Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 49 05.06.2019
год. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски окръжен съд Наказателна колегия
На пети април две хиляди и деветнадесета
година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ МАРКОВ
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Жанета Кръстева
Прокурор: Мануел Манев
като разгледа докладваното от съдия Марков
ВНОХ дело № 45 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С присъда
№166 от 18.10.2018г., постановена по НОХД
№ 2203/2018 г., Районен съд, гр.Бургас е
признал подсъдимия К.Д.Г., ЕГН: **********,***,
за виновен в това, че на 01.08.2017 г. в с. Г., общ.
Созопол, в дома си, представляващ четвъртата къща в първата отбивка от главния
път след пенсионерския клуб, държал боеприпаси по смисъла на чл. 7, ал. 1 от
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- 99 броя патрони, без да има надлежно
разрешение, поради което на основание чл. 339, ал. 1 НК, вр, чл. 55, ал. 1, т.
1 НК го осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, като
на основание чл. 304 от НПК го оправдал деянието да е извършено на 27.07.2017 г., във
втората къща в първата отбивка от главния път след пенсионерския клуб.
Съдът е
отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание шест
месеца „лишаване от свобода“ за срок от 3
години.
С
присъдата подсъдимият е осъден на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените по делото разноски.
Въззивното
производство е образувано по въззивна жалба на защитника на подсъдимия, с която
се моли присъдата да бъде отменена и постановена нова , с която подсъдимият да бъде оправдан . Според жалбата
присъдата е постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени процесуални нарушения.
В
депозираното на 30.01.2019г. допълнение към жалбата са изложени конкретни
съображения за обосноваване на
отменителните основания.
В съдебно
заседание защитникът поддържа жалбата и развива доводите си за опороченост на съдебния
акт. В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан или наказан по
административен ред.
Представителят
на БОП намира въззивната жалба за неоснователни, а обвинението категорично
доказано, поради което предлага въззивната инстанция да потвърди обжалваната
присъда като правилна и законосъобразна.
Бургаският
окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията,
посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313
и чл. 314 НПК, намери за установено следното:
Подсъдимият
К.Д.Г. е с постоянен адрес:*** и работи като ***** на същото
село. Притежавал е разрешение за носене, употреба и съхранение на ловно оръжие
- полуавтомат „МР153”, кал. 12мм., № ***** и на карабина „Мазалат”, кал,
7,62x54R, № М95225 и боеприпаси за тях. С наказателно постановление №
296/22.06.2016 г. на РДГ гр. Бургас, той е бил лишен от право на ловуване за
срок от три години, считано от 15.12.2016 г. С Решение peг. №
434р-248/09.01.2017 г. на Началника на Второ РУ при ОД на МВР - Бургас е било
отнето разрешението на подсъдимия за съхранение, носене и употреба на ловно
оръжие, поради което той продал на приятелят си - свид. З. Р. З. притежаваните от него огнестрелни оръжия.
С разпит
от 27.07.2017г. на полицейски служител, съобщаващ за получена оперативна информация, че подсъдимият
браконерствал, държал 2 бр. пушки и боеприпаси в обитаван от него недвижим имот
в село Г., било образувано по реда на чл.212 от НПК досъд. производство
№727/17г. по описа на Първо РУ на МВР -Бургас. С определение от 27.07.2017 г. по
НЧД№370/17г. по описа на БРС е било дадено разрешение да се извърши по същото досъдебно
производство претърсване и изземване в къща, собственост на подсъдимия,
находяща се в село Г., общ Созопол, по главния път втората къща в първата
отбивка след Пенсионерския клуб.
Претърсването
било извършено от разследващ полицай на 01.08.2017 г. , след като в кметството на
селото на подсъдимия било представено съдебното определение и той ги отвел до
къщата , в която посочил, че живее и която била четвърта по ред след пенсионерския
клуб в село Г.. Подсъдимият отключил портата на двора, след което
отключил входната врата на къщата. При извършеното претърсване на различни места от помещения в
имота били намерени и иззети подробно описаните в мотивите към обжалваната
присъда боеприпаси. Подсъдимият предал доброволно и торба, съдържаща три
патрондаша с патрони с различни калибри.
Съдебна
балистична експертиза на иззетите 99 броя патрони е установила техния вид и
снаражение, както следва - 7 /седем/ броя ловни патрона, кал. 12, марка
„Балиста”, българско производство, заводски снарядени със сачми № 10/0; 1
/един/ брой ловен патрон, кал. 12, марка „Братан”, българско производство,
заводски снаряден със сачми № 13/0; 1 /един/ брой ловен патрон, кал. 12, марка
„Рио”, италианско производство, заводски снаряден със сачми № 10; 21 /двадесет
и един/ броя ловни патрона, кал. 12, марка „Максим”, испанско производство,
заводски снарядени със сачми № 11; 9 /девет/ броя ловни патрона, кал. 12, марка
„В&Р”, италианско производство, заводски снарядени със сачми Ш 10; 6 /шест/
броя ловни патрона, кал. 12, марка „Нобел Спорт”, германско производство,
заводски снарядени със сачми 11; 24 /двадесет и четири/ броя ловни патрона,
кал. 12, марка „Максим”, испанско производство, заводски снарядени със сачми №
5; 11 /единадесет/ броя ловни патрона, кал. 12, марка „В&Р” италианско
производство, заводски снарядени със сачми № 0; 2/два/ броя ловни патрона, кал.
12, марка „Тордо” италианско производство, заводски снарядени със сачми № 2; 1
/един/ брой ловен патрон, кал. 12, марка „Сага”, испанско производство,
заводски снаряден със сачми № 5; 1 /един/ брой ловен патрон, кал. 12, марка „Меяиор”,
турско производство, заводски снаряден със сачми № 3; 5/пет/ броя патрони, кал.
7,62x54R, съдържащи се в кафява кожена паласка; 10 /десет/ броя патрони, кал.
7,62x54R, съдържащи се в кафява велурен патрондаш представляват боеприпаси по
смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ и са предназначени за стрелба с гладкоцевни
и нарезни ловни оръжия с подходящ патронник. Според заключението на вещото лице
всичките 99 бр. патрони са били годни за произвеждане на изстрел и са били
унищожени при експерименталната стрелба.
Така
изложената фактическа обстановка се установява от събраните в съдебно следствие
пред първоинстанционния съд доказателства и по основните факти не се различава
съществено от изложената в мотивите на БРС. Възраженията от въззивната жалба са
били направени още в първоинстанционното производство и им е било ясно
отговорено в мотивите към обжалваната присъда. В мотивите си БРС много
детайлно е посочил всеки значим за
предмета на делото факт, обвързвайки го с доказателствена оценка на
доказателствените източници, от които го е извел. Изложените от първоинстанционния
съд съображения и изводите му по фактите и правото се споделят напълно и от
въззивната инстанция, поради което не се налага те да бъдат преповтаряни или
обосновавани със собствен аналогичен анализ на доказателствата. Твърдяните от защитата пороци на присъдата като неправилна и постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, са напълно неоснователни. Единствено
по повод направени в жалбата възражения е необходимо да се допълни следното:
1. Основното оплакване срещу присъдата е за
осъждането на подсъдимия за деяние, извършено по време и място, различни от
посочените в постановлението за привличане и в диспозитива на
обвинителния акт. Действително, според постановлението за привличане от
27.11.2017г(л.49 от одосъд.п.) държането на иззетите боеприпаси е осъществено
от подсъдимият „на 27.07.2017г. в с. Г., в дома си , представляващ
втората къща в първата отбивка от главния път след пенсионерския клуб…“. По
същия начин начин е формулирано обвинението в заключителната част на
обвинителния акт. В обстоятелствената част на обвинителния акт обаче е описана
фактическа обстановка на деянието и извършеното претърсване и изземване на
предмета на престъплението, осъществени на 01.08.2017г. „в къща обитавана от
обв. К.Д.Г.,***.“
Налице е противоречие между обстоятелствената и диспозитивна части на
обвинителния акт, чиято единствена последица е възможността да предизвика объркване и да затрудни
подсъдимият да научи в какво престъпление точно е привлечен. В такъв
случай, констатираното противоречие би
могло да се третира като допуснато
отстранимо съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.249, ал.4,т.1 от НПК. Видно от протокола за проведеното на 12.07.2018г. разпоредително заседание
възражение в тази насока не е правено. Изразено е от защитата становище за
отсъствието на такива нарушения, което е логично, защото подсъдимият е бил наясно с описаните в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти и се е защитавал пълноценно срещу тях още на
досъдебното производство. Върху обстоятелството , че претърсването и
изземването е било извършено не в имота, за който е било дадено разрешението, е
било акцентирано при предявяване на разследването на 19.12.2017г., след което
по досъдебното производство са били ангажирани показания на свидетели и писмени доказателствени източници,
включително и за разграничаването на административните адреси и за постоянния
адрес на подсъдимия.
С обжалваната присъда подсъдимият е оправдан по
първоначално повдигнатото му обвинение, че е извършил деянието на 27.07.2017 г., във втората къща в първата
отбивка от главния път след пенсионерския клуб.
След като
при обсъждането в разпоредително заседание не е било направено възражение за
допуснато нарушение по чл.248,ал.1,т.3 от НПК, въвеждането на такова възражение
пред въззивната инстанция е недопустимо.
2. От
обстоятелствата, че претърсването и
изземването на патроните е извършено в четвъртата къща в първата отбивка след
Пенсионерския клуб в с. Г., а не във втората, която е била посочена в
съдебното разрешение, и от липсата на одобрение по реда на чл.161, ал.2 от НПК
на протокола за процесуално –следственото действие, защитата извежда доводи за ненадлежното приобщаване на
иззетите патрони като веществени
доказателства и като последица от това -
липсата на годен предмет на престъпление.
Веществените
доказателства са такива предметите,
които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението,
върху които има следи от него или са били негов предмет, както и всички други
предмети, които могат да подлежат за изясняване на обстоятелствата по делото –
чл.109 от НПК. Тяхното приобщаване към доказателствената съвкупност се извършва
чрез прилагането им – чл.110, ал.2 от НПК, и само когато това прилагане е
невъзможно, приобщаването им става опосредено чрез веществени доказателствени
средства, изготвени по реда на чл. 125 -
чл. 126 от НПК. В
случая откритите и иззети при претърсване на
помещение вещи, могат да бъдат приобщени към доказателствения материал с други,
допустими от НПК доказателствени средства, както е постъпил БРС. В съдебно
следствие първоинстанционният съд е събрал достатъчно гласни доказателствени средства за
провеждането на това следствено действие и за откритите и иззети при него
веществени доказателства. В показанията си
свидетелите Б., С., Н., К. и Б. са
посочили кое е наложило претърсването в този имот, оказаното съдействие от подсъдимия,
начина и местото на намиране на патроните. Описваният в тях ред на проведеното
процесуално –следствено действие не разкрива нарушения, които да са накърнили правото на защита на подсъдимия или чужди лични права, нито такива, които да
поставят под съмнение авторството на
деянието, което не се отрича и от подсъдимия. Възражението е неоснователно.
3. Оплакването
за неправилно приложение на закона, поради отказа на първоинстанционния съд да
квалифицира конкретното деяние като малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2
от НК, също е неоснователно.
Оценката
на степента на обществената опасност на конкретното деяние винаги е свързана с
отрицателното му въздействие върху обществените отношения на даден етап от развитието на обществото, изразяващо се в
тяхното увреждане или дори само застрашаване. В принципен план разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от НК може да намери приложение спрямо всички престъпни състави,
като до преценка за малозначителност на
деянието може да се стигне единствено след внимателно и цялостно обсъждане на
всички обстоятелства, характеризиращи деянието - време, място и начин на
извършване, степен на засягане на защитените обществени отношения, личност на
дееца и т. н.
Конкретното
количество боеприпаси, държани от подс. Г. без надлежно разрешение– 99 бр. различни по
вид и калибър патрони, не е пренебрежително малко в сравнение с останалите
случаи от този вид. Обстоятелствата, че
подсъдимият дори не ги е съхранявал в касата в жилището му в гр.Б., където
е следвало да бъдат съхранявани , докато е имал разрешение за това, а в ги е държал с. Г., пръснати на различни места в
различни помещения, видно от разпитите на свидетелите Б., С., Н.,
включително и върху перваз на постройката и в джоба на яке, оставено на
сушилник в двора, като това държане е
продължило близо осем месеца , след отнемане на разрешителното му и месеци след
приключване на ловния сезон, правилно са оценени от БРС като определящи степента на обществената опасност на деянието като престъпна, а не малозначителна, нито явно
незначителна за такъв вид противоправни прояви, което изключва приложението на чл. 9, ал. 2 от НК.
Извода
на първоинстанционния съд, че подс. К.Г.
е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 339, ал. 1 от НК е обоснован и законосъобразен.
С обжалваната
присъда БРС е наложил на подс. Г. наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца. Преценката на БРС за ниска степен на обществена опасност на дееца е
съобразена с доказателствата по делото и със закона. При индивидуализация на наказанието правилно първоинстанционният съд е предал
сериозно значение на оказаното съдействие на подсъдимия при установяване
предмета на престъплението, както и на самопризнанията му в досъдебното и
съдебно производство, които са обусловили приложение на чл.55, ал.1,т.1 от НК.
Наложеното наказание се явява съответно на деянието и на дееца и достатъчно като
средство за индивидуално въздействие, предназначението му да стимулира
извършилия престъпление към ценностна преориентация и зачитане на закона. Правилна
е преценката на БРС, че отлагане изтърпяването на наказанието за срок от три години
ще способства подс. К.Г. да преосмисли и
съобрази поведението си със законите на страната. Обемът на така
ангажираната наказателна принуда е напълно достатъчен, поради което не подлежи на допълнителна редукция.
Присъждането
на разноските по делото е пряко следствие от признаването на подсъдимия за
виновен по повдигнато му обвинение.
При
извършената служебната проверка на обжалваната присъда, въззивният съд не констатира
основания за нейното изменяване или отменяване, поради което същата следва да
бъде потвърдена.
Водим от
горното и на основание чл. 338 от НПК, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда №166 от 18.10.2018г.,
постановена по НОХД № 2203/2018 г. по описа на Районен съд, гр.Бургас
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.