закона за
защита срещу домашното насилие (ЗЗДН). Образувано е по молба на Б.Б.К., ЕГН **********
*** – лично и в качеството на баща и
законен представител на малолетните деца Кристина Бориславова Кръстева, ЕГН **********
и Радостина Бориславова Кръстева, ЕГН ********** срещу К.Л.И., ЕГН ********** *** с искане за защита от домашно
насилие. Молителят Б.Б.К. – лично и в качеството си
на баща и законен представител на малолетните деца Кристина Бориславова
Кръстева и Радостина Бориславова Кръстева излага твърдения, че с ответницата К.Л.И.
са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с влязло в сила решение на 19.10.2018
г., като от брака си съпрузите имат родени две дъщери - Кристина Бориславова
Кръстева на три години и Радостина Бориславова Кръстева на две години. Със
съдебното решение за прекратяване на брака, съдът предоставил упражняването на
родителските права по отношение на децата Кристина и Радостина на майката К.Л.И.
и определил на бащата Б.К. режим на лични отношения, както следва: Да ги взима
всяка седмица от дома на майката в 17,30 ч. вторник вечерта и ги връща в 8.00
часа в сряда, всеки четвъртък в 18,30 ч. и ги връща в същия ден в 19.00 часа в
дома на майката, както и всяка събота, като ги взима от дома на майката от 9,30 ч. и връща до 9,30 ч. в неделя; първата половина от
Коледната и Великденската ваканции на децата на четна година и втората половина
от тези ваканции на нечетна година, половината от официалните празници в
страната, както и 20 дни през лятото несъвпадащи с платения годишен отпуск на
майката. Първоначално след раздялата на съпрузите, ответницата К.И. спазвала
постановеното съдебно решение относно режима на лични отношения на бащата с
децата, макар и предаването на децата да било съпровождано винаги с различни по
вид и интензитет скандали в присъствието на децата, но в последствие считано от
13.06.2019 г. ответницата окончателно спряла да изпълнява съдебното решение.
Молителят Б.Б.К. звънял на телефоните на ответницата, но тя не отговаряла. В
дните определени от съда за лични контакти с децата, винаги отивал пред дома й
заедно със свидетели, за да не се стига до физическа саморазправа с него от
страна на К. и семейството й, звънял на звънеца, но К. не се показвала и не
предавала децата на бащата за провеждане на определения режим. Целият този
сценарий се повтарял и на следните дати, в които следвало да се осъществи
режима на лични отношения между бащата Б.К. и децата Кристина и Радостина:
15.06.2019 г. – събота; 18.06.2019 г. – вторник; 20.06.2019 г. – четвъртък;
22.06.2019 г. – събота, когато ответницата отговорила на едно от обажданията на
молителя и изрично заявила, че „няма да му даде децата“; 25.06.2019 г. – вторник; 27.06.2019 г. – четвъртък; 29.06.2019 г. – събота; 02.07.2019
г. – вторник; 04.07.2019 г. – четвъртък;
06.07.2019 г. – събота; 09.07.2019 г. – вторник; 11.07.2019 г. – четвъртък;
13.07.2019 г. – събота; 16.07.2019 г. –
вторник; 18.07.2019 г. – четвъртък; 20.07.2019 г. – събота; 23.07.2019 г. –
вторник; 25.07.2019 г. – четвъртък;
27.07.2019 г. – събота; 30.07.2019 г. –
вторник; 01.08.2019 г. – четвъртък; 03.08.2019 г. – събота; 06.08.2019 г. –
вторник; 08.08.2019 г. – четвъртък; 10.08.2019 г. – събота; 13.08.2019 г. –
вторник; 15.08.2019 г. – четвъртък; 17.08.2019 г. – събота; 20.08.2019 г. –
вторник; 22.08.2019 г. – четвъртък. При всички тези посещения на адреса на
ответницата, молителят Б.К. отивал поне
с един свидетел измежду някое от следните лица – Адриана Цолова, Мартин Юруков,
Атанас Истилянов, Иван Петров, Владислав Кимилски или Галина Кръстева. Всичко
това продължава и към момента на подаване на молбата в съда. Отказът на ответницата да изпълнява режима
на лични отношения определен със съдебното решение, накарало молителят Б.К. да
започне да посещава дъщерите си всеки ден в яслената група на детската градина
за 10-15 минути, като спазвал реда в яслата, но и този контакт очевидно
подразнил майка им и тя на 11.07.2019 г.
подала заявление до директора на ОДЗ Радост, с което открито заявила, че не
желае бащата им да има контакт с децата, като отправила заплахи към служителите
на детското заведение. Неосъществен останал и режимът за летните
месеци от 20 дни, през който децата Кристина и Радостина трябвало да бъдат с
бащата Б.К.. Всичко това мотивирало молителят Б.К. да се
снабди с изпълнителен лист и да обрузава изпълнително дело № 55/2019 г. по
описа на ДСИ при РС Елин Пелин за принудително осъществяване на режима на лични
отношения между бащата Б.К. и децата Кристина и Радостина. От заявление на
ответницата от 12.08.2019 г. депозирано
до ДСИ Мария Топалова става ясно, че майката всячески се опитва да предотврати
възможността бащата да вземе децата за
полагащите му се 20 дни през летния период. Ответницата представила пред ДСИ
амбулаторен лист само за Кристина, в който било отбелязано, че детето е било на консултация при лекаря,
като основната диагноза е „варицела без усложнения“ и посочила, че Радостина се е разболяла на 22.07., а К. на
09.08.2019 г., както и че карантинния период на всяко от децата е месец, като
карантината за двете деца е до 22.09.2019 г.. Очевидно е, че вместо нормалната
практика за карантина от 7 до 10 дни,
майката е определила два месеца
карантина за дете, която карантина явно е наложена единствено по отношение на
бащата, тъй като два-три дни след заболяването на малката дъщеря, майка й я извеждала в парка сред други деца да си
играе. На 27.08.2019 г. било насрочено принудително довеждане на К.И. при ДСИ Мария Топалова, но полицаите не я открили
нито на служебния, нито на домашния адрес. В телефонен разговор тя заявила, че
е завела децата на Сандански, което сочи, че вероятно е забравила, че според
нейните твърдения децата следва да са в
карантина чак до 22.09.2019 г.. В тази
връзка молителят Б.К. направил справка с личния лекар на децата Радостина и
Кристина, откъдето получил информация, че Радостина е била на преглед с
констатиран обрив, вследствие на варицела на 24.07.2019 г. и е издаден
амбулаторен лист от тази дата, като лекарят обяснил, че карантинния период е от
7 до 10 дни, в зависимост от зарастването на обрива. Изложеното сочи, че
карантинния период е изтекъл в периода от 31.07.2019 г. до 02.08.2019 г.,
поради което липсват обективни предпоставки децата да не бъдат давани на
бащата. Съгласно заявление рег. № 768/2019 г. на К.,
последната трябвало да предаде децата на молителя на 05.08.2019 г. - в 9,30 ч.
за осъществяване на 20-дневния режим за летния период през лятото, като в личен разговор между ответницата и
държавния съдебен изпълнител на 11.07.2019 г. било уговорено мястото на
предаване да бъде в сградата на съда в посочения ден и час. Молителят К. се
явил в съда на 05.08.2019 г. в 9,20 ч. и
чакал до 11,30 ч., но К.И. не се появила и децата не били доведени. ДСИ Мария
Топалова провела разговор с Катериа И. и адвоката й Йорданова, които изтъкнали,
че Радостина Кръстева от няколко дни е с варицела, а при разговора между ДСИ и
адв.Йорданова, последната заявила, че молителя няма родителски капацитет и „ще му взема децата“. Така и в последствие
на всички покани за доброволно предаване на деца за 20-дневния период през
лятото К. използвала различни оправдания, за да не предаде децата. Към
уведомление с рег. № 742/03.07.2019 г.
тя приложила заповед за отпуск за период от 22.07. до 02.08.2019 г., с което се
възпрепятства заявеното от молителя Б.К. искане да вземе децата на 24.07.2019
г.. Веднага след това молителят К. подал заявление за вземане на децата на
05.08.2019 г., като мястото и часа били уточнени между К. и ДСИ Мария Топалова.
В заявление с рег. № 846/05.08.2019 г., входирано следобяд, ответницата К.И.
мотивирала неизпълнението на доброволното предаване от същата сутрин, но ДСИ не ги приел за
основателни, поради което наложил глоба за непредаване на децата. Молителят Б.К. инициирал
трето поред искане за предаване на децата за 20-дневния летен период за
27.08.2019 г., като ответницата с уведомление с рег. № 897/15.08.2019 г. заявила, че няма да предаде децата, тъй като
през този период тя ще ползва годишния си отпуск, понеже през м.юли той е бил
прекратен и приложила заповед за прекратяване от 18.07.2019 г. и заповед за
отпуск за периода от 19.08.2019 г. до 30.08.2019 г.. Не става ясно защо К. уведомява за това обстоятелство чак на
15.08.2019 г. след като то й е било известно
отпреди месец, както и защо не е дала възможност на молителя да вземе
децата за 20 дни още на 24.07.2019 г. при положение, че отпуска й е бил
прекратен. Молителят Б.К. отправил ново искане за
предаване на децата на 06.09.2019 г., а в случай, че не се осъществи на тази
дата, да се правят поредни опити всеки ден от 07.09.2019 г. до 21.09.2019 г.
включително. В тази връзка ДСИ
изпращал покани до К. в периода от
22.08.2019 г. до 30.08.2019 г., но последната отказвала да ги получи,
избягвайки призовкаря на съда, въпреки, че е установено, че си е вкъщи. Това
процесуално поведение на ответницата К. И.
довело до налагането на седем глоби за
неизпълнение на режима, искания за съдействие от ДСП Елин Пелин и сигнали, че
децата Кристина и Радостина са деца в риск. Въпреки това и усилията на
социалните служители, майката продължавала да не изпълнява съдебното решение,
като открито заявява, че няма да се съобразява с него. Всичко това сочи, че
единствената цел на ответницата е да мине летния период, за да не може да бъде
осъществен летния режим и по този начин
бащата да не може да бъде с децата Кристина и Радостина за по-дълъг период. В
молбата се излагат и доводи, че майката К.
поставя децата в риск, тъй като не осъзнава техните здравословни потребности.
Децата имат проблеми с говора, тъй като
според логопеда работещ с
Кристина, детето е с орална мускулна слабост, не е стимулирано да говори,
неразвита е устната мускулатура и по
мнение на логопеда детето не е достатъчно стимулирано, а майката не може да
оказва нужната подкрепа, дават се упражнения от логопеда, които в домашна среда
не се изпълняват. Педагогът от детската градина на децата е на мнение, че комуникацията с децата е трудна, не са отучени от памперси,
затворени са. Радостина не говори, не отговаря на поставени въпроси. Вследствие неправилния начин на лечение и
опазване здравето на децата от страна на майка им, те са с нисък имунитет,
постоянно са болнави, а Кристина е с влошен зъбен емайл, но въпреки това
ответницата отказва всякаква
кооперативност в отглеждането и
възпитаването на децата с ответника, като заявява, че тя е майката и знае какво
трябва да прави. Това поведение на ответницата К.И. изразяващо
се в неполагането на необходимите грижи относно здравословното състояние на
децата, отчуждаването им от техния баща, изразяващо се в неизпълнение на режима
на лични отношения помежду им постановен със съдебното решение, незачитане на
бащината роля в отглеждането и възпитанието на децата и стремежа за
ограничаване и практическо лишаване на децата от техния баща, както и
нарушаването на правото на личен и семеен живот представлява физическо,
психическо и емоционално насилие, както и ограничаване на личните права, поради
което следва да бъде издадена заповед за
защита от домашно насилие. Насилническото поведение на ответницата, състоящо се
в целенасочено нарушаване на връзката родител-дете е забранено по силата на
конвенцията за правата на детето, която гарантира тази връзка в чл.9, § 1. ВКС
също в своята практика постановява, че родителското отчуждение е психологически
проблем и че е от тези обстоятелства, които са от естество да поставят детето в
риск, което накърнява или застрашава интересите му. В случая насилието е
систематично и продължаващо, като съгласно константната практика на ВКС в
случаите, когато в молбата са изнесени
данни за постоянен ежедневен физически или психически тормоз или постоянно
ежедневно повтарящо се ограничаване на личните права на лица, намиращи се в
родствена връзка с извършителя, молбата за защита е в срок, независимо, че не
са посочени конкретните дати на които са извършени неправомерните действия. В тази насока са и решения на ЕСПЧ, включително и срещу Република България. Ето защо следва да се има предвид, че неприкосновеността на семейния живот,
позитивните задължения на държавата предполагат създаването на адекватен и
достатъчен юридически арсенал, който да
гарантира законните права на
заинтересованите лица. Този арсенал следва да позволява на държавта чрез
нейните държавни органи да взема мерки, способни да съберат родител и дете,
включително при наличие на конфликт между двамата родители. Незачитането на
правото на семеен живот на всяко дете е в противоречие с всички международни
стандарти, поставени от Конвенцията за правата на детето, Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи, както и на Хартата
на основните права на Европейския съюз.
Предвид всичко изложено, молителят Б.Б.К. моли съдът да издаде заповед за
защита срещу К.Л.И., като я задължи да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Б.Б.К., Кристина
Бориславова Кръстева и Радостина Бориславова Кръстева; да забрани на К.Л.И. да
приближава Б.Б.К., Кристина Бориславова Кръстева и Радостина Бориславова
Кръстева поне на 50 м. разстояние, като тази мярка бъде във възможно най-кратък срок, в който
връзката родител-дете трябва да бъде запазена и стимулирана, поради което в
този период да бъдат определени срещи
между майката К.И. и дъщерите й Кристина и Радостина в контролирана среда в
контактен център поне 2-3 пъти в седмицата за поне 2 часа на ден за периода на
забраната; да задължи К.Л.И. да посещава специализирани програми за повишаване
на родителския капацитет.
Ответницата К.Л.И. чрез
пълномощника си адв.Йорданова, оспорва молбата като неоснователна и
недопустима. Сочи, че молбата по ЗЗДН
следва да се подаде в едномесечен срок, считано от датата на извършване на
домашно насилие, а в случая не става ясно кое от действията извършени от ответницата е извършен от нея
акт на домашно насилие. Сочи, че през посочения в молбата период, за който се
твърди, че за четири месеца ответницата не изпълнява режима на лични отношения,
молителят Б.К. само два пъти се е
възползвал от правото си за лични контакти с децата и К. не го е лишавала никога от това му право.
Твърди, че молителят Б.К. само два пъти
е потърсил контакт и е идвал пред домът на ответницата, за да вземе децата.
Всички останали случаи до месец август са само изигравани ситуации по някакъв
сценарий на молителя Б.К., за които той е правил снимки и твърди пред съдебен
изпълнител, че децата не му се дават от майката. Всички тези твърдения на
молителя Б. са опровергавани в различни съдебни производства, като ще продължат
да бъдат оборвани и в настоящото такова. Злонамереното поведение на молителя Б.К.
носи много проблеми на ответницата и семейството й, тъй като молителят работи в
Община Елин Пелин и си позволява в свободното си време да пише до всички
институции, като целта му е не да вижда децата, а да злепоставя ответницата. Въпреки това, всички жалби
подавани от страна на молителя Б. до полицията са завършвали с постановление за
прекратяване, но независимо от това, ответницата се натоварва емоционално много
повече от това, че един баща, който няма желание да вижда децата си, се чувства
емоционално притеснен от този факт. Друго нещо са заплахите в интернет
пространството, които молителят Б. осъществява спрямо ответницата К., а също и
от съдия изпълнителя, който й е наложил глоби на стойност 2000.00 лева. Дори в
работата на ответницата е извършена проверка от Инспекция по труда, но
нарушения по сигнала не са установени. Оспорва всички представени по делото
доказателства, като счита, че голяма част от тях са неотносими и не следва да
бъдат кредитирани, тъй като са явно манипулирани. Твърди, че с погнуса чете
всички упреци за незаинтересоваността й към децата, тъй като не само майката, а
и цялото й голямо семейство полагат
необходимите грижи и желание за децата.
Твърди, че никога в сочения период от време не е ограничавала срещите между
бащата и децата, а двата пъти когато са поискани от молителя, те са му били
предоставяни, като в останалите пъти той не е посещавал домът й.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните
по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена Декларация
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН изходяща от Б.Б.К., в която е посочено, че ответницата е
извършила спрямо него и децата Кристина Бориславова Кръстева и Радостина
Бориславова Кръстева акт на домашно
насилие в периода от 13.06.2019 г. до 22.08.2019 г., тъй като препятствала
осъществяването на определения със съдебно решение режим на лични отношения на
бащата с децата, неглежирала здравословните потребности на децата, като се
излагат подробни обстоятелства в тази насока, идентични с изложените в исковата
молба. В декларацията е отбелязано, че на молителя му е известна наказателната
отговорност по чл.313, ал.1 от НК за деклариране на неверни данни.
Видно от Решение по гр.д. №
758/2018 г. по описа на РС Елин Пелин влязло в сила на 19.10.2018 г. и
Решение за поправка на очевидна
фактическа грешка към него, влязло в сила на 13.11.2018 г., бракът между
молителя Б.Б.К. и ответницата К.Л.И. е прекратен, упражняването на родителските
права по отношение на родените от брака
им деца Кристина Бориславова Кръстева и Радостина Бориславова Кръстева е предоставено на майката, а по отношение на
бащата е постановен режим на лични отношения.
От Удостоверение за раждане №
********** и удостоверение за раждане № ********** издадени от район Изгрев,
Столична община е видно, че Б.Б.К. и К.Л.И.
са родители на децата Кристина Бориславова Кръстева и Радостина
Бориславова Кръстева.
От заявление до директора на ОДЗ Радост гр.Елин Пелин се
установява, че К.Л.И. е сезирала директора на детското заведение, че бащата Б.Б.К.
не спазва дните за контакти определени
със съдебното решение и посещава децата в детската градина в дни и часове,
които са извън определените от съда и това му поведение притеснява децата. Иска
се да бъдат предприети действия и подобни кантакти на бащата Б. с децата да не
бъдат допускани.
По делото са представени
определение от 13.06.2019 г.; заповеди за незабавна защита срещу домашно
насилие № 8/13.06.2019 г. постановени по гр.д. № 486/2019 г. по описа на РС
Елин Пелин; болничен лист № Е20183211823; амбулаторен лист на името на Б.Б.К.
от 12.06.2019 г.; съдебно-медицинско удостоверение № 422/2019 г. издадено от
КСМД при УМБАЛ Александровска; искова молба вх. № 818/27.06.2019 г. по описа на
РС Елин Пелин; протокол за редупреждение от 28.06.2019 г.; заявление до РУ Елин
Пелин от Б.К.; социални доклади, протоколи на ДСП Елин Пелин; декларация от Б.К.;
декларация от К.И.; служебна бележка рег. № 80/27.09.2019 г. издадена от
кабинет Бърборини“; амбулаторни листа издадени на името на Радостина и Кристина
Кръстеви; призовка по чл.45, ал.1 от АПК; становище за Кристина Кръстева изх №
27/09.05.2019 г. изготвено от клиничен психолог Десислава Иванова; писмена
кореспондения по ел.поща; заявление вх. № 191/01.11.2019 г. по описа на ДСП
Елин Пелин; Доклад за извършена социална услуга от консултативен кабинет при
фондация психологическа подкрепа; решение по гр.д. 49182019 г. по описа на РС
Елин Пелин; Присъда по НЧХД № 174/2019 г. по описа на РС Елин Пелин от
30.10.2019 г.; сведение от К.Л.И. ***; заявление от К.Л.И. ***; протокол по
НЧХД № 174/2019 г. по описа на РС Елин Пелин от 30.10.2019 г.
По делото е изискано и приобщено в
цялост изпълнително дело № 55/2019 г. по описа на ДСИ при РС Елин Пелин.
От изготвения по делото социален
доклад от Агенция за социално подпомагане Дирекция „Социално подпомагане“ Елин
Пелин се установява, че между родителите
на децата Кристина и Радостина е налице продължителен конфликт и невъзможност
да решат разногласията помежду си. Констатирано е, че децата не контактуват с
баща си според определения по съдебен ред режим на контакти по усмотрение на
г-жа И.. Същата неколкократно е консултирана, че осуетяване на срещите на
малолетните деца с баща им не е в техен
интерес, но тя не съдейства при
прилагане на мерките за закрила в семейна среда. В тази връзка на майката е
издадено задължително предписание, което тя отказва да подпише, въпреки, че е
запозната с произтичащите последици. На 09.10.2019 г. г-н Б.К. ***, че от началото на месец
октомври 2019 г., режимът на контакти е започнал да се изпълнява по
определеното съдебно решение. Поведението на родителите, липсата на комуникация
помежду им, както и по въпроси, свързани със задравословните проблеми на децата, използването на физическа
разправа пред децата, възпрепятстването на контактите с другия родител ги
поставя в рискова семейна среда.
От заключението на изслушаната по
делото съдебно-техническа експертиза на
цифров преносим носител на информация марка „San disк“ черно-червен на цвят корпус – 8 GB с номер на него „SDCZ008G“
се установява, че при преглеждане на съдържанието на преносимия цифров носител,
същият съдържа два броя видеофайла с имена „МОV00019“ и „МОV00020“ компресирани във формат „avi“ заснети от една станционарна видеокамера,
поставена на превозно средство и обхващаща пространството зад него. Видно от „тайм“ кода записите обхващат
времеви период от 08.ч.:01 мин.:08 сек. до 08.ч.:06 мин.:17 сек. на дата
12.06.2019 г. и не се установяват и манипулации на записите. При изследване на
видео-файловете се установява, че същите са с аудио-съпровод на български език,
като съдържанието му е отразено в приложение № 1 към експертизата. По така
предоставените видео-материали не може да се установят по категоричен начин
авторите на репликите, чути на аудио съпровода към видеофайловете. Причината за
това е ниската резолюция /640х480 пиксела/, неподходящия рекурс и лошото
качество на видео записа и аудио-съпровода към него, което от своя страна не
позволява конкретизиране на репликите спрямо заснетите лица.
По искане на молителите по делото са
разпитани свидетелите Андрей Любомиров Цолев и Галина Андреева Кръстева, които
твърдят, че често са присъствали при опитите на Б. да вземе децата от К., като
това се случва пред къщата на майката. Причината да присъстват на тези срещи
били честите скандали от страна на ответницата и семейството й спрямо молителя Б.К.
и агресивното й поведение. И двамата свидетели са категорични, че след
12.06.2019 г., на която дата възникнал скандал между семейството на молителя и
семейството на ответницата, К.И. престанала да дава децата на Б. и това
положение продължило през цялото лято. Едва през месец октомври, ответницата
започнала да изпълнява режима на лични отношения, постановен със съдебното
решение и да дава децата на молителя Б.. Свидителите разказват, че са
присъствали на множество опити през цялото лято от страна на молителят да вземе
децата от майката, но тя нито отговаряла
на телефонните обаждения на Б., нито някой отварял вратата на позвъняванията на
звънеца в дома й. И двамата свидетели заявяват, че Б. не е пропускал нито една
дата, на която трябва да вземе децата съгласно определения му режим и това
продължило цяло лято през месеците юли, август и септември, но без резултат, с изключение на два часа през
месец септември. Свидетелят Андрей Цолев твърди, че присъствал на взимането на
децата на 31.10.2019 г., когато при предаването на децата, ответницата подала
лист хартия на молителя Б.К. и искала той да го подпише, с твърдение, че в този
лист пишело, че децата са имунизирани. На въпроса на молителя Б. за какво са
имунизирани, кой ги е имунизирал, ответницата настоявала на висок тон молителя
да се подпише, а свидетелят Цолев да е
свидетел на подписа, като всичко това се случвало в присъствието на
децата.
По искане на ответницата по делото е
разпитана и свидетелката Васка Л.И.,
която твърди, че молителят Б. взимал децата Кристина и Радостина до 12.06.2019
г., когато между него и семейството й възникнал скандал, при който той се
опитвал да я души, а тя като защитна реакция го ударила по главата с обувалка.
Заявява, че в периода от 13.06.2019 г. до 30.08.2019 г. си била в къщи и не работела и не е виждала Б.
да идва да взима децата. Твърди, че сестра й К. подготвяла децата за режима
съгласно съдебното решение и двете седяли да го чакат да дойне, но Б. не идвал
и дори не се обаждал, за да каже, че няма да идва. Сочи, че не се сеща К.
да е звъняла на Б. по телефона, когато
децата са подготвени и тя го чака да дойде да ги вземе, но той не идвал. След
като стояли да го чакат приготвени, а Б. не идвал, те продължавали ежедневните
си дейности.
При така установената фактическа обстановка съдът
стигна до следните правни изводи:
Молбата е с правно основание чл.8,
т.1 във вр. чл.4, ал.1 вр. чл. чл.3, т.1 от
Производството е по реда на Глава ІІ от
Молбата е допустима с оглед
изложените в нея обстоятелства и посочения времеви период, част от който
несъмнено попада в обхвата на месечния
срок по чл.10 от ЗЗДН.
Разгледана по същество, молбата е основателна, като съдът следва да я
уважи и да издаде заповед за защита от домашно насилие.
На първо място,
Извършеният акт на домашно насилие се
установява от представената от молителя декларация
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН, декларацията по чл.9, ал.3
от цитирания закон съставлява достатъчно доказателство за основателност на
молба за защита по реда на цитирания закон, но в настоящия случай изложените в нея факти и обстоятелства се подкрепят и от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които ценени в
своята съвкупност са безпротиворечиви и логични и подкрепят
изложеното от молителя. В тази насока съдът кредитира
показанията на свидетелите Андрей Любомиров Цолев и Галина Андреева Кръстева, които категорично заявяват, че в
посочения от молителя период от 13.06.2019 г. до 22.08.2019 г., последният не е имал възможност да осъществява личните си контакти с
децата Кристина и Радостина, тъй като ответницата никога не отговаряла на
телефонните му позвънявания, нито пък на позвъняванията на входния здънец на
дома, когато отивал да ги вземе. Всичко това продължавало около 15 минути до
половин час, но ответницата не се показвала и не се обаждала. Свидетелката
Галина Андреева Кръстева твърди, че молителката не предоставила децата на Б.К. и за летния 20-дневен период, поради което Б. бил в много
тежко психическо състояние. Това ограничаване правата на молителя Б.К. го
принудило да посещава множество институции, за да търси съдействие за
нарушените си права, включително и чрез образуване на изпълнително дело за
предаване на децата. И двамата свидетели сочат, че многократно, десетки пъти са
придружавали Б. в дните, в които той е отивал пред дома на ответницата К., за
да вземе децата и им е известно, че не е пропуснал нито един ден определен със
съдебното решение, в който следва да види децата си, но безрезултатно.
От
друга страна свидетелката Васка Л.И. депозира показания, които са в пълно
противоречие със заявените от свидетелите Цолев и Кръстева, като твърди, че
ответницата винаги, когато следвало да се изпълнява режима на лични
отношения приготвяла двете деца, но
молителят Б.К. нито идвал да ги вземе, нито се обаждал.
Съпоставяйки свидетелските показания на тримата свидетели помежду им,
както и с останалия доказателствен материал, съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетелите Цолев и Кръстева, тъй като същите
са безпротиворечиви, пресъздаващи еднородна фактическа обстановка, която
кореспондира изцяло както с изложените обстоятелства в декларацията, така и с
доказателствения материал събран по делото. В този смисъл показанията на
свидетелката Васка Л.И., че молителят Б.К. не е искал и не е идвал да взима
децата си в периода от 13.06.2019 г. до
22.08.2019 г. се явяват в пълно противоречие, не само със свидетелките
показания на останалите свидетели по делото, а и с писмените доказателства. В
тази насока съдът взе предвид писмените
доказателства находящи се по изпълнително дело № 55/2019 г. по описа на ДСИ при
РС Елин Пелин, по което се съдържат множество писмени документи удостоверяващи
многократните усилия на молителя Б.К. за
осъществяване на режима на лични отношения постановен със съдебно решение,
положени не само от молителя Б.К., а и от редица държавни институции, които са
участвали в тази процедура. Такива са молбата за образуване на изпълнително дело
за предаване на дете депозирана въз основа на издадения изпълнителен лист,
многобройните покани за доброволно предаване на дете изпратени и получавани
лично от ответницата К.Л.И. от съдебния изпълнител, протоколи изготвени от
държавния съдебен изпълнител, в които се констатира, че въпреки изразявана
готовност от страна на ответницата К.И. да предава децата в изпълнение на
съдебното решение, то в действителност е налице липса на доброволно изпълнение
от нейна страна и в тази връзка са й наложени седем глоби. Представено е и
решение на Софийски окръжен съд по гр.д. № 713/2019 г., с което действията на
съдебния изпълнител са приети са законосъобразни и наложената глоба на ответницата е потвърдена. Следва да се отбележи също така, че
показанията на свидетелката Васка Л.И. в частта, с която твърди, че всеки път,
когато молителят К. е трябвало да вземе децата те били приготвяни от нея и
майка им К., но ответникът не се обаждал и не идвал да ги вземе, противоречат и на находящите се по изпълнително дело
писмени заявления от страна на самата ответница К.И., от които се установява,
че многократно при отправените й покани от държавния съдебен изпълнител да
предаде доброволно децата, ответницата е депозирала заявления, които съдържат
волеизявлението й, че децата няма да бъдат предадени, като се изтъкват различни
причини за това. Изложеното сочи, че тези действия на ответницата
обективирани писмено, са също в пълно
противоречие с показанията на свидетелката Васка Л.И., която в показанията си
пред съда, не сочи да е имало случаи при които сестра й К. не е предавала
децата на молителя Б., а напротив заявява, че децата винаги били приготвяни, но
бащата не идвал.
Ето защо,
настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства се установи наличието на акт на домашно
насилие от страна на ответницата над молителите. Ценени в съвкупност събраните
по делото доказателства установяват горното, поради което твърденията, изложени
в молбата и декларирани в приложената декларация по чл.9, ал.3 от
Несъмнено обстоятелствата, посочени в молбата
съдържат признаците на актове на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, а установеното по
делото целенасочено поведение на ответницата спрямо тримата молители може да се квалифицира
като акт на психическо и емоционално насилие извършен
чрез принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права
от страна на ответницата по
отношение на молителите.
Принудителното откъсването на
децата от техния баща и нарушението на постановения със съдебно
решение режим на лични отношения между бащата и децата и невъзможността те да се виждат и
общуват помежду си за един дълъг период от време, е нанесло емоционален и психически стрес на молителите. По делото бе установено, че бащата е предприел множество
законови мерки, за да може да защити и реализира не само
своите правата, а и тези на двете си деца, както и правото на личен семеен живот, който за един не малък период – повече от три месеца е бил принудително
ограничен от страна на ответница.
Не без значение е и факта, че в
случая децата Кристина и Радостина са на
възраст, която ги прави изцяло зависими от семейния кръг, тъй като те не
могат да се защитят по какъвто и да било
начин било с думи или действия, поради което изолирането им от биологичния им
баща и отглеждането им само от единия родител, който всячески и за дълъг период
от време препятства осъществяване на връзката родител – дете, несъмнено съставлява
емоционално малтретиране, което в бъдеще би могло да доведе до тежки
психологически последици в развитието на двете деца.
Доказателствата,
които са ангажирани, ценени в своята съвкупност, са достатъчни за вземане на
мерки по отношение на ответницата по реда на ЗЗДН. Целта на ЗЗДН е
упражняване на превенция срещу случаите на домашно насилие, а не толкова
санкционирането му. Затова съдът приема, че с действията си, които се
характеризират с изключителен интензитет и упоритост, с оглед многократните случаи
на принудително разделяне на молителя Б.К. от децата Кристина и Радостина, ответницата К.И.
е посегнала на психическата неприкосновеност и емоцоналната сфера на
молителите, на личните им права свързани с правото им на семеен живот и личен
контакт признато и със съдебен акт, в следствие на което спрямо нея следва да
бъдат наложени мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1, т.4 и т.5 от ЗЗДН, които
съдът определя за адекватни – задължаване на ответницата да се въздържа от
домашно насилие, определяне временно
местоживеене на децата Кристина и Радостина при пострадалия родител за срок от
двадесет дни, като майката-ответница по делото следва да има режим на лични
контакти с децата всяка сряда и петък от 16.00 до 17.00 часа, като вземането и
предаването да става в присъствието на социален работник от ДСП Елин Пелин, с
оглед множеството доказателства по делото установяващи изключително конфликтно
поведение на родителите и задължаване на ответницата да посещава специализирани програми за повишаване на
родителския капацитет. При определяне на времетраенето на постановената мярка,
съдът намира, че мярката по чл.5, ал.1,
т.4 от ЗЗДН не следва да надвишава повече от 20 дни с оглед ниската възраст на децата Кристина и Радостина и
обстоятелството, че ако бъде определен по-дълъг период от време, с оглед
данните за наличието на прекъснат контакт на виждане с бащата през месеците
юни, юли, август и септември на 2019 г. това би могло да предизвика у тях
емоционални тревоги от липсата на майката. За да не бъде прекъсван контакта
между децата и майката през този 20-дневен период, съдът намери за необходимо
да определи режим на лични отношения между майката и децата всяка сряда и петък
от 16.00 до 17.00 ч., като с оглед наличието на данни за изключително
конфликтните взаимоотношения между родителите и техните семейства свързани
с предаването на децата, намери за
необходимо това да бъде извършвано в присъствието на социален работник от
Дирекция социално подпомагане Елин Пелин. Наличието на данни по делото за
множество случаи на отказ от страна на ответницата да предаде децата на
молителя, очевидно сочат, че и към момента тя не е осмислила и осъзнала
необходимостта родителят, който не упражнява родителските права да има право на
пълноценен физически контакт с децата си, което мотивира настоящият състав да
наложи и мярка по чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН и да задължи ответницата да посещава
специализирани програми за повишаване на родителския капацитет, като намери че
шест месеца е разумен срок, в който същата би могла да осъзнае и преосмисли
последиците от поведението си, отношението си към своите деца и потребността те
да общуват и да имат редовен контакт с баща си.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.11, ал.3 от
На основание чл.5, ал.4 от
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата К.Л.И. следва да
бъде осъдена да заплати на молителя Б.Б.К. сторените по делото разноски от които 1200.00 лева заплатен адвокатски
хонорар и 200.00 лева възнаграждение за вещо лице. Направеното възражение от
страна на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира за неоснователно, доколкото по
делото се установява, че и адвокатът на ответната страна е получил
възнаграждение идентично с това на
адвоката на молителя, поради което очевидно е, че и двете страни са счели, че
хонорар в размер на 1200.00 лева е адекватен на фактическата и правна сложност
на делото, което виждане се споделя и от настоящия съдебен състав.
Въз основа на изложените съображения съдът формира решението си за
издаване на заповед за защита по ЗЗДН.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: