О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 360
гр. Русе, 11.04.2023 г.
Административен
съд Русе, V- състав, в закрито заседание на 11 април, през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 135 по описа за 2023г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.197 и сл. от АПК.
Делото е образувано по жалба на И.Н.П.
срещу разпореждане №2144-17-44/10.02.2023г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване в ТП на НОИ Русе, с което е прекратено пенсионното производство по
заявление вх.№2113-17-2247/14.12.2022г. на П.. Твърди се незаконосъобразност на
разпореждането; иска се отмяната му.
След като съобрази представените с
административната преписка доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Със заявление вх.№2113-17-2247/14.12.2022г.
И.Н.П. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Заявлението е подписано от жалбоподателя /доколкото поставеният подпис визуално
изглежда същия като този в приложеното пълномощно/; в него е посочено, че се
подава от упълномощено лице – адв.Г.Ф.С.. Заявлението е изпратено до директора
на ТП на НОИ Русе чрез лицензиран пощенски оператор и към него е приложено
пълномощно, видно от което П. е упълномощил адв.С. да го „представлява пред ТП
на НОИ-гр.Русе, във връзка със заявление за отпускане на лична пенсия по реда
на чл.68, ал.3 от КСО, като съгласно предоставената представителна власт, да
получава кореспонденцията /му/ във връзка с образуваната административна
преписка“, както и да се подписва от негово име и за негова сметка където е
необходимо; пълномощното е представено в препис, със заверка „вярно с
оригинала“ и поставен подпис, различен от подписа върху заявлението. След
получаване на заявлението и извършване на проверка на приложените към него
документи, с писмо изх.№2113-17-2247#1 от 20.01.2023г. /стр.9 от преписката/, адв. С. е
уведомена, че следва в тридневен срок да представи оригинал на пълномощното /доколкото
не става ясно кой е заверил преписа/ и адвокатската си карта, за да удостовери
качеството си на адвокат, тъй като за последното липсват доказателства.
Предоставена й е възможност да стори това както в ТП на НОИ Русе, така и в
най-близкото до нея териториално поделение – ТП на НОИ гр.Шумен. Не се спори,
че в дадения срок указанията не са изпълнени. На 10.02.2023г. е постановено
оспореното разпореждане №2144-17-44/10.02.2023г., с което, на основание чл.30,
ал.1 от АПК, е прекратено пенсионното производство по заявление
вх.№2113-17-2247/14.12.2022г. на П.. В него ръководителя по пенсионно
осигуряване в ТП на НОИ Русе е приел, че е налице съмнение дали заявление
вх.№2113-17-2247/14.12.2022г. е подписано/изхожда от посочения в него гражданин
и тези съмнения не са опровергани, тъй като адв.С. не е установила, че тя е заверила
преписа от пълномощното, както и че е адвокат.
Разпореждането е съобщено на
22.02.2023г., жалбата срещу него е подадена на 06.03.2023г., в срока по чл.197 АПК, допустима е и подлежи на разглеждане.
В жалбата се навеждат доводи за
неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че не е необходимо
представяне на оригинала на пълномощното, тъй като съгл. чл.32 от Закона за
адвокатурата адвокатът има право да заверява преписи от документи и в случая
това е и сторил. От друга страна, при наличие на публичен регистър на
адвокатите, в който може да се провери дали пълномощникът С. има качество на
адвокат, адвокатска карта не следва да се представя.
При така установените факти съдът
намира частната жалба за неоснователна, а оспореното разпореждане – за правилно.
Съгласно чл.106 от Кодекса за
социално осигуряване, прилагането на глава 6 от КСО - Задължително пенсионно
осигуряване /включваща и раздел I – Пенсии за осигурителен стаж и възраст/, се определя с наредба
на Министерския съвет. Това е Наредбата
за пенсиите
и осигурителния
стаж. В чл.1 от нея е посочено, че пенсиите
и добавките към тях се отпускат и изплащат въз основа на писмено заявление
по образец, утвърден от управителя на
Националния осигурителен институт (НОИ), към което се прилагат всички
необходими оригинални документи, освен документите, заверени копия от които се съхраняват в пенсионното досие
на заявителя съгласно чл. 9, ал. 2, а за
случаите, при които се прилагат разпоредбите на международен договор, по който
Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност - заверени от съответната компетентна институция
копия на такива документи, или копия на такива документи, при заявления,
постъпили чрез системата за електронен обмен на
социалноосигурителна информация. Заявлението може да се подава лично, чрез
законния представител, чрез лице, посочено в чл.
26 от Закона за
закрила на детето,
чрез последния осигурител, чрез осигурителна каса, чрез упълномощено съгласно чл. 18 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) лице или по електронен път по реда на Закона за
електронното управление (ЗЕУ)
с квалифициран електронен подпис (КЕП) или с персонален идентификационен код
(ПИК) до териториалното поделение на НОИ по постоянен или настоящ адрес на
заявителя. Анализът на нормата води до извод, че законосъобразно сезиране на
пенсионния орган е налице тогава, когато 1. Е подадено писмено заявление,
отговарящо на утвърдения образец и 2. Това заявление е депозирано по един от
посочените начини – лично от лицето, чрез някое от посочените лица в изр.2,
предложения от 2 до 6 или по електронен път с КЕП или ПИК. Прави впечатление,
че не е предвидено подаване на заявлението чрез лицензиран пощенски оператор. Очевидно,
целта на нормотвореца е да се осигури максимална сигурност в подаване на
заявленията, за да се избегнат злоупотреби в пенсионните производства,
включително и чрез признаване на пенсионни права на лица, които нямат такива.
В случая заявлението
не е подадено по предвидения в наредбата ред. То е подписано от лице, за което
се твърди, че е П., но понеже не е подадено лично, органът по пенсиите няма как
да се увери в това. Това е достатъчно за пораждане на съмнения относно
авторството на заявлението. Заявлението е придружено от пълномощно, което е в
препис, върху който не е отбелязано кой и в какво качество е удостоверил
верността му, поради което не може, на осн. чл. 32, изр.2 Закона за адвокатурата
вр.чл. 25, ал.5 от същия закон,
да се ползва със силата на официално заверен документ. Адвокатът не е подал
лично заявлението, не се е легитимирал с адвокатската си карта, каквото право,
но и задължение има по чл.31 от ЗА. Съгласно чл.1 от Наредбата
за пенсиите
и осигурителния
стаж, заявлението за отпускане на пенсия може
да се подава чрез упълномощено, съгласно чл. 18 от АПК, лице. Чл.18, ал.1 от АПК гласи, че гражданите
и организациите се представляват по закон и по пълномощие по реда на Гражданския
процесуален кодекс, а
чл. 32, т.1 от ГПК - че представители на страните по пълномощие могат
да бъдат адвокатите. Следователно, адв.С. би могла надлежно да представлява И.Н.П.
пред пенсионния орган, ако докаже качеството си на адвокат и представи
пълномощно – в оригинал или заверен от нея препис. В този смисъл са и дадените
с писмо изх.№2113-17-2247#1
от 20.01.2023г. указания.
Неоснователно е твърдението, че
качеството адвокат пенсионният орган е можел да установи с проверка в регистъра
на адвокатите. Законът за адвокатурата не съдържа алтернативни варианти за
установяване на качеството на адвокатите пред различните органи и служби и в
частност пред административните органи, какъвто е ръководителя по пенсионно
осигуряване в ТП на НОИ Русе. Съгласно
чл.31, ал.1 от Закона за адвокатурата, качеството адвокат се удостоверява пред съда,
органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в
страната и навсякъде, където е необходимо чрез представяне на карта, издадена
от Висшия адвокатски съвет. Тази карта подлежи на ежегодна заверка /чл.9, ал.5
от ЗА/. С Решение № 3133/11.12.2020 г., Висшия
адвокатски съвет приема, че ежегодна заверка на адвокатската карта по смисъла
на чл. 9, ал. 5
от Закона за адвокатурата
се извършва чрез полагане на стикер за съответната година, като стикерите се
издават и предоставят на всяка адвокатска колегия от Висшия адвокатски съвет
съобразно броя на членовете й, които са изпълнили задълженията си по чл. 49, ал. 1 от Закона за
адвокатурата към
Висшия адвокатски съвет, т.е. заплатили са . Това решение, като вътрешноведомствен акт, е
задължително за всички адвокати /вж.определение №60236/05.07.2021г. по
ч.гр.д.№1957/21г. на ВКС, IV
г.о., определение №7465/06.10.2021г. по адм.д.№933/21г. на АССГ/. Така
заверката на картата, а оттам и нейната валидност, са обвързани с плащането на
посочените вноски. Информация за заверка на картата в регистъра на адвокатите не
се поддържа, поради това единственият способ в административно производство
адвокат да се легитимира като такъв е да представи пред административния орган
адвокатската си карта.
Неоснователно е и възражението, че
чл.30 от АПК е неприложим. В Кодекса за социално осигуряване липсва разписан
ред на действие при установени недостатъци в заявлението за пенсиониране,
поради което правилата на АПК не само са приложими, но и единствено възможните.
С оглед на гореизложеното, правилен е
изводът на органа по пенсиониране, че са налице съмнения, че заявление
вх.№2113-17-2247/14.12.2022г. е подписано/изхожда от посочения в него гражданин
и е законосъобразно даденото указание за установяване на качеството „адвокат“
на лицето, подало заявлението чрез лицензиран пощенски оператор. При
неизпълнение на тези указания в дадения срок, законосъобразно е прекратено
административната производство по подаденото заявление
вх.№2113-17-2247/14.12.2022г. За пълнота следва да се посочи, че е било достатъчно
да се изиска адвокат С., след легитимирането й като адвокат в съответното
поделение на ТП на НОИ, само да удостовери, че заверката върху преписа на
пълномощното е нейна, като указанието за представяне на оригинала не само, че
не е било необходимо, но и, при изричното правило на чл. чл. 25, ал.5 от Закона за
адвокатурата, е било незаконосъобразно.
По изложените съображения и на
основание чл. 200, ал. 1 от АПК, Административен съд Русе, 5 състав
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Н.П., чрез адв.Г.С.,
срещу разпореждане №2144-17-44/10.02.2023г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване в ТП на НОИ Русе, с което е прекратено пенсионното производство по
заявление вх.№2113-17-2247/14.12.2022г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба
пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от съдебния акт да се връчи на страните
по делото на основание чл.138 от АПК.
СЪДИЯ: