РЕШЕНИЕ
№ 743
град Пловдив, 12.04.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, XXVIII състав,
в открито заседание на осми март през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор МАРИЯ ТОДОРОВА като разгледа административно дело № 3221/2020 година по описа на съда,
докладвано
от председателя, взе предвид следното:
Производство по реда на Глава Единадесета от АПК във вр. чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба на
лишения от свобода Н.З.К., ЕГН **********, понастоящем в Затвора- гр.Пловдив,
подадена чрез проц;есулания представител адв.В.С. срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” София, с която иска ответникът да бъде осъден да
заплати обезщетение в размер на 50000 лева, за претърпени от него неимуществени
вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, болки и страдания за периодите
от 01.04.2017г. до 10.12.2020г., когато е бил в помещенията на Арест-Пловив и Затвора-Пловдив,
изразили се в липса на достатъчно жилищна площ -под 3 кв. м. нетна площ на
човек, лоши хигиенни и битови условия, дължащи се на наличие на дървеници,
хлебарки и гризачи, липса на обособен санитарен възел с постоянно течаща топла
и студена вода, не му се дава подходяща работа, както и от бездействие на
органите по охрана, свързано с издевателство върху него от страна на друго
лице, лишено от свобода, за времето 01.01.2020г., когато е пребивавал в
наказателна килия без основание заедно с М.Р., който го тормози психически,
заканва му се и го изнудва, с което са му нарушени правата по чл. 3 от ЕКЗПЧ и
чл. 3 от ЗИНЗС, ведно със законовата лихва от датата на депозиране на исковата
молба, до окончателното изплащане на обезщетението. Редовно призован, в съдебно
заседание се представлява лично и чрез адв.С., като поддържа иска изцяло и
нагажира гласни и писмени доказателства. По същество дава становище за
обоснованост и доказаност на исковата си претенция и моли за присъждането и в
пълен размер. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., оспорва предявените искови
претенции като неоснователен и по основание и като размер, като ангажира
писмени доказателства. По същество моли исковата молба да бъде отхвърлена като
недоказана. Не претендира разноски.
Контролиращата страна чрез участвалия прокурор от Окръжна
прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност на предявения
иск и счита, че същият следва да бъде изцяло отхвърлен.
От фактическа страна се установи следното:
Н.З.К. е търпял наказание лишаване от свобода, като е
пребивавал последователно за времето от 27.06.2017г. до 23.02.2018г. в Арест-Пловдив
и от 23.02.2018г. до 10.12.2020г. в Затвора-Пловдив. По делото е постъпила справка
рег. № СА-108/18.01.2021г. на Арест-Пловдив, от Арест-Пловдив, в която се
посочва, че за периодите от 27.06.2017г. до 23.02.2018г. ищецът е бил настанен в
новия, открит през 2009г., Арест-Пловдив, находящ се в рамките на Затвора-Пловдив,
който отговаря на изискванията за минимум 4 кв.м. жилищна площ на задържано
лице. През исковия период К. е бил
настанен в килия №114, с квадратура 14.74 кв.м. заедно с още две задържани
лица. Във всяка килия има обособен санитарен възел с размери 125/112 см. и мивка
с постоянно течаща студена вода, а топлата вода се подава всеки ден сутрин и
вечер, съобразно обема на бойлерите, които са по един за двата етажа на
Арест-Пловдив. Извеждането до банята ставо по утвърден график, най-малко два
пъти седмично. Коридорите и всички общи помещения се почистват и дезинфекцират
ежедневно. Поддържането на чистотата в арестните помещения се поддържа от
задържаните в тях лица. В сградата е изградена система за диференцирано дневно
и нощно осветление. На всички задържани
под стража ежедневно се осигурява време за престой на открито съгласно
ЗИНЗС. Достъпа на дневна светлина е осигурен чрез отваряем прозорец с размери
150/150 см., който има отваряемо крило за по-долър приток на свеж въздух.
Арест-Пловдив е оборудван с водни климатични конвектори, свързани към водогреен
газов котел, който се ползва за отопление на ареста през зимния сезон и
охлаждане през летния.
По сключен договор, в Арест-Пловдив по график, както и
при допълнителна нужда се изпълняват обработки за дезинфекция, дезинсекция и
дератизация, за което по делото са приложени съответните протоколи. По данни от
становище и таблица рег.№ 1180/08.02.2021г. от Затвора-Пловдив за периода от 23.02.2018г.
до 10.12.2020г. /датата на депозиране на исковата молба/ Н.К. е пребивавал
последователно в следните спални помещения: в периода 23.02.2018г.-01.03.2018г.
е постъпил в Затвора-Пловдив и е настанен в ПО, стая РЦ; квадратура без
санитарен възел 27,04 кв.м.; квадратура на санитарен възел 2,66 кв.м.; Със Заповед № 346/02.03.2018г. е настанен в
пета група, стая №58; протокол №
525/24.01.2020г. е настанен в трета група, стая №35; протокол №
557/15.03.2019г. е настанен в трета
група, стая №37; Със заповед № Л-199/24.02.2020г. е настанен в шеста група,
стая №4; С протокол № 734 от 04.02.2020г.
е настанен в втора група, стая №82. В периода 04.02.2020г. – 26.03.2020г.
е в помещение 82; квадратура без санитарен възел 56,09 кв.м.; квадратура на санитарен
възел 2,71 кв.м.; в периода 27.03.2020г. – 17.12.2020г. със Заповед №
1786/27.03.2020г. и Заповед №Л-684/26.03.2020г. е настанен е в помещение 30;
квадратура без санитарен възел 16,86 кв.м.; квадратура на санитарен възел 1,04
кв.м.; Посочено е, че във всички спални помещения, през периодите на
пребиваване в Затвора гр. Пловдив, К. е имал постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода. Къпането на лишените от свобода се извършва по
предварително утвърден график. Хигиената в спалните помещения се осъществява от
лишените от свобода, като за това им се осигуряват перилни, миещи и хигиенни
материали. По делото е постъпила справка /към/ рег. № 1180/08.02.2021г. от
Затвора-Пловдив, в която се посочва, че всяка стая в Затвора-Пловдивима
денонощен достъп до течаща вода, единствено няма такъв при отстраняване на ВиК
повреди. Банята в Затвора-Пловдив е обща, за поддържане на хигиената в нея е
разкрит работен обект, на който е назначен лишен от свобода. При извършена
проверка е установено, че хигиената в банята е задоволителна, вземайки предвид
спецификата на обекта. За времето на престоя си в Затвора-Пловдив К. е наказван
шест пъти за притежание на мобилен телефон. Преценено е, че с поведението си
влияе отрицателно на останалите лишени от свобода, поради което със Заповед №
Л-684/26.03.2020г. е преместен, до отпадане на необходимостта, в обособено
помещение №30 на трети пост, предвидено за настаняване на лишени от свобода с
проблемно поведение, психиатрични и психични отклонения, за които риска от вреди
е висок и непосредствен. По време на престоя в
помещение №30 К. е наказван три пъти. Така със Заповед
№Л-1284/12.06.2020г. му е наложено наказание 14 денонощия в наказателна килия
за неизпълнение на разпореждане да му бъде извършен обиск и е изхвърлилил
притежавания от него мобилен телефон в кош за боклук; със Заповед №
Л-1647/21.07.2020г. е наказан със 7 /седем/ дни извънредно дежурство по
поддържане на чистотата и хигиената за възникнала саморазправа с лишения от свобода М.Р.М.; със заповед №
Л-2338/09.10.2020г. е наказан с лишаване от хранителна пратка за срок от три
месеца за грубо и арогантно поведение спрямо служител на Затвора-Пловдив. За недопускане на конфликти и за подобряване
на психоклимата между лишените от свобода, М.Р.М. е преместен от помещение №30
в помещение №31. В становището се прави и уточнение, че до момента К. не е
подавал молби или оплаквания относно битовите условията в помещенията на Затвора-Пловдив.
На ищеца е предлагано да бъде включен в курс по английски език, „Аз уча
английски език“ и курс по история „България-вчера, днес и утре“, което той е
отказал. По време на престоя на ищеца в Затвора-Пловдив, със заповед на
началника на затвора от 28.02.2014г. е бил устроен на работа като стругар в цех
„Мебелен“. Относно наличието на инсекти и гризачи в Затвора гр. Пловдив, са представени
протоколи по месеци за извършване на дезинфекция и дезинсекция и дератизация по
сключен договор. Към становището са приложени план на присъдата и дневник за провежданата
индивидуална работа с Н.К..
При така изяснената фактическа обстановка, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба и събраните
доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено следното
от правна страна:
Предмет на спора е претендирано от ищеца обезщетение за
понесени неимуществени вреди в периодите от 01.04.2017г. до 10.12.2020г.,
свързани с пребиваването му в Арест-Пловдив и Затвора-Пловдив, ведно със
законовата лихва от дата на депозиране на исковата молба, до окончателното
изплащане на сумите по търсеното обезщетение, дължащи се на осъществено от
страна на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС
и чл.3 ЗИНЗС. В тази връзка съгласно разпоредбата на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС на лица, които имат статут на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията. Съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение
се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към
министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността
на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата,
на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и
3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря
юридическото лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и материалноправна
легитимация да отговаря по предявения иск.
На следващо място е необходимо да се отбележи, че
установените в Част 7 от ЗИНЗС правила не въвеждат като предпоставка за успешно
провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията
на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или
съдебен акт. За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно
основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на
нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага
до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284
ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се
ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или
„задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/. Ефектът
от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация
спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита
в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека /решение
от 10.02.2012г. по делото на Ш.срещу България/, разделянето на исковата
претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от
свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект
върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки
елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в
случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния
затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса
дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2
от с.з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 ЗИНЗС / ДВ, бр.25/2009г.,
в сила от 01.06.2009г./ осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко или нечовешко отношение. В ал.2 на същата разпоредба е указано, че за
изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат: 1./всяко умишлено
действие или бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание,
освен регламентираните в този закон случаи на употреба на сила, помощни
средства или оръжие; 2./умишлено поставяне в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или
бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3./унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да
върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх,
незащитеност или малоценност. Като съгласно ал.3, за изтезания, жестоко или
нечовешко отношение се смятат действията или бездействията по ал.2, извършени
от длъжностно лице или от всяко друго лице, подбудено или подпомогнато от
длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие. Съгласно последващо изменение
на чл.3 ал.1 ЗИНЗС /ДВ, бр.13/2017г., в сила от 07.02.2017г./ осъдените и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение на
ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. В най-общ план и двете редакции са
еманация на установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите
на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл.3 ЕКПЧ. В тази връзка,
разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4 и ал.5 /предишна ал.4/ от ЗИНЗС са
законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за
лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния период, което
е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за
обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е реализирана в
конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява
наказание „лишаване от свобода“.
Следва да се посочи, че съгласно чл.43 ал.2 от ЗИНЗС,
всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни,
битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а
арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване
човешкото достойнство на задържаните лица. В чл.43 ал.4 ЗИНЗС /в сила от
07.02.2017г./ е установено изискването минималната жилищна площ в спалното
помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото
обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя
следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по
контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за
да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата
да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н.. Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС /предишна
ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит
тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения. Относима към спора е и материалноправната
разпоредба на чл.3 от ЕКЗПЧОС, която е ратифицирана от България през 1992г. и
съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното
право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които и противоречат. Според посочената разпоредба от
Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително
отнасяне или наказание. Съгласно Минималните стандарти за третиране на лишените
от свобода, приети от Първия конгрес на Организацията на обединените нации по
предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в
Женева в 1955г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C
(XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна
сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват
лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да
отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците
трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на
дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да
осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на
вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да
могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното
зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице,
лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава,
когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните
помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице,
лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при
подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се
изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест
във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.“. По казуси
като процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища/решение
№10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д. №15508/2011г., решение №6667 от
15.05.2013г. на ВАС по адм.д. №13664/2012г., решение №104 от 20.02.2009г. на
ВКС по гр.д. №5895/2007г., решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС по гр.д. №
1648/2008г., решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС по гр.д. №4427/2007г./, в която
се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен
възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в
местата за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата жизнена среда за
осъденото лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите
от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от
свобода и други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за
лишаване от свобода. При разрешаване на настоящия правен спор следва да се има
предвид и съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по
дела, заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е
твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в
местата за лишаване от свобода/решение от 10.06.2006г. по делото Й.срещу
България, решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение
от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Н. срещу България, решение от 28.06.2007г. на
ЕСПЧ по делото М. срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С.К.срещу
България, решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Н. и други срещу
България/. Последното е пилотно решение по своя характер. Това е нов механизъм,
уреден в глава V от правилата на съда, чл.61 Пилотно решение Pilot Judgment
приложим при наличие на структурни или системни проблеми в държава член на
Съвета на Европа. Така например, в пилотното решение от 27 Януари 2015г. за
условията в българските затвори „Н. и други против България“, жалба №36925/10, Съдът
прие, че провеждането на исково производство по чл.1 ЗОДОВ от затворници за
обезщетяване за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка с лошите
условия в българските затвори, не е ефективно средство за защита, което би
поправило нарушението, заради формалистичния подход на съдилищата при
разглеждането на този тип дела във връзка с преценката на редовност на исковата
молба, указанията до ищеца за посочване на надлежния ответник по исковете,
оценката на доказателствата, в частност – на свидетелски показания; възлагане
на доказателствената тежест върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от
Конвенцията, относно установяване наличието и размера на претърпените от тях
неимуществени вреди във връзка с лошите условия в затворите. Наред с това, в посочените
съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията
за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в
нарушение на чл. 3 от Конвенцията.
На първо място и с оглед събраните писмени доказателства
по делото и възведеното в обстоятелствената част на исковата молба, следва да
се отбележи, че искът следва да бъде разгледан по същество за периодите от 27.06.2017г.
до 23.02.2018г. за Арест-Пловдив и от 23.02.2018г. до 10.12.2020г. /датата на
депозиране на исковата молба/ за Затвора-Пловдив. В частта, касаеща престоя в Арест-Пловдив,
който се установи, че е от 27.06.2017г. до 23.02.2018г., от събраните и описани
по-горе доказателства се установява, че ищецът е пребивавал в помещения, в
които жизненото му пространство изцяло е отговаряло на предвидените стандарти,
възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер
на 4 кв.м. В частта, касаеща престоя в Затвора-Пловдив, /това е времето от
23.02.2018г. до датата на депозиране на исковата молба 10.12.2020г./, се
установява, че ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му
пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на
Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. Изключение
правят периодите от 11.03.2020г. до 12.03.2020г. и от 27.03.2020г. до
17.12.2020г., /като се изключат периодите
от 23.04.2020г. до 06.05.2020г. и от 22.05.2020г. до 25.05.2020г./; от
02.02.2017г. до 07.02.2017г.; от 22.03.2017г. до 31.03.2017г.; от 01.04.2017г.
до 11.04.2017г., от 27.04.2017г. до 03.05.2017г. и от 12.04.2018г. до
17.04.2018г.. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на
човека, включително в пилотното решение „Н. и други срещу България“,
съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3
ЕКЗПЧОС. В тази насока са и показанията на разпитания по делото свидетел.
През исковия период не се установява нарушение на чл.20
ал.2 ППЗИНЗС, тъй като във всяко едно спално помещение в Арест-Пловдив и в Затвора-Пловдив
е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване. Няма нарушение и на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички
помещения в Затвора-Пазарджик е осигурен достъп до санитарен възел и течаща
вода. Видно от приложените по делото докладни
записки, всички килии са разполагали със санитерен възел и достъп до течаща
студена вода. Топла вода е имало в общите санитерни възли в отделенията. Всяко помещение
е разполагало със самостоятелен санитарен възел, отделен от спалното помещение.
Осигурена възможност за естествена вентилация и пряк достъп до естетствена
светлина, посредством прозорци, чиито брой е съобразен с големината на
помещението. Неоснователни са и оплакванията за наличие на дървеници и хлебарки
през разглеждания тук исков период. Това е така, защото от страна на ответника
са изложени твърдения за извършени ДДД обработки, като за това са представени
доказателства, че такива дейности са били договорени, съответно изпълнени. Неоснователно
е оплакването на ищеца по отношение на лошо отношение на лишения от свобода М.Р.,
който го тормози психически, заканва му се и го изнудва и настаняването му в
наказателна килия без основание. Видно от приетите по делото доказателства за
времето на престоя си в Затвора-Пловдив К. е наказван шест пъти за притежание
на мобилен телефон. Поради поведението си, с което влияе отрицателно на
останалите лишени от свобода, е преместен, до отпадане на необходимостта, в
обособено помещение №30 на трети пост, обособено за настаняване на лишени от
свобода, с проблемно поведение, психиатрични и психични отклонения, за к оито
риска от вреди е висок и непосредствен. По време на престоя му там К. е
наказван три пъти. От страна на затворническата администрация са предприети
действия за недопускане на конфликти и за подобряване на психоклимата между
лишените от свобода, в следствие на които М.Р.М. е преместен от помещение №30 в
помещение №31. Същевременно изложеното обстоятелство от Н.К., че не му е давана
подходяща работа като лишен от свобода, са основателни, доколкото от страна на ответника
не се ангажираха доказателства, които да опровергават това негово твърдение. От
всичко, изложено до тук, се установява, че за исковия период от от 23.02.2018г.
до 10.12.2020г. /датата на депозиране на исковата молба/ за Затвора-Пловдив, с
изключение на периодите от 11.03.2020г. до 12.03.2020г. и от 27.03.2020г. до
17.12.2020г., /като от периода се изключат: от 23.04.2020г. до 06.05.2020г. и
от 22.05.2020г. до 25.05.2020г./ ищецът е пребивавал в килии, в които жизненото
му пространство е било значително под предвидените стандарти, възприети от
Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.
Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека,
включително в пилотното решение „Н. и други срещу България“, съставляват
самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на
нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл.3 ал.2 ЗИНЗС и
чл.3 ЕКЗПЧОС. Ето защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие
от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по
отношение на конкретно установените факти по делото, които водят до извода, че
битовите условия създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на
лишените от свобода, създават предпоставка за уронване на човешкото им
достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и
недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за
здравето им поради липса на осъществени елементарни стандарти за живот. С оглед
доказателствената тежест в процеса, следва да се приеме, че ответникът не е представил
доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“ през посочените по-горе периоди, в които
ищецът е пребивавал в това заведение. Отговорността на държавата за причинените
вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да
доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още,
че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни
лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях. В случая безспорно се установява, че е налице
незаконосъобразно фактическо бездействие от ответника, защото негови длъжностни
лица, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху
дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, не са изпълнили
задълженията си да осигурят на ищеца в посочения период такива условия на
живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно – минимална
жилищна площ от 4 кв.м. в спалните помещения, в които е бил настанен,
необходима за спокойното му биологично съществуване, в т.ч. без наличието на
инсекти в тях, адекватно медицинско обслужване и подходяща за здравословното му
състояние хранителна диета, които да не създават предпоставки за увреждане на
физическото и психическото му здраве и за нарушаване на забраната, установена в
чл.3 ЕКПЧ. Недостатъчното жизнено пространство поради пренаселеността в спалните
помещения, в което е бил настанен ищецът са предизвикали такова ниво на
страдание за К., което надвишава това, присъщо на лишаването от свобода. Според
практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага
лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност
неизбежното ниво на страдание при престой в затвора. В пилотното решение на
ЕСПЧ по делото Н. и други срещу България се сочи, че крайната липса на място в
затворническа килия има голяма тежест при оценката на това дали условията на
задържане са в нарушение на чл.3 ЕКПЧ. Неблагоприятните ефекти от
пренаселеността водят до нечовешки и унизителни условия на задържане. Ако
затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ,
пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе
си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията. В този
смисъл са решенията по делото Н. и др. срещу България, делото Т., делото Ч. срещу
България и други. При това положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка с
ал.1 ЗИНЗС налага да се приеме, че Г. е претърпял посочените по-горе
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния. Така, съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за
неимуществените вреди се присъжда от съда по справедливост, като неговият
размер зависи от степента и характера на вредите и от продължителността на
периода, през който са били претърпени. С оглед характера на деянието, естеството
и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периода, през който е
търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода“ в Арест-Пловдив и в Затвора-Пловдив, според настоящия състав,
обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер
на 4118.00лева при съобразяване на съдебната практика по идентични дела. Според
този съд, именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди
претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на
конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти
и съобразно обществения критерий за справедливост. В останалата част за
разликата над 4118.00 лева до пълния предявен размер от 50000 лева, в резултат
на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода“ в Арест-Пловдив и Затвор-Пловдив, искът следва да бъде
отхвърлен. Съответно, спрямо този размер на главния иск /в размер на 4 118 лева/,
ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение
за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 11.12.2020г. – датата на предяваване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в процеса разноски, съгласно разпоредбата на чл.286
ал.3 ЗИНЗС, съгласно която, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената
част от иска.Констатира се, че разноските, направени от ищеца са в размер на 10
лева за заплатената държавна такса.
Мотивиран от изложеното, на осн.чл.172 ал.2 АПК Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул.
”Н. Столетов” № 21, да заплати на Н.З.К., ЕГН **********,***, обезщетение в
размер на 4118.00 /четири хиляди и осемнадесет/ лв. за претърпени неимуществени
вреди за периода от 23.02.2018г. до 10.12.2020г. в Затвора-Пловдив, в едно със
законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковата молба
11.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния ѝ размер от 50000лева като
неоснователна.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул.
”Н. Столетов” № 21, да заплати на Н.З.К., ЕГН **********,***, сумата от 10,00
лв., представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд гр.Пловдив в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: