Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.01.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав,
в публичното съдебно заседание на девети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря
Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 13275 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение №
159191 от 05.07.2019 г., постановено по гр. д. № 61006/2018 г. по описа на СРС,
ГО, 154 състав, е отхвърлен предявеният от К. А. С. срещу „Б.Е.“ АД иск с
правно основание чл.17, ал.2, изр.1 вр.
с чл.22, ал.2 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния
въздушен превоз да сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, както и сумата от 4 791 лв. –
претърпени имуществени вреди, стойност на неполучен багаж, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца К.А.С., с
която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е
необосновано и неправилно. Съдът не е приел съобщението във връзка с подадена
справка № AHLLHRF
х 1016 от АЗЗУРА, действаща в България, с което агенцията съобщава на ищеца, че
ще бъде уведомен веднага щом чантата му бъде открита, като индиция и
доказателство, че е подадена жалба от ищеца. Този извод недвусмислено следва от
съдържанието на писмото на агенцията до ищеца. Неправилно решаващият съд е
приел, че товарът в добро състояние, тъй като ищецът в определения срок е
уведомил агенцията за липсващия багаж, което уведомление има характера на
рекламация. Определеният срок от 21 дни за подаване на жалба започва да тече от
датата на получаване на багажа. В настоящия случай багажът не е получен. За
успешното провеждане на иска е достатъчно уведомяване, дори свързване по
телефона и съобщаване за установени вреди. Моли съда да отмени обжалваното
решение, като уважи изцяло предявените искове и му присъди сторените по делото
разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника „Б.Е.“
АД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Счита, че по делото безспорно е установено, че рекламацията на
ищеца е подадена извън предвидените в общите условия за превод на дружеството
срокове. Представената по делото справка, съставена от „Аззура“, счита, че
съставлява информационна брошура, която информира пътника, че ще бъде уведомен
веднага щом багажът му бъде открит. На няколко места е посочено, че е
необходимо да се предяви рекламация, адресирана до ответника, като са посочени
адресите и сроковете за това. Разглежданата брошура не може да служи като
доказателство, че за валидно подадена рекламация, тъй като в нея не е посочена
дата. В представената по делото кореспонденция с представители на дружеството
не се съдържа дата и час на изпращане. По смисъла на чл.31 от приложимата в случая
Монреалска конвенция рекламацията е предявена на ответника на 08.02.2018 г.,
което е сторено след изтичане на установените срокове за това. Ищецът не е
доказал претърпените от него неимуществени вреди. Ангажираните по делото
свидетелски показания не доказват причинно – следствената връзка между
поведението на ответника и влошаването на здравословното състояние на ищеца,
претърпените от него тревоги. Недоказани по делото са останали и претендираните
имуществени вреди. Представените фактури доказват закупуването стоките, но не и
че та се намирали в багажа на ищеца. Моли съда да потвърди обжалваното решение,
като му присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК,
намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно
основание чл.76 ЗГВ вр. чл.17, ал.2, изр.1 вр. с чл.22, ал.2 от Конвенция за
уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превод. Ищецът твърди,
че на 13.12.2017 г. е летял с компания „Б.Е.“ АД *** до Лондон – летище
Хийтроу, полет № FB 851 от 13.40 часа. При
пристигането му в Лондон установил, че багажът му не е пристигнал. Веднага
съобщил за липсващия багаж на съответната агенция „AZZURRA“, като неговият референтен
номер е AHL LHRFB. Останал в Лондон две
денонощия, тъй като имал закупен билет за Канкун – Мексико, където отивал на
почивка. Изпитвал голямо притеснение. Полетът бил на 15.12.2017 г., в 10 ч.
сутринта и никой нямало да бъде в Лондон до 01.01.2018 г., за да може да получи
липсващия багаж. Изпратил имейл до посочената агенция, като сменил адреса за
контакт, както и посочил адрес в Канкун, на който да се изпрати липсващия
багаж. Оставил и телефонен номер за контакт. На 14.12.2017 г. изпратил втори
имейл в който изразил съжалението си от организацията на компанията „Б.Е.“ АД и
внесъл оплакване. Заради допуснатата грешка е провалена почивката му и е бил
поставен в затруднено положение, тъй като е бил на почивка без лични вещи.
Изпратил имейл до ръководството на ответното дружество, както и на отдела,
който се занимава с жалбите за изгубен багаж. Въпреки изпратените имейли не е
получил никакъв отговор от ответника. Твърди, че е бил болен, а в багажа му се
намирали лекарствата му. В резултат от изпитаното притеснение състоянието му се
влошило, сринал се физически и психически. При завръщането си в Лондон отново
попитал за багажа си, но му обяснили, че той липсва. Пристигайки в София, отново се свързал с
компанията. Завели го в отделение с багажи, в който неговият липсвал. С имейл
от 06.02.2018 г. е отправил искане за заплащане на обезщетение за изгубения
багаж. И към момента багажът му не е възстановен, нито е получил обезщетение от
ответника за причинените вреди. Багажът му бил малък. На него било изписано
зялото му име и адреса, на който живеел сина му в Лондон. Бил поставен в малък
калъф. Оставил багажа в багажното отделение на самолета, защото имал 4, 8 кг. мед
за сина му, който не можел да вземе със себе си. Заради поведението на
ответника, свързано с изгубения багаж,
здравословното му състояние се влошило, изпитал огромен стрес и
напрежение. Макар, че отишъл на почивка, изпитал дискомфорт, емоционално
напрежение. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 5 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
както и сумата от 4 971 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди,
представляващи стойност на изгубения от ответника багаж, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане,
както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен
отговор ответникът оспорва предявения иск. Счита, че същият е недоказан. Ищецът
не е ангажирал доказателства относно претърпените от него неимуществени вреди.
Оспорва същите и по размер. При сключване на договора за въздушен превоз ищецът
се е съгласил с общите условия на дружеството, но не е изпълнило задълженията
си, произтичащи от тях. Съгласно общите му условия при закъснял/ изгубен багаж
е необходимо да се информира при пристигането отдел „Рекламация багажи“ на
съответното летище преди преминаването на митническия контрол, където ще бъде
изготвен протокол за нередовност на багаж. Това задължение е сведено до знанието
на пътниците и широко разпространено чрез интернет платформата на ответника.
Ищецът не е изпълнил задължението си да информира ответника за изгубения си
багаж. Не е изготвен и протокол за нередовност на багаж. Представеният
документ, издаден от „AZZURRA“, не съставлява такъв
протокол, както и не изхожда от ответника. Отделно от това този документ
съставлява информационна брошура, която запознава пътниците с техните права, а
не е протокол за изгубен багаж. Със същата ищецът е бил уведомен, че следва да
депозира жалба до ответника за загубения багаж. На сайта на компанията подробно
са описани необходимите документи, които следва да се приложат към жалбата. На
основание чл.16.1 от общите условия на ответника ако пътникът претендира
плащане на обезщетение за вреди вследствие на загуба, унищожаване или повреда
на регистриран багаж, той следва да подаде писмена рекламация до превозвача
веднага щом открие този факт или най-късно в 7 – дневен срок от получаване на
багажа. В случаите на забавяне на регистриран багаж писмената рекламация трябва
да бъде подадена най-късно в 21-дневен срок от датата, на която багажът е бил
доставен на разположение на пътника. Съгласно чл.31, т.2 от Конвенцията за
уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (Монреалската конвенция), в случай на закъснение жалбата
трябва да бъде отправена не по – късно от 21 дни, считано от датата на която
багажът или товарът са били предоставени на негово или нейно разположение.
Ищецът не е доказал изпълнение на това негово задължение в срок. Ищецът
многократно е изпращал имейли, приложени към исковата молба, с искания за
информация относно багажа му. Същите
обаче не са били адресирани до ответника, както и липсва дата на изпращането
им. Оспорва размера на претендираните имуществени вреди. Не е съставен протокол
за нередовност на багаж, от който да се придобие информация за размера на
вредите. В изпратеното писмо от 06.02.2018 г. ищецът е посочил, че не помни
какво точно е имало в багажа му, като е приложил списък на вещи, които евентуално
са се намирали там. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Представен е билет за полет FB 851, в 13.40 ч. от София до Лондон, който се изпълнява от ответника на
13.12.2017 г.
