Р Е
Ш Е Н
И Е
№...........................................2020г., гр.В.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ
състав
в публично заседание
на двадесет и втори
юли 2020г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
С участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 851/2020г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл.
от АПК вр. чл.118 ал.1 и
ал.3 от КСО.
Образувано е по
жалба на Б.Д.Й., ЕГН
**********,***, чрез
пълномощник - адв.Я.К., против Решение № 2153-03-23/19.03.2020г. на Директора на ТП на НОИ-В., с което е
отхвърлена жалбата й против Разпореждане № Д-03-000-00-01368862/13.02.2020г. и
Разпореждане № Д-03-000-00-01368859/13.02.2020г. на Ръководителя по изплащане
на обезщетения и помощи при ТП-В. на НОИ, с които на основание чл.40 ал.4 от КСО, считано от 13.02.2020г. е спряно изплащане на парично обезщетение по два
болнични листа.
Жалбоподателката твърди, че решението е незаконосъобразно, като издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Счита,
че същото е немотивирано, като не е посочено
конкретно на кое от трите основания посочени в чл.40 ал.4 от КСО се
спира изплащането на обезщетението. От своя страна пък, сочените в решението факти не кореспондират с която и да е от хипотезите предвидени в кодекса. Предположението за
извършено нарушение от страна на осигурителя, не погасява, на изключва и не
отлага правото на осигуреното лице да получи обезщетение. В случая от лицето са
подадени всички необходими документи, справки и декларации в НАП, вкл. Такива носещи
информация за начислени осигуроваки, както и трудов договор, фишове за заплати,
и удостоверения по Наредбата за
паричните обезщетения и помощи в ДОО. Счита, че образуването на производство в НОИ за
проверка на осигурителя „Политур 2016“ ЕООД относно спазване на осигурителното
законодателство по повод права и задължения на друго лице не може да обуслови
спиране на производството. Счита, че акта е постановен при нарушаване
на принципите за законност и истинност в процеса. На изложените основания
претендира отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на
административния орган със задължителни указания за изплащане на дължимото
обезщетение. Претендира присъждане на разноски при условията на чл.38 ал.2 от
ЗА. В съдебно заседание и по съществото на спора чрез пълномощника си - адв.К.,
поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Ответникът –
Директора на ТП на НОИ – В., чрез процесуален представител – ю.к.К, оспорва жалбата. Поддържа, че същата се явява неоснователна, по
съображенията в оспореното решение, което като съобразено с доказателствата по
делото е законосъобразно. Оспорва претендирания размер на адвокатското
възнаграждение. Претендира ю.к.възнаграждение.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, становищата на страните и
съобрази приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта: Жалбата е депозирана от активно процесулно
легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорeния
административен акт. Субективното правото на оспорване е реализирано в рамките
на законоустановения 14- дневен преклузивен срок по чл.149 ал.1 от АПК, като съответства на изискванията на закона за форма и съдържание. Предвид това съдът приема, че жалбата, инициирала настоящото производство, е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
По основателността:
От съдържащите се в преписката доказателства се установява,
че на 20 и 22.01.2020г. осигурителят „Политур 2016“ ЕООД е подал за Б.Д.Й. удостоверения по образец, съгласно
приложение № 9 към чл.8 ал.1 и чл.11 ал.1 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от ДОО за изплащане на парично обезщетение за временна
неработоспособност по чл.40 ал.1 от КСО, съответно за периодите от 11.11.2019г. до 22.12.2019г. и от 23.12.2019г.
до 19.02.2020г. Във връзка с депозираните документи, при преценка на фактите и
обстоятелствата, имащи значение за правото на лицето на парично обезщетение е отчетено
обстоятелството, че със Заповед № ЗР-5-03-*********/05.11.2019г. е възложена
проверка от контролен орган на ТП на НОИ по разходите на ДОО на осигурителя
„Политур 2016“ ООД. Във връзка със същата, с писмо от 05.12.2019г. от ТД на
НАП-В. е изискана информация. С писмо от 03.01.2020г. е постъпила такава, че:
дружеството е с прекратена регистрация от 04.06.2019г. по ЗДДС; за данъчни
периоди 2016-2018г. са подавани декларации по чл.92 от ЗКПО; както и ГФО за
2016 и 2017г.; по данни от подадените СД по ЗДДС и дневници за покупки, за
данъчни периоди м.м.03, 04 и 05 са отразени доставки, като няма данни за
продажби; на дружеството не са извършвани ревизии и не са установени задължения
за ЗОВ за фондове на ДОО. На 4.02.2020г. е изпратено ново писмо до Директора на ТД на НАП В., с което е изискана информация дали е
установено осъществяване на стопанска дейност след 1.07.2019 г., установено ли
е полагане на труд от лицата, за които се подават данни, предприети ли са
дейности по установяване и събиране на задължения за задължителни осигурителни
вноски за ДОО за наетите лица и за едноличния собственик и управител С. Т..
Предвид горните установявания с
процесните
Разпореждане №
Д-03-000-00-01368862/13.02.2020г. и Разпореждане №
Д-03-000-00-01368859/13.02.2020г. на Ръководител по изплащане на обезщетения и
помощи при ТП-В. на НОИ, на осн. чл.40 ал.4 от КСО са спрени образуваните производства за изплащане на парични обезщетения по болнични листи: № 8323942, серия Е2019 и № 8788766, серия Е
2019 на Б.Й., считано от 13.02.2020г., с мотив извършване на проверка
по спазване на осигурителното законодателство.
Издадените разпореждания са връчени на Й. на 13.02.2020г., която в
законоустановения срок е депозирала жалби срещу същите.
С Решение № 2153-03-23/19.03.2020г. Директорът на ТП
на НОИ-В. е оставил жалбите без уважение като е приел, че оспорените разпореждания са
правилни и законосъобразни. В мотивите на решението е посочено, че основанието за
спиране е започнала проверка срещу „Политур 2016“ ЕООД за установяване на
обстоятелствата извършва ли този осигурител дейност, респективно упражнявала ли
е трудова дейност Й., за която да подлежи на задължително осигуряване по КСО.
Изложено е, че към момента на издаване на решението, все още не са получени
изисканите от осигурителя документи, както и в цялост изисканата данъчна и
осигурителна информация от ТД на НАП В.. В заключение, директора е достигнал до
извода, че правилно е спряно производството по изплащане на обезщетение, до
приключване на проверката.
От представените с
жалбата доказателства се установява, че от 13.05.219г. жалбоподателката е назначена
по трудов договор при осигурителя, за който своевременно е подадена информация
в НАП. На същата за всеки месец е начислявано и изплащано трудово
възнаграждение, със съответните начислени осигуровки.
В хода на съдебното
производство от ответника е представена изисканата от ТД на НАП-В. информация,
съгласно която при извършената на „Политур 2016“ ООД проверка са констатирани,
че същото има данъчни и осигурителни задължения в особено големи размери. За
периода от 01.07.2019г. до момента от дружеството не са представени
доказателства за извършвана независима икономическа дейност, като не е оказано
съдействие и не са представени изисканите ведомости за заплати, счетоводни
регистри и др. По отношение на жалбоподателката
е установено, че трудовият й договор с дружеството е прекратен 19.02.2020г.
като за същата от осигурителя редовно са подавани декларации обр.1 за периода
на действие на договора, но без да са внасяни декларираните осигурителни
вноски.
Предвид описаната
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По валидността на акта:
Обжалваното решение на Директора на ТП на
НОИ В. и потвърдените с него разпореждания на Ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП – В. на НОИ, са издадени от материално
компетентния административен орган, по аргумент на чл.118 ал.1, респективно
чл.117 ал.1 т.2 б.“ж“ от КСО. Спазени са изискванията за
форма при издаване на оспорения административен акт. Предвид това, съдът
намира, че оспореният акт не страда от порои водещи до неговата нищожност.
По процесуалната и материална законосъоразност на акта:
Като фактически основания за издаване на разпорежданията от 13.02.2020г. е посочено, че случая е
предаден на контролните органи на ТП на НОИ В. за извършване на проверка по
спазване на осигурителното законодателство, а като правно основание е посочена нормата на чл.40
ал.4 от КСО. Изложените мотиви
не кореспондират с която и да е от хипотезите за спиране на производството,
визирани в КСО. Съгласно цитираната разпоредба длъжностното лице по ал.3 издава
разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на
обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или
професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на
дете, когато: 1. са обжалвани актове
на органите на медицинската експертиза; 2.
са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане
за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението; 3. не са предоставени данни за издадените болнични листове и
решенията по обжалването им в регистъра по чл.33 ал.5 т.12.
В процесните разпореждания липсват мотиви кои са тези доказателства, които могат да
доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на
обезщетението. Едва в
потвърждаващото решение на Директора на ТП на НОИ В. са изложени мотиви, а
именно, че е налице друго производство, по което се извършва проверка по
разходите на ДОО от контролните органи на НОИ за установяване на
обстоятелствата извършва ли този осигурител дейност, респективно упражняват ли
трудова дейност съответните лица. От преписката не се установи ответника да е
изискал от осигурителя каквито и да е данни - трудов договор, платежни
ведомости или др. относно жалбоподателката Й.. От дружеството са изискани данни, но за други лица.
Предвид горното,
съдът намира, че процесното решение е постановено при допуснати съществени нарушения
на административно производствените,правила поради това, че е издадено при неизяснена фактическа
обстановка, в нарушение на разпоредбите на чл.9 ал.2 чл.30 и чл.35 и чл.36 от АПК, без административният орган да е събрал всички необходими доказателства за изясняване
на фактите и обстоятелствата от значение за случая.
Освен това е
постановено и при неправилно приложение на материалния закон. По делото не са представени доказателства
за наличието на нито едно от изчерпателно изброените в разпоредбата на чл.40 ал.4 от КСО основание за
спиране на производството по изплащане на парични обезщетения. Предизвиканата от ТП на НОИ-В. данъчна проверка на осигурителя „Политур 2016“ ЕООД
по реда на чл.110 ал.1 от ДОПК, не представлява
само по себе си доказателство по смисъла на разпоредбата на чл.40 ал.4 т.2 от КСО.
Казаното се отнася и до обстоятелствата, че цитирания осигурител не е внасял
осигурителни вноски за Й. за периода на действие на трудовия й договор, в
т.ч. и за този, за който се претендират паричните обезщетения. Това е така, тъй като последиците от невнасяне на осигурителни вноски от „Политур
2016” ЕООД, не може да рефлектира върху
осигурителните права на Й..
Що се касае до
съмненията на органите на ТП на НОИ –В., че дружеството не е извършвало
стопанска дейност, а от там и физическото лице не е осъществявало трудова
дейност, то тези съмнения трябва да бъдат заменени с конкретни доказателства.
Представеното от ответника писмо изх. № Ц9101-03-627/10.06.2020г. на ТД на НАП-В.,
не променя горните изводи, а и не е било налично към момента на издаване на
разпореждането и решението, постановени от органите на НОИ, поради което и не
фигурира в мотивите на административните актове.
В тази връзка
съдът съобразява допълнително, че разпоредбата на чл.108 ал.1 от КСО регламентира
редица правомощия на контролните органи на НОИ при изпълнение на служебните си
задължения, включително да извършват проверки и ревизии във връзка с
възложената дейност, като Управителят на НОИ издава инструкция за реда и начина
за осъществяване на контролно-ревизионна дейност.
Посочените в ал.1
правомощия кореспондират с отразените в чл.108 ал.2 от КСО задължения на
физическите и юридическите лица да представят на контролните органи исканите от
тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на
информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във връзка
с дейността, възложена на НОИ, както и да оказват съдействие при изпълнението
на служебните им задължения.
От своя страна текстът
на чл.40 ал.1 от КСО регламентира правото на осигурените лица за общо
заболяване и майчинство на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето
на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, при
визираните в същия кодекс условия. Осигурителното обезщетение за временна
неработоспособност цели да замести липсващия трудов доход на осигуреното лице,
което е престанало да работи, поради настъпилия осигурителен риск.
В тази връзка не
може да бъде споделена тезата на административния орган, че е възможно спиране
на производството по изплащане на процесното обезщетение и липса на произнасяне
по същество година след представяне на болничния лист, за да се изчака
резултата от данъчната проверка на осигурителя. Тази теза не кореспондира с
целта на закона за своевременно получаване на обезщетението, когато осигуреното
лице се презюмира, че е в затруднено положение и се нуждае от парична помощ.
По
изложените съображения оспореното решение и потвърденото с него разпореждане
следва да бъдат отменени.
Предвид
разпоредбата на чл.173 ал.2 от АПК, тъй като естеството на акта не
позволява решаването на въпроса по същество от съда, следва да се изпрати
преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване
на задължителните указания, дадени в мотивите на настоящото
съдебно решение.
В настоящето
производство се претендира и заплащане на разноски - възнаграждение за един
адвокат, който е представлявал жалбоподателката, на основание чл.38 ал.1 т.2 от
ЗА. Искането е основателно. В
приложеното по делото адвокатско пълномощно е посочено, че е
предоставена безплатна правна помощ на горното основание. Правото на адвоката
да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38 ал.1 от ЗА, е установено
със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл.38 ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ,
има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое
право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита
и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на
основание чл.38 ал.1 от ЗА, като освен това от страната са представи и доказателства
за затруднено материално и финансова състояние. Посочените предпоставки в
случая са налице, поради което съдът намира, че следва да осъди ответника да
заплати на адв.К., възнаграждение за предоставената от него безплатна правна
помощ на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. чл.8, ал.2 вр. ал.1 т.4 от Наредба
№1/2004г. за определяне на минималните адвокатски възнаграждения, в размер на
150 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-03-23/19.03.2020г.
на Директора на ТП на НОИ-В., с което е отхвърлена жалбата на Б.Д.Й., ЕГН **********,***, против Разпореждане №
Д-03-000-00-01368862/13.02.2020г. и Разпореждане № Д-03-000-00-01368859/13.02.2020г.
на Ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи при ТП-В. на НОИ, с които
на основание чл.40 ал.4 от КСО, считано от 13.02.2020г. е спряно изплащане на
парично обезщетение по два болнични листа.
ВРЪЩА преписката
на административния орган за продължаване на административното производство,
при съобразяване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона,
дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ В. да
заплати на Я.Д.К. с ЕГН ********** сумата от 150 /сто и петдесет/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, за осъществена по реда на чл.38 ал.1 т.3
пр.2 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.119 от КСО.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: