Р Е Ш
Е Н И Е
София 30.04.
Софийският Окръжен съд, наказателно
отд., ТРЕТИ въззивен състав, в публично заседание на осми април, две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. КРИСТИНА ТОДОРОВА
При
секретаря Р. Андреева, с участието на прокурор от СОП Й.П., като изслуша
докладваното от съдия Бозаджиева ВНОХД № 316 по описа за 2018 година и за да се произнесе , взе
предвид следното :
Софийски ОС е инстанция по въззивен
контрол, сезиран с жалба против присъда на РС- гр. С.
По силата на присъда № 3 / 22.02.2018г.,
постановена по НОХД № 367/2017г. по описа на РС- С съдът е подсъдимия А.С.М. -
роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, не женен,
осъждан, не работи, живущ ***, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на
06.03.2016 г., в гр. С, около 20.00 ч. от двор на къща намираща се на ул. В. №,
е отнел чужди движими вещи, а именно: две метални куки за дърпане на дървени
трупи, на обща стойност 56.00 лв. от владението на В. Я. Х., без негово
съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена
при условията на опасен рецидив, КАТО НА ОСНОВАНИЕ чл. чл.196 ал.1 т.1 вр. с
чл.194 ал.1, вр. чл. 29 ал.1 б."б" от НК, вр. чл. 54, ал. 1 НК го е осъдил на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за
срок от ДВЕ ГОДИНИ, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б" ЗИНЗС
определя първоначален СТРОГ режим на изтърпяване, като е признал подсъдимия А.С.М. за НЕВИНОВЕН в това, че е извършил кражбата с
посредственото извършителство на малолетния В. С. И.от гр. С и го е оправдал по обвинението в тази му част.
Осъдил е на основание чл. 189, ал. 3 НПК
подсъдимия А.С.М. да заплати в полза на държавата по сметка на съдебната власт
разноските по делото в размер на 98,30 лв.
Присъдата е обжалвана с бланкетна жалба от защитника на подсъдимия -адв. М., като неправилна и незаконосъобразна.В допълнение към въззивната
жалба се развиват съображения за липса на обективна съставомерност, предвид
ниската стойност на откраднатите вещи, предмет на престъплението- две метални
куки и се навеждат доводи за липса на приложимост в гражданския оборот. На тази
основа се твърди липса на обществена
опасност на деянието, съгласно чл.9,ал.2 НК.
Прави се искане
за отмяна на присъдата и за постановяване на нова такава, по силата на която
подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението, по които е привлечен да
отговаря .
В съдебно заседание защитникът поддържа като цяло
наведените доводи, оплакванията си и направеното искане за отмяна и
постановяване на нова присъда – в обратния смисъл. Конкретизира и разширява
оплакванията си под формата на необоснованост на доказателствените изводи и
нарушаване на правилата за преценка на доказателства и формиране на вътрешно
убеждение. Твърди, че присъдата страда от липса на мотиви досежно причините,
поради които са кредитирани показанията на малолетния свидетел и съдът е приел
за недостоверни и лишил от доверие
обясненията на подсъдимия.Настоява, вещите предмет на престъплението да
бъдат възприети и оценени като вещи без приложение в оборота- вторични суровини
на метали.
Представителят на СОП заключава, че след проведеното
въззивно съдебно следствие и изслушване, защита и приемане на заключението на
вещото лице относно приложимостта в стопанския оборот на предмета на
престъплението –два броя метални куки и тяхната действителна стойност, каакто и
с приемането на писмено доказателство- писмо вх.№ 6571/30.08.2018г., изискано
по справка от съда и прието в съдебно заседание на 15.10.2018г. /относно начина
на приобщаване на веществените доказателства/ са намерили обоснован отговор
всички въпроси, поставени от защитата в жалбата пред настоящата инстанция.
Въз основа на доказателствената съвкупност съществуват
основания да се приеме, че фактическите и правните изводи , изградени от
решаващия Сски РС са коректни, в съответствие с това следва да бъде потвърдена
присъдата изцяло, в т.ч. и относно определеното наказание.
Подсъдимият А.М. по същество изцяло се присъединява
към становището, изразено от защитника си.
В последната си дума моли за оправдателна присъда.
Въззивният съд, като провери присъдата в съответствие
със заявеното в жалбата, така и цялостно- на основание чл.314,ал.2 НПК, въз
основа на събраните пред първия съд доказателства и в хода на въззивното
съдебно следствие, намери за установено следното.
Решаващият съд, в пълно съответствие със закона и
доказателствата е изградил верни фактически и правни изводи, като
законосъобразно е ангажирал наказателната отговорност на подсъдимия за деянието,
за което е привлечен да отговаря.
Съвкупната преценка на доказателствата /в т.ч. и
събраните пред настоящата инстанция/ обосновава в пълна степен фактическите
изводи на РС С, които настоящата инстанция споделя изцяло :
Подсъдимият А.С.М. е криминално проявен и многократно
осъждан.
На 06.03.2016 г. подсъдимият и свидетелят В. С. И.-
малолетен и наказателно неотговорен към този момент, се срещнали около 20 ч. ,когато свид. И. излязъл от къщи за да ходи на фитнес на
улицата бил пресрещнат от подсъдимия А.М.,
който настоял пред свидетеля го съпроводи до мястото, където отива. Стигнали
къщата на улица „В." № и М.
прескочил оградата, навлязъл в двора и взел двете куки, след което прескочил
обратно оградата и дал едната кука на свид. И. за да я носи. Веднага се върнал
при оградата, подал едната кука на И. и отново прескочил оградата, но този път
от вътре на вън, след това двамата се отдалечили от мястото на произшествието.
Докато М. извършвал тази дейност, в дежурната част на РУМВР- С постъпил сигнал,
че на ул. В. № 14 се извършва кражба. Веднага бил уведомен автопатрула
отговарящ за охраната на обществения ред и полицай С. П. и полицай М. Я. се
отправили нататък. На същата улица, те задържали А.М. и В. И., които носели по
една метална кука в ръка. Извършителите били откарани в РУМВР-С за изясняване
на случая. Двете метални куки за дърпане на дървени трупи са на установена от
експертизата обща стойност 56.00 лв. Кражбата била извършена при условията на
опасен рецидив, тъй като А.М. преди осъществяването на това деяние е бил
осъждани седем пъти, от които: три пъти на лишаване от свобода, с условно
освобождаване за срок от три години, един път с наложено наказание
„пробация", и три пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, като за тях наказанието не е било отложено по реда на чл. 66 от НК.
Лишени от основания са твърденията на защитата за
липса на прецизна и законосъобразна преценка на доказателствата.Същите са събрани
в хода на съдебно следствие, протекло при съблюдаване на процесуалните
изисквания и правата на подсъдимия и неговия защитник. Пропускът да бъде
изрично прието заключението по първоначалната оценителна експертиза, назначена
на досъдебното производство е преодолян във
въззивната инстанция. Доказателства са били подложени на внимателна и
задълбочена преценка.Всеки един фактически извод и предшестващите го заключения
за предпочитание на едно доказателство, като по- достоверно и истинно пред
друго, са намерили аргументиран и непораждащ съмнение отговор в мотивите към
първоинстанционната присъда. Преценката за всяко доказателство е осъществена
според действителния му смисъл и във връзката му със съвкупността- в пълно
съответствие с нормата на чл.107,ал.5 НПК.В тази връзка, изцяло лишено от
основание, съдът намира оборването на авторството на престъплението от страна
на подсъдимия, след като двамата разпитани в качеството на свидетели полицейски
служители П. и Я. категорично установяват, че са заловили подсъдимия заедно с
малолетния свидетел с отнетите вещи- предмет на престъплението – два броя
метални куки, непосредствено след извършване на престъплението.Авторството
а подсъдимия се подкрепя и обосновава и
отчасти от дадените от него обяснения, в които той признава присъствието си на
местопрестъплението, както и че куките са било отнети от двора на пострадалия.
Обяснимо, в пълно съответствие със защитната си позиция прави опит да прехвърли
отговорността изцяло на малолетния свидетел В. И., който е присъствал при
извършване на кражбата.Лишени от логика са обясненията му обаче, че е придружил
малолетния И. до двора на пострадалия, като не е знаел, че последният има
намерение да краде.В тези обяснения не се съдържа логичен отговор на това
защо непосредствено след извършване на
кражбата е носил в ръцете си една от
куките, пряко възприето от полицейските
служители, разкрили извършването на престъплението – обстоятелство което категорично
се установява от разпита им като свидетели. Що се касае до оборване на
показанията на малолетния свидетел И., съдът не констатира съществени
противоречия при разпитите му – а именно –относно съществените са обвинението
факти- кой е проникнал физически в дворното място на пострадалия и кой е отнел
и изнесъл инкриминираните като предмет на престъплението куки за теглене на
дървен материал и респективно- на кое място се е намирал свидетеля през времето
на извършване на кражбата.
Позоваването от страна на защитата на показанията
дадени пред РС от свидетеля Кр. М., в които той твърди, че не си спомня
нищо, съдът намира за некоректно, поради следните съображения. Първо,
авторството на сигнала за св. М. се
установява по безсъмнен начин от писмено доказателство –отразеното в
полицейския дневник за спешни повиквания на тел.112. На следващо място-
сигналът, според показанията на полицейските служители, които са го приели и
според отразеното в дневника е за проникване в съседно дворно място, с вероятни
опасения за извършване на престъпно посегателство, а не и –че се извършва
кражба, т.к. свидетелят М. действително не е наблюдавал и не е възприел
отнемането, защото в този момент се е обаждал на спешния телефон
112.Обстоятелството, че св. К. М., който е подал сигнала пряко и непосредствено
не е възприел отнемането не води до недоказаност на същото, т.к. за същото са
налице преки и косвени доказателства /коментирани както в мотивите на
РС, така и по-горе/, които в своята цялост обуславят извода за извършено
престъпление и за авторството от страна на подсъдимия като извод, непораждащ
съмнение.
На следващо място- от разпита на вещото лице се
установи по безспорен начин, че отнетите вещи представляват две метални куки,
които имат приложение в дърводобива- служат да бъдат теглени отсечените трупи и
клони, както и частично обработен дървен
материал.Вещите нямат серийно промишлено производство, но се изработват по
поръчка в специализирани металообработващи работилници.По този начин- вън от
съмнение е тяхната стопанска приложимост и стойността, посочена в обвинителния
акт, като стойност на предмета на престъплението.Лишени от основания са
възраженията на защитата, против стойността и искането същите
да бъдат оценени като вторични суровини –старо желязо.
Действително, посочената от обвинителния акт стойност
56 лева е невисока, но е налице константна практика на ВКС, че само стойността
на предмета на кражбата, сама по себе си не е в съС.ие да обоснове наличието на
невисока обществена опасност или липса на такава на извършеното
престъпление.Преценката на съда следва да се основава на комплексна оценка на
всички фактори влияещи на обществената опасност на деянието и дееца.Справката
за съдимост на подс. М. е с обем пет страници, а осъжданията, които стоят извън
квалификацията „опасен рецидив” /влияещи на наказателната отговорност/, както и
тези, които я обосновават индикират упорито и трайно създадени престъпни
нагласи за осъществяване на престъпни квалифицирани посегателства против
собствеността- обикновено при проникване в чужда собственост- идентични на
настоящия случай. В подобен смисъл е и характеристичната справка, изготвена за
подсъдимия л.41, отразяваща заявителски материали за десет посегателства против
собствеността, против МПС и проникване в чуждо жилище.По този начин, въпреки
ниската стойност на отнетото, престъплението, осъществено като опасен рецидив
се отличава с твърде висок интензитет на обществена опасност, както и на
личността на извършителя.Съдът намира, че становището на защитата, че е налице
хипотезата на чл.9,ал.2 НК е изцяло лишено от основание.
Правилно и законосъобразно съдът е приел, че съучастник
може да бъде само наказателно отговорно лице
като е оправдал подсъдимия по чл.20 НК, както и – с оглед установената
фактическа обстановка – да е осъществено с посредствено извършителство от друго
лице – св. И. /малолетен към инкриминираната дата/.
Наказанието, определено и наложено в минимален размер
според специалната разпоредба е съобразено със стойността на предмета на
престъплението, що се касае до останалите обстоятелства, влияещи на
отговорността, никое от тях не е от изключителен характер, да обуслови
реализирането и при условията на чл.55, ал.1 т.1 НК.
Производството, в двете му фази е продължило повече от две години от извършване на
престъплението, като в никакъв случай не е надхвърлен разумния срок.Съдът
констатира, че отлаганията приоритетно са свързани със събиране на
доказателства по направени искания от страна на защитата на подсъдимия, с което
същият е реализирал в пълна мяра доказателствена обоснованост на постановения
спрямо него съдебен акт и правото си на
защита гарантирано по закон, иманентна част от което е правото да сочи
доказателства и да отправя доказателствени искания.
В този смисъл не съществуват категорично основания за
ревизия на постановеното наказание в посока –намаляването му по размер и
прилагане на института на чл.55 НК.
При цялостния контрол над постановената присъда на РС С
съдът не намери основания за нейното изменяване или отменяване, предвид на
което и на осн. чл.334, т.6 и чл.338 НК
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда под № 3, постановена на
22.02.2018г. по НОХД №367/2017г. описа
на РС- С.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
1.
ЧЛЕНОВЕ :
2.