С писмо вх. № 047-V-1474/08.02.2018 г. ищецът е
уведомил ответника, че на 13.12.2017 г. е летял от София до Лондон, летище
Хийтроу, полет № FB 851 от 13.40 ч. При
пристигането му в Лондон малкият му багаж не е пристигнал Номерът на багажа е 0
623 FB855029. Веднага съобщил на съответната агенция „AZZURRA“, като неговият референтен номер е AHL
LHRFB: 10166. В
писмото са описани обстоятелствата, заявени в исковата молба. В продължение на
месец в Мексико е бил без лични вещи. И към момента нямал дрехи и бельо. Не
можел да си спомни какво имал в багажа си, но е изготвил най-близкия опис,
който може да се спомни. В писмото се съдържа опис на тези вещи.
До ищеца е изпратено писмо от ответника, с което
е уведомен, че срокът за подаване на рекламация към авиокомпанията не е спазен.
Цитиран е текстът на чл.16.1 от общите условия на ответника.
По делото е представено извлечение на хартиен
носител на кореспонденция относно изгубения багаж на ищеца и изисканата от него
информация. Ищецът е предоставил данни относно полета му на 15.12.2017 г. до
Канкун, както и адрес, на който да се изпрати изгубения багаж. Имейлите са
изпращани на адрес: aroundcare@btconnekt.com.
По делото са представени Общи условия за превоз
на пътници на Авиокомпания „Б.Е.“ АД. В чл.16.1 е предвидено, че ако пътникът
претендира заплащане на обезщетение за вреди вследствие на загуба, унищожаване
или повреда на регистриран багаж, той следва да подаде писмена рекламация до
превозвача веднага щом открие този факт или най-късно в седемдневен срок от
получаване на багажа. В случаите на забавяне при доставянето на регистриран
багаж, писмената рекламация трябва да бъде подадена най-късно в 21-дневен срок
от датата, на която багажът е бил доставен на разположение на пътника.
Представени са фискални бонове за платени от
ищеца суми съответно в размер на 42 лв. и 2, 95 лв., без посочен артикул.
Съгласно фискален бон стойността на закупен
пилинг за дрехи е 9, 90 лв.
Видно от фактура № 6554/06.06.2017 г. и фискален
бон стойността на 2 броя панталони 2 броя ризи и 2 броя вратовръзки е 800 лв.,
която е платена от ищеца, като получател.
Съгласно фактура № 6561/06.07.2017 г. и фискален
бон стойността на платените от ищеца 5 броя бельо (комплект) възлиза на 230 лв.
Представена е фактура № 7421/06.07.2017 г. на
стойност 440 лв. – цена на четка за зъби и зарядно устройство, както и фискален
бон, която сума е платена от ищеца – получател.
Съгласно фактура № 7139/15.03.2017 г. и фискален
бон стойността на закупеното от ищеца кожено яке е 900 лв.
По делото е представено писмо от „Адзура“,
работеща за „Б.Е.“ АД, писмо за изчезнал багаж, без удостоверена дата. В него е
посочено, че екипът на „Загубено и намерено“ Адзура ще влезе в контакт с ищеца
веднага щом неговата чанта бъде открита. Насочен е да влезе в контакт с техния
офис за всякакво запитване или информация, която би могъл да поиска. Посочен е
телефонен номер и куриер, както и имел: aroundcare@btconnekt.com. В случай, че след 7 дни не са
в състояние да открият неговия багаж, за да направят едно по - изчерпателно
претърсване, незабавно следва да изпрати следните документи: съобщение за
нередности по имуществото, издадено от летището; билет за пътническата
аеролиния и за преминаване и качване в самолет; всички разписки, касаещи
етикети на багаж и разписка за свръх багаж, ако е приложима; подробен списък на
съдържанието на всяка липсваща чанта (вид/цвят/размер/стойност); писмо за предявяване на претенции, обясняващо случая и всички разписки,
които би могъл да има, ако разноските по предявяване на претенции се дължат на
забавена доставка; подробности за неговата банкова сметка. ***, че във всяка
кореспонденция следва да цитира номера на подадената справка: AHL LHRFB 10166. Искането следва да се изпрати не по – късно от 21
дни след разписката за багажа му. Като втора възможност би могъл да изиска от
неговия застраховател дали покритието от аеролинията би могло да бъде по –
малко от неговата лична застраховка, което се дължи на ограничената
отговорност, наложена от Международната конвенция. За всяко искане по отношение
на неговия багаж писмото би трябвало да бъде адресирано до офиса на „България
Ер“ на посочения в писмото адрес, телефон и имейл.
Пред СРС е разпитан свидетеля Н.И.В.. От показанията
му се установява, че неговата съпруга и ищецът са братовчеди. По тази причина
познава ищеца отдавна - от 1979 г. Знае за полета му през м.12.2017 г.
Свидетелят го чакал на летището на аерогарата. Ищецът се забавил, появил се без
багаж. Ищецът му обяснил, че багажът му е някъде на летището. Бил притеснен.
Преди заминаването ищецът дошъл от Самоков и свидетелят го закарал за летището.
Бил с голям куфар. В багажа си имал камери и други вещи. Трябвало да пътува за
Мексико, на гости на неговия син и съпругата му. Знае, че ищецът стигнал до
Мексико. Споделил, че половината му багаж бил загубен. Там били връхните му
дрехи. Ръчният багаж бил с него, изгубен бил куфарът му. В него той си държал
лекарствата. Приемал четири вида лекарства, които си бил записал на бележки.
Ищецът бил много разстроен. Съпругата му споделила, че ищецът бил много
разстроен, тъй като в багажа имало лекарства, трябвало да купува нови. Ищецът
общувал по – често със съпругата на свидетеля. От нея разбрал, че ищецът
получил хипертонична криза. Виждало се, че нещо преживява. Свидетелят не може
да посочи точен период от време, през който е продължило това състояние. Не
знаел с точност съдържанието на багажа му – дрехи, дискове за компютър, камера
и др. Знае, че ищецът и понастящем не е получил багажа си.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е
ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно
решение е валидно и процесуално допустимо.
Липсва
спор между страните, а и от представените по делото доказателства се установи,
че ответникът е извършил на 13.12.2017 г. въздушен превоз по релацията София –
Лондон. Не се спори също така, че е изгубен багаж на ответника.
Спори се
относно обстоятелството дали ищецът своевременно е уведомил ответника за
изгубения багаж или не.
На
основание чл.75 ЗГВ превозвачът отговаря за щетите, настъпили вследствие на
повреда или липса на регистрирания багаж, ако щетата е настъпила през времето,
когато багажът е бил под негов надзор. В чл. 76 ЗГВ е предвидено, че при превоз
на багаж отговорността на превозвача е съгласно изискванията на Конвенцията за
уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, изготвена в
Монреал на 28 май 1999 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (ДВ,
бр. 6 от 2004 г.) и Регламент (ЕО) № 2027/97 от 9 октомври 1997 г. на Съвета
относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия.
Посочените актове намират приложение и по силата на препращащата норма на
чл.379 ТЗ, доколкото извършеният превод е въздушен.
По въпроса
за правното значение на рекламацията или жалбата за предявяването на иск за
обезщетение за вреди при загуба на товар е постановено по реда на чл.290 ГПК
решение № 87/01.07.2011 г. по т. д. № 517/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО. С
него е разяснено, че при загуба на товар
отправянето на жалба е условие за ангажиране отговорността на превозвача по
договор за въздушен превоз. Предпоставка за реализиране
на отговорността на превозвача, съгласно чл.31, т.2 от Конвенцията, е
незабавното отправяне на жалба от страна на изпращача на стоката.
С
цитираното решение е разяснено, че отправянето на рекламация (жалба), е
предпоставка за допустимостта на иск за обезщетение за вреди срещу превозвача в
случаите, когато товарът е бил получен от лицето, имащо право да го получи, но
доставката е извършена със закъснение или товарът е повреден. На още по-голямо
основание такова уведомяване е необходимо в хипотезата на изгубване на товара,
каквато е и настоящата. Този извод следва от тълкуването по аргумент за
противното на разпоредбата на чл.31, т.1 от Конвенцията, според която, липсата
на жалба означава не само, че товарът е получен, но и че е доставен в добро
състояние, така и от логическото тълкуване на чл.31, т.2 от същия акт.
Конкретно посочените в т.2 срокове за рекламация при констатирани вреди на получения
товар и при закъснение на доставката, не отменят установеното в нея общо
задължение на лицето, което има право да получи доставката, да отправи жалба до
превозвача незабавно след откриване на вредите. И доколкото изгубването на
товара безспорно представлява вреда, то за него следва също да важи изискването
за отправяне на жалба до превозвача.
Тези
разяснения, намират приложение и относно изгубен багаж, доколкото в чл.31, т.2
от посочената Монреалска конвенция е регламентирано, че в случай на вреди лицето,
което има право да получи доставката, трябва да отправи жалба до превозвача
незабавно след откриване на вредите, но не по -късно от 7 дни от датата на
получаване на регистриран багаж и 14 дни от датата на получаване на
товара. В случай на закъснение жалбата трябва да бъде отправена не по - късно
от 21 дни считано от датата, на която багажът или товарът са били предоставени
на негово или нейно разположение.
Жалбоподателят
поддържа, че е уведомил своевременно превозвача за липсващия багаж, като представеното
съобщение във връзка с подадена справка № AHLLHRF х 1016 от
АЗЗУРА, съставлява индиция и доказателство, че е депозирана жалба пред
превозвача.
Съгласно
чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи своевременно
изпълнение на регламентираното в чл.31, т.2 от Монреалската конвенция
задължение своевременно за уведоми превозвача за изгубения багаж. Това
обстоятелство е спорно в отношенията между страните, доколкото е своевременно
оспорено от ответника с постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба.
В
горепосоченото писмо не се съдържат данни за отправена жалба от пътника до
превозвача. Дори да се приеме, че такава е била депозирана, което не е
удостоверено в писмото, то в същото не се съдържат данни относно датата, на
която е сторено това, с оглед преценка на нейната срочност. В писмото отА.също
липсва дата, поради което не би могло да се направят обосновани изводи в тази
насока. Следва да се отбележи също така, че в посоченото писмо се съдържа изрично
указание до ищеца, че следва да адресира исканията си до ответника на посочения
в писмото адрес, телефон и електронен адрес, като то трябва да се направи не по
– късно от 21 дни след разписката за багажа му.
От
ангажираните от ищеца доказателства се установи, че е уведомил ответника на
06.02.2018 г., когато е депозирана претенцията му за изгубения багаж.
Установеният в чл.31, т.2 от Монреалската конвенция срок за отправяне на
рекламация (жалба) до превозвача е до 21 дни, който започва да тече от датата
на откриване на вредата, съгласно цитираното по – горе решение на ВКС. В случая
вредата е установена непосредствено след извършване на полета на 13.12.2017 г.
С оглед на това към момента на уведомяването на ответника за изгубения багаж –
на 06.02.2018 г., установеният срок за рекламация е бил изтекъл.
Разменената
електронна кореспонденция между ищеца иА.относно изгубения багаж не може да
замести липсата на своевременно отправена рекламация, доколкото същата не е
насочена към превозвача, който е насрещната страна по спорното правоотношение.
Жалбоподателят
поддържа, че дори едно свързване по телефона и съобщаване за установени вреди
са достатъчни за правилното провеждане на иска за обезщетение за изгубен багаж,
като се позовава на практика на Върховния съд в Хелзинки. Същевременно същият
не е ангажирал доказателства, че е уведомил превозвача по телефона за изгубения
багаж. Ето защо не следва да се обсъжда дали уведомяването по телефона на
превозвача съответства на изискванията на чл.31, т.2 на Монреалската конвенция.
След като
ищецът не е доказал своевременното уведомяване на ответника за загубения багаж
и доколкото това е предпоставка за реализиране отговорността на превозвача,
това се явява самостоятелно основание за неоснователност на предявения иск. Ето
защо не следва да се обсъжда дали са доказани претендираните от ищеца
имуществени и неимуществени вреди, както и ограничената отговорност на
превозвача, съгласно чл.22, ал.2 от Монреалската конвенция.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се
потвърди.
По разноските
по производството:
При този изход на делото и доколкото ответникът по
жалбата е защитаван по делото от юрисконсулт, на основание чл.78, ал.8 вр. с
ал.3 ГПК на същия следва да се присъди сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 159191/05.07.2019 г.,
постановено по гр. д. № 61006/2018 г. по описа на СРС, ГО, 154 състав.
ОСЪЖДА К.А.С., **********, с адрес ***, курорт „********ет.4,
ап.36 и съдебен адрес ***, да заплати на „Б.Е.“ АД, ЕИК ********, с адрес ***,
Аерогара София, бул. „********, сумата от 100 (сто) лв., на основание
чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
осъществяване на процесуално представителство на страната във въззивното
производство.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.