Р Е Ш Е Н И Е   № 121

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. ПЛОВДИВ, 01.04.2020 г .

 

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от тринадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав :

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

                    ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

                                        РАДКА ЧОЛАКОВА                                                                                                                                                                                                                                                                 

при участието на секретаря Катя Митева, като разгледа  докладваното от съдия Радка Чолакова,  възз.търг. дело №56 описа на  ПАС за 2020 г., намери следното:

 

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Обжалва се постановеното решение №531 от 19.11.2019 г. по търг.дело №353/2018 г. по описа на Окръжен съд С.З. в осъдителната му част.

          С посоченото решение е уважен предявеният иск  от Т.С.Й. срещу ЗАД Б.В.И.Г. за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., представляваща частичен иск от 150 000лв., изразяващи се в болки и страдания от смъртта на брат и А. С. Т., настъпила в следствие на ПТП от 11.08.2016 г., ведно със законната лихва върху, считано от 18.10.2018г./датата на отказ за изплащането на обезщетение/ до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявеният иск в останалата част – за разликата над 20 000 лв. до 50 000 лв., представляваща частичен иск от 150 000лв.

Недоволен от така постановеното решение в обжалваната му осъдителна част е останал жалбоподателят  ЗАД Б.В.И.Г. ЕИК *********, представлявано дружество чрез  процесуалния представител главен юрисконсулт Б.А..

Жалбоподателят счита, че решението в тази част е неправилно, несправедливо и противоречи на действащи нормативни актове, регулиращи основанията при евентуално определяне на застрахователно обезщетение по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, както и на  трайно установената  съдебна практика на ВКС.

На първо място, не е съгласен, че ищцата  Т.  С.Й. е създала с пострадалия в ПТП  дълбока емоционална и изключителна връзка, както и, че е материално правно легитимирано лице, като излага подробни аргументи в тази  връзка.

При условие на евентуалност, ако се приеме, че искът е основателен,  не е съгласен с размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди. Счита ,че следва да се изплати обезщетение в размер на 5 000 лв., както е предвидено в пар.96,ал.2 от КЗ.  В тази връзка  излага доводите си  за компетентността на националния съд при тълкуване на норми от  общностното право, като при противоречие между Директива 2009/103 и вътрешна правна норма, би следвало да има преюдициално произнасяне по този въпрос. При липса  би се стигнало  до произволно неприлагане на валидна и неотменена правна норма.

Изложил е и оплаквания във връзка с възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и аргументите си в тази връзка, че ремонтираният на пътния участък  мотор не е отговарял на изискванията в ЗДвП за ППС, за които е разрешено да се движат по републиканските пътища и са регистрирани по съответния ред и с регистрационен номер на определените за това места.

Моли да се отмени решението в осъдителната му част и се отхвърли исковата претенция. Претендира направените разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Т.С.Й., чрез процесуалния си представител адвокат П.К., е подал отговор, в който изразява становище за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба и моли да не се уважава. Изложил е подробни съображения срещу оплакванията на жалбоподателя.

Моли да се потвърди решението в уважителната му част. Пълномощникът претендира и адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.

          Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както  и след преценка на  събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

           Въззивната жалба е депозирана в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Отнася се до присъдено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, при който е загинал брата на ищцата.

           Видно от данните по делото, предявена е искова молба от Т.  С.Й. за заплащане на обезщетение за причинените и неимуществени вреди  от смъртта на брат и А. Т., причинена на място от ПТП, осъществило се на 11.08.2016 г. около 21.30 часа  на пътя между селата Б. и П., Община С.З., с участието  на лек автомобил с марка  Ф.Г., застрахован при ответното застрахователно дружество със застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, който автомобил е бил управляван от П. Д. В..

          По случая било образувано досъдебно производство, а впоследствие и н.о.х.д.№313/2017 г. по описа на Окръжен съд С.З., приключило с влязла в сила на 26.07.2017 г. присъда №37 от 11.07.2017 г. С присъдата П. Д. В. е признат за виновен на настъпване на ПТП и причиняване по непредпазливост смъртта на А. Т. и средна телесна повреда на още едно лице, нарушавайки правилата за движение  в ЗДв.П, а именно чл. 20, ал. 2 изр., съгласно който водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и чл. 77, съгласно който при заслепяване водачът е длъжен да намали скорост и при необходимост да спре, които правила неизпълнил, като не намалил скоростта и не спрял при възникналата необходимост за това, като деянието е извършено в пияно състояние. Наложено му е и наказание.

 

           Ищцата твърди, че в резултат на престъплението са и причинени изключителни неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от смъртта на брат и. Имали силна емоционална връзка помежду си. Живеели в едно домакинство в село П., област С.З. заедно с родителите си, през уикендите и през ваканциите на децата, тъй като от 2011 г. тя  имала проблеми в брака си и все по -рядко се виждала със съпруга си. През седмицата живеела с детето си на квартира в гр. С.З.. Брат и бил единственият мъж в живота и, на който можела да разчита истински. Грижил се за нея и детето и непрекъснато, помагал и във всеки един аспект от нейния живот. След неговата смърт окончателно се разделила със своя съпруг и останала сама.

           След загубата на брат и се променила коренно. Сама отглеждала детето си. Работила на 4-часов трудов договор с месечната заплата от 260лв.и детски надбавки в размер на 37лв. Живеела на квартира заедно с детето си, като заплащала месечен наем в размер на 250лв. Доходите и били крайно недостатъчни, за да задоволят дори най-елементарните човешки потребности, поради което откакто го нямало брат и се справяла изключително трудно. Останала и помощта от майка и.

           Също така обичала изключително много своя брат, след смъртта му станала необщителна, затворила се в себе си и отказвала да общува с когото и да било, изгубила единствената си мъжка опора.

           Посочва, че на основание чл. 380 от КЗ предявила застрахователна претенция с вх.№187/26.07.2018г. С писмо изх.№ от 18.10.2018г. била уведомена, че застрахователят отказва да изплати претендираното обезщетение за неимуществени вреди, поради недоказано основание за изплащане на застрахователно обезщетение

            На база тези твърдения предявява частичния си иск за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените и болки и страдания.

            Ответникът оспорва предявения иск. Счита, че ищцата не попада в кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди, тъй като е сестра на починалия, което не я превръща априори в правоимащ да получи застрахователно обезщетение лице, както и не е налице хипотезата на изключителност в емоционалните отношения между брат и сестра. Счита, че ТР№1/2016 г. на ОСГНТК на ВКС не може да урежда заварени отношения, а намира действие за права, породени и възникнали след неговото приемане.

             Прави и възражение за съпричиняване. Пострадалите от ПТП са се намирали на пътното платно в тъмната част на деня извън населено място, където липсва осветление и видимост. Мястото на ПТП не е отбелязано като пешеходна пътека  или обозначено място за ремонт на мотор в тъмното. Няма данни паркираният мотор да е обозначен със светло отразителен триъгълник на пътя, поставен на място, така ,че да предупреди водачите на МПС на аварирало ППС на пътя, както и моторът да е бил оборудван със светло отразители. До него е бил паркиран лек автомобил с марка П. в включени фарове, заслепяващи насрещното движение.

            При условие на евентуалност, възразява, че А. Т. сам се е поставил поставил в опасност с поведението си, като е нарушил чл.113,ал.1 и чл.114 от ЗДвП, че ремонтираният  на пътя мотор не отговарял на изискванията за движение по републиканските пътища, нямал регистрация, не бил оборудван със  светло отразители, че е извършван нерегламентиран ремонт без светло отразителен триъгълник.

            Оспорва и размера на предявения иск, като евентуално счита, че следва да се приложи чл.493а, ал.4 от КЗ във връзка с  пар.96,ал.1 ПЗР на КЗ.

            На база оплакванията във въззивната жалба, предмет на  въззивното производство са  дължимостта и размерът на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди на сестра, настъпили от смъртта на брат и в резултат на ПТП.

            Няма спор, че ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на А. Т., е станало на 11.08.2016 г. и, че към тази дата е съществувало валидно застрахователно правоотношение по отношение на увреждащия автомобил, считано от 06.01.2016 г. Ето защо, правното основание на предявения иск е по чл.432, ал.1 от КЗ.

            В същото време процесният иск е предявен на 07.11.2018 г.

            Съгласно чл.493а, ал.4 от КЗ и пар.96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ, в сила от 07.12.2018 г., обезщетението за претърпени неимуществени вреди на други лица, които са имали  създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, се определя в размер на 5000 лв. до влизане в сила на методика  по чл.493а, ал.2.  Съгласно ал.3, размерът на обезщетението по ал.1 се отнася и за предявените съдебни претенции в периода 21.06.2018 г. - 07.12.2018 г.

            Тази разпоредба не следва да намери приложение, поради противоречие с норми на общностното право. По силата на пар.7,т.2 от ДР на ЗИД на КЗ, в сила от  16.02.2018 г., КЗ  въвежда изискванията на посочените директиви, в т.ч. на Директива 2009/103/ЕО относно Гражданска отговорност на автомобилистите при използване на МПС и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка.

             Съгласно чл.9,ал.1 от посочената директива със заглавие“Минимални суми“, без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-членка изисква застраховката, посочена в член 3, да бъде задължителна най-малко по отношение на следните минимални суми:
а) в случай на телесно увреждане — минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите;
б) в случай на имуществени вреди—1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.
Ако е необходимо, държавите-членки могат да въведат преходен период, приключващ най-късно на 11 юни 2012 г., в рамките на който да приведат техните минимални застрахователни суми в съответствие с размерите, предвидени в първа алинея.
Държавите-членки, които въвеждат такъв преходен период, информират Комисията за това и посочват продължителността на преходния период.
Въпреки това, най-късно до 11 декември 2009 г. държавите-членки увеличават размера на гаранциите, така че те да достигнат най-малко половината от размера, предвиден в първа алинея.

              Въведеният с параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ лимит на максималното обезщетение, което може да се получи при застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, противоречи на чл.9,ал.1 от директивата, тъй като  е значително по-нисък от минималния размер на застрахователната сума и от предварително уговорените между страните застрахователни лимити. Като противоречаща на европейското законодателство, тази норма не следва да се прилага от съда, а приложение следва да намери общностното право.

              С решение на Съда на Европейския съюз от 24.10.2013 г. по дело С277/12, постановено по преюдициално запитване, е прието, че "държавите-членки трябва да упражняват своята компетентност в тази област при спазване правото на Съюза и че разпоредбите на националното право, които уреждат обезщетяването при произшествия при използване на моторни превозни средства, не могат да лишат посочените по-горе директиви от тяхното полезно действие". Постановено е в решението, че "чл. 3, пар. 1 от Директива 72/166 и чл. 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 1, пар. 2 от Втора директива 84/5". Посочената директива е кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО. Решението  по преюдициалното запитване е задължително на основание чл.633 от ГПК.

             Пар.96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ не съответства на  разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО, поради което определеният максимален  размер на обезщетение в него не следва да се прилага.

             Следва да се отбележи, че посочената директива е транспонирана в националния закон – КЗ от 2005 г./отм./, в сила от  11.06.2012 г. до 31.12.2015 г. Съгласно чл.266 от КЗ/отм./, задължителната застраховка Гражданска отговорност се сключва  за следните минимални застрахователни суми:

             1.за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 2 000 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице, 10 000 000 лв.- при две или повече пострадали лица,

             2.за вреди на имущество- 2 000 000 лв. за всяко събитие.

             Транспонирана е и в  действащия КЗ. В чл.492 е посочен размерът на минималната застрахователна сума/лимит на отговорност/, както следва :1.за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, 2.за вреди на имущество (вещи) – 2 100 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на увредените лица.

              Ето защо и в съответствие с основния принцип при определяне на обезщетение, регламентиран в чл. 52 ЗЗД – принципа на справедливостта, следва да се пристъпи към разглеждане на предявения иск за обезщетяване на неимуществените вреди в резултат на ПТП. Приложение следва да намери и задължителното тълкувателно решение №1  от 21.06.2018 г. по т.д.№1/2016 г на ОСГНТК на ВКС. Съгласно посоченото решение, материално легитимиран  да получи обезщетение за неимуществени вреди е  и всяко друго лице, което е създало  трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Не може да се приеме, че това решение намира действие за права, породени и възникнали след неговото приемане. То дава  задължително тълкуване на съществуваща в правния в мир правна норма и следователно посочва правните последици, които настъпват при определени факти и обстоятелства, включени във фактическият състав на правната норма. Ето защо не може да бъде споделена тезата, че то следва да се прилага за бъдещите случаи и не намира приложение при заварените случаи.

              На тази база следва да се пристъпи към преценяване на фактическият състав на непозволеното увреждане. Доколкото е налице влязла в сила присъда и съгласно чл.300 от ГПК тя е задължителна относно извършването на деянието, неговата противоправност и  виновността на дееца.

              Ищцата е сестра на починалия А. Т.  в резултат на ПТП, като по делото не се спори за това, но и са представени писмени доказателства за родствени връзки. Следва да се прецени дали тя е имала създадена  трайна и дълбока емоционална връзка с починалия брат, както и  търпи ли от неговата смърт продължителни болки и страдания. В тази връзка са разпитани са свидетели.

              Видно от показанията на свидетелката М. Р., близка позната на ищцата от едно село, която израснала пред очите и, познавала и нея, и брат и от деца. Поради близката си възраст били като близнаци, силно свързани емоционално. След като се оженили продължили да имат близки и топли отношения. И двамата се разделили със съпрузите си, но А. останал  като опора на сестра си. Помагал и материално и морално, подкрепял е за детето. Много рядко имало такива отношения между брат и сестра. След смъртта му сестра му се променила изцяло.“Рухна тотално, не беше същата, спря да контактува, промени се, затвори се в себе си“.

              Разпитан като свидетел е и И. Т., зет на А. Т.. Видно от показанията му,  ищцата и брат и имали много близки отношения, почти неразделни , когато братът се грижил най-вече за сестра си. Той бил мъжката и подкрепа след раздялата със съпруга и. След смъртта му ищцата спряла да комуникира с хора. Като се виждал с нея, много плачела. И до днес е изтормозена и плаче.

              Съдът намира, че следва да кредитира така събраните свидетелски показания, като непротиворечиви и непосредствени. Въз основа на тях по несъмнен начин се  установява, че между сестрата и брата са съществували отношения на трайна взаимна близост и обич. Били силно свързани емоционално. Братът бил за ищцата мъжката и опора, поради раздяла със съпруга и. Разчитала изцяло на него. Ето защо, следва да се направи извод, че между тях е съществувала  трайна и дълбока емоционална връзка.

              Установява се и, че ищцата е страдала и продължава да страда от смъртта на брат си, тъй като той се грижил за нея, че  преживява тежко тази загуба, тъй като тя е разчитала на него.

              При така установената фактическа обстановка е налице изключението, за което се говори в тълкувателното решение. Първо, между брата и сестрата са съществували рядко срещани отношения на близост. Второ, в резултат на житейски обстоятелства братът се оказал мъжката опора  на сестра си и тя разтичала морално и материално на него. Трето, ищцата се променила изцяло след неговата смърт, като изпитвала много силни страдания. Ето защо и в съответствие с правилото на чл.52 от ЗЗД е основателно тя да получи обезщетение за претърпените болки и страдания. Налице е активната и материално правна легитимация по предявения иск.

              От страна на застрахователя е направено възражение на съпричиняване от страна на пострадалия. В тази връзка по делото е приета съдебно техническа експертиза за механизма на ПТП, чиито изводи съдът  кредитира, като компетентни и неоспорени от страните. От тях се установява, че техническите причини за настъпване на ПТП са присъствието на пострадалите и мотопеда върху платното за движение и в лентата на движение на л.а.Ф. Г., технически несъобразената скорост на движение на л.а.Ф. Г. с далечината на видимата пред автомобила зона.

             Установява се, че водачът на този автомобил П. В. е  имал няколко възможни варианта за поведение на пътя - да намали скоростта си така, че при необходимост да спре автомобила, да заобиколи пострадалите и обектите, които са се намирали в дясната част на платното за движение, както и да използва лявата пътна лента, която към онзи момент е била свободна при движение. С изчислената скорост на движение - 74 км/ч е могъл да забележи светло-отражателните елементи на около 134 м. пред себе си, да сведе скоростта си до технически съобразената с готовност за спиране и/или да предприеме заобикаляне при съобразяване на необходимото странично разстояние. На практика, управлявайки лекия си автомобил със скорост по –висока от технически съобразената с видимата пред автомобила зона, употребявайки алкохол, виновният водач П. В. сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на ПТП.

              В същото време пострадалите и мотопедът при ПТП са се намирали върху платното за движение и в лентата на движение на л.а.Ф. Г., като с това си нарушение са допринесли за настъпването на вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Преценявайки констатациите на вещото лице и изводите въз основа на тях, следва да се определи съпричиняване в размер на 20 % от страна на брата на ищцата.

              Размерът на обезщетението за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в резултат на увреждането от ПТП следва да се определи по критерия за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД на база преценка на конкретните  обективно съществуващи обстоятелства, установени по делото. Следва да се отчетат  съществуващите изключителни отношения между ищцата и нейния брат и степента им, как се е отразила смъртта на брата върху ищцата, конкретните и болки и страдания, времето за възстановяване. Също така, от значение са нормативно определените лимити на застрахователните компании, социално икономическите условия в страната, както и всички други обстоятелства, имащи значение в конкретния случай. При отчитане на всички тези критерии и имайки предвид установената фактическа обстановка въз основа на непротиворечивите свидетелски показания справедлив размер се явява сумата от 25 000 лв., а след приспадане на определения процент съпричиняване – 20 000 лв., като част от общия размер.

               До всички тези изводи е достигнал и първоинстанционният съд при постановяване на обжалваното решение, поради което то следва да се потвърди. Не са налице оплакванията във въззивната жалба. Изводите са окръжния съд съответстват на закона, както и на събраните по делото доказателства.

               Следва на пълномощника на ответника да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. в размер на 1356 лв. с вкл.ДДС, тъй като в тази връзка са приложени списък по чл.80 от ГПК и необходимите пълномощни.

               Ето защо, съдът

 

                                             Р  Е  Ш  И     :

 

    ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №531 от 19.11.2019 г. по търг.дело №353/2018 г. по описа на Окръжен съд С.З. в осъдителната му част, с която е е осъдено ЗАД Б.В.И.Г. да заплати на Т.С.Й. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., представляващо частичен иск от 150 000лв., за претърпените от нея болки и страдания от смъртта на брат и А. С. Т., настъпила в следствие на ПТП от 11.08.2016 г., ведно със законната лихва върху, считано от 18.10.2018 г. до окончателното изплащане.

    Осъжда ЗАД Б.В.И.Г. да заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. в размер на 1356 лв.

    Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен  срок от връчването му на страните.

                                                                 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.